Мотиви по нохд № 288 по описа на ПпРС за 2020 година

Подсъдимият Г.С. *** е предаден на съд по реда на Глава ХХIV-та от НПК по обвинение за това, че „на 16.11.2020 г., около 21.53 ч., в гр.П., в магазин „**“, в ж.к.“**“, при условията на повторност в немаловажни случаи, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взлом на стъкло на прозорец/, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 390 лв. – лаптоп “HP“ на стойност 320 лв., флаш памет на стойност 12 лв., зарядно за лаптоп на стойност 30 лв., антена за безжична мишка на стойност 16 лв. и адаптор за флаш памети на стойност 12 лв., от владението на К.-Д.О., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои“ – престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.7,вр. с чл.194,ал.1 и чл.28 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия адв.Н.Г. ***, ТАК, прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа делото именно по този ред. В хода на съкратеното съдебно следствие подс.С. се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на защитника, който претендира за определяне на минимално наказание ЛОС, което бъде ефективно изтърпяно. Сочи се, че е налице ниска стойност на отнетите вещи, както и е проявено съдействие от подсъдимия  при проведеното ДП; налице е проявено разкаяние и критичност.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание около 1 г. ЛОС определено по реда на чл.58а,ал.1 НК, както и групиране по реда на чл.23-25 НК на три предходни условни осъждания и превеждането им за ефективно изтърпяване по реда на чл.68,ал.1 НК.

Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото,  съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  Г.С.С. бил с основно образование, ученик в ** гр.П., неженен, осъждан неколкократно, както следва: 1.С пр.№ 68/ 02.05. 2018 г. по нохд № 64/2018 г. ПпРС, за престъпление по чл.195,ал.1,вр. с чл.63 НК, извършено на 30.11.2017 г. е наложено наказание 6 м. ЛОС, отложено по реда на чл.69,ал.1,вр. с чл. 66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на 17.05.2018 г.; 2. С пр.69/02.05.2018 г. по нохд № 45/2018 г. ПпРС, за престъпление по чл.195,ал.1,вр. с чл.63 НК, извършено на 20.11.2017 г. е наложено наказание 6 м. ЛОС, отложено по реда на чл.69,ал.1,вр. с чл. 66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на 17.05.2018 г.; 3. С определение № 67/18.07.2018 г. за одобряване на споразумение по нохд № 645/2018 г. на ТРС, за престъпление по чл.198,ал.1,вр. с чл.63 НК, извършено на 16.05.2018 г. е наложено наказание 10 м. ЛОС, отложено по реда на чл.69,ал.1,вр. с чл. 66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г. Определението влязло в сила на 18.07.2018г.;4.С пр.№141/25.09.2019г. по нохд № 185/2019 г. на ПпРС, за престъпление  по чл.354а,ал.5,вр. с ал.3,т.1, вр. с чл.63 НК, извършено на 25.07.2019 г., е наложено наказание обществено порицание. Присъдата влязла в сила на 10.10.2019 г.

На 16.11.2020 г. около 21.00 ч. подс.С. отишъл до магазин „**“, находящ се в ж.к.“**“ в гр.П. и забелязал преносим компютър, който бил поставен върху бюрото на управителя на търговския обект. Подсъдимият решил да го открадне, за да се снабди с парични средства. След като магазинът затворил и персонала си тръгнал, около 21.53 ч. подс.С. взел една мраморна плочка, с който счупил стъклопакета на един от прозорците. След това се подпрял с лявата си ръка на перваза на прозореца, а с дясната си ръка взел преносимия компютър и аксесоари към него – антена за мишка, адаптор, зарядно устройство и флаш памет, след което избягал. На сутринта подс.С. решил да отиде да продаде преносимия компютър в гр. В., но в района на ж.п.гара П. бил задържан от служители на РУП П., като с протокол за доброволно предаване /л.28/ предал откраднатите вещи, които били върнати на пострадалия /приемо-предавателен протокол л.32/. Откраднатите от подс. С. вещи били оценени от в.л. Д.П. /л.24/ на обща стойност 390.00 лв.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по БП № 430/2020 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключенията на вещите лице по извършените дактилоскопна и оценителна експертизи, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти  на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин,че подс.Г.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла  на НК, което несъмнено води до ангажиране на наказателната му отговорност.  От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл обективиран в конкретните му действия.

Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е проникнал в търговския обект, съдът прие, че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна квалификация по чл.195,ал.1,т.3 НК – разрушаване на  преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае се за взломяване на стъкло на прозорец, който своята същност съставлява  съоръжение предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в магазин „**“ и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез разрушаване на преграда е сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото му преодоляване посредством взломяване на стъклото, прозореца е станал негоден да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствено пресягане на подсъдимия и изнасяне на инкриминираните вещи.

            От събраните по делото доказателства се доказа и квалифициращия по-тежко престъпната дейност на подс.С. признак по чл.195,ал.1,т.7 от НК - „повторност, в немаловажен случай”, поради което съдът го призна за виновен във връзка и с тази правна квалификация, по следните съображения: Повторното извършване на престъпление [по арг. от чл.28,ал.1 от НК] е налице, когато деецът го е извършил, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия обсъдена и по-горе в мотивите, настоящото деяние действително следва да се квалифицира по-тежко, тъй като разгледано през призмата на трите осъжданията по нохд № 64/2018 г. на ПпРС, нохд № 45/2018 г. на ПпРС и нохд № 645/2018 г. на ТРС, което се намират в условията на реална съвкупност помежду си, се явява „повторно”, тъй като е извършено преди изтичане на преклузивният 5 годишен срок по чл.30 НК. Налице е и вторият обективен елемент от квалификацията по чл.195,ал.1,т.7 от НК–“немаловажност на случая”. Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение общата стойност на отнетите вещи е 390 лв. – стойност под 1 МРЗ за страната, което обаче в случая не може да бъде единствен и определящ критерий за извършеното престъпление във връзка именно с тази правна квалификация. Независимо от сравнително ниският размер на вредите, следва да се отбележи, че се касае не за обвинение в кражба по основния състав на чл.194,ал.1 НК, а до кражба квалифицирана и във вр. с чл. 195,ал.1,т.3 НК – квалифициращо обстоятелство, при наличието които принципно съществуването на маловажен случай е изключено. Това следва не само от аргумент за обратното в чл.195,ал.1,т.5 и т.7 НК, но и от чл.195,ал.4 от НК, която препраща само към чл. 195,ал.1, т.2 и т.6 НК, но не и към чл.195,ал.1,т.3 НК. Следователно и в контекста на настоящият казус априори е изключена възможността да се твърди, че деянието е малозначително, което следва както от посоченото по-горе, така и от аргумент за обратното във връзка с легалното определение за “малозначителност” [чл.93,т.9 НК], и трайната съдебна практика в тази насока [например мотивите към р.№353/2000 г. по н.д.№266/2000 г., І н.о. и р.№772/21.12.2004 г. по н.д. № 370/2004 г. ІІ н.о. ВКС].

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.С. следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът  да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 от НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство,което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени сравнително ниската стойност на вредите, тяхното възстановяване, както и младежката възраст на подсъдимия, както и направените от него пълни самопризнания /които в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено съдебното му минало.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195,ал.1 НК  е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК ги редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим на осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС. /съдът не посочи в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с оглед задължителните указания, дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/ 19.06.2015 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСНК/.  Наред с това, съдът констатира, че осъжданията по нохд № 64/2018 г. на ПпРС, нохд № 45/2018 г. на ПпРС и нохд № 645/2018 г. на ТРС, са намират в условията на реална съвкупност по между си, при което определи едно общо наказание между тях, а именно най-тежкото в размер на 10 м. ЛОС, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. Налице е законова пречка за ново обсъждане приложението на чл.66, вр. с чл.25,ал.4 НК. Това е така, защото при постановяване на присъдата за настоящото деяние вече е обективно невъзможно да се приложи института на условното осъждане, понеже подсъдимият е бил вече осъждан на ЛОС което е било по реда на условното осъждане и тази пречка съществува и при определяне на последващо общо наказание и не може въобще да бъде преодоляна [изрично р.№318/04.11.2002 г. по н. д.№ 318/2002 г., І н.о.,; р.№475/29.10.03 г. по н.д.№284/03г., І н.о.; р.№ 550/22.02.2002 г. по н.д.№539/2001 г.,І н.о.]. Следва да се отбележи още, че макар и по едно от осъжданията, включени в тази реална съвкупност да е определян изпитателен срок, то след настоящото им групиране в делото той губи своето самостоятелно правно значение, тъй като забраната „нон бис ин идем” /посочена в чл.24,ал.1,т.6 НПК/ не важи в този случай. Този правен извод произтича непосредствено по аргумент от чл.25,ал.4 от НК и от чл.39,ал.2 от НПК - разпоредби, които предвиждат въпросът за изтърпяване на наказанието да се реши наново, макар и само за общото наказание [в т.см. мотивите към р.№426/29.11.1999 г. по н.д.№402/1999 г., І н. о.]. Във връзка с гореизложеното съдът намери, че единствената допустима правна възможност досежно тази група три отделни осъждания, е за привеждане в изпълнение за ефективно изтърпяване  на така определеното общо наказание от 10 м. ЛОС, на осн.чл.68,ал.1 НК.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати общо сумата 268.46 за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Търговище.

 Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: