№ 17
гр. Каварна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живко П. Г.
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно
дело № 20243240200193 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG 11042024/2000/Р8-84 от
10.09.2024г.,издадено от Директора на Национално тол управление/НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София с което на С. Ж. Т. ЕГН
********** с адрес гр.Варна,обл.Варна,=== вх./ ет.3 ап.169,п.к.9020 е
наложено на основание чл.179 ал.3а,във връзка с чл.139 ал.7 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание –глоба в
размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева. С наказателното постановление на
С. Ж. Т. ЕГН ********** е вменено и заплащане на таксата по чл.10б ал.5 от
Закона за пътищата в размер на 234.00/двеста тридесет и четири/ лева на
основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.11 ал.2 от Наредбата за условията,реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние,във връзка с чл.29 ал.1 от Тарифата за таксите,които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
Жалбоподателят чрез редовно упълномощен процесуален представител –
адв.И. Г. адвокатска колегия –Шумен обжалва наказателното постановление в
срок.В жалбата се излагат твърдения,че при издаването на НП не са спазени
изискванията на закона,с оглед на което същото е неправилно и
незаконосъобразно,поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.В жалбата са обективирани
твърдения,че административнонаказващия орган не е изпълнил задължението
си по чл.54 ал.1 т.2 и т.3 от ЗАНН,предвид на това,че не са събрани
доказателства установяващи извършеното нарушение,както и неговото
авторство.Въз основа на изложеното в жалбата и след като съдът се убеди в
нейната основателност,моли да бъде постановено решение с което да бъде
1
отменено атакуваното НП № BG 11042024/2000/Р8-84 от 10.09.2024г.,като
неправилно,незаконосъобразно и при съществени нарушения на
процесуалните правила.Моли да бъдат присъдени и направените по делото
разноски на основание чл.63д от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не се
представлява.Въззиваемата страна редовно призована,представлява се от
процесуален представител в съдебно заседание,който представя
доказателства,взема становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на НП.Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна РП-Добрич ТО-Каварна редовно призована,не
изпраща представител и не взема становище.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл.314 от НПК във
внръзка с чл.84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказвашщия орган,независимо от
основанията посочени от страните,Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване
акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради
което е процесуално допустима.
Съдът за да се произнесе по основателността и и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление,намира за установено следното:
Съвкупно от показанията на актосъставителя Ю. К. И. и свидетеля
присъствувал при установяване на нарушението-Я. М. Д.,както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства и служебно изисканите такива и приобщени към
доказателствения материал по делото се установява,че на 11.04.2024г. в
12:55ч. в направление излизане от територията на Република България,на
граничен контролно-пропускателен пункт Дуранкулак е пристигнало пътно
превозно средство с рег.№ ...,,вид: Влекач,марка и модел: СКАНИЯ Р 480,с
обща техническа допустима максимална маса-над 12 тона,управлявано от С.
Ж. Т. ЕГН **********.
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено,че на
14.03.2024г. 11:45 часа,горепосоченото пътно превозно средство/ППС/ с
регистрационен № ... ,попада в категорията на пътно превозно средство,за
което е дължима но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата/ЗП/.Цитираното превозно средство е засечено на 14.03.2024г. в
11:45 часа,по път I-9,км 0+616,включен в обхвата на платената пътна
мрежа,като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса,съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/.
Като място на нарушението е посочен път I-9,км 0+616,за който се събира
такса за изминато разстояние-тол такса,съгласно Приложение към точка 1 на
2
Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022г. за приемане на списъка
на републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разстояние-
тол такса.
За извършеното административно нарушение се генерира доказателствен
запис/доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението 14661E9DA624645CE063021F160A92C2,който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения-видеозаписи,представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,неговата
табела с регистрационен номер,датата,час и мястото на движение по участък
от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство/контролно устройство с идентификатор № 10422-част
от системата.
С оглед на гореизложеното и поради неплащане на компенсаторната такса от
жалбоподателя митническия служител Ю. К. И. старши
специалист/контрольор в отдел МРР териториална дирекция „ТД Митница
Варна“ съставил на водача АУАН,който е подписан от него,от свидетеля Я. М.
Д. и от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № BG 11042024/2000/Р8-84 от 10.09.2024г. от Директора на
Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ гр.София с което на С. Ж. Т. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна,обл.Варна,=== вх./ ет.3 ап.169,п.к.9020 е наложено на основание
чл.179 ал.3а,във връзка с чл.139 ал.7 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание –глоба в размер на 1800/хиляда и
осемстотин/ лева. С наказателното постановление на С. Ж. Т. ЕГН **********
е вменено и заплащане на таксата по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата в
размер на 234.00/двеста тридесет и четири/ лева на основание чл.189е ал.7 от
ЗДвП и чл.11 ал.2 от Наредбата за условията,реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,във
връзка с чл.29 ал.1 от Тарифата за таксите,които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
актосъставителя Ю. К. И. и свидетеля присъствувал при установяване на
нарушението-Я. М. Д.,както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства и служебно
изисканите такива и приобщени към доказателствения материал по
делото.Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Ю. К. И. и
свидетеля присъствувал при установяване на нарушението-Я. М. Д.,тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,не
съдържат противоречия или разминавания и са логични и ясни.Свидетелите
добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло
констатациите отразени в процесния АУАН,който са подписали.Писмените
доказателства,вкл. служебно изисканите от съда и представените от страните
3
също спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна
следното:
От наказващия орган е е ангажирана административнонаказателната
отговорност на С. Ж. Т. ЕГН ********** за нарушение по чл.179 ал.3а във
връзка с чл.139 ал.7 от ЗДвП,съгласно чиито текстове Водач,който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата
по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,съгласно
изискванията на Закона за пътищата,за участък от път включен в обхвата на
платената пътна мрежа,който е започнал да ползва,или няма закупена
маршрутна карта за същата,съобразно категорията на пътното превозно
средство,се наказва с глоба в размер на 1800 лв./3а на чл.179/ и Водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата
е длъжен преди движение по път,включен в обхвата на платената пътна
мрежа,да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа,които ще ползва,или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата,освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице/ал.7 на чл.139/,като текстът на чл.179 ал.3а от ЗДвП
инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение,така и
следващата се за неизпълнението и санкция,а от доказателствената
съвкупност по делото безспорно се установява,че на инкриминираната дата С.
Ж. Т. ЕГН ********** е „водач“ по смисъла на & 6 т.25,предложение 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП на Влекач,марка и модел: СКАНИЯ Р
480,с обща техническа допустима максимална маса-над 12 тона.
Наказателно постановление № BG 11042024/2000/Р8-84 от 10.09.2024г. обаче
подлежи на отмЯ.,заради противоречие с т.нар „принцип на
пропорционалност“.В случая законът предвижда твърд размер на санкцията от
1800 лева,многократно надвишаващ размера на дължимото за движение по
платената пътна мрежа във визирания тол сегмент.
СЕС вече се е произнасял,че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко
нарушение на правилата относно определени предвидени в закона
задължения,без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от
тежестта на извършеното нарушение,е непропорционално с оглед на
целите,посочени в правната уредба на Съюза,както е и в случая/вж. Решение
от 09.02.2012г. Urban,С 210/10,EU: С:2012:64,т.41/.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г.
съгласно което чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси за тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури,изменена с
Директива 2011/75/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.09.2011г.,трябва да се тълкува в смисъл,че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания,която предвижда налагане на
4
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура,независимо от характера и тежестта
им,включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.Идентично становище е
застъпено и в Решение № 536 от 01.04.2025г. на Административен съд
гр.Добрич по к.а.н.д.№ 35/2025г.За това фиксирания в чл.179 ал.3а от Закона
за движение по пътищата и при това немалък размер на глобата от 1800 лева
противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999г. поради нарушаването на принципа на
пропорционалност между нарушението и предвиденото наказание.По силата
на чл.144 от АПК във връзка с чл.633 от ГПК решението на Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване отправено от
Административен съд-Хасково е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България.
В изложения контекст за отмЯ. на атакуваното Наказателно постановление
като незаконосъобразно,заради наложената непропорционална на
извършеното нарушение санкция,прави ненужно обсъждането на налични
други отменителни основания.
По разноските:
С оглед изхода на делото и претенциите за разноски на страните,основателна и
доказана от представените писмени доказателства-адвокатско
пълномощно;договор за правна помощ от 17.09.2024г. удостоверяващ
заплатената в брой от жалбоподателя на упълномощения адвокат И. Г. сума от
495/четиристотин деветдесет и пет/ лева се оказва единствено претенцията на
жалбоподателя отправена чрез неговия процесуален представител.
С оглед актуалните размери на предвидените минимални адвокатски
възнаграждения,съгласно изменението с ДВ бр.88 от 2022г. на чл.18 ал.2,вр.с
чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.,актуалния минимален размер би бил
равен на 480 лева,което е съвсем близко до размера на претендираната сума за
сторените разноски/адвокатско възнаграждение/,като се има предвид,че 45
лева от претендираната сума са удържан авансов данък по чл.36 от
ЗДДФЛ.Процесуалния представител на жалбоподателя е изготвил и депозирал
жалбата и е ангажирал доказателства.Съобразно гореизложеното,според
съдебния състав възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение,като Агенция „Пътна инфраструктура“-София,следва да бъде
осъдена да заплати в полза на жалбоподателя С. Ж. Т. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна,обл.Варна,=== вх./ ет.3 ап.169,п.к.9020 сумата от 495/четиристотин
деветдесет и пет/ лева-разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 11042024/2000/Р8-84 от
10.09.2024г.,издадено от Директора на Национално тол управление/НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София с което на С. Ж. Т. ЕГН
********** с адрес гр.Варна,обл.Варна,=== вх./ ет.3 ап.169,п.к.9020 на
основание чл.179 ал.3а,във връзка с чл.139 ал.7 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание –глоба в размер на
1800/хиляда и осемстотин/ лева и е вменено заплащане на таксата по чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата в размер на 234.00/двеста тридесет и четири/ лева
на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.11 ал.2 от Наредбата за условията,реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние,във връзка с чл.29 ал.1 от Тарифата за таксите,които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София,да заплати в полза на С.
Ж. Т. ЕГН ********** с адрес гр.Варна,обл.Варна,=== вх./ ет.3
ап.169,п.к.9020 сумата от 495/четиристотин деветдесет и пет/ лева-разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6