Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 430
Гр. Габрово, 13.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 16.12.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 90 по описа за 2016
г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от М.И. Р., ЕГН ********** срещу В.Д.Р., с ЕГН **********
за развод.
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на ищцата:
Ищцата твърди, че с
ответника сключила брак на 28.08.2014 г. в гр. Горна Оряховица, от който имали
дете Д.В. Р., родено на *** г.
Още от
началото брака им не потръгнал добре. Месец и половина след като сключили брак,
съпругът й посегнал на нея и двете й деца от първият й брак. Била издадена
ограничителна заповед, която го задължавала да напусне жилището на братовчедка
й, която обитавали. След тези събития той я изгонил с децата й. Била принудена
да разчита на подаянието на близки и познати. След като ответникът разбрал, че
била бременна я помолил да се върне при него.
По време
на брака ответникът упортебявал наркотици и алкохол и проявявал агресия към нея
и роденото по време на брака им дете Д., роден на *** година, изразяващо се в
нанасяне на побои. Неколкократно бил осъждан за кражби. За извършено насилие
върху ищцата, спрямо ответника били предприемани мерки по ЗЗДН, като били
издадени общо две заповеди от Горнооряховски районен съд. Въпреки това той
продължил да проявява агресивно поведение към нея.
Вечерта
на 26.10.2015 г. след употреба на алкохол и наркотични вещества започнал
жестоко да я бие. Започнал да я удря с юмруци и рита навсякъде по тялото.
Хванал я за главата и я блъснал във входната врата, а после многократно в
стената. След това скачал върху нея, като я налагал до припадък. Дошла полиция,
която била извикана от съседите, които чули виковете й. Съпругът й бил
предупреден от органите на реда, като му бил съставен протокол. След един час
се върнал в дома им и отново продължил да я бие. През това време
четиримесечният им син плачел. Ответникът
посегнал и на него. Хванал го и го хвърлил на леглото. Отново дошла
полиция и предупредила ответника да спре с насилието. Успяла да се обади по
телефона на неин съсед и той я закарал със сина й в болницата в гр. Горна
Оряховица.
Ответникът
бил безработен и не можел да се грижи и финансово за семейството си. Често играел
хазартни игри и използвал майчинството й за този си порок.
След посочения
инцидент се
установила да живее в гр. Габрово заедно с малолетното си дете. Първоначално
били настанени в защитено жилище в гр. Габрово, ул. „*****" № 13. В последствие ищцата
и детето заживяли на квартира на адрес ул. „Младост" № 5, вх. Б, ет. 3. Детето посещавало детска ясла, а
майката работела в „ДЗАЛИ" ООД- Габрово.
Към настоящия момент ищцата живеела на адрес: гр. Ловеч, ул. „***** № 44.
Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и и лишен от всякакъв смисъл.
Искането на ищцата е
съдът:
- да прекрати
брака между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ищеца;
- да постанови след прекратяване на брака
ищцата да носи предбрачното си фамилно име Д.;
- да й предостави родителските права върху
детето Д.В. Р., като същото да има местожителство *** № 44;
- бащата /ответникът/ да има режим на лични отношения с детето, а именно: да вижда детето си всяка първа и
трета неделя от месеца от 9.00 часа до 14.00 часа в присъствието на майката или
трето лице, поради ниската му възраст и агресивното поведение на бащата;
- да осъди
ответника да заплаща на малолетния им син Д.В. Р., чрез неговата майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в
размер на 120 лева, начиная от 02.11.2015 година до настъпване на законните
основания за изменяване или прекратяване на задължението, ведно с лихвата върху
всяка просрочена вноска,
както и да бъде
осъден ответникът да й заплати направените по делото разноски.
2. От страна на ответника:
Особеният представител на ответника намира иска за основателен и доказан.
Не се противопоставя на
искането относно възстановяването на предбрачното фамилно име на ишцата, не се
противопоставя и на размера на посочената издръжка, както и местоживеенето на
детето.
ІІ. Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от
фактическа и
правна страна намира следното:
1. От фактическа страна:
Не е предмет на спор
между страните, че на 28.08.2014 г. сключили граждански брак в гр. Горна
Оряховица, за което бил съставен Акт за граждански брак № 0095 от 28.08.2014 г.
на Община Горна Оряховица /видно от неоспореното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак от 05.03.2015 г. на Община Горна Оряховица.
От брака си имат родено едно
ненавършило пълнолетие дете – Д.В. Р., с ЕГН **********.
По делото е приложено Решение №
503/24.11.2015 г. по гр.д. № 1692/2015 г. на РС-Горна Оряховица, издадената въз
основа на него Заповед за защита № 15/24.11.2015 г. по същото гр.дело. Видно от
същите за извършено домашно насилие – побой, нанесен на ищцата на 27.06.2015
г., спрямо ответника били предприети мерките по чл. 5, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3
от ЗЗДН.
Видно от приложеното направление
за ползване на социални услуги, съпрузите не живеят заедно от 02.11.2015 г.,
откогато на ищцата е предоставена социална услуга - осигуряване подслон на
майката и детето, консултации и психологическа подкрепа в Звено „Майка и бебе”
- Габрово.
Видно от изготвения
социален доклад, в настоящия момент ищцата с детето живеят на адрес гр. Ловеч, ул.
„*****” № 44, като майката полага адекватни грижи за него. В
емоционален план е налице привързаността на детето към майката.
След раздялата на
родителите детето се отглежда единствено от майката, която полага адекватни
родителски грижи за него и му е осигурила подходящи жилищни условия.
Връзката с бащата е прекъсната.
2. От правна страна:
2.1. Относно наличието на дълбоко
и непоправимо разстройство на брака и вината за настъплането му:
От така установените
факти от значение за правния спор е видно, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака,
сключен между двамата съпрузи, явяващо се основание за разтрогването му. От
доказателствата по безсъмнен начин се
установява, че двамата съпрузи са се
отчуждили един от друг и между тях са
налице непреодолими противоречия. Към настоящия момент те не живеят заедно от повече
от година. Състоянието на отчуждение между двамата не би могло да бъде
преодоляно. Бракът им е лишен от
съдържанието предписано от закона и съществува само формално. Същият е
безполезен за двамата съпрузи и обществото, поради което следва да бъде
прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
С оглед установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на съпруга,
поради предизвикване от него на
непровокирани конфликти и неуважение към другата страна, и употреба на физическо
насилие по отношеине на съпругата му.
2.2. Относно родителските права и местоживеенето
на детето:
Видно от установеното от фактическа страна детето
живее с майка си от раздялата между съпрузите, т.е. от повече от година. Тя полага за него адекватни родителски грижи, детето е привързано към нея.
Отчитайки тези обстоятелства съдът счита, че интересът на детето би бил
защитен ако родителските права по отношение на детето упражнява майката и
съответно тя полага непосредствените родителски грижи за него.
Предвид предоставяне родителските права на майката, местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса на майката,
а именно: гр. Ловеч, ул. „*****” № 44.
2.3. Относно личните отношения на бащата с детето:
Режимът
на срещите следва да стимулира връзките между бащата и детето и да не
възпрепятства обучението и възпитанието му. Тъй като детето е на 1 година и половина
и от раздялата между родителите му живее само с майката, т.е. не познава баща
си, следва да бъде определен искания от ищцата стеснен режим на лични
отношения, а именно всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа
до 14.00 часа в присъствието на майката или посочено от нея трето лице, а след
навършване на четири годишна възраст от 9.00 часа до 18.00 часа в присъствието
на майката или посочено от нея трето лице.
2.4. Относно задължението за издръжка за бъдеще
време:
Задължението на
родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца има
абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски
доходи, има задължения към кредитни
институции и задължения от публичен характер, както и че страда от заблявания не
го освобождава от задължението да дава издръжка на своите ненавършило
пълнолетие деца.
Ответникът като неосъществяващ родителските права
следва да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете.
При определяне на
размера на дължимата издръжка съдът следва да изхожда единствено от възрастта
на детето, нуждите му и възможностите на двамата родители, както и от
обстоятелството дали родителят има задължение от абсолютен характер и към друго
лице.
По делото не са
представени доказателства родителите да имат задължания от абсолютен характер и
към други лица.
По делото не са налице
данни двамата родител да са реализирали доходи през годината преди подаване на
исковата молба, както и да имат имущество източник на доходи.
Отчитайки данните за доходите на родителите и ниската възраст на
детето, на бащата следва да бъде определена за заплащане издръжка в минимален
размер, а именно в размер на 105 лева до 31.12.2016 г. и в размер на 115 лева
от 01.01.2017 г. до настъпване на
законните основания за изменението или прекратяването й.
За разликата над
посочените суми искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
2.5. Относно претенцията за издръжка за минало
време:
Съгласно чл. 144 от СК „Издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска”. Такава
се претендира за по-кратък период, а именно от 02.11.2015 година /установената от доказателствата по делото
дата, от която бащатга не не живее
заедно с майката и детето/ до 13.01.2016 г. вкл. /датата преди подаване на исковата молба/.
Съображенията
относно месечния размер на издръжката за бъдеще време, изложени по горе, важат
и в настоящия случай, тъй като няма съществена разлика в обстоятелствата от
значение за размера на издържката на детето и такава се дължи от бащата в
размер на 105 лева месечно, или в общ размер на 248 лева за периода от 02.11.2015 година до 13.01.2016 г. включително.
Няма
данни бащата да е заплащал издръжка за който и да било период до приключване на
съдебното следствие.
Претенцията
за присъждане на лихва следва да бъде уважена от датата на подаване на исковата
молба /която съгласно трайната съдебна практика представлява покана за плащане
на сумата/, тъй като по делото няма доказателства ответникът да е бил поканен по-рано да заплаща издържка.
2.6. Относно фамилното име на съпругата след
прекратяване на брака:
Съгласно чл. 53 от СК правото да възстанови фамилното си име от
преди брака е предоставено на
съпруга, който го е променил, в конкретния случай това е съпругата – ищца по
делото. Съгласието, или противопоставянето
на съпруга - първоначален титуляр на името е ирелевантно за възможността след
развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Искането направено от съпругата е да носи предбрачното
си фамилно име Д. и то с оглед посочената разпоредба на чл. 53 от СК следва да
бъде уважено.
2.7. Относно ползването на семейното жилище:
Страните нямат семейно жилище от 02.11.2015 година, откогато на ищцата и детето е осигурен
подслон в Звено „Майка и бебе” – Габрово. Поради това не са налице
предпоставките за произнасяне по този въпрос.
3. Разноски и държавни
такси:
Тъй като вината за
разстройството на брака е на съпруга - ответник по делото, съгласно чл. 329 ал.
1 от ГПК съдебните разноски следва да му бъдат възложени, както следва:
- държавна такса по брачния
иск в размер на 50 лева;
- държавна такса върху присъдената
издръжка за минало време в размер на 50,00
лева
- държавна такса върху
присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 161,20 лв.,
или общо държавни такси в размер на 261,20 лева.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и изплатеното от касата на съда възнаграждение на
назначения му особен представител в размер на 450 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между В.Д.Р., с ЕГН **********,*** и М.И.
Р.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сключен
с Акт за граждански брак № 0095 от 28.08.2014 г. на Община Горна Оряховица, чрез РАЗВОД, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило ПО
ВИНА на съпруга В.Д.Р., с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Д.В. Р., с ЕГН **********
на майката М.И. Р., с ЕГН **********, като бащата В.Д.Р., с ЕГН ********** ще има право на лични отношения с детето, както следва: всяка първа
и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 14.00 часа в присъствието на майката
или посочено от нея лице, а след навършване на четири годишна възраст от 9.00
часа до 18.00 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице.
ПОСТАНОВЯВА детето Д.В. Р., с ЕГН **********
да има местоживеене на
адрес: ***,
на основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син
Д.В. Р., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М.И. Р., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:*** ежемесечна издръжка в
размер на 105 лева /сто и пет лева/, считано от 14.01.2016 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до 31.12.2016 г. включително и в размер на 115 лева /сто и петнадесет
лева/, считано от 01.01.2017 г. до настъпване на законните основания за
изменението или прекратяването й, на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.
Оставя без уважение
искането за присъждане на издръжка за разликата над посочените суми до
претендирания размер от 120 лева, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
малолетния си син Д.В. Р., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М.И. Р., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:*** сумата 248 лева /двеста
четиридесет и осем лева/ - издръжка за минало време за периода от 02.11.2015 г. до 13.01.2016 г. вкл. /датата
преди подаване на исковата молба/, на основание чл. 149 от СК.
След прекратяване на брака съпругата
М.И.
Р., с
ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име – Д. и ще се именува М.И.Д..
ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ държавни такси в общ размер на 261,20
лева (двеста шестдесет и един
лева и 20 ст.), в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, на осн.
чл. 71 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ направените от касата на съда
разноски за назначения му особен представител в размер на 450 лева
(четиристотин и петдесет лева) в
полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката за държавни такси на РС – Габрово, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: