Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .02.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 1402 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от „Бул-Ит Глас” ООД – гр.Аксаково, обл.Варна,
ЕИК ********, представлявано от управителя М.П.Д., чрез пълномощника му адв.С.З.
***, против Решение №105/05.05.2021г по АНД №936/2021г по описа на ВРС, ІV с-в,
с което е изменено издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” –
Варна в ЦУ на НАП-София НП №552253-F580363/18.12.2020г и наложената на
дружеството Имуществена санкция на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС чрез
намаляване на размера й от 600лв. на 500лв. Релевирано е основанието по чл.348
ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение
на материалния закон, като се оспорват изводите на ВРС за липса на допуснати
нарушения по см.чл.42 и чл.57 от ЗАНН, по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, отказа да
бъде приложен чл.28 от ЗАНН в случая, както и че описанието на нарушението е
непълно и неясно. С тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание
касаторите не се представляват и не изразяват становище.
Ответната страна НАП-София, отдел „Оперативни
дейности“ чрез процесуалния си представител ю.к. Д.Ф.са депозирали писмено
становище, за неоснователност на касационната жалба, с настояване за оставянето
й без уважение и с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че на 06.11.2020г св.П.К.и колегата му С.Г.– инспектори в ТД
на НАП-Варна, извършили проверка в производствен цех за стъкло, находящ се в
гр.Аксаково, стопанисван от „Бул-Ит Глас” ООД. В хода й първо била извършена
контролна покупка на ст-ст 41.60лв. от св. Караиванов, а след като не му бил
издаден касов бон от функциониращото в обекта ФУ и след легитимацията им, била
извършена проверка на фактическата наличност – 366лв, и изведен междинен касов бон
за установяване на касовата наличност – 238.81лв, т.е. била установена разлика
от 127.19лв; установено било също, че ФУ притежава функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, но според описа на паричните средства те
били със стойност нула за деня на проверката. Тези факти били описани в
съставения КП от същия деня, след което сумата на контролната покупка 41.60лв.
била върната на св.К.според изричното отбелязване на стр.3 от протокола.
За установеното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ – за това, че дружеството не е изпълнило задължението
си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност –
конкретно въвеждане на пари в касата на ФУ, чрез операцията „служебно въведени
суми“, О.Д.и Р.Р.съставили АУАН против дружеството на 10.11.2020г. В АУАН е
отразено, че фактическата наличност в касата без контролната покупката на ст-ст
41.60лв. е в размер на 324.40лв., т.е. установената промяна в касовата наличност
е в размер на 85.59лв., и представлява въвеждане на пари в касата, неотразена чрез
ФУ в момента на извършването й. При предявяване на акта на упълномощено от управителя на „Бул-Ит Глас” ООД лице и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не постъпили. Въз основа на акта било
издадено и НП от 18.12.2020г, с което АНО възприел изцяло фактическите
констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, и на
осн.185 ал.2 вр.1 от ДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 600лв.
При така установената фактология въззивният съд приел
от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените за това срокове, съдържат минимално изискуемите за редовността им
от формална страна реквизити, а в производството по издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По приложението на материалния закон ВРС
приел, че санкционираното нарушение е безспорно установено, обективно
съставомерно и правилно квалифицирано, законосъобразно е определена и
приложимата санкционна норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС. По отношение на
наказанието посочил, че АНО не е съобразил извършването на нарушение за първи
път, и приел, че и санкция в специалния минимум от 500лв. е адекватна да
изпълни целите по чл.12 от ЗАНН, в който смисъл изменил НП. Преди това
въззивният съд обсъдил всяко от възраженията на настоящия касатор и ги отхвърлил
като неоснователни. Така досежно възражението за нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН посочил, че такива не се констатират от съдържанието на акта и
постановлението; досежно несъответствието между посочения в КП от една страна,
и в АУАН и в НП от друга размер на разликата между фактическата и отчетена
касова наличност посочил, че констативният протокол се съставя извън рамките на
АНП и е неотносим към същото, както и че в акта и в постановлението изрично е
посочено, че стойността на контролната покупка е изключена от фактическата
наличност след връщането й, което обяснява разликата; досежно свидетелите по
АУАН посочил, че видно от съдържанието му изискването на чл.40 ал.3 от ЗАНН е
спазено; в заключение е приел за
неприложим института на чл.28 от ЗАНН с аргумент размерът на установената
разлика, както и фактът, че деянието не показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.
Настоящият касационен състав счита така достигнатите
правни изводи от предходния за доказателствено обвързани и законосъобразни,
изцяло ги споделя и счита за безпредметно да ги преповтаря, позовавайки се на
тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията на касатора възпроизвеждат тези по въззивната
жалба, обсъдени са и мотивирано са отхвърлени
от въззивния съд като неоснователни. Категорично не може да бъде
споделено първото от тях – за несъответствие между описанието на нарушението по
КП, в АУАН и в НП. На първо място както правилно е посочил и въззивният съд, КП
не е част от АНП и към него са неприложими изискванията за съдържание по чл.42
и чл.57 от ЗАНН. В конкретния случай между съдържанието на АУАН и НП не се
установява несъответствие, а единствено такова би съставлявало съществено
процесуално нарушение и основание за отмяна на постановлението. Независимо от
това – и в двата акта изрично са посочени три суми: отчетената чрез ФУ
наличност, тази на контролната покупка и тази на фактическата наличност, като
сборът на последните две съответства на фиксираната в НП обща фактическа
наличност. Поради това е несподеляемо твърдението, че АУАН е издаден за
неустановено с КП нарушение. На второ
място и в АУАН, и в НП се съдържа точно и подробно описание на нарушението с
всички съставомерни елементи от обективния му състав; установената разлика в
касовата наличност, за която липсват доказателства да е резултат на неотчетени
продажби, е основание за органите по приходите и за съда да приеме, че
дружеството е било длъжно да извърши корекция на същата, за да изпълни надлежно
задължението си по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. Нарушението по цитирания
текст представлява нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, тъй като Наредбата е издадена на това основание, и посочването на чл.33
ал.1 от Наредбата цифром и словом в АУАН и в НП попълва бланкетната норма на
санкционния чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, поради което и това възражение за
неясноти относно индивидуализацията на нарушението е неоснователно. На следващо
място е вярно твърдението, че актът не е съставен в присъствието на свидетели –
очевидци или такива, участвали при установяване на нарушението, и в този смисъл
е налице допуснато процесуално нарушение. По преценка на касационната инстанция
в случая обаче то не е съществено, понеже самият актосъставител е едното от
лицата, установили нарушението, за което при това са налице и писмени
доказателства (контролен
бон и опис на фактическата наличност в касата), изведени/изготвени от служители на
дружеството-касатор, така че участието на тези свидетели не е резултирало в
недоказаност на вмененото нарушение. Не на последно място освен извършването на
нарушение от този вид за първи път и неотносимия критерий за съотношение между
стойността на разликата в касовата наличност и специалния минимум на санкцията
по приложимия чл.185 ал.2 от ЗДДС, както и липсата на нанесени вреди, които са
основание за налагане на санкция в по-ниския размер по ал.2, а не по ал.1 на
текста, и са отчетени още от законодателя, самите касатори не сочат нито
многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
което да квалифицира случаят като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, поради което и
настоящият – както и предходният състав намира, че такива липсват.
В заключение на
изложеното касационният съд счита за нужно да посочи, че за приложението на
привилегирования състав на чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС по отношение размера на
Имуществената санкция е налице законодателно изискване нарушението да не е
довело до неотразяване на приходи. Такъв текст в НП обяснимо липсва, понеже
такова изследване в конкретния случай не е проведено в хода на АНП. Тази липса
обаче не резултира в съществено процесуално нарушение, тъй като изпълнението на
посоченото условие не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.33
ал.1 от Наредба №Н-18/2006г, описано точно и изчерпателно в АУАН и в НП, а е
единствено предпоставка за прилагане на по-леко по размер наказание. Касационният
състав счита, че доколкото от една страна в правомощията на АНО е да избере
дали да накаже нарушителя по основния или по привилегирования санкционен текст,
при липса на протест от прокурора и с оглед забраната за reformation in peus не следва да се произнася относно
НП в тази му част.
В идентичен смисъл се е произнесъл и ВРС с
проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни пороци;
други основания за ревизия или отмяна на решението не бяха установени и при
задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага отхвърляне
на жалбата против него като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателна, и следва да бъде уважена в размер на 80лв.
в минималния размер по чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1
от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и
съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 105/05.05.2021г по АНД №936/2021г по описа на ВРС, ІV с-в, с което е изменено
издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на
НАП-София НП №552253-F580363/18.12.2020г и наложената на „Бул-Ит Глас” ООД –
гр.Аксаково, обл.Варна, ЕИК ********, представлявано от управителя М.П.Д., Имуществена
санкция на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС чрез намаляване на размера й от
600лв. на 500лв.
ОСЪЖДА „Бул-Ит Глас” ООД – гр.Аксаково,
обл.Варна, ЕИК ********, представлявано от управителя М.П.Д., да заплати на
НАП-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.