Р Е Ш Е Н И Е  

№ ………..

гр. Велико Търново, 27.06.2012 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:                                                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря И.Т. и в присъствието на прокурора…………..…., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 1800 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс

 

ИЩЦАТА – Г.С.П. ***, чрез пълномощника си адв. В.Н. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника С.Г.П. са сключили граждански брак на 28.01.1972 г. и от брака си нямат родени деца. Сочи, че през 1990 г. е напуснала  Р България и се е установила да живее в гр. Одеса, Украйна, където работи в Държавната телерадиокомпания на Украйна, утвърждавайки се като водещ журналист на предавания на български език. Излага, че от 1990 г. до настоящия момент не е живяла заедно с ответника и не е имала с него никаква духовна и физическа връзка. Всеки един от тях живее свой собствен, самостоятелен живот, без да се интересува от другия. Моли съда, след като вземе предвид гореизложеното, да постанови решение, с което да прекрати с развод сключеният брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, като ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново се предостави на ответника. Желае да продължи да носи брачното фамилно име П.. Не претендира направените по делото разноски.  

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. В.Н. от ВТАК, поддържа иска за развод.

ОТВЕТНИКЪТ – С.Г.П. ***, лично и чрез адв. П.Ч. от ВТАК, признава, че с ищцата са във фактическа раздяла от 1990 г. и също заема становище бракът помежду им да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Желае, след прекратяване на брака ползването на семейното жилище да му бъде предоставено на него и дава своето съгласие ищцата да запази брачното си фамилно име П.. Не претендира разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за граждански брак № 190710 от 28.01.1972 г. на Община Велико Търново, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 28.01.1972 г., за което е съставен акт № 31 от същата дата. От брака си нямат родени деца.

Не се спори по делото, че от 1990 г. съпрузите, страни в настоящия процес, живеят фактически разделени, като ищцата е напуснала Р България, установявайки се трайно да живее и работи в гр. Одеса, Украйна, а ответникът живее и работи в гр. Велико Търново. Всеки един от двамата има свой отделен, самостоятелен личен живот, без да имат конфликти помежду си. Горните обстоятелства се установяват и от представените и приети като доказателства: Писмо, изх. № 32 от 02.04.1996 г. на Директора на Одеска областна телерадиокомпания, Писмо № 359 от 27.06.1996 г. на Генералния директор на ООГТРК, както и Писмо, изх. № 45 от 11.05.2012 г. на Президента на Асоциацията на българите в Украйна.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК е процесуално допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен и доказан. Съгласно посочената разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Анализирайки установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме, че бракът между Г.С.П. и С.Г.П. е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсана е семейната общност; между съпрузите липсва взаимност, привързаност, уважение и доверие; не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл. 14 от СК съдържание на съпружеските отношения. Разстройството на брачните отношения е такова, че не може да бъде преодоляно и да се възстанови нормалното им съществуване. Последното намира израз в настъпилата и продължаваща повече от двадесет и две години фактическа раздяла между тях, вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им. Съществуването на брака е само формално и не осъществява вменените му от закона социални функции. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като не се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

По отношение ползването на семейното жилище, находящо се в **** между страните по делото не съществува спор. Ползването му следва да бъде предоставено на С.Г.П., предвид незаявената претенция от страна на ищцата, както и съобразявайки обстоятелството, че последната трайно се е установила да живее и работи извън пределите на страната ни.

Доколкото е сезиран с иск, съдът с решението си по допускане на развода следва да се произнесе и относно фамилното име, което жената ще носи след прекратяването на брака с развод, а именно следва да постанови същата да продължи да носи брачното си фамилно име П., за което ответникът дава изричното си съгласие.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изречение второ от ГПК, съдът не следва да присъжда разноските, направени от страните, а да се поемат от тях така, както са направени, а окончателната държавна такса, която съдът определя на 30,00 лева следва да бъде поета от тях по равно.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 28.01.1972 г. с Акт за граждански брак № 31 от същата дата на Община Велико Търново, между Г.С.П., ЕГН **********, с адрес:*** и съдебен адрес: гр. ***** от ВТАК и С.Г.П., ЕГН **********, с адрес:***, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в ***** СЕ ПРЕДОСТАВЯ на мъжа С.Г.П., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА, след прекратяване на брака, жената ДА ЗАПАЗИ фамилното име на съпруга си – П., за което съпругът дава изричното си съгласие.

ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН **********, с адрес: *******ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 15,00 /петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********, с адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 15,00 /петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от получаване на негов препис от страните.

 

 

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: