№ 466
гр. Горна Оряховица, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120101575 по описа за 2021 година
Субективно съединени искови претенции с правна квалификация 439,ал. 1 ГПК вр. с
чл. 124 ГПК вр. с чл. 110 ЗЗД и евентуална претенция с правна квалификация 439,ал. 1 ГПК
вр. с чл. 124 ГПК вр. с чл. 111, б., в ЗЗД.
Предявена е искова молба от З. Г. ГР., ЦВ. ИВ. ГР. и Д. ИВ. ГР. против Д.К..
Изложени са твърдения , че пред ЧСИ К. е образувано изпълнително дело №
20147280400279 против И.Д. Г., въз основа ИЛ от 05.03.2014г. с присъединен взискател ТД
на НАП гр. Велико Търново за публични задължения в размер на 6 038. 47 лева.
С постановление от 15.04.2016г. е констатирана смъртта на длъжника И. Г., като
длъжници са конституирани наследниците /ищци по делото/.
На 27.11.2018г. изп.дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК.
На 14.02.2020г. е подадена молба от ответника за образувано изп. дело № 109/2020г.
по описа на ЧСИ К..
Излагат се твърдения, че погасителната давност за принудителното събиране е
изтекла, след 01.08.2015г. до 01.08.2020г. изп.действия не с осъществявани.
Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищците не
дължат на ответника суми по изп.дело № 109/2020г. по описа на ЧСИ К., КАТО
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, съобразно наследствената си част-З.Г. 6 519.43 лева –главница,
5 540.32 лева законна лихва за периода 14.03.2013г. -27.07.2021г., 260.76 лева разноски по
гр.дело, за Д.Г.- 6 519.43 лева –главница, 5 540.32 лева законна лихва за периода
14.03.2013г. -27.07.2021г. , 260.76 лева, за ЦВ. ИВ. ГР. 6 519.43 лева –главница, 5 540.32
лева законна лихва за периода 14.03.2013г. -27.07.2021г. , 260.76 лева.
1
В условията на евентуалност да се приеме за установено, че ищците не дължат на
ответника суми по изп.дело № 109/2020г. по описа на ЧСИ К., КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ, съобразно наследствената си част-Захаринка 5 540.32 лева- законна лихва за
периода 14.03.2013г. -14.12.2020г. , за Д.Г. 5 540.32 лева -законна лихва за периода
14.03.2013г. -14.12.2020г., за ЦВ. ИВ. ГР. 5 540.32 лева- законна лихва за периода
14.03.2013г. -14.12.2020г.-при констатирано наличие на тригодишна давност съгласно чл.
111. б.“ в“ ЗЗД- до датата на вписване на възбраната върху притежаваните вещи.
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез
адв.Дурчева.Оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че давността е прекъсната по
изп. дело №109/2020г. с подаването на молбата за образуването му и искане за извършване
на изп. дело на 14.02.2020г. Допълнително излага съображения, че по изп.дело № 279/2014г.
на 15.04.2016г. с молбата за конституиране на наследниците до 26.06.2015г. давност не е
текла. Следва да бъде съобразен и периода на спиране на давността от 13.03.2020г. до
13.07.2020г.,както и когато изп.дело е било спряно.Неоснователна е евентуалната искова
претенция, с твърдения, че приложимата давност е 5 години.
След като разгледа приетите по делото писмени доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното.
Съгласно влязло в сила съдебно решение №348/23.07.2013г. по гр.дело № 408/2013г.
по описа на ГОРС, И.Д. Г. /наследодател на ищците/ е осъден да заплати на Д. К. М. сума в
размер на 10 000.00 евро, ведно със законната лихва от 14.03.2013г. За вземането е издаден
изпълнителен лист на 05.03.2014 г. и е образувано изпълнително дело № 279/2014 г. на
04.04.2014 г. по описа на ЧСИ Д.К., район ВТОС. Поради смъртта на длъжника по това
изп.дело са конституирани наследниците му с постановление от 15.04.2016г.На 01.08.2015г.
СПостановление на ЧСИ Д.К. се налага възбрана върху недвижим имот на длъжника.
С Постановление от 27.11.2018 г. ЧСИ Д.К. е прекратила производството по и.д. №
279/2014 г. на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
На 14.02.2020 година е подадена молба от ответника Д.М. и образувано изпълнително
дело № 109/2020 г. по описа на ЧСИ Д.К. срещу наследниците на длъжника И.Д. Г. за
вземането по същия изпълнителен лист от 05.03.2014г. На 15.12.2020г. е вписана възбрана
върху недвижимите имоти, находящи се в гр. Г.О., ул. ***.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна :
Не се спори, че пред ЧСИ К. е образувано изпълнително дело № 20147280400279
против И.Д. Г., въз основа ИЛ от 05.03.2014г. с присъединен взискател ТД на НАП гр.
Велико Търново за публични задължения в размер на 6 038. 47 лева.
С постановление от 15.04.2016г. е констатирана смъртта на длъжника И. Г., като
длъжници са конституирани наследниците /ищци по делото/.
На 27.11.2018г. изп.дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК.
На 14.02.2020г. е подадена молба от ответника за образувано изп. дело № 109/2020г.
2
по описа на ЧСИ К..
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат
на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439
ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите
след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е
допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Ищецът аргументира искът си с наведено възражение за изтекла давност. Т.е. същият
следва да установи , че вземането за чието удовлетворение е образувано изп.дело, вече не
съществува и не принадлежи на принудително изпълнение.
Съгласно ТР от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането .
В мотивите на посоченото решение , съдът категорично посочва, че извършената с
т.10 от ТР от 26.06.2015год. по т.д. №2/2013год. на ОСГТК на ВКС отмяна на
Постановление №3 от 18.11.1980год. на Пленума на ВС поражда действие от датата на
обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.С оглед на така
дадените разяснения след образуване на изп.дело пред ЧСИ .К. - 04.04.2014год. до датата на
постановяване на ТР - 26.06.2015год. давност не е текла. В тази насока с т. 10 от TP №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено
съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
3
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото TP тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и TP тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото TP ще се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение
на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК). В този смисъл и
Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г., Решение № 287 от 12.10.2018 г.
на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г. и Решение № 434 от 07.12.2018г. на ОС-Бургас по
т.д. № 191/2018г.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по
настоящия казус, от образуване на изп.производство № 20147280400279 пред ЧСИ К. с
район на действие ВТОС намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началният момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. -
постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява
по давност би била 26.06.2020 г. Новото изп. дело № 109/2020г. по описа на ЧСИ К..е
образувано по молба на взискателя с вх. № 1576/14.02.2020г. Тя е била редовна,
доколкото съдържа възлагане на действията по чл. 18 от ЗЧСИ, респ. прекъсва давността –
спр. т.10 от Тълкувателното решение. Така до 14.02.2020г. не е изтекъл петгодишният срок,
способен да заличи вземането за главниците на основание чл. 110 от ЗЗД. Нещо повече, с
тази молба съгласно тълкуването възприето в т.10 от ТР № 2/2013 г., се прекъсва давността
и започва да тече нова петгодишна давност.
Поради посочените мотиви предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
По отношение на евентуалния иск.
Разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД както вече се посочи, приема, че при вземания,
установени със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Така
претенцията за законна лихва, представляваща допълнително акцесорно вземане, също не е
погасена на основание чл. 111 ЗЗД. В т.см. дължимите разноски също следва да се понесат
от длъжника, доколкото те също не са погасени по давност.
Поради посочените мотиви предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
По разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора на ответника следва да се
4
присъдят и сторените в настоящото производство деловодни разноски в общ размер на
1316,95 лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат, като се съобрази възражението на
ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съобразно разпоредбата на
чл.7,ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия и съответно материалния интерес е основателно.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 1316,95 лв. Настоящото производството съдът
счита, че не се отличава с фактическа и правна сложност и предвид липсата на процесуални
действия по събиране на допълнителни доказателства, то на основание т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ, заплатеното
възнаграждение следва да се намали до размер близък до предвидения в Наредбата
минимум, а именно: до размера от 1316,95 лв. която ще бъде възложена в тежест на
ищцовата страна.
На ищцовата страна разноски не се следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция с правна квалификация 439,ал. 1
ГПК вр. с чл. 124 ГПК вр. с чл. 110 ЗЗД на З. Г. ГР. ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ГР. ЕГН
**********, Д. ИВ. ГР. ЕГН ********** и тримата с адрес гр. Г.О., ул*** против Д. К. М.
ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул.*** за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат на ответника суми по изп.дело № 109/2020г. по описа на
ЧСИ К., като погасени по давност, съобразно наследствената си част-З.Г. 6 519.43 лева –
главница, 5 540.32 лева законна лихва за периода 14.03.2013г. -27.07.2021г., 260.76 лева
разноски по гражданско дело, за Д.Г.- 6 519.43 лева –главница, 5 540.32 лева законна лихва
за периода 14.03.2013г. -27.07.2021г. , 260.76 лева, за ЦВ. ИВ. ГР. 6 519.43 лева –главница,
5 540.32 лева законна лихва за периода 14.03.2013г. -27.07.2021г. , 260.76 лева и предявена в
условията на евентуалност исковата претенция с правна квалификация 439,ал. 1 ГПК вр. с
чл. 124 ГПК вр. с чл. 111, б., в ЗЗД на З. Г. ГР. ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ГР. ЕГН
**********, Д. ИВ. ГР. ЕГН ********** и тримата с адрес гр. Г.О., ул*** против Д. К. М.
ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул.*** за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат на ответника суми по изп.дело № 109/2020г. по описа на
ЧСИ К., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, съобразно наследствената си част-Захаринка
5 540.32 лева- законна лихва за периода 14.03.2013г. -14.12.2020г. , за Д.Г. 5 540.32 лева -
законна лихва за периода 14.03.2013г. -14.12.2020г., за ЦВ. ИВ. ГР. 5 540.32 лева- законна
лихва за периода 14.03.2013г. -14.12.2020г.-при констатирано наличие на тригодишна
5
давност съгласно чл. 111. б.“ в“ ЗЗД- до датата на вписване на възбраната върху
притежаваните вещи, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. Г. ГР. ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ГР. ЕГН **********, Д. ИВ. ГР. ЕГН
********** и тримата с адрес гр. Г.О., ул*** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО на Д. К. М. ЕГН
**********, с адрес гр. Г.О., ул.***, сумата от 1316,95 лв. ( хиляда триста и шестнадесет
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща направени в производството деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6