Решение по дело №1265/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 388
Дата: 22 ноември 2023 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20232230201265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Сливен, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201265 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от А. А. Р. с ЕГН
********** от гр. Сливен, против НП № 23-0804-003923 от 22.08.2023 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на
3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено в
частта, с която му е наложено административно наказание на основание чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата относно нарушението по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на
1
въззиваемата страна, в което се изразява становището по съществото на
делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.07.2023 год. на кръстовището образувано от бул. „Илинденско
въстание“ и бул. „Цар Симеон“ бил спрял автомобилът, управляван от
жалбоподателя, в които имало деца и до него спрял патрулният автомобил, в
който били актосъставителя и свидетеля по акта. След като светнал зелен
сигнал на светофара жалбоподателят подал рязко газ, гумите прибуксували,
задницата на автомобила поднесла и извършил маневрата десен завой.
Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал и
жалбоподателят отбил вдясно и спрял. Свидетелят по акта обяснил на
жалбоподателя, че е извършил нарушение и последният заявил, че бил нервен
и за това несъобразил и подал повече газ.
За установеното на 21.07.2023 год. бил съставен АУАН, с бл. №
0541037 против жалбоподателя за това, че на 21.07.2023 год. около 20,15 часа
в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” срещу ЦДГ „Надежда“, посока гр. Ямбол,
управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *****, собственост на Й.С.Р.,
като: 1. Водачът не представя СРМПС част II на автомобила; 2. Водачът
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели освен в
съответствие за тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В акта
било отразено, че на кръстовището, образувано от бул. „Илинденско
въстание“ и бул. „Цар Симеон“ водачът завива надясно по бул. „Цар Симеон“
в посока гр. Ямбол, като при потегляне от кръстовището форсира двигателя
на автомобила, завърта предните моторни колела и поднася задната част на
автомобила по посока на движението си – първо наляво, после надясно, като с
тези си действия застрашава останалите участници в движението. В акта било
посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.
104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 21.07.2023
год. (л. 5 от делото).
2
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-003923 от
22.08.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ –
Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В НП било отразено, че на
основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 15.09.2023 год. (л. 4 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В
разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната
инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя
или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на
лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия
случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва да
провери изцяло законосъобразността на издаденото НП независимо от
основанията посочени в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В
хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше оборена
доказателствената сила на съставения АУАН относно констатираното
3
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно че жалбоподателят не е
носил свидетелството за регистрация на МПС, което е управлявал. С оглед на
което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3
от ЗДвП административнонаказателна отговорност. Размерът на наложеното
административно наказание на жалбоподателя е в предвидения от закона
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето
защо съдът намира, че следва да потвърди издаденото НП в тази му част като
законосъобразно и обосновано.
По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП съдът намира,
че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено
от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че на посочената в акта и в НП дата жалбоподателят
е управлявал процесното МПС и при излизане от кръстовището на зелен
сигнал на светофара е подал рязко газ и автомобилът е поднесъл. Съгласно
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на МПС е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
Решение № 75/23.06.2023 год. по КАНД № 67/2023 год. по описа на СлАС е
посочено, че за да се приеме обаче, че това нарушение е извършено, е
необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е допуснал
да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и
превъртане на гуми, т. е. извършил е т. н. „дрифт“. Посочено е в решението,
че няма легално определение за този начин на шофиране, но в практиката е
възприето, че това е техника на управление на автомобила, характерна с
умишленото му извеждане от водача извън контрол чрез форсиране и
презавиване, което води до загуба на сцепление на задните колела, движение
на автомобила напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния
момент. В цитираното решение е отразено, че не всяко поднасяне на
автомобила или превъртане на задвижващите колела, покрива елементите на
изпълнителното деяние на описаното нарушение, защото е необходимо да е
налице и субективната му страна, то трябва да е явно демонстративно и преди
момента на извършването му деецът да е съзнавал, че това ще се случи и да
4
го е искал или най-малкото да го е допускал този резултат.
В настоящия случай в хода на съдебното дирене не бяха събрани
доказателства, че жалбоподателят е използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Напротив видно от показанията
на свидетеля по акта в автомобила на жалбоподателя е имало две или три
деца, които той е превозвал. Липсват и доказателства, че жалбоподателят
умишлено е извел извън контрол автомобила, още повече, че автомобила са
били превозвани деца и, че при извършване на маневрата десен завой на
кръстовището до него е бил спрян патрулен автомобил. Напротив видно от
събраните по делото доказателства при подаване на зелен сигнал на
светофара, действително жалбоподателят е подал по – рязко газ за да може да
напусне кръстовището, при което са се превъртели гумите на автомобила, но
след този кратък момент същият е продължил движението си в своята лента
за движение, където спрял след като му бил подаден звуков и светлинен
сигнал от полицейските служители. С оглед гореизложеното съдът намира, че
не се доказа от субективна страна жалбоподателят да е извършил виновно
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, т.е. че същият умишлено да е извел
МПС извън контрол при извършвания от него десен завой чрез подаване
рязко на газ, въртене на гуми и поднасяне на автомобила (в този смисъл
Решение № 72/22.06.2023 год. по КАНД № 53/2023 год. по описа на СлАС).
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е
доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да
отмени атакуваното НП, в тази му част като незаконосъобразно и
необосновано.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0804-003923 от
22.08.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ –
Сливен, в частта с което на А. А. Р. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е
наложено административно наказание административно наказание „Глоба” в
размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-003923 от
22.08.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ –
Сливен, в частта с което на А. А. Р. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал.
1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6