Определение по дело №374/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2009 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20081200100374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2008 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 8854

Номер

8854

Година

22.11.2011 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

10.24

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Саша Алексова

дело

номер

20111210102073

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Л. И. с ЕГН * и с адрес: Б., с която срещу “О. 99” О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., представлявано от Управителя Й. К. К., са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ и иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

Ищцата твърди, че работила в ответното дружество на длъжността “Манипулант в промишлеността” по силата на трудов договор, сключен със срок на изпитване от 6 месеца. На 16.05.2011 г. И. била уведомена, че е изготвена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, която тя отказала да й бъде връчена. На 20.05.2011 г. получила заповедта по пощата.

Сочи се в исковата молба, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е отправено едномесечно предизвестие преди прекратяването на трудовото правоотношение. Горното мотивирало ищцата да предяви настоящите искове - да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото й правоотношение, да бъде отменена Заповед № 161 от 16.05.2011 г. на Управителя на ответното дружество, да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ – в размер на 1 842.00 лева за оставането й без работа за шест месеца след уволнението, както и да й заплати обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 307.00 лева; ведно със законната лихва върху горните две суми, считано от 15.07.2011 г., до окончателното изплащане, както и да й заплати сторените по делото разноски.

Ищцата, чрез назначения й процесуален представител при условията на чл. 95, ал. 1 от ГПК във вр. 94 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ, поддържа обективно съединените искове по съображенията, изложени в исковата молба. Ангажира писмени доказателства.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло предявените искове. Посочил е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при наличието на законовите предпоставки, визирани в правната норма на чл. 71, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 70, ал. 2 от КТ.

Ответното дружество, чрез пълномощника му, оспорва исковете по съображенията, изложени в писмения отговор. Не ангажира доказателства.

От анализа и оценката на събраните по делото доказателства, съдът прие следното за установено от фактическа страна:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключения на 12.04.2011 г. трудов договор /на л. 4 от делото/. Същият е сключен при условията на чл. 70 от КТ във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ – със срок за изпитване 6 /шест/ месеца, уговорен в полза и на двете страни, от 12.04.2011 г. до 12.10.2011 г.

Със Заповед № 161/16.05.2011 г., издадена от Управителя на ответното дружество /на л. 3 от делото/,е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, като в заповедта е посочено, че причината за прекратяване е “преди изтичане на срока за изпитване”.

Като доказателство по делото е приета Служебна бележка изх. № 2776/15.07.2011 г., издадена от Дирекция “Бюро по труда” – Б. /на л. 6 от делото/, от която е видно, че И. е регистрирана като безработна от 26.05.2011 г.

Приобщено към доказателствения материал е и личното трудово досие на ищцата /на л. 29 – л. 36 от делото/.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и по чл. 220, ал. 1 от КТ:

Исковете са допустими, налице е активна и пасивна процесуална легитимация, предявени са при спазване на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

По конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:

Според съда по безспорен начин бе установено, че страните по делото са сключили трудов договор със срок за изпитване на основание чл. 70 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, страната, в чиято полза е бил уговорен срока за изпитване /в настоящия случай е уговорен в полза и на двете страни/, може до изтичането му да прекрати договора едностранно, без предизвестие. Това прекратяване следва да изхожда от страната, в чиято полза е уговорено изпитването и не е необходимо да бъде мотивирано. Достатъчно е да бъде ясно и безусловно изразено. Изрично не е предвидена специална форма, в която това волеизявление следва да бъде направено, но след като договорът е сключен в писмена форма, и волеизявлението за неговото прекратяване следва да бъде направено писмено.

Ал. 2 на чл. 71 от КТ предвижда, че ако в рамките на уговорения срок за изпитване страната, в чиято полза е уговорено изпитването, не направи изявление за прекратяване на трудовия договор, той се смята за окончателно сключен. От мълчанието на страната, в чиято полза е уговорено изпитването, законът прави предположението, че резултатът от изпитването е положителен и волята на страната е за сключване на окончателен трудов договор.

В настоящия случай, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че изявлението на работодателя за прекратяване на сключения между страните трудов договор, е достигнало до ищцата на 20.05.2011 г., макар и същата да е била уведомена за това прекратяване още на 16.05.2011 г.

Предвид изложените съображения, съдът счита, че работодателят е реализирал правото си по чл. 71, ал. 1 от КТ и е уволнил И. на основание цитираната разпоредба, с оглед направена преценка, че същата е негодна за съответната работа. Волеизявлението за прекратяване е направено в писмена форма и е доведено до знанието на работника.

С оглед приетото по-горе, съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора по главния иск, неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата длъжност по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, поради зависимостта им от отмяната на уволнението.

Искът по чл. 220, ал. 1 от КТ също се явява неоснователен, доколкото съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

По разноските:

Предвид изхода от спора, ищцата, която е освободена от заплащане на държавна такса по настоящото производство, но не е освободена от разноски, следва да заплати на ответното дружество сторените от последното по делото разноски в размер на 400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

По смисъла на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество на ищец или ответник. Затова дължимите по предявените от И. искове държавни такси следва да останат за сметка на държавния бюджет.

По изложените мотиви и на основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Е. Л. И. с ЕГН * и с адрес: Б., срещу “О. 99” О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б. представлявано от Управителя Й. К. К., искове, както следва:

- иск за отмяна на Заповед № 161 от 16.05.2011 г. на Управителя на “О. 99” О., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и признаване на уволнението й за незаконно – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;

- иск за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност - “Манипулант в промишлеността” в “О. 99” О. – чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;

- иск за заплащане на обезщетение за оставането на Е. И. без работа в резултат на уволнението в размер на 1 842.00 лева за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2011 г., до окончателното изплащане - чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и

- иск за заплащане на сумата от 307.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2011 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Е. Л. И. с ЕГН * и с адрес: Б.да заплати на “О. 99” О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., представлявано от Управителя Й.К. К. сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща сторени от дружеството разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:...............................