№ 788
гр. Русе, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря Антоанета П. Христова
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105895 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу Т. Х.
Т., в която се твърди, че ответникът е потребител на електроенергия с
клиентски № *********, абонатен № ********** за *** и абонатен №
********** за *** с адрес на двата обекта гр. Русе, *****. Твърди се, че
ответникът има незаплатени фактури, издадени за потребена от него
електроенергия, както и за начислена такса за достъп до
електроразпределителната мрежа, съобразно утвърдените за това правила и
цени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Общата
стойност на задължението по незаплатени фактури за периода от 20.09.2019г.
до 21.06.2021г. възлизала на 304,45лв. Дължима била и лихва за забава за
периода от падежа на всяка една от фактурите до датата, на която ищцовото
дружество депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Т. Х. Т. в размер на 52,85 лв.
По заявлението на дружеството било образувано ч.гр.д. № ***/ 2022г.
по описа на РС - Русе и издадена Заповед за изпълнение за горепосочените
суми за главница и обезщетение за забава. Доколкото същата била връчена в
1
хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът дал указания до кредитора за
предявяване на иск за установяване на вземането си по заповедта, се моли в
настоящото производство да бъде признато за установено задължението на
ответника Т. Х. Т. към ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби“ АД за
сумите: 304,45лв., главница, представляваща задължение за неплатена
електроенергия и мрежови услуги по 34 бр. фактури, издадени в периода от
20.09.2019г. до 21.06.2021г., както и лихва за забава за периода от падежа на
всяка една фактура до 28.07.2022г. в общ размер на 52,85 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените в двете производства
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответника
изразява становище за допустимост, но за недоказаност на предявените
искове, тъй като не са представени доказателства за ползвана от ответника
реално електроенергия през процесния период.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги –
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност (след
месец юли 2020г.), за два обекта с абонатен № ********** за *** и абонатен
№ ********** за *** с адрес на двата обекта гр. Русе, *****, за периода от
02.08.209г. до 18.06.2021г., ищцовото дружество е издало общо 34 фактури с
падеж от 10.10.2019г. до 01.07.2021г. на обща стойност 304,57лв. Фактурите
са издадени след извършен реален отчет на показанията на измервателен
уред, което изрично е посочено в представените по делото фактури, издадени
въз основа на електронни карнети удостоверяващи извършения ежемесечен
отчет на измервателния уред.
Фактурите са издадени на името на ответника Т. Х. Т., като клиент на
дружеството за двата обекта с кл. №*********.
С две заявления с №*** и *** от 15.10.2018г., ответникът е поискал за
процесните два магазина абонатните номера да бъдат разкрити на негово име
и той да бъде клиент на дружеството, като се е легитимирал като собственик
на двата имота (магазина) представяйки нотариални актове.
2
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
дължима главница за консумирана електрическа и предоставени мрежови
услуги в общ размер на 304,45лв. по 34 бр. фактури, издадени в периода
20.09.2019г. до 01.07.2021г., обезщетение за забава в размер на 52,85лв.
представляващо сбора от мораторната лихва по всяка една фактура от падежа
й до 28.07.2022г., законната лихва върху главницата считано от 17.08.2022г.
до окончателното й плащане, както и 75лв. разноски за заповедното
производство. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл.
415, ал.1 т.2 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства, установяват, че
между страните, са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставянето на електрическа енергия за два имота – описаните в исковата
молба магазини ** и *** с адрес в гр. Русе, *****. Няма доказателства за
прекратяване на възникналите облигационни отношения, поради което
същите следва да се приеме, че са били налице между страните по делото и за
периода, за който са издадени процесните фактури. Съгласно чл. 17 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество,
задължение на потребителя е да информира доставчика на услугата за всяка
промяна в собствеността на имота до който се доставя електроенергията. В
случая няма доказателства по делото това да е направено от ответника или от
друго правоимащо лице.
Неоснователно е и възражението на процесуалният представител на
ответника, че предявеният иск не е доказан по размер. Представени са по
делото както електронни карнети, така и фактури, в които са отбелязани
показанията на СТИ, реално отчетени от служител на
електроразпределителното дружество. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в
счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност
3
и с оглед други обстоятелства и тези вписвания могат да служат като
доказателство на лицето, което е водило счетоводството. В случая няма
основание да се приеме, че ищцовото дружество не е водило редовно
счетоводство, въз основа на реален отчет на потребената електрическа
енергия от технически изправен електромер, в срока на метрологичната си
проверка, което се установява от представения протокол за монтажа му.
Оспорването на всички тези обстоятелства е в тежест на ответната страна,
като не са представени доказателства, въз основа на които дори да се
разколебае доказателственото значение на представените по делото от ищеца
доказателства в подкрепа на исковата му претенция.
След месец юли 2020г. (след приетото решение Ц-29 от 01.07.2020г. на
КЕВР) претендираните суми по процесните фактури са за предоставени
мрежови услуги, таксата за която се дължи независимо от наличието на
потребление на електрическа енергия или не в присъединените към
електроразпределителната мрежа обекти. След като няма доказателства по
делото, че достъпът до електрическата мрежа на ищцовото дружество е бил
преустановен за двата имота на ответника, то за тях е дължима и
претендираната с фактурите такса, чиито размер се определя единствено от
присъединената мощност (монтирания предпазител) и броя дни в месеца,
независимо от това дали има реално потребление на електрическа енергия.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва
да бъде изцяло уважен както в частта за претендираната лихва, така и за
дължимото обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 75лв. за държавна такса,
250лв. възнаграждение за особен представители 360лв. адвокатско
възнаграждение или общо 685лв., както и 75лв. разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Х. Т. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ******** дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
4
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” **58, сумата от 304,45лв. - главница за незаплатена електрическа
енергия по фактури издадени в периода 20.09.2019г. до 21.06.2021г. за обекти
с клиентски № *********, абонатен № ********** и абонатен № **********,
сумата от 52,85лв. представляваща сбора от мораторната лихва по всяка една
фактура от падежа й до 28.07.2022г., както и законната лихва върху
главницата считано от 17.08.2022г. до окончателното й плащане, за които
суми е издадена Заповед ****/18.08.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА Т. Х. Т. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
******** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” **58
сумата от 685лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на
Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5