Р Е Ш Е Н И Е
№ 127 27.04.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
деветнадесети април две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 565 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.10, ал.4-7 от Закона за
семейни помощи за деца /ЗСПД/ и чл.24б, ал.6 във вр. с ал.4 от ППЗСПД.
Д.Н.С., ЕГН ********** *** обжалва заповед
№ЗСПД/Д-КН/839/08.12.2020г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението
на материалния закон свързва с неправилно изчисление на дължимата месечна помощ
за минало време до подаване на жалбата /датата 14.12.2020г./. Моли за отмяна на
заповедта и задължаване на органа за начисли и изплати полагащата се помощ,
считано от 01.09.2019г.
В с.з. жалбоподателката поддържа жалбата.
В писмено становище от 14.12.2020г., писмен отговор
изх.№1004-11-00-0065/12.10.2021г. и съдебно заседание ответният директор на ДСП
– Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Жалбоподателката е майка на
непълнолетната А.Д.С.. С ЕР на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола
Василев“ АД №1901/28.10.2013г. детето е с признати 60% степен на увреждане без
чужда помощ с водеща диагноза „Други уточнени форми на епилепсия“, общо
заболяване „Други уточнени форми на епилепсия. Роландова епилепсия с редки
генерализирани тонично-клонични пристъпи“ с дата на инвалидността 28.09.2012г.
със срок от 1 година. Лицето е преосвидетелствано с ЕР на ТЕЛК №1766/29.09.2014г.,
№2823/23.11.2015г. и №2630/12.12.2016г. без промяна във вида и степента на
трайното увреждане. С последващо преосвидетелстване, обективирано в ЕР на ТЕЛК
№0590/18.03.2019г. е променена степента на трайното увреждане на 40% със срок
от 1 година /до 01.03.2020г./. Посоченото ЕР на ТЕЛК е отменено с ЕР на НЕЛК
Специализиран състав по Нервни и Очни болести №1227/10.09.2019г. по оспорване
от жалбоподателката, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване.
В изпълнение на решението на НЕЛК, с ЕР на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ ЕООД – гр.Дупница №0359/11.02.2020г. е извършено ново
преосвидетелстване на детето, като е определена степен на трайно увреждане по
посоченото заболяване от 60% със срок от 1 година /до 01.02.2021г./. Решението
на ТЕЛК е влязло в сила на 11.03.2020г.
Със заявление-декларация №ЗСПД
Д-КН/838 от 11.03.2020г. жалбоподателката е поискала от директора на ДСП –
Кюстендил отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане
по чл.8д от ЗСПД, представяйки последното ЕР на ТЕЛК. Със заповед
№ЗСПД/Д-КН/839/19.03.2020г. органът е отпуснал помощта по чл.8д от ЗСПД в
размер на 350лв. месечно за периода 01.03.2020г. – 28.02.2021г. С решение
№249/04.11.2020г. на КАС по адм.д.№186/2020г. съдът е отменил заповедта на
органа и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания в решението досежно неправилно определената начална дата за помощта,
която следва да се отпусне от 01.09.2019г. Решението на съда е окончателно.
Със заповед
№1004-РД01-0182/01.12.2020г. директорът на ДСП – Кюстендил в изпълнение на
съдебното решение и на основание чл.91, ал.1 от АПК е изменил заповед
№ЗСПД/Д-КН/839/19.03.2020г., като е отпуснал месечна помощ за отглеждане на
дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД на жалбоподателката с начална дата на
плащане 01.09.2019г. Заповедта е връчена на адресата.
С констативен протокол
№67/07.12.2020г. служители от ДСП – Кюстендил са изчислили сума за доплащане от
01.09.2019г. до 28.02.2020г. в размер на 1 918.75лв., която сума ще бъде
изплатена по ведомост през м.11.2020г.
С процесната заповед
№ЗСПД/Д-КН/839/08.12.2020г. на основание чл.8д от ЗСПД и чл.24а от ППЗСПД
органът е изменил размера на помощта на сумата 2268.75лв. за периода
01.11.2020г. – 28.02.2021г. В становището по спора на л.8 от делото органът
уточнява, че месечната помощ за детето е 350лв., че през периода 01.09.2019г. -
28.02.2020г. за детето са изплащани помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД по заявление
декларация №ЗСПД/Д-КН/1685/16.05.2019г. по 36.25лв. месечно, която помощ е
прекратена, считано от 01.03.2020г. поради отпускане на помощта по чл.8д от
ЗСПД и че дължимите суми за доплащане за периода 01.09.2019г. – 28.02.2020г. са
определени след приспадане от дължимата месечна помощ по чл.8д от ЗСПД на
изплатената такава по чл.7 от ЗСПД. Така, получената сумата за доплащане е
1 918.75лв., като към нея органът е прибавил и полагащата се помощ за
м.11.2020г. от 350лв., получавайки сумата от 2 268.75лв. по процесната заповед.
Сумите са начислени по ведомост за
м.11.2020г. Съгласно приложените към отговора на жалбата, справка за изплатени
помощи и 15бр. заверени копия от ведомости за изплатени помощи, начислените
суми по оспорената заповед са изплатени срещу подпис на жалбоподателката по
ведомостта за м.11.2020г., като дължимите суми за периода след 28.02.2020г.
помесечно са изплащани във ведомостите за м.03-м.10.2020г. /вж. л.39-46 от
делото/. Сумата за м.11.2020г. е включена в сумата по оспорената заповед и
изплатена по ведомостта за същия месец срещу подпис.
Приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза потвърждава данните от писмените доказателства
на ответника. Вещо лице Н.С.С. сочи, че месечният размер на помощта за
отглеждане на дете с трайни увреждания е 350лв. съгласно чл.62, ал.16 от ЗДБ.
Сумата 1 918.75лв. представлява доначислени суми след решението на КАС за
периода 01.09.2019г. – 28.02.2020г., които са изплатени на жалбоподателката на
17.12.2020г. срещу подпис. За периода 01.03.2020г. – 30.11.2020г. са начислявани
всеки месец по 350лв. или общо за периода 3 150лв., които суми са
изплащани редовно през следващия месец, както следва: за м.03 – на
16.04.2020г., за м.04 – на 18.05.2020г., за м.05 – на 19.06.2020г., за
м.06.2020г. – на 21.07.2020г., за м.07 – на 18.08.2020г., за м.08.2020г. – на
16.09.2020г., за м.09 – на 16.10.2020г., за м.10 – на 18.11.2020г. и за м.11-
на 17.12.2020. Всички начислени суми за този период от 3 150лв. са
изплатени. Общо за целия период по решението на КАС и заповедта на органа 01.09.2019г.
– 30.11.2020г. са дължими 5 068.75лв., които са изцяло изплатени, съгласно
ведомостите за изплащане, оформени от служител на „Български пощи“ ЕАД с име,
изплатена сума, дата и подпис на лицето, получило сумата.
Заключението на вещото лице съдът намира
за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по
делото. Страните не го оспорват.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.10, ал.7 от ЗСПД.
Жалбоподателката е адресат на оспореното решение. Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган. Материалната компетентност на органа е императивно определена в нормите
на чл.10, ал.4 от ЗСПД във вр. с чл.24б, ал.3 от ППЗСПД. Посочените правила
дават право на директорът на дирекция „Социално подпомагане“ да отпуска
семейните помощи за деца със заповед, съответно да изменя същата. Заповедта
касае месечна помощ по чл.8д от ЗСПД за отглеждане на дете с трайно увреждане
до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно
от 20-годишна възраст. Месечната помощ по чл.8д от ЗСПД е вид семейна помощ по
см. на чл.2, ал.3, т.3 от ЗСПД. Налице е компетентност на органа по място,
време и степен, за което страните не спорят.
Заповедта съответства на предвидената в чл.10, ал.4 от ЗСПД
писмена форма и са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по см. на чл.59, ал.2 от АПК. Актът съдържа
наименованието на органа-издател, неговият адресат, фактически и правни
основания за издаване, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис
на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с
фактическите основания за неговото формиране. Макар, че размерът на помощта по
заповедта касае реално срокът за доплащане от 01.09.2019г. до 28.02.2020г. и за
м.11.2020г., а не посочения такъв в акта 01.11.2020 - 28.02.2021г., то пълните
и конкретни мотиви на органа досежно начинът на формиране на сумата се съдържат
в Констативен протокол №67/07.12.2020г., който е издаден във връзка с
предстоящото издаване на процесната заповед, поради което неговите мотиви са
част от мотивите по заповедта. Следователно, периодът в заповедта 01.11.2020г.
– 28.02.2021г. е оставащия такъв, за който се дължи изплащане на помощта.
Заповедта е издадена при спазване на специалната процедура
по чл.10, ал.1 от ЗСПД и чл.24а от ППЗСПД. Административното производство е
започнало с подаване на заявлението декларация от жалбоподателката като
правоимащо лице – родител на дете с трайно увреждане по легалната дефиниция на
§1, т.6 от ДР на ЗСПД предвид представеното със заявлението ЕР на ТЕЛК.
Заявлението е преценено като основателно, като след решението на КАС и в негово
изпълнение органът е изменил заповедта и е отпуснал помощта, изпълнявайки
задължителните съдебни указания от посочената в съдебното решение календарна
дата. Решението на КАС е влязло в законна сила и на основание чл.177, ал.1 от
АК е задължително за органа, страните и настоящия съд. По реда на чл.36, ал.1
от АПК органът е използвал помощен орган в лицето на назначена от него комисия,
която е изчислила дължимото доплащане назад за периода 01.09.2019г. –
28.02.2020г., обективирано в Констативния протокол от 07.12.2020г. Процесната
заповед е издадена при спазване на правилото по чл.35 от АПК за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Заповедта е съответна на материалния закон.
Безспорно по делото е, че с оглед влязлото в сила решение по
адм.д.№186/2020г. на КАС и влязлата в сила заповед №1004-РД01-0182/01.12.2020г.
на органа, жалбоподателката е с признато правото за отпускане на месечна помощ
по чл.8д от ЗСПД назад, считано от 01.09.2019г. до 28.02.2020г. и занапред от 01.03.2020г.
до 28.02.2021г., които дати са в съответствие с правилата на чл.8д, ал.7 и ал.8
от ЗСПД и чл.24б, ал.4 от ППЗСПД. Крайната дата съвпада с изтичане на срока на
определената по ЕР на ТЕЛК №0359/11.02.2020г. степен на увреждане на детето
/т.е. до 01.02.2021г./.
Спорът по делото е относно дължимият размер на помощта.
Правилото на чл.24б, ал.4, изр.последно от ППЗСПД сочи, че размерът на помощта
за периода преди подаване на заявлението-декларация се определя по общия ред на
чл.8д, ал.3 от ЗСПД. Правилото на чл.8д, ал.3 от ЗСПД препраща към размера на
помощта, определен със ЗДБ на Република България. Този размер по заключението
на вещото лице е 350лв. месечно. Видно от приложените копия на ведомости за
изплатени помощи и заключението на вещото лице е, че през периода 01.09.2019г.
– 30.11.2020г., т.е. до подаване на жалбата по делото, общата дължима сума за
изплащане на помощта е 5 068.75лв. Тази сума обаче е изцяло изплатена. Начислената
сума от 2 268.75лв. по оспорената заповед включва помощта за времето назад
от 01.09.2019г. до 28.02.2020г. /с приспаднати суми по чл.7 от ЗДСП/ в размер
на 1 918.75лв. и помощта за м.11.2020г. от 350лв., която сума е изцяло
изплатена на 17.12.2020г. по ведомостта за м.11.2020г. на жалбоподателката
срещу подпис. Останалата дължима сума занапред от 01.03.2020г. до м.10.2020г.
/за 8 месеца/ в общ размер от 2 800лв. е начислена помесечно във ведомостите и
изплащана редовно на жалбоподателката срещу подпис по правилото на чл.9, ал.1
от ЗСПД, което определя предоставянето на помощта през месеца, следващ месеца,
за който същата се дължи. Жалбоподателката не оспорва авторството на подписите
във ведомостите за изплатени помощи, които ведомости в битието им на официални
свидетелстващи документи са с необорена в рамките на съдебното производство
материална доказателствена сила.
Изводът от изложеното е, че жалбоподателката е с признато
право на помощта през процесните периоди и това право е реализирано посредством
получаване на дължимите суми до подаване на жалбата по делото. Възражението в
жалбата за обратното е неоснователно. Дължимите суми за м.12.2020г. и до края
на периода 28.02.2021г. са признати по оспорената заповед на органа, но тяхното
реално изплащане не е предмет на изследване по делото, т.к. съдържанието на
жалбата касае претенция за признаване и изплащане на сумите за минало време до
подаване на жалбата /датата 14.12.2020г./.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се
отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на Д.Н.С. /с посочени лични данни/ срещу заповед
№ЗСПД/Д-КН/839/08.12.2020г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: