№ 1721
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110209974 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И.Т. против Наказателно постановление № 23-4332-
009693/01.06.2023г., издадено от началник отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10/десет/ лева,
На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 15 контролни точки.
В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното НП. Оспорва се изложената
фактическа обстановка в издаденото НП, тъй като се сочи, автомобила не е бил в
движение, а паркиран в близост до дома на жалбоподател. Твърди се, че към момента на
извършване на проверка жалбоподателя се е намирал на пасажерско място до водача. В
жалбата се сочат и нарушения на процесуалните правила и относно второто установено
нарушение, а именно разминаване в изписване на словесното и цифрово описание на
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява . за нго се явява адв.
А. – с пълномощно по делото. Моли да се отмени обжалвания акт като неправилен и
1
незаконосъобразен и се освободи жалбоподателя от отговорност. Моли да се присъдат
направени разноски по делото. Представя писмени бележки, в които обсъжда събрани
доказателствен материал-гласни и писмени доказателства. Моли да се отмени
обжалваното НП
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание,
не взема отношение по доводите изложени в жалбата. Представя справка разпечатка за
допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по Закона за движение
по пътищата към датата на издаване на наказателното постановление, докладна записка,
талон за медицинско изследване, съставен АУАН, разпечатка тест дрегер, както и копие
от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица
да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на
издаване на наказателното постановление.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема
за установено от фактическа страна следното :
На 19.05.2023г. около 01,15 часа жалбоподателя е управлявал л.а. Хюндай Санта Фе с рег.
№ ******** в гр.София, по ул.Банско шосе, с посока на движение от бул.Европа към
ул.Земеделска. Жалбоподателя е бил сам в управлявания от него автомобил, който спрял
веднага пред №82 на ул.Банско шосе, щом видял полицейския автомобил който се движел в
насрещу него.Контролни органи извършили проверка на жалбоподател, в хода на която
установили, че същият лъха на алкохол. Жалбоподателя е отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с тех. средство алкотест Дрегер. На жалбоподателя е издаден
талон за медицинско изследване № 0151014 за УМБАЛ Света Анна. При извършена
проверка жалбоподателя не е носил контролен талон от свидетелство за управление на
МПС. Жалбоподателя не се е явил в посоченото в талона лечебно заведение и не е дало
кръвна проба за медицинско изследване.
На жалбоподател е съставен АУАН № 929821, който жалбоподател е подписал без
възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 23-4332-009693/01.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- разпит на свидетели и писмени – акта за установяване на
административно нарушение, докладна записка, талон за медицинско изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното :
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в
ЗАНН. По същество жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН. В
2
конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на
нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, а
извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое
негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира
адекватно защитата си. От самото начало на образуваното административно-
наказателното производство жалбоподателя е бил съвсем наясно за какво точно нарушение
му се търси отговорност, същият по никакъв начин не е бил лишен от възможността да
организира своята защита и да подаде и жалба срещу НП. Ясно, точно и конкретно е
описано нарушението, времето, мястото където е извършено, обстоятелствата от фактическа
страна, поради което е спазено изискването по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът кредитира приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз основа
на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната
съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
От фактическа страна безспорно е установено, че на посочената дата 19.05.2023г. около
01,15 часа жалбоподателя е управлявал л.а. Хюндай Санта Фе с рег.№ ******** в
гр.София, по ул.Банско шосе, с посока на движение от бул.Европа към ул.Земеделска.
Жалбоподателя е бил сам в управлявания от него автомобил. Контролни органи в хода на
проверка установили, че жалбоподателя лъха на алкохол. Жалбоподателя е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер. На
жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0151014 за УМБАЛ Света
Анна. При извършена проверка жалбоподателя не е носил контролен талон от
свидетелство за управление на МПС.
От показанията на разпитан свидетел П./полицейски служител/ се установява, че е пряк
очевидец на посоченото в съставен АУАН нарушение по ЗДвП, което е съвсем логично, тъй
като е лицето което е спряло водача за извършване на проверка. Съдът намира, че
показанията на този свидетел не се разколебават от липсата на детайлен конкретен спомен
за случая от страна на свидетеля при разпита му, относно обстоятелствата при извършване
на нарушението. Този факт не може да бъде основа на заключение за недоказаност на
обвинението. Предвид на непрекъснатата дейност по контролиране безопасността на
движението и съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
включени в служебните му функции, неоправдано е да се очаква от това лице да си спомня
детайлно обстановката, при която е осъществено всяко нарушение по ЗДвП установено от
него. Достатъчно е, че отразените в АУАН констатации не са били отречени.След дадено
съгласие от страна на процесуалния представител на жалбоподател съдът е предявил на
св.И. Докладна записка приложена към преписката. В резултат на което св.П. описва
поведението на водач на л.а., който като ги е видял отбил в дясно на ул. Банско шосе и
3
спрял фронтално срещу полицейския автомобил пред №82. Свидетеля описва, че водача е
бил сам в автомобила, като при извършена проверка се установило, че живее на около 50
метра от мястото където е спрял. Свидетеля описва поведението на водача като
агресивно, заплашвал с обаждания до техни началници, като лъхал на алкохол. В
показанията си този свидетел описва, че по време на проверка водача е стоял зад волана на
автомобила и пиел бира от кенче. Съдът намира, че тези показания следва да се
кредитират с пълна доза доверие, тъй като св.П. описва предприетите действия и начина
по който се изпробва водач за наличие на алкохол. В подкрепа на свидетелските показания
са и приложените писмени доказателства по делото: талон за изследване № 0151014 и
докладна записка.
Съдът не дава превес на показанията на св. П., които предвид личните си отношения с
жалбоподателя, съдът прецени с оглед евентуалната нейна предубеденост. От показанията
на допуснат в хода на съдебно дирене св. П./ майка на жалбоподател/ се установява, че
проверката от контролни органи е била извършена на ул.Банско шосе № 82, който факт
намира подкрепа в показания та на св.П. и в съставен АУАН на жалбоподател. Съдът е
разяснил права на този свидетел по чл.119-121 от НПК, като намира показанията за
такива насочени към изграждане на защитна теза. Ако се приеме тази защитна теза, то
най-логичните действия на този свидетел е било след като е видяла полицейските служители
и нейния син на улицата да отиде при тях и установи какво се е случила. Но не такова е
нейното поведение, тъй като този свидетел заявява, че излязла за „ една цигара“, но въпреки
това не посмяла да отиде. Съдът не давя вяра и на показанията и относно заявеното от нея,
че тя е паркирала „пред къщи“ автомобила на сина и, тъй като от тези показания се
установява, че тя и семейството на сина и живеят в едно жилище, а същото се намира на
адрес посочени в както в съставен АУАН, така и жалба на Д. Т. - гр.София, ул.Банско шосе
№72. Т.е. автомобила не само, че не е бил управляван от св.П. на посочен ден и час в
обжалвано НП, но и не е бил и паркиран от нея на адреса на който живее- ул.Банско шосе
№72. Нещо повече, не е житейски логично да се приеме, че св.П. е управлявала и паркирала
автомобила пред № 82 / адрес отдалечен от техния /, тъй като не дава каквито и да е
показания защо не спира пред техния дом, а на едно различно място, което сама описва, че е
на около 300 метра от техния дом.
Съдът се довери на показанията на св.Д. / допуснат по искане на процесуален представител
на жалбоподател/, в частта в която заявява от колко години познава жалбоподател и от къде.
В останалата им част съдът приема, че същите са нелогични и в противоречие с тези на
другия допуснат свидетел. А това е така, тъй като този свидетел твърди, че отивайки да си
купи цигари около 01.00 часа, видял автомобила на жалбоподателя на тротоара пред дома на
В., като в него била майката на жалбоподателя, на шофьорското място, а колата не била в
работен режим. Св.П. в показанията си не описва такава среща с което и да е било лице, още
по-малко това да е бил св.Д., с който пък и да е воден с него разговор в продължение от 2-3
минути. Показанията на св.Д. са и нелогични в частта в която твърди, че е празнувал рожден
ден на съпругата си няколко дни по-рано и то в дома на майката на съпругата му. Съдът
4
приема, че тези показания на св.Д. идват отново в опит да се изгради защитна теза относно
факта, че автомобила на жалбоподател е бил управляван от св.П..
В хода на съдебно следствие е представен Договор за наем, по силата на който
жалбоподател е наемател на етаж от къща находяща се на адрес ул.Банско шосе № 82.
Съдът не кредитира това писмено доказателство с необходимата за това достоверност, тъй
като по силата на този договор наемателя е дължал наемна цена за използвания имот, но
такива доказателства не са приложени по делото, въпреки, че в чл.2, т.2 от Договора е
посочено, че заедно с наемната цена жалбоподател е следвало да представи разписки и за
платени консумативи за изтеклия месец. Такива доказателства по делото не са били
предоставени, поради което съдът приема, че договора за наем е неотносим към настоящето
производство и отново е насочен към изграждане на защитна теза.
Съдът приема, за безспорно установено, че жалбоподателя е управлявал автомобила, като е
паркирал същият пред № 82 на ул. Банско шосе, след като е видял движещият се срещу него
полицейски автомобил.
При това положение на нещата очевидно е, че установената фактическа обстановка
съответства напълно на възприетата такава от административно наказващия орган,
който правилно е квалифицирал и подвел поведението на жалбоподател под хипотезата на
чл.174, ал.3 и чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. По делото не са ангажирани
доказателства, оборващи отразените в обжалваното НП и АУАН факти, кат имат
доказателствена сила в настоящия процес. Съдът при преценката на валидността на АУАН
намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има
необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата,
място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите
индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН
за съставянето му.
На първо място е видно от АУАН и НП, че същите в достатъчна степен на конкретика и
яснота съдържат описание на това кой, какво, къде и какво се твърди да е извършил. На
следващо място, очевидно жалбоподателят е бил пределно наясно какво нарушение се
твърди да е извършил предвид предприетата линия на защита. Отказът на жалбоподател да
даде кръвна проба за установяване на алкохол в кръвта му, индикира, че жалбоподателят по
този начин е целял единствено да прикрие факта, че е бил под въздействието на алкохол.
Категорични данни за това се съдържат в показания на св.П..
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, и откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и/или откаже да си направи медицински
изследвания се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба
5
от 2 000 лева. За съставомерността на деянието е необходимо лицето да е водач на МПС и
след като е било поканено да бъде тествано с техническо средство за употреба на алкохол,
да е отказало да му бъде направена проверка. В случая водачът е бил поканен, но е отказал
алкохолен тест, след като е установен да извършва активни действия по управление на
МПС. Издаден му е талон за изследване в болнично заведение, но същият не е дал кръвни
проби за установяване концентрация на алкохол в кръвта му. С това е осъществен от
обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Доказано е и извършването на останалите нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1, т.1 от ЗДвП. Тези
разпоредби вменяват в задължения на всеки водач на МПС да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за
тегленото от него ремарке, както и да носи задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява като при извършената проверка
от страна на служители на ПП-СДВР на дата 19.05.2023 година, жалбоподателя не е
представил контролен талон от СУМПС, с което безспорно е осъществил нарушения на
нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а от там и осъществил състава на нарушението,
визирано в нормата на чл. 183, ал. 1, предл. 1, предл. 2 от ЗДвП. Нормата на чл. 100 от ЗДВП
вменява в задължение на всеки водач на моторно превозно средство да носи: свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон
към него; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и
за тегленото от него ремарке. Наложеното наказание – глоба в размер на по 10 лева е
справедливо и съответни на извършените нарушение и е в законоустановения размер,
предвиден в нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗДВП. Неносенето на изискуеми от закона
документи, представлява нарушение, осъществено чрез бездействие- неизпълнение на
предписано в закона правило за поведение и е на просто извършване, като за
съставомерността му не е необходимо настъпването на неблагоприятни правни последици.
Глобата е съответна и справедлива на извършено нарушение, което сочи на правилно
ангажирана административно наказателна отговорност на жалбоподателя.
Жалбоподателя не е ангажирала никакви други доказателства, които да обосноват извода, че
отразената в АУАН и издадено НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. В
жалба са наведени оплаквания, които не могат да доведат до промяна нито на установените
факти, нито в направените правни изводи. Не са представени доказателства, оборващи
направените от АНО констатации. Спрямо действащата към момента на извършване на
нарушението разпоредба на ЗДвП и в съответствие с чл. 27 ЗАНН, административният орган
правилно и законосъобразно е определил размера на административното наказание.
Доколкото в настоящето производство не е направено искане от страна на наказващ орган
за заплащане на разноски по делото, съдът намира, че не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
6
правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 23-4332-009693 / 01. 06. 2023г., издадено от
началник отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10/десет/ лева,
На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 15 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните пред Административен Съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7