МОТИВИ
към Присъда по НОХД 2879/2020
г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано с депозиран обвинителен акт от БРП по ДП пор.3811/2017г. срещу: С.Г.А., ЕГН: **********, за
това, че:
I. За периода от 01.11.2017г. до 11.12.2017г. в гр. Бургас, в
условията на повторност, като случаят не е маловажен и в условията на
продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 736
лв.44ст., от владението на Д.Г.Н., Н.С.Г., В.К.В.И.Х.Д., З.В.Р., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
1. Ha 01.11.2017г. от магазин за плод и
зеленчук в гр. Бургас, кв. Победа, ул. ***, отнел чужди движими вещи -400гр.
гръцко десертно грозде на стойност 2.44 лв. /два лв. и 44 ст./ и 2бр. круши на
обща стойност 1.00 лв./един лев/, всичко на обща стойност 3.44 лв. /три лв.и 44
ст./ от владението на Д.Г.Н., родена на ***г., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
2. На 06.12.2017г. от павилион в гр. Бургас,
кв. „Победа“, ул. ***, отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон марка „Леново“ на
стойност 100.00 лв. /сто лева/; 1бр. СИМ карта на стойност 10.00 лв. /десет
лева/ и парична сума в размер на 90.00 лв./деветдесет лева/, всичко на обща
стойност 200.00 лв. /двеста лева/, от владението на Н.С.Г., роден 01.03
Л992г.,/собственост на М.С.Г. роден ***г./, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
3. На 06.12.2017г., от заведение за бързо
хранене, находящо се в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. ***, стапанисвано от *** ,
отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 460 лв. /четиристотин и
шестдесет лв./, от владението на В.К.В.,роден ***г. управител на „***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.
4. На 10.12.2017г. от двор на колбасарски цех
на фирма ***, в гр. Бургас, кв. „Акации“, ул. *** отнел чужди движими вещи - Збр.
обикновени пластмасови стола на обща стойност 38.00 лв. /тридесет и осем
лева/., от владението на И.Х.Д.- роден на ***г. , управител на ***, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
5. На 11.12.2017г., от магазин „*** , в гр.
Бургас, кв. „Победа“, ***, направил опит да отнеме чужди движими вещи- 10 бр.
щафети луканков салам на обща стойност 35.00 лв. /тридесет и пет лева/ от
владението на З.В.Р., родена ***г.-в качеството й на материално-отговорно лице
на магазин «***», без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини-бил задържан от охраната на магазина- престъпление по чл. чл.195, ал.1,
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
II.
За това, че на 11.11.2017г. в условията на съвкупност с престъплението по т. I
от магазин за плод и зеленчук в гр. Бургас, кв. Победа, ул. ***направил опит да
отнеме чужди движими вещи - парична сума в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/
в банкноти с различен номинал, от владението на Д.Г.Н., родена на ***г, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила: докато я
изблъсквал с лявата си ръка настрани, с дясната отворил чекмеджето с парите и
се опитал да сграбчи банкнотите, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини - Н. успяла да го изблъска и избута от магазина си
- престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК.
Пред
съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371 т. 2 НПК подс.А. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
В
ход по същество прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, представена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че след редукцията по чл. 58а НК спрямо А. следва да се
наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от осем месеца по
пункт първи и две години по пункт втори, като му се определи най-тежкото, което
да се изтърпи при първоначален "строг" режим. Предлага да бъде
приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК наказанието от четири месеца
„лишаване от свобода“ по НОХД 7044/2016г. на РС Бургас, тъй като настоящите
деяния са извършени в рамките на определения изпитателен срок.
Служебният
защитник на подсъдимия А. – адв. Г. – БАК счита, че на подзащитния му следва да
се определи едно общо наказание така както предложи прокурора.
Подсъдимият
се придържа към пледоарията на защитника си.
В
последната си дума подс.А. изразява съжаление за стореното и моли за налагане
на по-ниска присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От
фактическа страна съдът прие следното: Свидетелката Д.Н. упражнявала търговска
дейност като ЕТ “Д.Н.“ - имала магазин за продажба на плодове и зеленчуци на
адрес гр. Бургас, ул. ***. На 01.11.2017г. подс. А. бил много гладен. Отишъл до
магазина на св. Н. и взел първото , което попаднало пред очите му - 400гр.
гръцко десертно грозде на стойност 2.44 лв. и 2бр. круши на обща стойност 1.00
лв., всичко на обща стойност 3.44 лв. и напуснал търговския обект, без да
заплати за плодовете.
На
11.11.2017г. А. се върнал в магазина на св. Н. и й заявил ,че иска една кола. Н.
му отказала ,защото той вече бил откраднал продукти от нея. Тогава А. направо й
заявил, че този път идва за пари. Той изблъсквал с лявата си ръка настрани
свидетелката Н., а с дясната отворил чекмеджето, в което тя държала оборота от
магазина и се опитал да сграбчи банкнотите- общо 50 лв. Н. оказала съпротива,
успяла и тя да го изблъска и избута от магазина си. Подсъдимият не се примирил
и още няколко пъти се опитал да избута свидетелката навътре и влезе отново в
търговското помещение. Н. успяла да го изтласка окончателно от магазина и да
заключи входната му врата.
Св.
М.Г. имал павилион за пакетирани стоки, находящ се в гр. Бургас, ул. ***. На
06.12.2017г. около 19ч. съпругата му получила родилни болки и свидетелят
оставил брат си -св. Н. Г. да продава в павилиона, а той отишъл при жена си. Св.Н.Г.
продал няколко продукта, парите прибрал на рафт над шублера, където ги държал и
брат му. На самия шублер бил сложен мобилен телефон марка „Леново“, собственост
на св. М.Г.. Св. Н.Г. , обаче се унесъл и заспал, без да затвори прозореца,
през който се поръчва и пазарува, в павилиона. В това време подс. А. минавал по
улицата.Той се възползвал от спящия свидетел, проникнал в павилиона, през
прозореца и взел парите от оборота и мобилния апарат „Леново“, ведно с
поставената СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“. Когато се събудил св. Н. Г.
видял, че от павилиона са откраднати , както парите от оборота- 90 лв. ,
мобилен телефон марка „Леново“ на стойност 100.00 лв.; 1бр. СИМ карта на
стойност 10.00 лв., всичко на обща стойност 200.00 лв. /двеста лева/ ,
собственост на брат му св. Мл. Г..
Търговско
дружество *** с управител св. В. стопанисвало обект- заведение за бързо
хранене, находящо се в гр. Бургас, ул.***между бензиностанция „Шел“ и магазин „***“.
На 06.12.2017г. следобяд, св. В. седял на маса ,близо до барплота в заведението
си и обработвал касовата наличност. По същото време влезли две неустановени на
досъдебното производство лица-момче и момиче и подс. С. А., който свидетелят
познавал с прякор „Пешо“. Момчето поръчало кафе за себе си и чай за момичето.
Свидетелят В. станал да ги обслужи, като оставил на масата сумата от 460 лв.,
защипани с черна щипка. А. се възползвал от момента, в който св. В. правил
кафето с гръб към залата за клиенти,а момчето и момичето били пред бар-плота.
Бързо взел цялата сума от 460 лв. , ведно с щипката и се отправил към вратата. В.
очаквал , че и А. ще поръча нещо, затова се обърнал да го попита какво ще иска.
Видял пред себе си неустановените лица,а подс. А. излизал от заведението.Свидетелят
погледнал към масата и установил, че липсва сумата от 460 лв.
Търговско
дружество *** с управител св. Д. имало производствена база , находяща се в гр.
Бургас, кв. Акации, ул. ***. На 10.12.2017г. подс. С. А. минавал покрай двора
на производствената база. Видял оставени отвън три броя пластмасови столове.
Наоколо нямало никой и той решил да вземе столовете, да ги продаде и така да си
набави пари. Прескочил оградата на цеха, взел трите стола,прехвърлил ги през
оградата и тръгнал покрай Затвор Бургас по ул. „Байкал“. По същото време св. Н.
и колегата му Н.- служители на МВР Бургас патрулирали . Те засекли А. и го
спрели за проверка.Той подробно разказал пред св. Нанев и колегата му, как е
извършил кражбата. Отвел ги лично до базата на *** гр. Бургас на ул. ***.
С
Протокол за доброволно предаване /л.29 ДП/ от 10.12.2017г. подс. С.А. предал 3
бр. пластмасови стола на служител на МВР, за които саморъчно е изписал,че ги е
откраднал от И. ***. Столовете са били върнати в база на *** гр. Бургас.
Дружество
*** имало търговски обект- магазин за хранителни стоки с име ***, находящ се в
гр. Бургас, кв. Победа, ул. ***.Материално-отговорно лице на обекта била св. Р.-
началник склад.
На
11.12.2017г. подсъдимият решил да открадне нещо, с което да се нахрани. Около
обяд той влязъл в магазин „***“. Насочил се към щанда за колбаси, от където
взел 5 броя щафети луканков салам и ги затъкнал в колана на дънките си. После
взел още 5 броя щафети луканков салам и докато се опитвал и тях да сложи в
колана на дънките си, св. С.-продавач - консултант в магазина, го видяла и се развикала.
А. изхвърлил 5-те бр. щафети,които се опитвал да натъпче в панталона си и побягнал
към изхода на магазина. Там бил спрян от свидетелят Х.-портиер в „***“ и
касиерката в магазина св. Г.. Г. се върнала и натиснала паник- бутон на СОТ. В
панталоните на подсъдимия били установени пет броя щафети луканков салам. Общо
десетте броя щафети луканков салам, на обща стойност 35.00 лв. /тридесет и пет
лева./ , на място , били върнати в магазин „***“.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от
подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в производството
доказателствени материали, а именно:
От
гласните доказателства: показанията на свидетелите: Д.Н., И.С., З.Р., В.В., М.Г.,
И.Д., Н.Х., Б.Г., Н.Г., П.Н..
От
писмените доказателства: справки за съдимост, справка от ГД "ИН";
протоколи за доброволно предаване; разписки; заповед за задържане на лице.
От
писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум; протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум.
От
експертизите: Видно от Заключението на назначените съдебно - оценъчни
експертизи стойността на вещите, предмет на престъпление възлиза както следва:
400гр. гръцко десертно грозде на стойност 2.44 лв. и 2бр. круши на обща
стойност 1.00 лв. 1бр. мобилен телефон марка „Леново“ на стойност 100.00 лв. ;
1 бр. СИМ карта на стойност 10.00 лв. ,3бр. обикновени пластмасови стола на
обща стойност 38.00 лв., щафети луканков салам на обща стойност 35.00 лв.
Заключението
на съдебно-техническата експертиза с предмет оптичен диск с видеозаписи е ,че
няма признаци за манипулация на записите.Точното време на записа ,според
часовника на записващото устройство е вградено в съдържанието на всеки кадър на
един от записите.Четири кадъра са били разпечатани на хартиен носител.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, както и показанията на разпитаните
свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и взаимносвързани.
Съдът
кредитира и всички приложени по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени по предвидения в НПК
ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Съдът
кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като ги
намира за задълбочени и научно обосновани, които се допълват и от приложените
протоколи за оглед и разпити на свидетели.
Съдът
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл. 373, ал. 3 НПК. Съдът не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран
по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
От
правна страна:
С
оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението, за което е предаден на съд. Относно престъплението по чл.195 ал.1
т.7 НК, съдът намира, че деянията са извършени сходно от обективна и субективна
страна, поради което мотивите ще се изложат в обобщен вариант за всички деяния,
включени в продължаваното престъпление, вменено на подсъдимия.
На
първо място от обективна страна при всяко едно от описаните по-горе деяния подс.А.
е осъществили изпълнителните деяния на кражбата, посредством активни действия –
проникване в имот, помещение след което се е отдалечили. По този начин и при петте
случая е налице прекъсване на фактическата власт на собствениците и владелци на
вещите, като същевременно е налице установяване на трайна фактическа власт
върху тях от страна на подсъдимия. Инкриминираните вещи са били "чужди"
за него, доколкото не са му предадени въз основа на горно правно основание. Съдът
приема, че владелците и собственици на вещите по отношение на всяко едно от
деянията не са давали съгласие на подсъдимия да взима вещите им или да се
разпореждат с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице
следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение
в неговата воля. В случая владелците не са давал такова съгласие, а всички
заявяват, че инкриминираните вещи са им били неправомерно отнети, като в някои
от случаите подс.А. е бил и разпознат от пострадалите при последващи
процесуални действия по разпознаване.
Съдът
счита, че по отношение и на петте деяния подсъдимия е участвал непосредствено в
осъществяването на изпълнителното деяние, като е взел участие в прекъсването на
чуждата фактическа власт и установяване на негова, което се потвърждава от
направеното признание и описания от него механизъм на извършване на всяко едно
от деянията.
Правилно
БРП е квалифицирала деянията, като извършени в условията на повторност –т. 7 на
чл. 195, ал. 1 НК. По отношение на подсъдимия е налице този
квалифициращ признак, доколкото видно от справката му за съдимост той вече е
осъждан многократно с влязъл в сила акт на съда за извършени от него други
деяния. Деянията по тези осъждания не се намира с деянието предмет на
настоящото производство в условията на съвкупност, поради което е налице и
елементът повторност. В същото време предвид стойността на предмета на
инкриминираното деяние не може да се приеме, че случая е маловажен. Деянието по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, налице
са и други осъждания подробно описани в обвинителния акт, поради което е налице
и отрицателното условие по чл. 30 НК между изтърпяване на наказанието по
предходните осъждания и процесното деяние да не е изминал период по-голям от 5
години.
Съдът
прие, че деянията на подсъдимия правилно са били квалифицирани като едно
единствено "продължавано престъпление" по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период от време - в
рамките на няколко месеца и осъществяват състава на едно и също престъпление -
кражба. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката,
при която са извършени и петте деяния също е сходна, като всяко следващо деяние
се явява от субективна и обективна страна продължение на предходното, поради
което те следва да се разгледат като част от едно единствено продължавано
престъпление.
От
субективна страна престъпленията са извършени от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искали настъпването им, което е обективирано в поведението му –
съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват
фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава,
както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна
подсъдимия е искал настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се
в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя
фактическа власт върху тях. Наред с това той е действал и с намерението
противозаконно да присвои вещите – т. е. да се разпоредят фактически или
юридически с тях, като със свои, което се доказва от последващите му действия с
тях. Умисълът по отношение на А. обхваща и съзнаване на това, че е осъждан с
влезли в сила съдебни актове, подробно описани в обвинителния акт и извършва
деянията си преди да са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанията по тези
осъждания.
Доказано
се явява и обвинението по чл.198 ал.1 НК. Съгласно тази разпоредба,
който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение
противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се
наказва за грабеж. Изпълнителното деяние на разглежданото посегателство го
характеризира като класическо съставно престъпление и включва два акта, които
са взаимно свързани и са осъществени въз основа на едно решение и насочени към
една и съща цел. Единият акт се изразява в употреба на сила или заплашване,
т.е. на физическа или психическа принуда по отношение на владелеца на движимата
вещ, предмет на престъплението.
Не
може да има съмнение, че действията на подсъдимия А., изблъсквайки в страни
пострадалата Н. и отваряйки чекмеджето направил опит да отнеме инкриминираната
парична сума. Употребата на сила е физическо въздействие било пряко върху
личността на владелеца или на друго присъстващо лице, било върху самата вещ и
чрез нея - върху владелеца. Установи се, че подсъдимият е предприел такова
действие, което е от естество да сломи съпротивата на пострадалия, но по
независещи от него причини – бил избутан от Н. не успял да довърши деянието си.
Вторият
акт на изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещта/вещите/, което е
същото както при кражбата - деецът прекъсва фактическата власт върху предмета и
установява собствена фактическа власт. В случая и това деяние е останало на
етап опит не е могло да бъде довършено. Между двата акта, съставляващи
изпълнителното деяние на грабежа, съществува функционална връзка, изразяваща се
в това, че използваната принуда е начин, метод за сломяване на съпротивата на
владелеца на вещта и създаване на условия за отнемането й. Поради това при грабежа по чл. 198, ал.1 от НК отнемането на вещта
трябва да съвпада по време с упражняването на принудата или да следва веднага
след нея. В настоящия случай опитът за отнемането на вещта следва
непосредствено упражняването на принудата.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл.195 ал.1 т.7 НК, в което подсъдимия беше признат за виновни,
законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 до 10
години. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите
съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери,
че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Съдът
отчете като смекчаващи отговорността им обстоятелства сравнително невисоката
стойност на отнетите вещи, фактът, че подсъдимия се намира в затруднено
материално и социално положение и кражбите са извършени за задоволяване на
основни потребности за живеене. Съдът отчита и оказаното съдействие на
разследващите и изразеното съжаление и критичност към престъплението. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и обремененото съдебно
минало, извън осъжданията, взети предвид при квалификацията на деянията,
извършени в условията на повторност.
С
оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на минималния, а
именно една години "Лишаване от свобода", който размер по мнение на
съда съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК съдът намали така определените
наказания с 1/3, с оглед на което наложи на подс.А. наказание в размер на осем
месеца "Лишаване от свобода" при строг режим.
За
престъплението по чл.198 ал.1 НК съдът определи наказание при същия баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по реда на чл.54 НК, а именно 3
години лишаване от свобода, което след редукция по чл.58а ал.1 НК съдът
определи на 2 години, което да се търпи при строг режим.
Съдът
счита, че тези наказания в пълнота ще постигнат целите по чл. 36, ал. 1 НК,
като едновременно ще способстват за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
и наред с това ще въздействат върху него предупредително и възпиращо. Освен
всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите
на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
На
основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия беше определено едно общо наказание, в
размер на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от две години. Определеното
наказание "Лишаване от свобода" следва да се изтърпи при първоначален
"СТРОГ" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" ЗИНЗС, доколкото се касае за умишлено престъпление и не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл. 66 НК. Съдът приведе на основание
чл.68 ал.1 НК наказанието наложено на подс. А. по НОХД 7044/2016г. на БРС в
размер на четири месеца „лишаване от свобода“, тъй като настоящите деяния са
извършени в рамките на определения изпитателен срок. Наказанието по това дело
беше приспаднато, поради изтърпяване на това наказание.
По
разноските.
По
делото има доказателства за сторени разноски в размер на 101,30 лева,
направените в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи. По
силата на чл. 189, ал. 3 НПК – когато съдът признае подсъдимия за виновен
следва да му възложи и сторените в хода на производството разноски, в случая в
полза на ОД МВР Бургас.
По
веществените доказателства: няма приложени
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да
се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.