М О Т И В И
към присъда № 260036 от 28.10.2020 година
по н.о.х.дело № 869
на Старозагорския районен съд
по описа за 2020 година:
Обвинението против подсъдимия И.Х.А.,
ЕГН **********, е в това, че
на 03.03.2018 год. в
с.Загоре, община Стара Загора,
в съучастие с Ц.А.Ж., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот –
разкъсване на полиетилен на оранжерия, служещ за преградна защитна
стена, отнел чужди движими вещи – 2 броя медни паланци за кантар на стойност
100 лева, 1 брой помпа за вода „Вида 4“ на стойност 270 лева, 2 броя колела за
мотокултиватор на стойност 130 лева, 10 броя силови медни клеми на стойност
4,15 лева, 5 кг. медни накрайници за
проводници на стойност 43,65 лева, 1 брой рамка за велосипед на стойност 4,00
лева, 2 броя спирателни кранове за чешма на стойност
16,00 лева, 1 брой метална лента за рязане на дърва на стойност 11,47 лева и
2 броя намотки на медна шина на стойност 42,00 лева,
всичко на обща стойност 621,27 лева, от владението
на собственика им
Д.М.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия Ц.А.Ж.,
ЕГН **********, е за това, че на 03.03.2018 год. в с.Загоре,
община Стара Загора, в съучастие с И.Х.А., като
съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот –
разкъсване на полиетилен на оранжерия, служещ за преградна защитна
стена, отнел чужди движими вещи – 2 броя медни паланци за кантар на стойност
100 лева, 1 брой помпа за вода „Вида 4“ на стойност 270 лева, 2 броя колела за
мотокултиватор на стойност 130 лева, 10 броя силови медни клеми на стойност
4,15 лева, 5 кг. медни накрайници за
проводници на стойност 43,65 лева, 1 брой рамка за велосипед на стойност 4,00
лева, 2 броя спирателни кранове за чешма на стойност
16,00 лева, 1 брой метална лента за рязане на дърва на стойност 11,47 лева и
2 броя намотки на медна шина на стойност 42,00 лева,
всичко на обща стойност 621,27 лева, от
владението на собственика им Д.М.Д. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от пострадалия Д.М.Д., ЕГН **********, солидарно против подсъдимите И.Х.А. и Ц.А.Ж. граждански
иск за сумата от 461,80 лева (след частичното оттегляне на иска впоследствие и
прекратяване на производството в тази му част), представляваща стойността на
невъзстановената му до момента част от причинените му имуществени вреди вследствие
на отнетите му движими вещи на 03.03.2018 год. в с.Загоре,
община Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (03.03.2018
год.) до датата на окончателното й изплащане, а пострадалият беше конституиран
като граждански ищец и частен обвинител.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и
пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на всеки от
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението
на което бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител – адв.С.Б.,
пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения,
без да взема отношение по въпроса за вида, размера и начина на изтърпяване на
наказанията. Моли гражданският иск да бъде уважен, като на гражданския ищец и
частен обвинител се присъдят направените от него разноски по делото.
Гражданският ищец и частен обвинител Д.М.Д. не се явява в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното
следствие и даден ход на съдебните прения.
Служебният защитник на подсъдимите – адв.С.М., не оспорва
обвиненията и пледира на всеки един от подзащитните й да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Счита гражданския иск за
основателен.
Подсъдимите И.Х.А. и Ц.А.Ж. се признават за виновни по повдигнатите им обвинения, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласяват да не се събират доказателства за тези
факти, съжаляват за извършеното и поддържат пледоарията
на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Ц.А.Ж. е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, но е осъждан по смисъла на НК.
Подсъдимият И.Х.А. е осъждан, както следва:
с присъда по н.о.х.дело № 16/1998 год. на ВС-Сливен,
влязла в сила на 20.02.1998 год., за престъпление по чл.195, ал.1 от НК,
извършено на 06.07.1997 год., на „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено за срок от три години, т.е. изпитателният срок е изтекъл на
20.02.2001 год.;
с присъда по н.о.х.дело № 994/1998 год. на РС-Стара
Загора, влязла в сила на 07.04.1999 год., за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, извършено на 19.01.1998 год. (т.е. в условията на реална съвкупност с
деянието по н.о.х.дело № 16/1998 год. на ВС-Сливен), на „глоба“ в размер на
100000 лева, за събирането на която през 2001 год. е било образувано
изпълнително производство, прекратено на 19.08.2016 год. поради изтичане на
абсолютната давност по ДОПК, като последното предприето по него действие за
събиране на глобата е било извършено през 2002 год., т.е. през 2004 год. е
изтекла давността по чл.82, ал.4 във връзка с ал.1, т.5 от НК за изпълнение на
това наказание (вж. т.4 от ТР № 2 от 28.02.2018 год. на ВКС по т. д. № 2/2017
год. на ОСНК);
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 276/2001 год. на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 28.03.2001 год., за престъпление по чл.195,
ал.1 от НК, извършено на 01.04.1994 год. (т.е. в условията на реална съвкупност
с деянията по н.о.х.дела № 16/1998 год. на ВС-Сливен и № 994/1998 год. на
РС-Стара Загора), на „обществено порицание“, което наказание е било изпълнено
на 02.05.2001 год.;
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 449/2006 год. на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 03.04.2006 год., за престъпление по чл.195,
ал.1 от НК, извършено на 23.04.2004 год., на „лишаване от свобода“ за срок от
една година и девет месеца, изпълнението на което наказание на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено за срок от три години и шест месеца, т.е.
изпитателният срок е изтекъл на 23.10.2007 год.;
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 1279/2018 год. на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 16.05.2018 год., за престъпление по чл.143,
ал.1 от НК, извършено на 18.01.2018 год., на „пробация“.
Изложеното означава, че към датата на извършване на
настоящото му деяние (03.03.2018 год.) подсъдимият А. е бил реабилитиран по
чл.86 от НК за осъждането си по н.о.х.дело № 16/1998 год. на ВС-Сливен и по
чл.88а от НК за осъжданията си по н.о.х.дела № 994/1998 год., № 276/2001 год. и
№ 449/2006 год. на РС-Стара Загора, както и че настоящото му деяние е било
извършено от него в условията на реална съвкупност (преди за което и да е от
тях да е имало влязла в сила присъда) с деянието, предмет на осъждането му по
н.о.х.дело № 1279/2018 год. на РС-Стара Загора.
Св.Д.М.Д.
*** и притежава къща с двор в с.Загоре, община
Стара Загора. На 03.03.2018 год. преди полунощ подсъдимите Ц.А.Ж. и И.А.Х. влезли в двора на св.Д.
в с. Загоре и се насочили към намиращата се в него
оранжерия. Разкъсали найлона, с който била
покрита оранжерията, здраво закрепен върху конструкцията й, и
влезнали вътре. От оранжерията те взели 2 броя
медни паланци за кантар, 1 брой помпа за вода „Вида 4“, 2 броя колела за
мотокултиватор, 10 броя силови медни
клеми, 5 кг. медни накрайници за проводници, 1 брой рамка
за велосипед, 2 броя спирателни кранове за чешма, 1 брой метална лента за
рязане на дърва и 2 броя намотки на медна шина. По голяма част от вещите те
поставили в чувал, а другите – 2 броя колела за мотокултиватор, взели
в ръцете си, след което ги знесли в дома на подсъдимия Ж..
На
следващия ден – 04.03.2018 год., подсъдимите помолили св....да ги закара с автомобила си до гр. Стара
Загора, за да предадат част от вещите в пункт за
скрап. Заедно с тях
била и сестрата на подсъдимия Ж. –
св.Антоанета Асенова Жекова. Като пристигнали в гр.Стара Загора,
около 10.30 часа, те отишли до пункта за скрап,
находящ се в кв. „Кольо Ганчев“ на
ул.„Св. Патриарх Евтимий“ № 46А,
стопанисван от ЕТ „Минка Асенова“ с. Еленино. На работа в пункта бил св....А. –
началник склад. Подсъдимите предали вещите и същите били записани в
покупко-изплащателна сметка под № 044 и
регистър на името и с личната карта на св.Антоанета Асенова Жекова. За
предадените вещи св....А. заплатил на двамата подсъдими 52 лева.
На
07.03.2018 год. св.Асен Ж.Ж. (баща на подсъдимия
Ж.)***, с протокол за доброволно предаване предал на св....– полицай
в Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора, част от отнетите вещи – 2
броя спирателни кранове за чешма, 1 брой метална лента за рязане на дърва и 2
броя намотки на медна шина.
Според
заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на откраднатите от подсъдимите вещи към датата на отнемането им възлиза на 621,27 лева, както следва: 2 броя
медни паланци за кантар на стойност 100 лева, 1 брой помпа за вода „Вида 4“ на
стойност 270 лева, 2 броя колела за мотокултиватор на стойност 130 лева, 10
броя силови медни клеми на стойност 4,15 лева, 5 кг. медни
накрайници за проводници на стойност 43,65 лева, 1 брой рамка за велосипед на
стойност 4,00 лева, 2 броя спирателни кранове за чешма па стойност 16,00 лева,
1 брой метална лента за рязане на дърва на стойност 11,47 лева и
2 броя намотки на медна шина на стойност 42,00 лева.
В хода на разследването (л.117 и л.118 от ДП) на пострадалия била
възстановена (предадена) сумата от 90 лева, представляваща част от стойността
на причинените му с деянието на подсъдимите имуществени вреди.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимите
по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство (протокол
за доброволно предаване от 07.03.20218 год., превадателно-приемен протокол от
12.03.2018 год., протокол за доброволно предаване от 19.03.2018 год., произход
на отпадъка, покупко-изплащателна сметка № 044 от 05.03.2018 год., протокол за
разпит на св.Д.М.Д. от 02.05.2019 год., протокол за разпит на св....от
03.06.2019 год., протокол за разпит на св....А. от 03.09.2019 год., протокол №
338 от 06.06.2019 год., заключение на съдебно икономическа експертиза, протокол
за разпит на св....от 02.07.2019 год., протокол за разпит на св.Спиро А.Ж. от
04.09.2019 год., протокол за разпит на обвиняемия Ж. от 19.09.2019 год.,
протокол за разпит на обвиняемия А. от 19.09.2019 год., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на обвиняемия Ж., декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на обвиняемия А., протокол за разпит
на св.Асен Ж.Ж. от 31.01.2020 год., протокол за разпит на св....от 13.01.2020
год., разписка от 17.02.2020 год.), както и от събраните
в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справки за съдимост на
подсъдимите, преписи от бюлетините им за съдимост и справки, включително от
НАП, за търпените от тях наказания), като следва изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради
което не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
подсъдимият И.Х. Аснево на 03.03.2018 год.
в с.Загоре, община Стара
Загора, в съучастие с Ц.А.Ж., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот –
разкъсване на полиетилен на оранжерия, служещ за преградна защитна
стена, отнел чужди движими вещи – 2 броя медни паланци за кантар на стойност
100 лева, 1 брой помпа за вода „Вида 4“ на стойност 270 лева, 2 броя колела за
мотокултиватор на стойност 130 лева, 10 броя силови медни клеми на стойност
4,15 лева, 5 кг. медни накрайници за
проводници на стойност 43,65 лева, 1 брой рамка за велосипед на стойност 4,00
лева, 2 броя спирателни кранове за чешма на стойност
16,00 лева, 1 брой метална лента за рязане на дърва на стойност 11,47 лева и
2 броя намотки на медна шина на стойност 42,00 лева,
всичко на обща стойност 621,27 лева, от
владението на собственика им Д.М.Д. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което свое деяние той осъществил от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК;
подсъдимият Ц.А.Ж. ***, в съучастие с И.Х.А., като
съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот –
разкъсване на полиетилен на оранжерия, служещ за преградна защитна
стена, отнел чужди движими вещи – 2 броя медни паланци за кантар на стойност
100 лева, 1 брой помпа за вода „Вида 4“ на стойност 270 лева, 2 броя колела за
мотокултиватор на стойност 130 лева, 10 броя силови медни клеми на стойност
4,15 лева, 5 кг. медни накрайници за
проводници на стойност 43,65 лева, 1 брой рамка за велосипед на стойност 4,00
лева, 2 броя спирателни кранове за чешма на стойност
16,00 лева, 1 брой метална лента за рязане на дърва на стойност 11,47 лева и
2 броя намотки на медна шина на стойност 42,00 лева,
всичко на обща стойност 621,27 лева, от
владението на собственика им Д.М.Д. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което свое деяние той осъществил от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
В случая квалификацията на деянието като извършено чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, се обуславя от разкъсването на полиетилена, с който е било покрита оранжерия, служещ за преградна защитна стена
и здраво закрепен към конструкцията на самата оранжерия.
За да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им
обвинения, съдът прие, че те са извършили деянията си под формата на пряк
умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са
общественоопасните им последици и са искали настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянията,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и последвалите разпоредителни
действия с част от инкриминираните вещи, както и самопризнанията на подсъдимите
по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – както по отношение на
обективните признаци, така по отношение на субективните признаци на извършеното
деяния.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе
предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода от една до десет години;
като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на подсъдимия Ж. съдът отчете изразеното от него критично отношение към
извършеното, младата му възраст, тежкото му материално положение и имотно
състояние според декларацията му в тази насока, приложена на л.97 от
досъдебното производство, чистото му съдебно минало по смисъла на НК и
частичното възстановяване на вредите, причинени на пострадалия, а по отношение
на подсъдимия А. – изразеното от него критично отношение към извършеното, тежкото
му материално положение и имотно състояние според декларацията му в тази
насока, приложена на л.98 от досъдебното производство, и частичното
възстановяване на вредите, причинени на пострадалия (направените от подсъдимите
самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността им обстоятелство,
тъй като обуславят провеждането на поцедурата по Глава двадесет и седма от НПК
и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне на наказанието
„лишаване от свобода” при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58, ал.1 от НК – намаляване на размера му с една трета);
обремененото съдебно минало подсъдимия А. (с изключение
на осъжданията му, за които е бил реабилитиран) съдът отчете като отегчаващо
отговорността му обстоятелство, а по отношение на подсъдимия Ж. съдът прие, че
не са налице отегчаващи отговорността му обстоятелства;
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай
и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване
на размера на определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета.
При тези съдът намери, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.55 от НК по отношение на който и да е от подсъдимите, поради
което:
определи на подсъдимия А. наказание при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца (18 месеца), като на основание чл.58а, ал.1
от НК намали неговия размер с една трета (6 месеца) и му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година (12 месеца);
определи на подсъдимия Ж. наказание при наличието
единствено на смекчаващи отговорността
му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година (12
месеца), като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали неговия размер с една
трета (4 месеца) и му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца.
На основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК
съдът определи и наложи едно общо наказание на подсъдимия И.Х.А.
за деянията му, предмет на настоящото н.о.х.дело и на
осъждането му по н.о.х.дело № 1279/2018 год. на Старозагорския районен съд, а
именно най-тежкото измежду наложените му за тези деяния: „лишаване
от свобода“ за срок от една година. Тъй като групираните наказания са различни
по вид, съдът не приложи чл.24 от НК. Съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия А. не се налага
ефективното изтърпяване на определеното и наложено му общо най-тежко наказание,
поради което на основание чл.25, ал.4 във връзка с чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия Ж. не се налага ефективното
изтърпяване на наложено му наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата.
Съдът постанови веществените
доказателства – 2 броя
спирателни кранове за чешма, 1 брой метална лента за рязане на дърва и
2 броя намотки на медна шина, намиращи се на
съхранение в Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора съгласно
предавателно-приемен протокол от 12.03.2018 год., приложен на л.17 от досъдебно
производство № 1959-зм-244/2018 год. по
описа на Първо РУ към ОД на МВР
гр.Стара Загора, да бъдат върнати на собственика им – гражданския ищец и
частен обвинител Д.М.Д..
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди всеки
един от подсъдимите да заплати на Държавата в полза на МВР
по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара
Загора
сумата от 96,55 лева, представляваща направени разноски по досъдебно
производство № 1959-зм-244/2018 год. по
описа на Първо РУ към ОД МВР гр.Стара Загора.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за
имуществени вреди намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая,
видно от изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от
състава на непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гр.ищец имуществени вреди, невъзстановени му
към момента (след приспадане на стойността на веществените доказателства, които
съдът постанови да му бъдат върнати, и на сумата от 90 лева, възстановена му в
хода на досъдебното производство) в претендирания от него размер – 461,80 лева;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимите И.Х.А. и Ц.А.Ж.,
както следва:
да
заплатят солидарно на гр.ищец Д.М.Д. сумата от 461,80 лева, представляваща стойността на невъзстановената му до
момента част от причинените му имуществени вреди вследствие на отнетите му
движими вещи на
03.03.2018 год.
в
с.Загоре, община Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането (03.03.2018 год.) до датата на окончателното й изплащане,
както и сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски;
да заплатят на Държавата в полза на Съдебната власт по
бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 25,00 лева за всеки
един от тях или общо 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: