Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 17.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 16.07.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1254 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл. 49 от СК.
В исковата си молба, ищецът твърди, че сключил граждански брак с ответника,
първи и за двамата, на ********г., от който имали две деца, навършили
пълнолетие.
Сочи, че първоначално бракът между него и ответницата потръгнал добре, но с
времето отношенията им охладнели и от лятото на 2005 г. не живеели заедно, като
съпругата му се прибрала в село Ясеново в дома на майка си. Твърди, че от тогава, вече 13
години, не се събирали, не се търсили и
не се интересували един от друг.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати гражданския брак между
страните, сключена на ******** г. в град К. без да се обсъжда въпроса за
вината.
Не претендира за ползването но семейното жилище, което се намирало в град К.,
ул. „Д-р ********“ № *, тъй като същото вече било собственост на трети лица; не
възразява ответницата да носи фамилното име – В.; не претендира за разноски по
делото.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си представител адв. В.А.,***,
поддържа депозираната молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и
не взема становище по молбата.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ******** г. град К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 316 от ******** г. на Община К./
По делото е представена декларация от ищеца – Р.Л.В., в която декларира, че притежава недвижим имот – къща с дворно място в село Средногорово, негова собственост по наследство.
Представено е удостоверение за доходите от ответника с изх. № ********.2018 г., издадено от „А.“ АД, от където е видно, че средномесечният му брутен доход е в размер на 1403,00 лева.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на водените от ищцовата страна свидетели Н. И. Р.и Ж. Д. Ж., без родство със страните, желаят да свидетелстват, се установява, че ищецът и съпругата му не живеят заедно повече от 12 години. Сочат, че Р.В. е категоричен относно решението си за прекратяването на брака си.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка, иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Р.Л.В. и П.С.В., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът по делото е направил искане още в исковата молба, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите имат родени деца, вече навършили пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по въпросите за местоживеенето, родителските права, издръжката и режима на лични контакти с децата.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в гр. К., ул. „Д-р ********“ № 6. С депозиране на исковата молба ищецът декларира, че същото е собственост на трети лица, извън кръга на техните близки. Тъй като по делото няма заявени претенции от никоя от страните за предоставяне ползване на семейното жилище, то съда счита, че не дължи произнасяне по този въпрос.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. В настоящото производство ответникът П.С.В. не взема становище по този въпрос. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******** г. в град К. граждански брак между Р.Л.В., ЕГН ********** с адрес: *** и П.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата П.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** да носи
брачното си фамилно име – В..
ОСЪЖДА Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА П.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: