№ 32438
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110108258 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
По искането за допускане на ССчЕ, съдът ще се произнесе в открито заседание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 22897/2020 г. по описа на СРС, 57 с-в.
ОТЛАГА произнасянето по допускане на ССчЕ за първото открито заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.10.2023 г., от 10:30
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Изи Финанс“ ЕООД чрез
юрк. Александър Гюров /л.25/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на
1
ищеца по отношение на ответника за сумата от 300 лв., главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 218866 от 06.08.2018 г., ведно със законна лихва от
09.06.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 34,65 лв. за периода
от 06.08.2018 г. до 02.02.2019 г., законна лихва за забава в размер на 33,83 лв. за периода
02.02.2019 г. – 13.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 22897/2020 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и
сторените разноски по делото.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД твърди, че по силата на Договор за предоставяне
на кредит от разстояние от 06.08.2018 г., предоставил на ответника А. Й. П. заемна сума,
като последният се е задължил да я върне на шест вноски съгласно договора, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Твърди, че на 02.09.2019г. е падежирала последната
погасителна вноска, като кредитът не е погА.. За събиране на вземанията ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било
образувано ч.гр.д. № 22897/2020 г. по описа на СРС, 57 с-в. Връчването на ответника се
осъществило по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са предявени настоящите искове.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за предоставяне на кредит от
разстояние от 06.08.2018 г., в изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника
посочената заемна сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е
настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер
и изискуемост на посочената лихва.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца /
изцяло или отчасти/ дължимата от него сума.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2