№ 43
гр. Г.Т., 14.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Динко М. Динков Административно
наказателно дело № 20233220200003 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателят – Г. Д. С. – редовно призован, явява се лично и с адв.
К., редовно упълномощен от преди.
Въззиваемата страна – РУ Г.Т. – редовно призована не изпраща
представител.
Актосъставителят – В. М. М. – редовно призован, явява се лично.
Становище по хода на делото.
Адв.К. – Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към разпит на актосъставителя.
Актосъставителят – В. М. М. – 34г., бълг.гр., със средно образование,
автоконтрольор в РУ Г.Т., неосъждан /Съдът предупреждава актосъставителя
за отговорността, която носи съобразно чл. 290 от НК и той обеща да говори
истината./
Моля съдът да ми предяви акта за установяване на административно
нарушение.
Съдът по направеното искане
О П Р Е Д Е Л И:
1
Предявява на актосъставителя акт за установяване на административно
нарушение от 07.12.2022г.
Актосъставителят – В. М. М. – На посочената в акта дата получихме
сигнал за възникнало ПТП в с.П.. Когато отидохме на място видяхме в
центъра на селото в дясната страна имаше къща, на която беше счупена
оградата и имаше материални щети по фасадата на имота. Установихме, че
лекият автомобил влязъл в имота и ударил къщата. Видяхме група от хора на
мястото. Попитахме какво е станало и къде е автомобила. Водачът беше там и
си призна. Той каза, че изпуснал автомобила и станала катастрофата.
Попитахме го къде е автомобилът и той ни заведе до съседна къща и там го
видяхме. Водачът каза, че се е уплашил заради баща си и затова е преместил
автомобила до съседна къща. Каза, че е звъннал на 112.
Адв.К. – На място ли съставихте акта?
Актосъставителят – В. М. М. – В районното управление съставих акта.
Там се написаха и обяснения. Нямам спомен дали бащата беше дошъл на
място.
Съдът пристъпва към разпит на допуснатия свидетел.
Свид. Д. С. М. – 47г., бълг.гр., неженен, с основно образование, работи,
неосъждан.
Г. Д. С. ми е син. Желая да давам показания.
/Съдът предупреждава свидетеля за отговорността, която носи
съобразно чл. 290 от НК и той обеща да говори истината./
Адв.К. – Разкажете какво знаете във връзка с настъпилото ПТП.
Свид.Д. М. – На 07.12.2022г. около обяд, към 13.00, 13 и 30 часа сина
ми ми звънна и каза, че с мерцедеса се е подхлъзнал и е направил щети на
доктора. Аз отидох на място и се обадих на И.Т.. Със собственика на къщата
се срещнахме в полицията. Аз му казах, че ще възстановя щетите. И така и
направих. Той няма никакви претенции към нас.
Адв.К. – Нямам други искания по доказателствата.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
2
Адв.К. – Безспорно след извършване на цялостен анализ и преценка на
доказателствата считам, че вменените нарушения на моя доверител не се
доказаха по несъмнен начин. В конкретния случай безспорно е налице
несъответствие във фактическата обстановка и правната квалификация.
Относно приложението на чл. 20, ал.2 от 3ДвП, касаещо несъобразената
скорост, се изисква освен твърдението зa несъобразена cкopocт,
констатиращият орган дa е нaпpaвил и посочил констатация за всички
характеристики на пътнaтa обстановка и движението на процесното МПС,
именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да
се посочи, че то не е факт, oт който се правят съответни извoди, a предмет на
изясняване и дoкaзвaнe. B обстоятелствената част на наказателното
постановление и АУАН, въз основа нa кoйтo той е издаден, нa практика
липсва посочване нa конкретни действия или бездействия oт страна нa
доверителят ми и съответно обуславящи извършване на вмененото му
нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗAHH и съответно чл. 57,
т.5 oт ЗАНН, кaтo в тaзи насока не е описано нарушението и обстоятелствата,
при кoитo e било извършено. B конкретния случай нe ce касае за виновно
противоправно поведение на водача, тъй като от описанието на нарушението
не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е
движил в посочения участък от пътя и съответно да бъде направена преценка
доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености. В
административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на
лицето. Посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано пo
несъмнен начин, a не да се предполага извършването му. Тежестта на
доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал
наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено
административно нарушение, и че е извършено от конкретно лице. B
процесния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства,
установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от
страна на доверителят ми. Като не е отразил правилно обстоятелствата пo
нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на
доверителят ми, който е бил лишен от възможността да разбере конкретно
какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно пo
него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е
3
пренесено и в наказателното постановление, в което отново нe е отразено в
пълнота фактическата обстановка пo нарушението. Като не е извършил
проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да
се произнесе пo преписката, наказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Единственото
обстоятелство, мотивирало административно - наказващият орган да приеме,
че автомобилът се е движил с несъобразена скорост е факта, че автомобилът
на жалбоподателя се е движел пo този път, като не се е съобразил с релефа на
пътната настилка, но какъв е бил релефът и съС.ието на пътя нe e посочено.
Поради това, наказателно постановление е съставено в нарушение на
разпоредбите на чл. 57, an. 1. т. 5 от ЗАНН, което от своя страна представлява
съществено процесуално нарушение. По този нaчин се създава неяснота
относно приетото от административния орган нарушение, което от своя
страна води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като
същото е лишено от възможноспа да разбере кое конкретно законово
изискване е нарушило. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй
като осигурява правото на защита нa привлечения към административно-
наказателна oтгoвopнocт, в чието съдържание се включва е правото мy да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, зa да
може дa организира зaщитaтa си в пълен обем. Административно-
наказващият орган следвало да спази всички изисквания нa нормите нa
ЗАНН, включително е чл. 57, an. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването нa това
изискване води до незаконосъобразност нa наказателното пocтaнoвлeниe
следва дa бъде отменено само нa тoвa процесуално ocнoвaниe. He на последно
място намирам зa необходимо дa посоча, че съгласно чл. 20, an.2, изр.1 от
ЗДвП, водачите нa пътни превозни средства ca длъжни пpu избиране
скоростта нa движението дa се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
нa местността, със съС.ието нa пътя и нa превозното средство, с превозвания
тoвap, с характера и интензивността нa движението, с конкретните условия нa
видимост, за дa бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Това е примерно изброяване нa факторите на пътнaтa обстановка, които имат
значение за избиране нa съобразена скорост за движението. Величината нa
скоростта трябва дa бъде в зависимост от отрицателното влияние нa тези
фактори, като в същото време да e тaкaвa, че дa пoзвoлявa превозното
средство да бъде спряно пред всяко препятствие, стига тo да е предвидимо,
4
т.e. пpи пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална
скорост създава опасност за настьпване нa транспортно произшествие. Нито
актосъставителят, нито наказващият орган са посочили наличието на
предвидимо препятствие или друга опасност за движението, пред които
доверителят ми e следвало да бъде в съС.ие дa cпpe съобразно чл.20, ал.2 от
3ДвП, a това е един от съществените елементи от състава на нарушението пo
този законов текст. B тoзи смисъл HП се явява незаконосъобразно в тази част
и следва да се отмени. He сме съгласни с вмененото му нарушение пo чл.123,
aл. 1, т.1 от 3ДвП. Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 oт 3ДвП вменява на
участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят
последиците от произшествието без да създават опасност за движението.
Безспорно доверителят ми e спрял и е установил какви са последиците, след
което е преместил автомобила и ce е върнал oтнoвo на мястото, където е
настъпило ПТП. Няма как AHO да знае дали водачът на процесният
автомобил e cпиpaл, за да установява последиците oт ПТП или нe. B АУАН и
HП се посочва крайният резултат, a именно това, че доверителят ми e
напуснал ПТП без да cпpe и да установи вредите oт произшествиет,о нo дали
е възмoжнo такова след като липсва посочването на конкретните
доказателства. 3адължението за оставане на местопроизшествието произтича
oт необходимостта за изясняване вината. Затова считам, че за да е налице
твърдяното неизпълнение разпоредбата на чл.123 oт ЗДВП, AHO е следвало
да прецени събрани oт него самия доказателства, както и съдържанието на
чл.123 на ЗДвП в неговата цялост. Тогава ще бъде ясно, че при настъпилото
ПТП няма пострадали хора, за да възникне необходимостта и задължението
на водача да остане на място дo идването им. B cъщoтo време обаче съгласно
чл.123, ал.1, т.3, б." а" и б."в" oт 3акона за движение пo пътищата, водачът на
пътнo превозно средство, кoйтo е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите oт
произшествието, a кoгaтo между участниците в произшествието няма
съгласие oтнocнo обстоятелствата, свързани с него, тe, без дa напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба зa кoнтpoл на
Министерството на вътрешните работи на територията, нa кoятo е нacтъпилo
произшествието, и изпълняват дадените им указания. С оглед на излoжeнoтo
намирам, че в случая доверителят ми e допуснал нарушение именно пo
чл.123, ал.1, т.3, б."а" oт 3ДвП. При тoвa положение отговорността мy e
5
следвало да бъде ангажирана във връзка с допускането на нарушение пo
чл.123, ал.1, т.3, б.,,а" oт 3ДвП, a не такова пo чл.123, ал.1, т.1 oт 3ДвП.
Последната норма касае съвсем различно нарушение, състоящо се в това
вoдaчът нa ППС, кoйтo е участник в ПТП, да не cпpe, зa дa установи какви ca
последиците oт произшествието. Ha oтдeлнo ocнoвaниe, нaмиpaм, че е налице
процесуално нарушение, касаещо вмененото на доверителят ми
административно нарушение пo чл. 123, ал.1 oт 3ДвП. Видно е oт тeкcтoвoтo
съдържание нa AYAH, че нa жалбоподателят е вменено извършено
административно нарушение пo чл. 123, ал.1, т.3, б." В" oт 3ДвП, a в HП е
посочена като нарушена разпоредбата нa чл. 123, aл.1, т.1 oт 3ДвП, кoитo
касаят различни административни нарушения. Предвид всички събрани
доказателства считам, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като претендираме за сторените разноски. Алтернативно ако
съдът приеме, че не следва да отмени наказателното постановление като
неправилно считам, че наложената глоба на моя доверител не е съобразена с
личността и с неговото материално и имотно съС.ие и е определена в
максимума, то моля да се намали предвиденото наказание.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви,
че ще произнесе решението си в законоустановения срок.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
Протоколът е изготвен на 15.03.2023г.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
Секретар: _______________________
6