№ 76
гр. Ямбол, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500147 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ответницата С.М.Ж., се обжалва решение №
260167/06.04.2021г. на ЯРС, постановено по гр.дело №2679/2020г. по описа на ЯРС. С
обжалваното решение ЯРС ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Ж. с ЕГН
********** и адрес гр. ******, че същата дължи на „Етажна собственост", с адрес на
управление: *****, представлявана от законен представител Д. Д. В. в качеството му на
управител, със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщенията в ****, чрез
адв.Г.Д. - ЯАК, следната сума, за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1676/2020 г. по описа на ЯРС, а именно: главница в размер на 75,00 лв., представляваща
разходи за общи части на ЕС, съгласно Решение № 1 от 27.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 17.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането; осъжда ответницата да заплати на „Етажна
собственост" с адрес на управление: ******, представлявана от законен Представител Д. Д.
В. в качеството му на управител, направените по ч.гр.д. № 1676/2020 г. на ЯРС разноски в
размер на 25,00 лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на
325,00 лв.
Въззивницата счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния
закон, както и необосновано като излага съображения и доводи. Възразява, че ЯРС не е
1
извършил преценка на събраните доказателства по делото в техния контекст, поради което
неправилно, в противоречие с приложимите законови разпоредби и необосновано е уважил
предявеният установителен иск. Възразява, че решението противоречи на повелителни
норми на ЗУЕС - чл.6 и чл.48, ал.3 от ЗУЕС, § 1, т.5 и 9 от ДР на ЗУЕС. Възразява, че не
дължи претендираните суми, тъй като не притежава право на собственост върху процесния
самостоятелен обект, който е лично имущество на съпруга ù П.Ж., и излага съображения.
Счита, че неправилно ЯРС тълкува и прилага разпоредбата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС, която
урежда правила, касаещи задължения за поддържане на общите части на сграда в режим на
етажна собственост, какъвто въпрос не съществува в предмета на делото. Излага, че не е
правила възражения за недължимост на разходи за управление и поддържане по смисъла на
параграф 1, т.11 от ДР на ЗУЕС, чл.48, ал.8 и чл.51 от ЗУЕС, а тъй като не притежава право
на собственост върху самостоятелен обект, съгласно императивите правила на чл.6, ал.3 във
вр. с ал.1, т.9 и чл.48, ал.З от ЗУЕС, не дължи процесната сума, търсена от страна на
етажната собственост като разход, извършен за неотложен ремонт на асансьора. Възразява,
че ЯРС в противоречие с императивната норма на чл.48, ал.З от ЗУЕС, указваща
разпределението на разходите за ремонт да се извършва между собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост съразмерно с притежаваните
от тях идеални части от общите части на сградата, и въпреки че приема, че ответницата не е
собственик на процесния самостоятелен обект, и че на проведеното на 27.05.2020г. общо
събрание, етажните собственици са решили да бъде събрана сума за неотложен ремонт на
асансьора, която се разпределя по равно между собствениците, неправилно е приел за
установено, че дължи 75 лева, единствено с аргумента, че не е искала отмяна на това
решение по реда на чл.40 от ЗУЕС, което обстоятелство счита за правно ирелевантно.
Излага съображения, че липсата на оспорване на процесното решение на ОС на ЕС се дължи
на неизпълнената от страна на управителя процедура, указана в чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Моли
ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли исковата
претенция и ú присъди направените разноски в двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от „Етажна
собственост" с адрес: *****, представлявана от управителя Д. Д. В., чрез адв.Г.Д. от ЯАК, с
адрес за връчване: ****, в който се излага подробно становище за неоснователност на
жалбата. Излага съображения, че решението е законосъобразно и обосновано. Моли ЯОС да
остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение.
В с.з. въззивница се представлява от адв.С.Г., която поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена. Въззиваемата страна се представлява от управителя Д. Д. В., който
оспорва жалбата и моли обжалваното решение на ЯРС да бъде потвърдено.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
2
Видно от представената покана, управителят на ЕС с адрес: *****, свиква общо
събрание на собствениците в ЕС, което да се проведе на 27.05.2020 г., от 18.30 ч. пред входа
на ЕС, с обявен дневен ред. В т.1 от дневния ред е предвидено събиране на средства за
неотложен ремонт на асансьора.
От представения протокол от 18.05.2020 г. се установява, че на 18.05.2020г. в 12:00
часа поканата за ОС е била залепена на информационното табло, намиращо се на партерен
етаж, и в асансьора на ЕС.
Oт ищеца е представен протокол № 1 от проведеното ОС на 27.05.2020 г., като в
протокола е записано, че тъй като в обявения час -18:30ч. не е имало необходимия кворум,
то се отлага с един час и в 19:30ч. при присъствие на лично или чрез представители на 18
собственици, които притежават 57.380 на сто ид.части от общите части на етажната
собственост, събранието се провежда. Видно от протокола по т.1 са направени изказвания и
предложения, че се налага неотложен ремонт на асансьора за безопасността и необходима
сума за ремонта възлиза на 2400лв. Със 17 гласа "за" и 1 "против" ОС е взело решение
сумата от 2400 лв. за неотложен ремонт на асансьора да се разпредели по равно между
всички етажни собственици, по 75лв. на апартамент. С решението е определен крайният
срок за събиране на средствата - 06.06.2020 г. Протоколът е подписан от
председателстващият събранието и протоколчика.
Представен е протокол за поставено съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС,
изготвен по смисъла на чл.16, ал.7 ЗУЕС от 31.05.2020 г., от който се установява, че на
посочената дата в 10.00 ч. съобщението било поставено на информационното табло на входа
за изготвен Протокол № 1 / 27.05.2020 г. и съобщение до собствениците с което им се
съобщава, че посоченият по-горе протокол бил изготвен. Представена е покана за
изпълнение на решение на ОС на собствениците на ЕС по чл.38 ЗУЕС, с която ответникът
С.М.Ж. е поканена в седем дневен срок да заплати сумата от 75 лв. за неотложен ремонт на
асансьора, съгласно взетото решение на ОС, като от представената разписка е видно, че
същата и е връчена лично на 02.07.2020 г.
С удостоверение за сключен граждански брак се установява, че П.Т.Ж. и С.М.Ж. са
сключили граждански брак на 05.12.1982 г.
Видно от представена допълнителна заповед №06/05-00006 от 11.12.2017 г. на кмета
на община Ямбол на основание §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, чл.100 и чл.103(5) от ЗТСУ(отм.),
същата е издадена след изплащане с платежно нареждане от 01.11.2017г. от П.Ж. на
определената разлика за доплащане по чл.89 от ЗТСУ в размер 2484лв. (по време на брака
на П.Т.Ж. и С.М.Ж.) и установява, че П.Т.Ж. е обезщетен с ап. № *, в жилищен блок ****,
на * етаж.
По делото са разпитани свидетели. ЯОС не обсъжда като показания на свидетел
тези на Д. Д. В. - домоуправител на ЕС, предвид обстоятелството, че същият е представител
3
на ищеца ЕС.
Свидетелката Р.Г.Б., живуща в ЕС, посочва, че апартамента си дарила на дъщеря си
чрез гледане и тя живеела в него. Дъщеря й преимуществено живеела и работила в
Ирландия. Тя и дала правомощия да гласува на проведените ОС на ЕС, свидетелката
заплащала таксите, които събирали за входа. Присъствала на ОС на ЕТ на 27.05.2020 г., за
него разбрала по обява на таблото. Повечето собственици били там, събранието се провело
пред входа на блока. Първоначално нямало точка за това нещо, но Е. дала предложение да
се освободят от плащане за асансьора. Почти не се гласувало и това било. Гласували колко
трябва да се плаща за входа, и на всеки етаж колко било необходимо да се плаща за други
разноски и фонд обявление на етажа. гласували за ремонт на асансьора, като долу на таблото
имало обявление за изготвения протокол и тя платила 75 лв. таксата за ремонт на асансьора.
Асансьорът не бил ремонтиран от 15-20 години, били правени козметични промени, напр.
смяна на масло. Когато започнало санирането на блока, асансьорът непрекъснато спирал,
като те били възрастни хора и трябвало да се качват пеша по стълбите. На събранието май
месец разбрала, че всеки апартамент трябва да плати по 75 лв. за ремонт на асансьора.
Свидетелката знаела, че С.Ж. не ги платила. На събранието тя казала, че няма да плащат,
защото не ползвали асансьора, защото живеели на *я етаж. Свидетелката видяла със
собствените си очи подписан и изготвен от управителя протокол от ОС.
Свидетелката Д.Д.Б. - без родство със страните, сочи, че на 27.05.2020 г. била заета
по здравословни причини и присъствала на събранието в неговия край и добила представа
за какво ставало въпрос. Основният въпрос бил за основен ремонт на асансьора, тъй като
имало опасност от животозастрашаващи проблеми. До този момент той се движел и не бил
спиран за нещо съществено. На ОС бил представен човек за асансьорен техник, който
обяснил, че ремонтът щял да струва около 2400 - 3000 лв. Въз основа на това било решено
да се съберат от всички собственици на апартаментите по 75 лв. Това било разпределение по
равно. Сочи, че С. и мъжа ú живеели на *я етаж, на този етаж асансьорът бил заварен,
откакто ползвали блока. Възникнал въпроса дали те могат да бъдат освободени, като го
предложил съседката им от петия етаж Е.К.. Тя чула накрая, като се коментирало, като
гласуването било минало и нямала възможност да даде своя глас. Разбрала, че само трима
човека били против и един от тях бил Д.В.. Това било много интересен въпрос, защото й
направила впечатление помпозността, с която се било подходило към събранието.
Съобщение не била видяла и знаела от информация на хора, които са търсели този протокол,
че той се превърнал до апокрифна ценност, до която те нямали достъп. Дори С. искала да си
плати, за да и бъде предоставен, но така или иначе същият не бил предоставен. Тя не била се
подписала на протокола, защото пристигнала по-късно. Свидетелката сочи, че живее в този
вход, притежава два апартамента, които получила въз основа на обезщетение - на * етаж
притежавала an.№ * и на * етаж ап.№ *. Е.К. била съпруга на В.К., като апартаментът бил
съпружески, но не знаела на кой от двамата се водил.
Свидетелката Е.И.К. - без родство със страните, сочи, че присъствала на събранието
4
на 27.05.2020 г., като съпруга и също присъствал. Живеела в ЕС в *-ти и *ти апартаменти -
тяхна собственост, придобити по време на брака. Собствениците Г.Д.В. и Й.К.Й. не
присъствали на събранието, там били съпругите им. Собствениците Й.Ч. и В.Д.П. не били
там, на събранието присъствали дъщерите им. За Н.Д. на събранието присъствала майка й,
която била в залата, Х.Н.П. не била там, мисли, че майка й присъствала, М.К.Б. от години не
била във входа, отсъствала от много време, там била снаха й. Тя предложила да освободят
съседите от *я етаж от тези пари за ремонт на асансьора и предложението било прието.
Трима човека били против, като това били русата жена на седмия етаж, на която не знае
името, Д. (домоуправителя) бил против и за третия етаж не се сещала кой бил. Не било
поставено съобщение за изготвения протокол на събранието, като на 31.05.2020 г. нямало
такова съобщение на входа на блока, както и в следващите седмица-две. На 31.05.2020 г.
излизали, защото ходили до село (събота и неделя задължително ходили. Нейният съпруг
също присъствал на събранието, двамата присъствали, защото на предното събрание
присъствала само тя и когато гласували я преброили за едно жилище. Било и казано, че
трябва да присъстват и двамата, за да ги броят за две жилища. Ремонт на асансьора бил
извършен, но в едно по-късно време, като това било в края на лятото и тя не била в
жилището. С.Ж. и съпруга й присъствали на това събрание. За двете жилища платила общо
150 лв. още когато съобщили. Тогава съседа Й. направил набързо сметката и казал, че ще
дължат още по 10 лв. и тя казала, че щом трябва ще ги дадат. Сочи, че на *я етаж нямали
достъп до асансьора - вратата била заключена или заварена.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1676/2020 г. по описа на ЯРС, въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните сума, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК е връчена на длъжника и в срок е подадено възражение от длъжника. В дадения
едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против длъжника за
установяване дължимостта на сумите, за които е била издадена заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС.
Същият е допустим, тъй като е предявен в указания едномесечния срок от заявителя в
заповедното производство по ч.гр.д.№1676/2020г. по описа на ЯРС.
Съгласно чл.38, ал.1 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове. Според чл.6, ал.1 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да
5
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване
на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части.
Съгласно ал.2, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в
определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК като към
заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
По делото е доказано видно от представения протокол от ОС на ЕС, проведено на
27.05.2020г., че със 17 гласа "за" и 1 "против" ОС е взело решение сумата от 2400 лв. за
неотложен ремонт на асансьора да се разпредели по равно между всички етажни
собственици, по 75лв. на апартамент. С решението е определен крайният срок за събиране
на средствата - 06.06.2020 г. По делото няма доказателства да е платена от длъжника
определената сума за ремонт на асансьора. На събранието са присъствали въззивницата и
съпруга и П.Т.Ж., които живеят в ап.*.
ЯОС намира, че с представената допълнителна заповед №06/05-00006 от 11.12.2017 г.
на кмета на община Ямбол на основание §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, чл.100 и чл.103(5) от
ЗТСУ(отм.) не се установява изключителна собственост на П.Ж. върху апартамента. Тази
заповед е издадена по време на брака между С.Ж. и П.Ж., сключен на 05.12.1982г., и видно
от същата, тя е издадена след изплащане с платежно нареждане от 01.11.2017г. на
определената разлика за доплащане по чл.89 от ЗТСУ в размер 2484лв.. Плащането е
станало по време на брака им и съвместният принос на двамата съпрузи се предполага.
Освен това, въззивницата с участието си в общото събрание, проведено на 27.05.2020г. по
решаване въпроса за събиране на средства за неотложен ремонт на асансьора е
демонстрирала, че тя също е собственик на имота. Ето защо, съдът намира за неоснователно
възражението на въззивницата, че не дължи претендираните суми, тъй като не притежава
право на собственост върху апартамента.
По делото е установено, че в изпълнение на чл.16, ал.7 от ЗУЕС на 31.05.2020г. в
10.00ч. на информационното табло на входа на сградата е поставено съобщение за
изготвянето на протокола на общото събрание на ЕС, проведено на 27.05.2020г.. По делото
няма данни, а и не се твърди да е направено оспорване съдържанието на протокола на
общото събрание. По делото също така няма данни въззивницата да е искала отмяна на
решението на общото събрание по реда на чл.40 от ЗУЕС. Контролът за законосъобразност
на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на
иска, който срок като процесуален е преклузивен. Съгласно чл.40 от ЗУЕС, всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-
дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. При тези
обстоятелства настоящият състав не следва да разглежда възраженията на въззивника срещу
6
законосъобразността на решенията на общото събрание. Съществуването на самостоятелно
уредено съдебно производство по отношение на конститутивния иск за отмяна на решенията
изисква упражняване на това право само по този ред.
Тъй като решението на общото събрание на ЕС, проведено на 27.05.2020г. не е
отменено и поражда правни последици, въззивният съд намира, че протоколът на ОС от
27.05.2020г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу въззивницата за сумата
75 лв.- разноски за ремонт на асансьор. Основателно е и искането за законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 17.07.2020
г., до окончателното изплащане на вземането. Предвид изложеното, ЯОС следва да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260167/06.04.2021г. на ЯРС, постановено по гр.дело
№2679/2020г. по описа на ЯРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, предвид чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7