№ 826
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330208391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №609658-F630474/05.11.2021г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което
на ВАГОС ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по
чл.125 ал.5 вр. чл.125 ал.3 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си, а в последствие в съдебно
заседание чрез пълномощника си адв. А. излага доводи, че атакуваното НП е
неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Алтернативно моли съда за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт П.. Последният поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита
доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни. Излага
съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
1
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел, че
ВАГОС ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения от
закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС
в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2021 -31.08.2021г. до
14.09.2021г. включително.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Ф. Д.
Ил.. Същата потвърди отразеното от нея в АУАН. В качеството си на
инспектор по приходите в ТД на НАП –Пловдив констатирала, че въпросната
фирма до дата 15.09.2021г. не е подала своите отчетни регистри по чл.124 от
ЗДДС. Предприето е уведомяване на фирмата и изпращане на покана на
хартиен носител и по електронен път. Като АУАН е съставен в присъствието
на управителя.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират напълно
показанията на свидетеля, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните
Въз основа на събраните на делото доказателства, Съдът намира от
правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно
квалифицирано като нарушаване на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС.
Административно-наказващият орган е установил правилно фактическата
обстановка по спора и е приложил вярно материалния закон. Жалбоподателят
е бил санкциониран с процесното наказателно постановление за това, че не е
спазило законоустановения срок по чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС за подаване
на отчетни регистри за периода -01.08.2021-31.08.2021г. до 14.09.2021г.
включително. Нормата е отправена до всички лица, които се явяват
регистрирани по ЗДДС, каквото е и ВАГОС ЕООД. Освен това дружеството
принципно не отрича нарушението.
2
Според разпоредбата на чл.179 ал.1от ЗДДС-„Лице, което, като е длъжно,
не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал.
2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лв.“
Като съгласно разпоредбата на чл.179 от ЗДДС съставомерно е деянието,
представляващо неизпълнение на поне едно от алтернативно изброените
задължения на регистрираните лица. В случая не се оспорва обстоятелствата,
че дружеството е регистрирано по смисъла на ЗДДС и в това му качество е
било длъжно да подаде справката декларация за периода 01.08.2021 -
31.08.2021г. до 14.09.2021г. включително, което не е направил. Следователно
НП се явява издадено в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира, че хода на административно
наказателната-преписка не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и
издадени от компетентни органи.
В случая правилно са посочени нарушените материално правни норми, а
именно чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС, предвиждащи задължение за
дружеството да подаде отчетни регистри в срок, който в случая е бил до
14.09.2021г. включително. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и
НП.
Също така спрямо дружеството жалбоподател, правилно е била
приложена санкционна норма на чл. 179 ал.1 от ЗДДС и правилно
административно -наказващия орган е съобразил критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният след които е
тежестта на нарушението, като е наложил имуществена санкция в нейния
минимален размер от 500лв. Следва да се отбележи, че административно –
наказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че
основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
3
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите
за определен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид
обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното
деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за
добра търговска практика, включително и свързана с правилното и
своевременно отчитане на дейността. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
4
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в размер от
120 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 609658-
F630474/05.11.2021г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
гр. Пловдив, с което на ВАГОС ЕООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за
извършено нарушение по чл.125 ал.5 вр. чл.125 ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ВАГОС ЕООД ЕИК ********* да заплати на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева,
представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5