РЕШЕНИЕ
Номер 260 021 Година
2020/10/06 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І търговски състав
На шестнадесети септември през 2020 Година
В открито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 359 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 61 от 21.02.2020г.,
постановено по т.д. № 81 по описа за 2019г. на Окръжен съд Стара Загора, с което ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД,
ЕИК … със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на Н.К.С. ЕГН
********** с адрес *** С. В. № …, ет…., ап. … сумата от 55 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – душеви болки и страдания,
силен страх, стрес и негативни емоции, вследствие счупване на лявата ключица, спукване на срамната кост на
таза вляво, контузия на ляво коляно и охлузвания по кожата, причинение при
претърпяно на 01.06.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 22.06.2018г. – датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното й изплащане и в частта, с която в полза на
ищеца са присъдени разноски.
Решението е обжалвано за присъденото обезщетение над
сумата от 10 000 лв. до присъдения размер от 55 000 лв. от ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД,
ЕИК … със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Б. И. и Р. М. с твърдения за неправилност, поради нарушения
на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването му, а искането, отправено до
въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск
отхвърлен за сумата над 10 000 лв.. Заявено е искане за присъждане на
разноски.
Ответникът – Н.К.С. ЕГН ********** с
адрес *** С. В. № …, ет…., ап. …, представляван
от адв. Ж. З. и адв. М. З. счита жалбата за неоснователна, а оспорения съдебен
акт като правилен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на данните по
делото, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по
иск на Н.К.С.
ЕГН ********** с адрес *** С. В. № …, ет…., ап. …, представляван от адв. Ж. З. срещу ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД, ЕИК … със
седалище и адрес на управление *** с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 429, ал.3 КЗ. Твърденията в исковата молба
се свеждат до следното: на 01.06.2018г. около 17.11 ч. при условията на слънчево,
сухо време и дневна светлина по ул. „В. С. Ч.“ в гр. С. З. по хоризонтален и
прав пътен участък в северното платно за движение в посока от изток на запад се
движил л.а. „О. а.“ с рег. № …, собственост на и управляван от С. П. А., който
приближавайки се до паркинга на хипермаркет „Б.“ е намалил скоростта на
движение и се е приготвил да извърши маневра „завой наляво“, за да влезе в
паркинга. Ищецът твърди, че в северната лента, на южното платно за движение, на
ул. „В. С. Ч.“ имало колона от автомобили, които изчаквали за завой наляво на
светофара на кръстовището с бул. „П. Е.“, като един от автомобилите в колоната
отворил коридор за преминаване и изчакал л.а. „О. А.“ да премине пред него, за
да извърши маневра „завой на ляво“. В същото време по посочената улица, но в
южната лента на южното платно за движение, в посока от запад на изток със
скорост около 34.7 км/ч се движел мотоциклет „Я. …“ с рег. № …, собственост на
А. С. и управляван от ищеца. След като водачът на л.а. „О. А.“ предприел
маневра „завой наляво“, движейки се
ускорително, без да се увери, че по пресичаната от него лента не се движат
други МПС-та настъпил удар между предния ляв край на лекия автомобил и лявата
страница на управлявания от ищеца мотоциклет „Я. …“. Твърди, че мястото на
удара е в лентата за движение на мотоциклет „Я. …“, като ищецът не е имал
възможност да предотврати същото, тъй като лекия автомобил е навлязъл внезапно
в неговата лента за движение. Ищецът сочи, че след удара е последвало падане на
мотоциклета на дясна страница върху асфалтовото покрие на тротоара, което му
причинило травматични увреждания - счупване на лявата ключица, спукване на срамната
кост на таза вляво, контузия на лявото коляно и охлузвания по кожата. Твърди,
че за станалото ПТП е образувана пр.пр. № …/…г. по описа на РП С. З. и ДП № …/…г.
по описа на ОД на МВР С. З., като с постановление от 31.01.2019г. досъдебното
производство е прекратено по искане на пострадалия, въпреки констатираното, че
с деянието си С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като
при осъществяване на престъпното деяние са били нарушени правилата за движение
по пътищата – чл.25, ал.1, чл.25, ал.2, изр. 1 и чл. 37, ал.1, изр.1 ЗДвП.
Ищецът сочи, че гражданската отговорност на причинителя на ПТП С. А. към датата
на настъпилото ПТП е била застрахована в ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД със
застрахователна полица BG/…/…, поради
което и предявил застрахователна претенция на 20.06.2018г., по която била
образувана щета № …; …/… и въпреки представяне на изисканите от увреденото лице
документи, дружеството го уведомило с писмо изх. № 806 от 05.03.2019г., че не
съществуват основания и възможност за определяне и изплащане на обезщетение. Ищецът
твърди, че след инцидента и видно от лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № … от
01.06.2018г. е бил прегледан в Спешното отделение на УМБАЛ „П. д-р С. К.“ АД С.
З., при което се е установило, че
пострадалия при ПТП е получил травма на лявата ключица, на таза и на лявото
коляно с охлузвания по кожата, които са предизвикали болка и оток по
контузените места, а при извършеното на 01.06.2018г. ренгенографско изследване е установено
счупване на лявата ключица и спукване на срамната кост в ляво; направен е ТАП и
са дадени предписания за придвижване с патерици, спазване режим на покой, прием
на аналгитици и носене на ортеза. Ищецът твърди, че в продължение на около 3
месеца е изпитвал сериозни затруднения в придвижването, предвид наличните
травми, както на долните, така и на горните крайници, като два месеца се
придвижвал с помощта на патерици и помощни средства – бастун. Сочи, че болките
и страданията са били с по –голям интензитет през първите няколко месеца, като
постепенно отшумяли. Твърди, че през първите месеци изпитвал сериозни
затруднения в придвижването, което довело до ограничаване на социалните му
контакти; след инцидента изпитвал силен страх и стрес и всичко това се отразило
негативно на психическото му състояние, съответно на съня му, който се нарушил,
сънувал кошмари, изгубил апетит и изпитвал страх да управлява мотоциклет и обобщава,
че се чувствал непълноценен и несигурен във възможностите си. Като твърди, че
възстановителния период е продължил повече от 6 месеца, в който период Н.С. е
изпитвал болки и страдания и затруднения в придвижването, настоява съдът да
постанови решение, с което да осъди ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД да му заплати сумата
от 55 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие счупване на лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво,
контузия на лявото коляно и охлузвания по кожата и изразяващи се в душевни
болки и страдания – силен стрес и негативни емоции, в резултата на претърпяното
от него ПТП на 01.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018г.
до окончателното й заплащане. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД, ЕИК … със седалище и адрес
на управление *** е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иковете по основание и размер. Твърди,
че от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че за
счупването на лява ключица е определено носене на ортеза за 45 дни, както и
медикаментозно лечение, без данни за налични усложнения в нормалния
оздравителния процес. Навежда възражение за съпричиняване, което свързва с
факта, че ищеца не се е движил като редовен участник в движението – в предвидената
за това лента за движение, а между другите участници със своя мотопед и
изневиделица е навлязъл в кръстовището, с което е допринесъл за станалото ПТП.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която уточнява, че на проведения веднага след станалото ПТП
преглед са констатирани следните увреди: счупване на лявата ключица, фисура на
срамната кост и контузия на лявото коляно и са дадени предписания да ходи с
патерици, да приема аналгитици, да носи ортеза и да спазва режим на покой, а на
проведения преглед при ортопед – травматолог на 21.06.2018г. е установено, че на
пострадалия е поставена ортеза на лявата раменна става във връзка с фрактура на
ключицата, която следва да носи 45 дни, както и че пострадалия е с нестабилна
походка с две помощни средства. За определяне справедлив размер на
обезщетението ищеца сочи, че следва да се отчете обстоятелството, че са му
причинени две средни телесни повреди – счупване на лява ключица и спукване на
лявата срамна кост. Оспорва възражението на съпричиняване като твърди, че се е
движил в предвидената за това лента за движение, като редовен участник в движението
при спазване правилата на ЗДвП.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е
постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който отнветника подържа възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл.
496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.
380 КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по
реда на чл.
380 КЗ със
застрахователна претенция, изпратена с писмо на 20.06.2018г. и получена на 22.06.2018г.
/л.45-47/, по която застрахователя с уведомление изх. № 806 от 05.03.2019г. го
уведомил, че не са налице основания и възможност за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с уведомяване на заявителя
за невъзможността да бъде определен размер на застрахователно обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл.
432 КЗ.
Няма
спор между страните, че с постановление от 31.01.2018г. на Прокурор при Районна
прокуратура гр. С. З. е прекратено досъдебно производството № …/…г. описа на ОД
на МВР С. З. водено
срещу С. П. А. за престъпление по чл.
343, ал.1, б.Б, пр. второ във вр. с чл. 342, ал.1 НК по изрична молба на пострадалия Н.С..
Безспорно между страните е и
обстоятелството, че вследствие станалото на 01.06.2018г. ПТП ищецът е претърпял
телесно увреждане, изразяващо се в счупване на лява ключица, спукване на лява
срамна кост и охлузвания по кожата на
лявото коляно, които обстоятелства се установяват и от приетите писмени
доказателства – л.36-39 и от приетата съдебно медицинска експертиза, изготвена
от в.л. д-р Е. Б.
Не се спори и че гражданската
отговорност на С. П. А. е била застрахована към датата на станалото ПТП
при ответното дружество, което обстоятелство се установява и от приложената на
л.49 справка от проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност».
Спорните
между страните във възивното производство факти и обстоятелства са очертани от
посоченото във въззивната жалба, която в конкретният случай е подадена от застрахователя
и се свеждат до следното: неправилна преценка на първоинстанционния съд относно
липсата на съпричастност от страна на пострадалия при станалото ПТП, допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд и необоснованост на решението в
частта, с която е определено дължимото на увредения обезщетение.
По
отношение на възражението на жалбоподателя за допуснати от първостепенния съд
процесуални нарушения и направените в тази връзка при уславията на чл. 266,
ал.3 ГПК доказателствени искания съдът се е произнесъл в проведеното открито
съдебно заседание, като е отрекъл наличието на такива, поради което и не
обсъжда отново същото това възражение.
Пред
първоинстанционния съд е допусната, изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза
на в.л. инж. В. В., изводите на която сочат, че най – вероятен от техническа
гледна точка е следния механизъм на
анализираното ПТП: при слънчево и сухо време на дневна светлина по ул. В. С. Ч.
и северно от вход за поркинг на магазин «Б.» в гр. С. в южната лента за
движение на ул. В. С. Ч., посока изток по хоризонтален и прав участък се движил
със скорост 26.45 км/ч мотоциклет Я. … с рег. № …, собственост на А. А. С.,
управляван от ищеца. В северната лента за движение, на запад, се движил лек
автомобил «О.ПА.» с рег. № …, собственост и управляван от С. П. А., който
предприел маневра «ляв завой». След като изминал около 9 м. от потеглянето си,
преминал пред автомобила, който му отворил коридор в колоната от автомобили в
средна лента, която е изчаквала за завой наляво на светофара и в южната лента
за движение е настъпил удар с управлявания от ищеца, мотоциклет «Я.». Експертът
е констатирал, че скоростта на лекия автомобил в момента на удара е 16.73
км./ч., както и че вследствие удара мотоциклетиста е паднал на дясна страница и
плъзгането му до установяването му върху дясна страница върху асфалтовото
покритие и тротоара северно от оградата на паркигнга на магазин Б. Според вещото
лице причина за станалото ПТП от техническа гледна точка е навлизането на лек
автомобил «О. А.» в лентата на попътно движещия се мотоциклет «Я.» при
предприетото извършване на ляв завой, без да се съобрази с движещото се ППС в
южната лента. Според експерта при своевременна реакция на водача на л.а. О. А.
и при движение със скорост 12.76 км./ч. или всяка друга по - малка от нея,
същия би имал възможност да спре преди мястото на удара и така да избегне
настъпването на ПТП. В.л. инж. В. е категоричен, че водачите на двете МПС-та са
се движили със скорост в рамките на разрешената, както и че няма данни ищеца да
е допринесъл за станалия инцидент. Експертът е посочил, че технически правилно
е водачът А. преди да предприеме навлизане в насрещната лента да се увери, че
не застрашава движещите се в нея МПС-та, като им даде предимство и едва тогава
да навлезе в нея, както и че наличието на автомобили по линията на пряка
видимост между двамата водачи не са идеално непрозрачни, тъй като имат прозорци
и водачът А. е имал възможност да забележи движещия се мотоциклетист.
В
качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан С. А., чиито
показания съдът кредитира като преки и непосредствени. Така свидетелят сочи, че
се движил в посока от изток на запад за магазин Б., а при преминаване на
кръстовището имало колона от автомобили и след като му дали път да свие наляво
«…без да разбере как» станал удара. Твърди, че не видял мотора, въпреки че
имало видимост. Заявява, че не е спирал на кръстовището, само се обърнал
надясно, преминал и последвал удара.
Изложените
до тук данни от приетата автотехническа експертиза, оспорена от ответника, сега
жалбоподател, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и изцяло
покрепена от показанията на разпитания в качеството на свидетел С. А. сочат на
извода, че причина за станалото ПТП е единствено поведението на водача на лекия
автомобил «О. А.». Последният като е предприел да извършва мавера ляв завой е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 и ал.2 ЗДвП, тъй като е пренебрегнал задължението
си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, като
се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Следва да се има
предвид, че пострадалия се е движил в лентата си за движение, в която водачът
на лекия автомобил при предприетата от него маневра «завой наляво» е навлязъл,
без да пропусне движещите се по нея превозни средства и конкретно
мотоциклетиства, вследствие което е настъпил удара. Без значение е
обстоятелството потвърдено от С. А. при разпита му, проведен в
първоинстанционното производство, че не е видял моториста, тъй като същия е бил
длъжен да стори това, при все че липсват обективни препяствия, ограничаващи
видомостта му. Изводът е, че пострадалия по никакъв начин не е съпричинил
настъпилия вредоносен резултат.
Следва
да се посочи, че изготвената в досъдебното произвоство автотехническа
експертиза не е годно доказателствено средство в съдебния процес и опита на
жалбоподателя да обоснове искането си за допускане на повторна автотехническа
експертиза с противоречия в изводите, направени от вещите лица в досъдебното и
в настоящото производство е изцяло неуспешен. Още повече и за пълнота на
изложението, макар и без особена практическа стойност за разрешаване на
повдигнатия спор, ще се посочи, че съдът не констатира подобни противоречия, а
твърдението на експерта в досъдебното производство, че пострадалия е имал възможност
да предодврати ПТП-то с предприемане на спиране, ако своевременно е възприел
предприелия маневра «ляв завой» лек автомобил при навлизане в неговата лента за
движение е само възможност, но не и задължение на движищия се при спазване на
всички правила участник в движението.
Следващият
спорен между страните въпрос е свързан с размера на определеното обезщетение. В
тази връзка от значение са събраните по делото гласни доказателства, а именно
показанията на св. Н. Ц., които съдът кредитира като преки, непосредствени и
същевременно незаинтерисовани, като отчита, че свидетеля не е във фактическо
съжителство с ищеца, за да се приложи разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелката
твърди, че посетила пострадалия в болницата в деня на злополуката, който «…не
бил в добро състояние», на носилка с много болки. Сочи, че при прегледа му се
установило наличие на счупена ключица, охлузвания, пукнат таз и натъртвания по
коляното, както и че същата вечер го изписали, като му поставили протези, които
носил около два месеца. Твърди, че не можел да се обслужва сам, което налагало
близките да му помагат, както и че му било трудно да се движи, тъй като се
налагало да използва патерици. Твърди, че след третия месец имало леко
облекчение, но не и пълно възстановяване. Уточнява, че след станалото ПТП му
било много трудно да спи вечер, бил напрегнат, изнервен и сприхав, което
затруднявало кумуникацията с него. Заключава, че сега не кара мотоциклет, а при
шофиране на лек автомобил подхожда с голямо внимание.
В
аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан свидетел В. С., които съдът
преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като приема, че същите
показания са подкрепени от показанията на св. Ц. и същевремено довежда до
знанието на съда, факти и обстоятелства от личната сфера на ищеца, която е
достъпна само за най – близкия кръг от хора, вкл. и роднини. Така св. С. твърди,
че след инцидента брат й бил безпомощен – всяко движение му причинявало
безкрайно усилие и болка, което налагало майка й и тя да полагат грижи за него.
Определя състоянието му «... като парализиран..», придвижвал се отначало с
патерици и после с бастун и твърди, че
възстановяването му отнело повече от три месеца. Свидетелката сочи, че станалото
се отразило и на психическото състояние на брат й, който се изолирал и се
чувствал безпомощен, бил ядосан, конфликтен и раздразнителен.
От
приетата от първоинстанционния съд СМЕ на в.л. д-р Е. Б., която макар и
оспорена от ответника е неопровергана, се установява, че при ПТП, станало на 01.06.2018г.
на ищеца са причинени следните травматични увреждания: счупване на лява
ключица, спукване на срамна кост на таза в ляво и контузия и навяхвания на
лявото коляно с охлузвания по кожата. Експерта сочи, че счупването на лявата
ключица и спукването на лявата срамна кост са причинили трайно затрудняване на
движението за повече от 30 дни, а възстановяването трае 2-3 месеца, като освен
навяхването на лявата коленна става не са настъпили други усложнения. Експертът
сочи, че нормалния срок за използване на помощни средства при счупване на
срамната кост е 2-4 седмици, като липсват данни за усложнения при ищеца, както
и че са налични данни за това, че С. е бил с поставена имобилизация на раменния
пояс с предписание за срок от 45 дни, но без данни за свалянето му.
Пред
първоинстанционния съд е приета и съдебно психологическа експертиза, изготвена
от психолога К. Я., която макар и оспорена от ответника, съдът кредитира като
изцяло покрепена от останалите събрани по делото доказателства и конкретно
гласни такива. Така в.л. Я. сочи, че станалото на 01.06.2018г. ПТП се е
отразило върху психическото състояние на С., като е довело до висока
невротизация на личността, висока тревожност и емоционална лабилност. След
проведено психологическо изследване експерта е констатирал висока тревожност и
невротизация на личността, емоционална лабилност и депресивна симптоматика;
физиологични и поведенчески разстройства като безсъние, лесна уморяемост, намалено
либидо, безспокойство и тревога, склонност към раздразнителност и разстройство
на контакта.
Въз
основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда приема за
установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален
стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Тези
обстоятелства са приети за установени и от първоинстанционния съд, като спорът
е концентриран относно размера на обезщетението.
Съдът определя размера на дължимото за
обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост,
съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни
обстоятелства в конкретният случай са причинените телесни увреждания, две от
които средни телесни повреди, за които е установен прогнозен период на
възстановяване около 2-3 месеца, без налични данни за усложнения. Друго
обстоятелство от значение за определяне дължимия размер на обезщетението е претърпения
физически дискомфорт от невъзможността на ищеца да се обслужва сам, довело и до
психични увреждания, изразяващи се в невротизация на личността, висока
тревожност, емоционална лабилност и социална изолация. Преценявайки от една
страна младата възраст на увредения, чийто начин на живот, социална и трудова
ангажираност са се променили за период от около 3 месеца, без данни за налични
усложнения в оздравителния процес и отчитайки установените психологични увреди,
за които въпреки наличието им липсват данни за търсена адекватна помощ,
съответно за предприета някаква терапия, съдът счита, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 30 000 лв.. С посочения размер,
според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от С. неимуществени вреди,
като се
съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то
и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
По изложените съображение
решението, в частта, с който иска за неимуществени е уважен над 30 000 лв.,
ведно със законната лихва считано от 22.06.2018г. до окончателното изплащане на
главницата следва да бъде отменено, а иска отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана
част решението, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
над 10 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва считано от 22.06.2018г.
до окончателното изплащане на главницата следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимата
държавна такса и разноските на страните в производството по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС
държавна такса в размер на 1430 лева.
С първоинстанционното решение в полза на
ищеца са присъдени разноски в размер на 5142.80 лв.. С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция решението, в коментираната част следва да бъде
отменено за разликата над сумата от 2805.16лв. до присъдения размер от 5142.80
лв.. В полза на ищеца, сега ответник по жалбата, следва да се присъдят разноски
за въззивната инстанция, които съразмерно с уважената част от иска съдът
констатира да са в размер на 909.09 лв..
В полза на ответника, сега жалбоподател,
следва да се присъдят разноски за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, които съдът констатира да са в размер на 1337.64 лв., а за
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска и предвид
приложения списък следва да му се присъди сумата в размер на 1318.18 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61 от 21.02.2020г., постановено по т.д. № 81/2019г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
в частта, с която е осъдено
„ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление ***.М. Д. № …
да заплати на Н.К.С. ЕГН ********** с адрес *** С. В.№ …, ет…., ап…. сумата над
30 000 лв. до 55 000 лв., представляваща представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания – силен страх, стрес и
негативни емоции, вследствие
претъпрените травматични увреждания: счупване на на лявата ключица, спукване на
срамната кост на таза в ляво, контузия на лявото коляно и охлузвания по краката,
вследствие на станалото на 01.06.2018г. ПТП, причинено от С. П.
А., гражданската отговорност на който е застрахована при „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД със застрахователна
полица № BG/…/…, ведно със законна лихва от
22.06.2018г. до окончателното й заплащане;
в частта, с която е осъдено „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“
АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление ***.М. Д. № … да заплати на Н.К.С.
ЕГН ********** с адрес *** С. В.№ …, ет…., ап…. разноски пред първата инстанция
над сумата от 2805.16лв. до
присъдения размер от 5142.80 лв. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.К.С. ЕГН ********** с
адрес *** С. В.№ …, ет…., ап…. да бъде осъдено „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК …
със седалище и адрес на управление ***.М. Д. № … да му заплати сумата над
30 000 лв. до 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни
емоции, вследствие претъпрените
травматични увреждания: счупване на на лявата ключица, спукване на срамната
кост на таза в ляво, контузия на лявото коляно и охлузвания по краката,
вследствие с настъпилото на 01.06.2018г. ПТП, причинено от С. П. А., гражданската отговорност на който е застрахована при „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД със
застрахователна полица № BG/…/…, ведно със законна лихва от
22.06.2018г. до окончателното й заплащане;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 21.02.2020г., постановено по т.д. №
81/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК … със седалище и адрес
на управление ***.М. Д. № … да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса
в размер на 1430
лева.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК … със седалище и адрес
на управление ***.М. Д. № … да заплати на Н.К.С. ЕГН ********** с адрес *** С.
В.№ …, ет…., ап…. сума в размер на 909.09 лв..,
представляваща разноски пред въззивната инстанция по съразмерност за заплащане
възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Н.К.С. ЕГН ********** с адрес *** С. В.№ …, ет…., ап….
да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление ***.М.
Д. № ... сума в размер на 1337.64
лв., представляваща направени разноски пред първата инстанция и сумата от
1318.18 лв., представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция по
съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: