Р Е Ш
Е Н И Е № 260007
гр. Пазарджик, 18.04.2022г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове: Борислав Илиев
Иванка Илинова
като разгледа докладваното от
съдия Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№899/2013г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл.251 и сл. от
ГПК.
С
молба вх.№262913/23.08.2021г., подадена от „Министерство за земеделието,храните
и горите“ гр.София,чрез пълномощника им юрк.Н.А. е поискано тълкуване на
влязлото в сила решение №427/31.07.2013г.
по гр.д.№38/2011г. по описа на РС Пещера , относно вида на територията на
имотите и начин им на трайно ползване, описани в диспозитива на решението за които имоти съдът е приел за установено по
отношение на Община Батак, че Държавата чрез Министерството на земеделието и
храните е техен собственик.
Поддържат,
че на практика Решението по делото не е изпълнено към днешна дата. Същото не е
вписано в Служба по вписванията по местонахождение на имотите, а от друга
страна не са нанесени данните в КККР на гр. Батак относно „вид на територията“
и „начин на трайно ползване“.Излага обстоятелства,че за извършване на
вписването били необходими скици на имотите. В изпълнение на договора,
изпълнител ят „З.. - Гео” ЕООД е изготвил проект за промяна в КККР и е
представен за отразяване в СГК С - Пазарджик. След извършена проверка, отразена
в протокол от 27.07.2016 г. за проверка и приемане в ИКАР до „З.. - Гео” ЕООД е
изпратено уведомление изх. № 24-13198/27.07.2С 16 г., с което като първа
забележка е посочено, че некоректно са
въведени данни за „Вид територия” - „горска”, а като втора забележка -
некоректно въведени данни за „НТП” - „Друг вид дървопроизводителна гора”.
По-надолу в протокола е посочено, че в
диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, съда не се произнася за „Вид на
територия” и „НТП”. Предмет на съдебното решение е установяване правото на
собственост. И към днешна дата в КККР за землището на гр. Батак. „Язовир
Батак” - зона „А” имотите, предмет на Решение № 427/31.07.2013 г. по гр. дело №
38/2011 г. на Районен съд - Пещера, са отразени като урбанизирана територия.
На
следващо място твърди,че за вписване на съдебното решение е необходимо да се представят
данъчни оценки за всеки един от имотите. При подаване на заявление до Община
Батак за издаване на данъчни оценки, общината отказала да издаде такива,с мотив-, имотите представляват урбанизирана територия
и същите трябва да се декларират и да се заплати данък за тях, за период 5
години назад до датата на подаване на декларацията.
Счита,че
са налице предпоставките за тълкуване на
съдебното решение по чл. 251, ал.1 от I ПК поради различното тълкуване на
диспозитива от страна на община Батак, СГКК - Пазарджик и от друга страна от
Държавата чрез Министерството на земеделието, храните и горите,като основните
съображения, са че в диспозитива на съдебното решение, липсва изрично
упоменаване отнсно вида на територията, а именно, че същата представлява горска
територия, както и какъв е начина на трайно ползване на територията.
Моли
да се допусне тълкуване на Решение № 427/31.07.2013 г. по гр. дело № 38 по
описа за 2011 г. на Районен съд - Пещера, влязло в сила на 12.06.2014 г. поради
наличие на спор при тълкуването на съдебното решение от различни правни субекти
относно формираната от съда воля в
посочения по-горе смисъл относно вида на
територията на имотите и начин им на трайно ползване, описани в диспозитива на
решението и за които имоти съдът е приел за установено по отношение на Община
Батак, че Държавата чрез Министерството на земеделието и храните е техен
собственик.
В
срока по чл.251, ал.3 ГПК Община гр.Батак,чрез кмета П.П. изразява становище,че молбата е основателна и
следва да се допусне исканото тълкуване на решението..
В
срока по чл.251,ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от МРРБ.
Като
взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съобразно правомощията си
в производството по чл.251 от ГПК, Пазарджишки окръжен съд, намира
следното:
Молбата
за тълкуване на решение с правно основание чл.251 ГПК е процесуално
допустима, тъй като се явява депозирана от страна по делото и касае тълкуване
на влязло в законна сила решение, за което няма данни да е изпълнено.
Настоящия
състав с оглед трайно установената практика на ВКС гр.София намира,че Компетентен
да се произнесе по нея е въззивния съд ,който се е произнесъл по съществото на
спора постановявайки решение с което е потвърдил съдебен акт на
първоинстанционния съд , а именно - ОС
гр.Пазарджик.
Съдът
счита, че случая не предполага призоваване на страните в открито заседание
съгласно чл.251, ал.4 ГПК, поради което се произнася с настоящето решение в
закрито заседание.
Производството
по в.гр.д.№899/2013г. на ПзОС
съответно въззивно по реда на параграф 2 ал.1 от ПЗР на ГПК, във връзка с
чл.196 и следващите от ГПК /отм./е образувано по постъпили въззивна жалба от Община гр.Батак,чрез
пълномощниците си адвокатите П. Х. ***, в която се изложени доводи за порочност
на решението ,като неправилно по същество и постановено в нарушение на
материалния и процесуални закон ,необоснованост на
постановения съдебен акт и недопустимост на обжалваното решение поради липса на
правен интерес за ищеца от предявяването на установителен иск.
С
решение №427 от 31.07.2013г. на Пещерски районен съд, постановено по
гр.д.№38/2011г. по описа на същия съд е прието за установено на осн.чл.97,ал.1
от ГПК/отм/ по отношение на Община Батак, че Държавата,чрез
Министерството на земеделието и храните е собственик на следните недвижими
имоти: имот в отдел 180, част от подотдел 0,идентичен с имоти от масив
02837.503, както следва:680,693,692,29 и части от имоти
103,105,98,100,82,64,48,44, 43,35, 23, 30,18,17,16,15, отразени в зелено на
скицата на вещото лице; - имот в отдел 180, подотдел П, идентичен с имоти от
масив 02837.503, както следва : 172,76,75,74,73, 72,71, 65,66, 64,90, 682,104, 101,99
и части от имоти 69,84,103,47, 48,61,39, 105, 85, 681,70,177,694,692,693,
отразени в червено на скицата на вещото лице; - имот в отдел 180, част от
подотдел 4, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 7 и част от 8,
отразени в кафяво на скицата на вещото лице; - имот в отдел 182, част от
подотдел К, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва:230,229,234, 711,221,
212,217, 216,215,209,210,204, 205,207, 202,258,722,723,257,247,775,253,252,192,190,184,185,
191, 697, 187,188,176, 697,177, 182 и 170 и части от имоти
231,222,214,193,259,64 и 67, отразени в синьо на скицата на вещото лице; - имот
в отдел 182, част от подотдел Л и М, идентичен с имоти от масив 02837.503,
както следва : 215,216,217,221, 222,771, 234,218,219,231,230,229, отразени в
жълто на скицата на вещото лице; - имот в отдел 194, част от подотдел А,
идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 315, отразен в розово на
скицата на вещото лице; - имот в отдел 194, част от подотдел 2, идентичен с
имоти от масив 02837.305, както следва : 354,355,356,357, отразени в оранжево
на скицата на вещото лице; - имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с
имоти в масив 02837.503, както следва : 358,712, 359, 361,362,363,364, 365, 366,
367,388,370,371,372,379,378,377, 374,375, 380, 713,381,382,383,384,395,393,386,388,389,391,434,468,451,457,454,456,433,397,398,399,717,402,406,408,410,417,740,789,472,418,419,468,422,421,423,426,427,428,430,431,432,462,459,429,500,501,502
и части от имоти 369,332,333,334,401,470, 459, 429,494, 476, 503,отразени в
зелено на скицата на вещото лице; - имот в отдел 194, част от подотдел Г, идентичен
с имоти в масив 02837.503, както следва : 503 и части от имоти 459,429,500,
отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в отдел 183,част от подотдел
1, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва :561,
560,507,506,517,518,519, 534, 530,532,558, отразени в синьо на скицата на
вещото лице; - имот в отдел 183, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва : 552,524, 523,526,521,529, отразени в зелено на
скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел В, идентичен с имоти
в масив 02837.503, както следва: част от имот 550, отразени в кафяво на скицата
на вещото лице; - имот в отдел 183, част от подотдел А, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва:620,650,605,626,629,594,591,587, 599,758,760,590,
566,569, 570,550,541,551,549, 600, 540,515,560,558,559,557 и части от имоти
619,628,607, 351, 325,351,552, отразени в червено на скицата на вещото лице; -
имот в отдел 182, част от подотдел Ж, идентичен с имоти в масив 02837.503,
както следва : части от имоти 189,190,193, 194,199,202,203 и 205, отразени в
кафяво на скицата на вещото лице; - имот в отдел 180, част от подотдел Б,
идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : части от имоти
291,290,289,300, отразени в розово на скицата на вещото лице Е.М. на л.128 от
делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното
решение.
С
решение от 21.12.2013г по в.гр.д.№889/2013 по описа на ПзОС е оставено в сила
решение №427/ 31.07. 2013г. на районен
съд Пещера ,постановено по гр. д. №38 по описа на същия съд за 2011г.
При
така установената фактическа обстановка ,съдът намира следното:
Тълкуването
е способ за преодоляване неяснота, противоречие или двусмисленост, допуснати в
диспозитива на постановеното решение, които правят неустановима по ясен и
безпротиворечив начин, на практика – неразбираема инкорпорираната воля на съда
и правят решението неизпълнимо. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС,
че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе
категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до
невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил –
по гр.д.№1720/2009г. на IV г.о. на ВКС, по гр.д.№236/2010г. на III г.о. на ВКС
и др.
Правният
интерес от тълкуването е свързан именно и единствено с изпълняемостта на
постановеното решение. Макар на тълкуване да подлежи диспозитива на съдебния
акт, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената
воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив. И тогава, обаче се
изхожда от същината на мотивите, такива каквито са и доколко от същите би могло
да се разтълкува диспозитива, в случай и доколкото последният е неясен,
противоречив, съдържащ двусмислие и като такъв неизпълним.
Според
настоящия съдебен състав диспозитивът на постановеното от въззвния съд
решението е ясен и недвусмислен и няма
основание да се иска неговото тълкуване. В случая с молбата макар да е поискано
тълкуване на съдебното решение, се
излагат доводи свързани с възникнал спор при тълкуването на съдебното
решение от различни правни субекти относно формираната от съда воля в посочения по-горе смисъл относно вида на
територията на имотите и начин им на трайно ползване, описани в диспозитива на
решението ,както и че е налице неяснота
относно истинската воля на съда.
В тази насока следва да се посочи,че въпросите, поставени
с подадената от молителя молба за
тълкуване на решението не се отнасят до неясноти на самото решение,а по скоро по своето естество представляват
искане за допълване на диспозитива на
решението относно липсвата
на изрично упоменаване на вида на територията, а именно, че същата представлява
горска територия, както и какъв е начина на трайно ползване на територията.В случая за страната е съществувала възможност при
нужда да поиска да бъде допълнено постановеното решението ,ако съдът не се е
поризнесъл по цялото и искане ,като това е следвало да направи в едномесечен
срок от връчване на решението или от влизането му в сила,която възможност към настоящия
момент е преклудирана.
Освен
изложеното в това производство не следва
и не би могло да бъдат давани указания
на Административните органи ОСЗГ или Община
гр.Батак за установяване вида на
територията, конкретно, че същата представлява горска територия, както и какъв
е начина на трайно ползване на територията.точния
размер и пр.. Т.е тълкуването на съдебното решение не може да
се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като
противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор,
което разпоредбата на чл. 246 ГПК не позволява. От друга страна следва да се
отбележи,че е недопустимо да се поставят на преценка доказателствата по спора или да
се правят нови правни изводи ,различни от вече изложените в постановеното
решение.
Водим
от горното настоящия съста приема,че в конкретния случай постановеното съдебно решение е ясно ,точно и
разбираемо, има постановен диспозитив от който може да се изведе действителната
воля на съда, който го е постановил, поради което с оглед на всичко изложено подадената молба за
тълкуване на постановеното решение следва да бъде оставена без
уважение,като неоснователна.
По
аргумент от чл.251,
ал.5 ГПК,
доколкото решението подлежи на
обжалване, подлежи на обжалване и
настоящия съдебен акт.
Водим от горното , Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Държавата представлявана от „Министерство на
земеделието,храните и горите“ гр.София,чрез пълномощника им юрк.Н. А.а ,към настоящия момент „Министерство на
земеделието“ гр.София ,с която е поискано тълкуване на решение №427/
31.07. 2013г. по гр. д. №38 по описа на РС Пещера за 2011г , оставено в
сила с решение от 21.12.2013г. по в.гр.д.№889/2013г. по описа на ОС Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1.
2.