№ 8735
гр. С., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110105740 по
описа за 2022 година
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу Г. П. Г. установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 2372.51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с абонатен № ., находящ се в гр. С., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ до изплащане на вземането, сумата от 559.60 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
10.08.2021 г., сумата от 23.90 лв. – такса за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането и сумата
от 6.27 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата
за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. – 10.08.2021 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48561/2021 г. по описа на СРС, 145
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, който бил
собственик на процесния топлоснабден имот, възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
1
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Т.“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Т.” ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №. от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
процесуалния представител А.П., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва, че е потребител на топлинна енергия, тъй като не бил собственик на посочения
недвижим имот, нито ползвател на същия. Твърди, че няма облигационни отношения с
ищеца. Оспорва ищецът да е доставял услугите, за които претендира плащане. Оспорва да са
изпращани покани за доброволно изпълнение, поради което оспорва и предявените искове за
лихва за забава. В условия на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност на част от задълженията. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ЕООД не оспорва предявените
искове, а счита същият за основателен и доказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Настоящият съд намира, че предявените искове са допустими. Видно от приложеното
ч. гр. д. № 48561/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, която е валидна и
действителна. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Съобразно т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, след като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи
последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в
частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
2
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се
установява по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства. Така, по
делото като писмено доказателство е приет договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 19.02.1976 г., видно от който Главна дирекция за
изграждане на С. продава на П.М.Д. и П.Х.Д. имот, съвпадащ като описание с процесния –
апартамент ., находящ се в жилищната сграда-блок ., ж.к. „М.“, ул. „..“ – писмо от СО,
направление „А..“, удостоверение от СО, район „Л.“ рег. ./ от 12.01.2015 г. и удостоверение
от ГИС-С. изх. № ../20.09.2018 г. за идентичност на адреси. Видно от приетия като писмено
доказателство нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, П.Х.Д. е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот –
апартамент 26, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. .., на Г. П. Г. (ответникът по делото) и
съпругата му К.Й. Г.а. Няма спор, че прехвърлитеят П.Д. е починал, както и че към тази дата
ответникът и К. Г.а са били в брак, поради което и следва да се приеме, че имотът е бил
придобит при режим на съпружеска имуществена общност (това се установява и от
изисканите справки НБД „Население“ и акт за сключен граждански брак). Следва да се
посочи, че съгласно § 4 СК /отм./ правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, какъвто е настоящият случай. При
наличие на съпружеска имуществена собственост отговорността на съпрузите е солидарна,
т.е. всеки от тях отговаря спрямо кредитора за цялото вземане.
Изводът, че ответникът е собственик на процесния апартамент се подкрепя и от
останалите събрани по делото писмени доказателства – списъци на живущите в жилищната
сграда, в която се намира имотът, фактури, издадени на името на Г. П. Г., както и справка от
СО, Дирекция „О.и“, в която е посочено, че данъчно задължени лица за имота са К.Й. Г.а и
Г. П. Г..
Предвид изложеното следва да се направи безспорен извод, че ответникът е бил
собственик на посочения недвижим имот през процесния период, като по делото липсват
твърдения от ответника и не са ангажирани доказателства той да се е разпоредил с
притежаваното от него право на собственост в полза на трети лица. Ето защо, при
съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия се явява именно ответникът по делото в качеството му на
собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства, а и това обстоятелство съдът намира за
общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил
правото си на възражения срещу Общите условия.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Т.“ ЕООД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза, в което експертът изяснява, че средството за измерване на
количеството топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, е общият
топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество.
Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал изискуемите метрологични
проверки. Според представените главни отчети от 13.05.2018 г. и 25.05.2019 г. (подписани
от клиента) и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ за
процесния имот и период има 4 броя радиатора с индивидуални разпределители на
разходите за отопление /ИРРО/. Топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/
.
се начислява по показанията на един водомер за топла вода в имота. Абонатитезаплащат и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Вещото лице е
посочило, че за процесния период е осигурен достъп до имота, а главните отчети са
подписани. Вещото лице не се е натъкнало на процесуални нарушения при изчисляване на
сумите за топлинна енергия. Изводите на експерта са в съответствие с изготвените
изравнителни сметки за периода. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани
сумите за топлинна енергия за отопление, БГВ и отдадена от сградна инсталация, като е
достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в
имота на ответниците съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба.
При определяне дължимата стойност на доставената през процесния период топлинна
енергия, съдът взе предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния
период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или
занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза и на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.
4
е в размер на 2372.52 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява,
че за процесния период няма данни за извършени от страна на ответника плащания, като
размерът на непогасената сума по счетоводни данни на ищеца възлиза на 2372.51 лв., при
съобразяване резултата от изравнителните сметки за процесния период.
Установява се, че за услугата дялово разпределение е начислена сума в размер на 23.90
лв. за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от Общите
условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Видно от представените изравнителни сметки, главни отчети, както и от
изготвените експертизи, третото лице-помагач е извършило услугата „дялово
разпределение“, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва
да заплати на ищеца дължимото възнаграждение.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното в срок от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК , задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 23.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ДРУЖЕСТВО“
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./.
Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2017 г. до
5
м.04.2018 г. вкл. , тъй като вземането за м.05.2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г. и
при отчитане на периода от два месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно
ЗМДВИП, то давността за него не е изтекла. Така на практика става ясно, че вземането
съгласно цялата обща фактура от 31.07.2018 г. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. се явява
изцяло погасено по давност – то е в размер на 1184 лв. – потвърдено и от заключението на
СТЕ, таблица 1.
Ето защо, претенцията за топлинна енергия е основателна до размера от 1188.51 лв.
/2372.51 лв. – 1184 лв. = 1188.51 лв./ и за периода от м.05.2018 г. – м.04.2019 г., до който
размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 2372.51 лв. и
за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. – отхвърлен поради погасяване по давност.
Вземането за дялово разпределение не е погасено по давност предвид това, че най-
ранното задължение се претендира за м.07.2018 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено
на 23.08.2021 г. и предвид спиране на давностния срок в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали
фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на
срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС;
Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС; Решение от 16.07.2021
г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
6
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. Оттук и размерът на дължимото обезщетение за забава
следва да се определи върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 10.08.2021 г. По реда на чл. 162
ГПК с използване на електронен калкулатор и въз основа на данните на приетото по делото
заключение на ССчЕ съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 1188.51 лв. за
посочения период в размер на 221.97 лв. До този размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 559.60 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до
14.09.2019 г. вкл. и периода от 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в размер на 6.27 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г.
се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, но
ответникът не претендира разноски, с оглед на което следва такива да бъдат присъдени само
на ищеца. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността
за разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
Съобразно уважената част от исковете в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъдат
присъдени на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за заповедното производство в
размер на 58.06 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, както и разноски за исковото производство в размер на 377.86 лв. за заплатена
държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
При този изход на спора разноски се полагат и на ответника съразмерно с
отхвърлената част от исковете. В настоящото производство ответникът е бил защитаван
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което е представен договор за безплатна
правна защита и съдействие – л. 60 от делото, поради което в полза на А.П. се следва
минимума от 437.36 лв. съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а по съразмерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА – сумата от 204.34 лв.
В заповедното производство ответникът е представил договор за правна защита и
съдействие от 28.10.2021 г., видно от който той е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв., поради което на основани чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по съразмерност
следва да се присъдят разноски в размер на 133.19 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. П. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Д.., ул. „Б.“ №10, дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
7
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1188.51 лв. главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № ., находящ се в гр. С., за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. /датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, сумата от 221.97
лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 10.08.2021 г., както и сумата от 23.90 лв. –
такса за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2372.51
лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 559.60 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и периода от 13.03.2020 г.
– 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 6.27 лв. – обезщетение за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
48561/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д.., ул. „Б.“ №10 да
заплати на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер на
377.86 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 58.06 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „., да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д.., ул. „Б.“ №10, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за заповедното производство в размер на 133.19 лв. по
съразмерност.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „., да заплати на АДВ. В. ОГН. П., САК, с адрес в гр. С., ул. ., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, разноски за исковото производство в размер на 204.34 лв. по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8