Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.01.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3187 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6540
от 04.11.2019 година на Началник на отдел „Контрол на РПМ”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, АПИ, с което на Я.К.М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева за административно
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с
чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Старозагорския административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 6540 от 04.11.2019 година на Началник на отдел „Контрол на
РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, АПИ, с което на Я.К.М.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева
за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за
пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че така подадената жалба е неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 7389
от 09.10.2019 година, за това, че на посочената дата, около 16.15 часа по път ІІ
– 66, на
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението не е описано но е
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1
от ЗП е наложено административно наказание – „глоба” в минимален размер от 1000
лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Въз
основа на събраните по делото доказателства се установява, че на посочената по
горе дата, контролните органи на АПИ са извърши проверка на жалбоподателя и
управляваното от него пътно превозно средство. При проверката е констатирано,
че М. на посочената дата, управлява и осъществява движение на съчленено пътно
превозно средство с пет оси, като при направено измерване от контролните органи
е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 година на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. По
силата на това, ано е приел, че съгласно чл.3, т.2 от Наредбата управляваното
от жалбоподателя моторно превозно средство е тежко. В тази насока наказващия
орган е посочил, че съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата
движението на тежки пътни превозни средства е забранено и се осъществява само
след изрично разрешение от администрацията управляваща пътя – АПИ, като е
уточнил, че не приема деянието не е маловажно и поради което е пристъпил към
реализиране на административно-наказателна отговорност. От друга страна е
посочил, че на другия ден е заплатена такса относно надвишаването.
Съдът
намира, че в разглеждания случай неправилно е приложен материалния закон и не е
взето предвид наличието на хипотезата на чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3
от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, която не задължава в тези случай да бъде
издавана разрешително а само да бъде
заплатена нужна такса за превишаването на натоварването на пътното превозно
средство. Тоест изпълнително деяние на административното нарушение по Закона за
пътищата не е съставомерно с това описано в административно-наказателната
преписка, по която следва да се заплаща такса а не да се издава разрешително.
Ето
защо, съдът приема, че установеното натоварване от
27.940 тона сочи на приложение на изключението по чл.8, ал.5, във връзка с чл.14,
ал.3 от Наредбата, според което на тежките
пътни превозни средства в случаите по чл.14, ал.3 се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата
такса за превишаване на максимално допустимите норми. Съгласно чл.14 ал.3 от
Наредбата ППС с натоварване до 45 тона се движат след заплащане само на дължима такса, но не се изисква
разрешение по смисъла на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата. От
друга страна, разпоредбата на чл.37 от Наредбата, на която се позовава административно-наказващия
орган установява правомощия за контролните органи да съставят АУАН и когато
движението се извършва без документ за платена такса по чл.14 ал.3 от същия
подзаконов нормативен акт. Изключението, установено в чл.14 ал.3 от Наредбата,
а именно дерогиране на изискването за издаване на нарочен административен акт –
Разрешение за движение на извънгабаритно или тежко ППС, сочи на липса на
съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, буква „а”, във връзка с
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата. Следва да се каже, че Наредбата определя
както допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и
техните ремаркета съгласно чл.139 от ЗДвП, така и условията и редът за движение
на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно, когато
се управлява ППС, попадащо под обхвата на изключението по чл.8 ал.5, във връзка
с чл.14 ал.3 от Наредбата е налице нарушаване на установения ред за управление
на ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В това се състои и
разликата между съставите на чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата и
чл.26, ал.2, т.1 буква „а”, във връзка с чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, а
именно размерите, масата и натоварването на ос на ППС приведено в движение и
управлявано по пътищата отворени за обществено ползване, са определящи за
правното основание, ангажиращо отговорността на водача. В този смисъл решение №
140 от 03.05.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 111/2018 година по описа
на Административен съд град Стара Загора, решение № 200 от 04.06.2018 година,
постановено по к.а.н.дело № 188/2018 година по описа на Административен съд
град Стара Загора и други.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: