Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2019 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на десети май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 4958 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ жалба вх.№ 22143/22.03.2019 г. от „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД чрез пълномощник, срещу постановление от 13.03.2019 г. на ЧСИ за отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до 200лв., както и определения размер на пропорционална такса по т.26 от ТТР, по изп.д.№ 20198510400474.
Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска защита били несъобразени с факта, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, и налагане на посочения в нея запор, няма други извършвани други изпълнтителни действия, като не е налице фактическа и правна сложност на делото, при което адв.възнаграждение в полза на взискателя следва да се намали до 200лв. Моли да се отмени обжалваното постановление, да се намали адв.възнаграждение на 200 лв. и съответно на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК да се намали и пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, като при определянето й не се вкл. сумата за адв.възнаграждение, или евентуално таксата да се намали съобразно намаляването на адв.възнаграждение до 200 лв. Прави искане и за заплащане от насрещната страна на разноските по настоящето обжалване.
С писмен отговор взискателят по изпълнението Я.С.оспорва същата чрез пълномощник, като възразява, че след образуване на изп.дело има и др. предприети от взискателя действия, при което не е налице само молба за образуване на изп.дело. Възразява срещу искането за разноски по жалбата, пълномощникът адв.К.Михалков претендира разноски за оказана безплатна защита по жалбата на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.трето от ЗАдв..
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.П.счита жалбата на длъжника за неоснователна, тъй като размерът от 390 лв. почти съвпада с минималния размер на адв.възнаграждение по Наредба № 1/02004 г. на ВАдС/387лв. е по Наредбата/, а и взискателят бил извършвал действия по из-пълнението-подал е молба за образуване на изп.дело, посочил е в нея изп.способ, който е реализиран, подал е и писмено възражение по чл.436, ал.2 от ГПК.
СГС, като
разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на съдебния изплънител и
се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20198510400474 на ЧСИ М.П.с рег. № 851на КЧСИ с район
на действие Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 07.03.2019 г. по молба на
взискателя Я.В.С.чрез пълномощник адв.К.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.02.2019 г.
по гр.д.№ 10905/2014 г. по описа на СГС, за парична сума 2076 лв. С молбата е посочен изпълнителен способ-запор на банкови
сметки на длъжника, и на съдебинят изпълнител е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ за проучване имуществото на длъжника и определяне на изпълн.способ. други
действия по изп.дело не са предприемани от взискателя. Запорът е наложен на 26.03.2019
г. върху сметките в определена от ЧСИ банка- Общинска банка.
На длъжника е връчена на 11.03.2019 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея са вписани освен сумите по изп.лист, също и дължимите от дължника суми за разноски по изпълнението 395 лв. и 345,22 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
С възражение вх. № 623 от 13.03.2019 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, дължникът прави до съдебният изпълнител възражение за прекомерност на определените разноски за адв.възнаграждение, като възразява, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200лв. според липсата на фактическа правна сложност на делото и съгласно чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г., както и да не се включва сумата за адв.възнаграждение в основата за определяне на таксата по т.26, евентуално се намали пропорционално и сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ при намаляне на адв.възнаграждение.
С обжалваното постановление от 13.03.2019 г. на ЧСИ е отказал да намалил адвокатското възнаграждение, като е приел, че то е определено правилно съобразно чл.10, т.1 и т.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредба № 1/2004г.
Междувременно въз основа на наложения запор върху банкова
сметка ***, по сметката на ЧСИ са постъпили на 27.03.2019 г.сумите, описани и в
поканата за доброволно изпълнение, и запорът е вдигнат на 01.04.2019 г..
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, освен подаване на молбата за образуване на изп.дело с изискуемото съдържание по чл.426, ал.2 от ГПК. При това положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата. Подаването на писмено становище по жалбата на длъжника по чл.436, ал.2 от ГПК е направено след постановяване на обжалвания отказ на съдебния изпълнител от 13.03.2019 г. да намали адв.възнаграждение. Освен това, в производството по спор относно разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о. ВКС), при което за извършване на действието по подаване на отговор по чл.436, ал.2 от ГПК не се следва допълнително възнаграждение на пълномощника на въззивника.
Ето защо предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, предприетите обезпечителни и изпълнителни действия по него, и сравнително краткия период от образуването на делото до погасяването на вземанията по същото, адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство следва да се намали на 200 лева, която и сума длъжникът дължи на взискателя.
Жалбата в частта по определения по изп.дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и искане той да бъде изменен, няма предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане. По изп.дело няма данни ЧСИ да е определил размера на таксата по т.26 преди издаване на обжалвания акт от 13.03.2019 г. Има изготвена сметка от ЧСИ на 28.03.2019 г., от която е видно, че едва с нея е определена такса по т.26 в размер на 183,33 лв. върху мат.интерес 2081 лв., но тази сметка няма дадни кога е връчена на длъжника, и не тя е актът, който се обжалва с жалбата, по която е образувано настоящето дело.
В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат
разноски, по вече изложените по-горе съображения, че не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение Ето защо макар жалбата на длъжника да е основателна частично,
същият няма право на разноски в това производство, както такова право няма и
адв.К.михалков за оказаната безплатна защита на взискателя по жалбата.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. №
22143/22.03.2019 г. от „ЗАД ОЗК- з.“ АД постановление от 13.03.2019 г. на ЧСИ М.П.за
отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по
изп.д.№ 20198510400474, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
размера на разноските за адвокатско
възнаграждение за адв.К.М., пълномощник на
взискателя Я. С., на 200/двеста/лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя и на адв.К.М. за разноски в настоящето производство по чл.81 от ГПК.
Решението в тази част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника „ЗАД ОЗК- з.“ АД В ЧАСТТА Й по искането за намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В тази част съдебният акт
има хараткер на определение и подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна
жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.