Р Е Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Трън, 22.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Трънският районен съд, гражданска
колегия, II-ри състав, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при секретаря Гергана Ачанова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №184 по описа за 2020г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН.
Постъпила
е искова молба от Б.И.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, против М.В.Д. с ЕГН **********,
с адрес: *** и Р.В.И., с ЕГН: **********,***, с искане на основание чл.75 ал.2
от ЗН за прогласяване нищожността на съдебна спогодба за делба обективирана в
протокол от открито съдебно заседание от *** по гр.д.№ *** по описа на ТРС по
отношение на наследствени недвижими имоти на И. Т. З., находящи се в с.З.,
общ.Трън, обл.П.. Наследници на И. Т. З. са ищеца, брат му Г. И.Т., с ЕГН: **********,
починал на 24.06.1996г. и трите му сестри: Б. И. Й., с ЕГН: **********,
починала на 16.02.2005г., З.И. М., с ЕГН: **********, починала на 16.02.2013г.
и Ц. И. Т., с ЕГН: **********, починала на 15.10.2003г. Ответниците М.В.Д. и Р.В.И.
са дъщери на сестра му З.И. М.. Ищеца описва, че когато се обсъждала делбата на
наследствените им имоти през 1987г. желанието му било тя да бъде равноправна с
равни идеални дялове на всеки върху всичките имоти, тъй като отделните имоти не
били обособени като равностойни, в количествено и качествено отношение, че да
се дават на всеки по цял един имот. Исковата молба по горецитираното дело била
от брат му Г. И. Т. като подчертавал, че наследниците са с равни права. На
съдебното заседание от *** в ТРС ищецът
бил изумен - сестра му Ц. Т. станала първа и заявила, че се отказва от дяла си
в полза на сестра си З.М., което предварително не било обсъждано между
наследниците. След това сестра му Б. заявила, че се отказва от наследственият
си дял в полза на други наследници. Адвоката, който бил нает от Г. И.Т.
възразил на изявлениета, че това не му е било съобщено предварително, а съдията
по делото казала: „Спокойно ще оправим работата“. След което съдебното
заседание приключило без ищецът да възрази, като нямало никакво
предоставяне на каквито и да било
споразумителни протоколи за подписване. Тогава ищецът разбрал, че сестрите му
се разбрали З.М.да получи къщата с двора, който е обособен като отделен имот, а двамата им братя да получат незастроени
имоти: брат му Г. да получи в дял дворно място с изградена кошара в него, а
ищецът: градина. С така представеното разпределение ищецът не бил съгласен и не
е подписвал никакъв протокол. Още повече, че за уравняване на дяловете така,
както е обективиран протокола от *** по гр.д.*** по описа на ТРС е следвало
всеки да получи и парична компенсация, обстоятелство което ищецът категорично
отрича да се е случило. Два месеца по-късно през 1987г. ищецът претърпял
инфаркт, бил трудоустроен и пенсиониран по болест.
При
извършена делба, без участието на някой от съсобствениците същата била нищожна,
откъдето произтичал и настоящия правен интерес от страна на ищеца за обжалване
на решението. Искането до съда е да прогласи нищожност на договор за съдебна
спогодба по горепосоченото обективизирана в протокол от *** по гр.д.№*** по описа на ТРС. Основанието за нищожността
е, че е постановена в противоречие с
императивните норми на закона, нарушение на материалния закон, тъй като делбата
е извършена без участието на един от съсобствениците - Б.И.Т. с ЕГН **********.
Претендира всички направени разноски по делото- държавна такса, адвокатски
хонорар, както и всички други деловодни разноски, които ще бъдат направени по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците както следва:
Ответниците
М.В.Д. и Р.В.И. сочат, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Развиват
се теоретичните постановки относно приложението на чл.75 ал.2 от ЗН и
последиците от неучастие на някой от съсобствениците по отношение на извършена
делба, както и че когато тнърдение се релевира лицето следва да установи
активната си материалноправна легитимация и да докаже правото си на участие в
съсобствеността. Правилото е от материалноправно естество и се отнася както за
съдебната, така и за доброволната делба. Релевантен момент към който следва да
се преценява нищожността на делбата е моментът на извършване на същата: когато
към този момент са участвали всички съсобственици, а след това настъпи
правоприемство, не е налице нищожност по смисъла на чл.75 ал.2 от ЗН, защото
решението има сила съгласно чл.298 ал.2 ГПК. Не бил представен споразумителен
протокол с исковата молба, по който да вземат становище. Защо след толкова
изминали години от тогава /***/ се иска прогласяване на нищожност на съдебната
спогодба? Твърдят, че е изтекла погасителна давност, поради което настоящото
исково производство е недопустимо поради липса на правен интерес от страна на
ищеца. Прогласяване на нищожност в този случай не било възможно, защото в това
производство следвало да участват всички съделители, а те били починали с
изключение на ищеца.Твърдят, че ищецът е участвал в проведеното открито съдебно
заседание и се е подписал на протокола под спогодили се. Не възразяват да се
допусне извършването на графическа експертиза, а не проверка на подписите. В
този смисъл се развиват и подробни съображения, поради което и молят по
отношение на исковата молба да бъде постановено решение, с което съдът да
отхвърли молбата на ищеца за прогласяване нищожността на споразумителен
протокол по гр.д. № *** по описа на ТРС от ***. В отговора си отв.М.В.Д.
разказва, че на въпросната делба в съда е присъствал синът и В.М.Д., който
макар и малък тогава си спомня всичко относно начина на протичане на съдебното
заседание и подписване на спогодбата и моли същия да бъде разпитан. Твърди, че
равни дялове не биха могли да бъдат обособени, защото всеки от имотите е
маломерен и неделим. През всичките тези години от 1987г. насам до смъртта на
леля й Ц. И. Т. /2003г./ и на майка й /2013г./ единствено и само те двете са се
грижели за къщата, а ищецът Б.Т. ходел само на гости в нея и да си почива. Всички
документи, които се отнасяли до имотите в с.З. стоели в къщата там. След
смъртта на майка й З.М.ищецът взел без тяхно разрешение всички документи.
Затова иска ищецът да докаже, че сестрите му заедно с адвоката по дело №*** са
го измамили. Притежават НА на името на майка им, който прилагат и доказват
собствеността си. По отношение на искането за графологична експретиза ответницата
държи да се вземе предвид почерка и подписа на ищеца към процесната 1987г.
В първото по делото заседание се явява процесуалния представител на ищеца адв.К.М. ***, ищеца се явява, ответниците М.В.Д. и Р.В.И. се явяват лично и с адв. А.А. ***.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна:
От приложените и приети писмени доказателства
по делото а именно: у-ние за наследници от изх.№ 34/18.11.2013г. изд. от кметство
с.З., общ.Трън, изх.№ГР-14-687/04.03.2013г. на Столична община р-н Люлин, изх.№
УН-72/31.08.2012г. на Столична община р-н Възраждане, изх.№ 144/14.06.2005г.
изд. от община К., София-Област, писмо изх.№ КО-1100-312/2//26.11.2013г. на
столична община р-н „Надежда“, справка изх.№88/26.05.2021г. на община Трън е
видно, че ищеца и ответниците са наследници на И. Т. З. – починал на 24.07.1975г.
Видно от гр.д.№*** с протокол от открито съдебно заседание проведено на ***
състав на ТРС с определение е одобрил спогодба за делба на съсобствени
недвижими имоти собственост на И. Т. З., между Г. И.Т., който с молба е сезирал съда за
това производство, Б. И. Й., З.И. М., Ц. И. Т. и Б.И.Т.. Съгласно постигнатата
делбена спогодба имотите на И. Т. З. са разпределени както следва: 1. В дял на Г.
И.Т. се поставя дворно място, урегулирано в парцел III-217
в кв.37 по плана на с.З., Пернишко, целият парцел от 335 кв.м.с неуредени
регулационни сметки, застроен със стопанска сграда при съседи: улица, А.Т., И.С.
и С.Н.. Цената на имота е 948лв.; 2. В дял на Б.И.Т. се поставя дворно място
урегулирано в имот планоснимачен № 207, целият имот от 401 кв.м., от който е
образуван парцел II-207 в кв.4 по плана на с.З., Пернишко, с неуредени
регулационни сметки незастроен, при съседи: улица, А.Т., улица и А.Т.. Цената
на имота е 401лв.; В дял на З.И. М.се поставя дворно място урегулирано в парцел
I-219 в кв.37 по плата на с.З., Пернишко, целият с
площ от 295 кв.м. застроен с паянтова жилищна сграда, заедно с къща и при
съседи: от две страни улица, А.Т. и Б.С.. Този дял се оценява на 4,120 лева.
Съделителката Ц. И. заявилд, че е получила
за своята припадаща й се част равностойност в пари, с което страните
заявяват, че са уредили отношенията си и никой на никого не дължи. На втора
страница горе до думите „Спогодили се“ са положени пет подписа. Именно за един
от тези подписи под втори номер по делото се спори, че е поставен от ищеца.
Видно от извършената по делото съдебно-почеркова експертиза подписите положени
в графа „Спогодили се:1,2,3,4,5“ в споразумителния протокол от *** на Районен
съд-гр.Трън не са изпълнени от Б.И.Т.. За да стигне до това заключение вещото
лице е изследвал почерка на ищеца материализиран в различни писмени документи
от различно време като първия е от 1980г., 1986/1987г., 2000г. и 2003г., при
което почерка на лицето е устойчив, не се е променил. Изследвания сравнителен
материал вещото лице при разпита си сочи като предостатъчен. Сравнявал е
подписите и почерка от оригиналния споразумителен протокол по приобщения към
настоящото дело гр.д.№*** по описа на ТРС.
По
делото е приобщен НА за собственост, придобит по констативен ред ***, том
първи, дело *** от *** на нотариус при ТРС, с който З.И. М.е призната за
собственик на дворно урегулирано място в парцел I-219,
в кв.37, по плана на с.З., Пернишко, целият от 295 кв.м., застроен с жилищна
сграда, с неуредени регулационни сметки, при съседи: от две страни улица, А.Т.
и Б.С.. Между изброените представени документи при изготвянето на този
констативен НА е и протокол за делба по гр.д.*** на РС-Трън.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел.
В показанията си свидетеля В.М.Д. /на ***/ - син на отв.М.В.Д. обяснява, че през 1987г. през лятото бил заедно с братовчед си в къщата им в с.З.. Там били бабите Ц. и З.. Един ден се събрали всичките без баба му Б., която живеела в К., тя изпратила пълномощно. Отишли в съда в гр.Трън всичките: Г. И.Т., З.И. М., Ц. И. Т. и Б.И.Т.. Съдията обяснила за какво са се събрали, после всички се подписали включително и ищеца Б.Т.. Всички се отказали от мястото с къщата в името на З.М., а баба му Ц. се отказала от всичко. Съдийката прочела какво е записано кой какво получава след делбата и попитала дали са съгласни. Всички отговорили утвърдително, ищецът не е изразил несъгласие. Подписали се пред съдийката всички. Те предварително се били разбрали за дяловете от наследството, но свидетеля не е присъствал на този разговор. После си отишли на с.З. е се почерпили за делбата. Бабите му Ц. и З.поддържали и обработвали имота и каквото се раждало през есента го поделяли и носели на другите си братя включително и ищеца. Последния не е идвал да помага, последно го видял в селото през 2013г. Ищеца и брат му навремето били строители и затова техните дялове били без къщи, за да си построят те къщи. Когато присъствал в съдебната зала на делбата бил на осем години, но си спомнял всичко, защото бил много впечатлен от сградата на съда.
Съдът не кредитира показанията на разпитаният
свидетел В.М.Д., тъй като те се опровергават от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза,
съобразявайки се с пряката роднинска връзка на същия с ответницата М.Д.,
прекият интерес на която е потвърждаване именно обстоятелството, че ищеца е
подписал спогодителния протокол, факта, че по времето за което твърди да си
спомня всичко е бил на осем години, както и правилото за недопускане в съдебна
зала на малолетни, освен в предвидените от закона случаи.
На въпроси по реда на чл.176 от ГПК, зададени от
ответниците отговори ищеца Б.Т., при което отново потвърди, че не е подписвал
никакъв съдебен спогодителен протокол за определяне на дялове от наследството
на баща им. Действително е имало такова съдебно заседание по повод делба на
наследството, но след като двете му сестри Ц. и Б. заявили, че се отказват в
полза на сестра си З.по отношение на наследствените си дялове, тогава съдийката
закрила заседанието и казала, че ще оправи нещата. Не са му давани никакви пари
за обезщетение и уравняване на делбени дялове, както и той не е давал пари.
Отрича св.В.М.Д. да е присъствал на проведеното съдебно заседание на ***
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Безспорно бе установено по делото, че ищеца Б.И.Т. е наследник по закон на И. Т. З..
От извършената по делото съдебно-графическа експертиза е видно, че ищеца не е положил подписа си под споразумителен протокол за делба от о.с.з. проведено на *** по гр.д.№*** по описа на ТРС. Основното възражение, направено с отговора на исковата молба от страна на ответниците е свързано с твърдението, че ищеца се е подписал заедно с другите съсобственици под процесния протокол. Ответниците навеждат доводи, че иска на ищеца е недопустим поради настъпила погасителна давност и липса на правен интерес у ищеца, както и че той не е активно материалноправно легитимиран да предяви такъв иск. В хода на съдебното дирене се установява, че се касае за делба на наследство и съответно ищеца има правен интерес тъй като е от кръга на наследниците.
Според чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството делбата е изцяло нищожна, когато извършена без участието на някой от сънаследниците. Тълкувайки граматически и логически цитираната разпоредба съдът стига до извода, че при уредената хипотеза делбата е нищожна и по отношение на участващите в нея съделители. В този смисъл е и правната доктрина. Водим от всичко изложено дотук съдът намира, че ищеца има правен интерес от предявяването на иска. Той предявява пред съда свои собствени права да иска прогласяване на нищожността на процесната делба. Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че е налице съдебна спогодба, но се спори ищеца участвал ли е в същата. В настоящото производство съдът не се произнася по иск за делба. Ето защо намира, че е достатъчно да установи дали страните по делото са съсобственици. В случая лицата участвали в производството при съдебната делба, са наследници на общия си наследодател И. Т. З.. Видно от удостоверението за наследници обаче такъв се явява и ищеца Б.И.Т., който видно от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза не се е подписвал под спогодителен протокол за съдебно делба по гр.д.*** по опис ана ТРС. Което го приравнява на неприсъствал при извършване на делбата.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът следва да присъди на страните направените по делото разноски, а именно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 757 лв., от които 50 лева държавна такса, 400 лв. платен адвокатски хонорар и 307 лева хонорар за вещо лице.
Така мотивиран Трънският районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА съдебна спогодба за делба одобрена с определение съгласно протокол от *** по гр.д.№*** по описа на ТРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
М.В.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** и Р.В.И., с ЕГН: **********,*** да
заплатят на Б.И.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** направените деловодни
разноски в общ размер на 757лв. по настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: