Определение по дело №259/2020 на Районен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№260533/7.4.2021г.

                                                           07.04.2021 г,  гр. Ямбол

Ямболският районен съд                                                            ХV граждански състав

На 07.04                                                                                                      2021 година

В закрито заседание в следния състав:                                           

 

Председател: М. Х.

 

като разгледа докладваното от съдията Х.

гражданско дело № 259/2020 г. по описа на Ямболския районен съд,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на ответниците по делото  с искане за изменение на постановеното по делото определение за частично прекратяване на производството по отношение на ищците Я.Ц., С.Г., М.Г. и Г.Г. , чрез присъждане на разноски в тяхна полза ,на основание чл. 78,ал.4 от ГПК.

В молбата е посочено, че предвид прекратяване на производството ответниците имат право на разноски на осн. чл. 78,ал.4 от ГПК, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

В законоустановения едноседмичен срок ищците са депозирали молба, с която са направили възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар, включително са посочили, че не всички ищци са участвали в делото с квоти равни на останалите ищци, поради което и участието им в разноските следва да бъде разпределено съразмерно със стойността на исковата им претенция.

ЯРС, след като се запозна с молбата и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна.

Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда деликтно вземане на ответника за репарация на разноските при прекратяване на делото. Чл. 81 ГПК урежда задължение за съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Процесуалната пречка по допустимостта на иска съдът може да констатира в закрито съдебно заседание. В тази хипотеза за ответника остава единствено възможността да заяви претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за репарация на извършените разноски (чл. 248 ГПК).

В процесния случай производството по делото е било частично прекратено на осн. чл. 233 от ГПК, в закрито заседание, като делото е останало висящо в другата си част и съответно е  насрочено за о.с.з. Към отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че двамата ответници са  заплатили в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000  лв. или по 1000 лв. всеки от тях.

На първо място съдът не приема за основателност възражението за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар. Действително същото надвишава значително минималния размер по Наредба №1/2004 год., но следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото представените множество доказателства, направените многобройни  доказателствени искания и извършения  значителен брой процесуални действия от страна на пълномощника на ответниците, като не без значение е, че към момента на частичното прекратяване са проведени повече от едно о.с.з., като при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.

На следващо място съдът не споделя становището на упълномощения адвокат на ищците, че разноските следва да бъдат изчислени съобразно предявената от всеки от ищците ид. част от съсобствеността. Според  Определение № 726 от 11.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4074/2015 г., IV г. о., при ревандикационния иск всеки съсобственик, независимо от дела в спорния имот, защитава своето право на собственост и упражнява правата на всички останали съсобственици, в обема на цялата съсобственост, за предаване владението върху общата вещ, поради което цената на иска се определя не от данъчната, респективно пазарна оценка на притежавания (претендиран) от всеки ищец дял в съсобствеността, а от данъчната, респективно пазарна оценка на съсобствената вещ, чиято ревандикация се желае. Ирелевантно е дали искът по чл. 108 ЗС е предявен от един или от всички съсобственици, защото и при субективно съединени искове, цената на всеки е равна на оценката на целия имот. Ищците защитават едно благо, което може да бъде получено веднъж.

С оглед на всичко изложено съдът приема, че разноските следва да бъдат поети по съразмерност от ищците, по отношение на които делото е прекратено , или същите следва да бъдат осъдени да заплатят на двамата ответници общата сума от 888 лв.

Предвид горното, ЯРС

                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение №260478/23.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 259/2020  год., като :

ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.4 от ГПК Я.Г.Ц., ЕГН **********, С.Х.Г., ЕГН **********, М.Н.Г. – Д., ЕГН **********  и Г.Н.Г., ЕГН ********** да заплатят на С.Г.С., ЕГН ********** и П.Д.С., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 888  лв.

 

Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  Районен съдия: