РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Пловдив, 21 . 03 . 2019 г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Здравка Диева
като
разгледа адм. дело № 3531 по описа за 2018г., взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
Ответникът Директор на ТД на НАП – Пловдив, представляван от
гл.юрисконсулт М.М. е подал молба на 21.02.2019г., с която е поискано на
основание чл.248 ал.1 ГПК да бъде изменено Определение № 332/12.02.2019г. по
адм.д.№ 3531/2018г. в частта за разноските.
1. С Определение № 332/12.02.2019г. по адм.д.№ 3531/2018г. е
отменено определение за даден ход по същество в открито съдебно заседание от
05.02.2019г. и жалбата на *** ЕООД, булстат *****, ****, представлявано от
управителя Н.К. , против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Пловдив е
оставена без разглеждане. Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е оставено без уважение и производството по адм.д.№ 3531/2018г.
по описа на Административен съд-Пловдив е прекратено.
В молбата се поддържа, че
независимо от разпоредбата на чл.161 ДОПК, която е специална, НАП има право на
юрисконсултско възнаграждение съгласно § 2 ДР ДОПК вр. с чл.144 АПК. С
позоваване на ТР № 3 / 2016г. на ВАС се счита, че правният разум изисква да
бъдат заплатени разноските от страната, в чиято полза е постановен съдебен акт
– от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Твърди се, че
отричане правото на администрацията да получи юрисконсултско възнаграждение,
включително и при недопустимост на подадена жалба, би означавало да се допусне
безнаказана злоупотреба с процесуални права чрез иницииране на всякакви
неоснователни производства и ангажиране на ресурси от съда и административните
органи. Заявено е, че доколкото в чл.161 ДОПК липсва правна регламентация
относно разноските в случая на прекратяване на производството поради
недопустимост на жалбата, следва да се прилага чл.78 ал.4 вр. с ал.8 ГПК по
препратка на чл.144 АПК вр. с §2 ДР ДОПК. Според чл.78 ал.4 ГПК ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото.
Поискано е изменение на
определението в частта за разноските с осъждане на търговското дружество за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
2. *** ЕООД не представи отговор по молбата
в срока по чл.248 ал.2 ГПК.
3. В прекратителното определение е
прието, че при правилно квалифицирано от правна страна искане с вх. номер от
15.10.2018г., е налице издаден изричен акт – АПВ № П-16001618190992-004-001 от
12.11.2018г, в 30 дн.срок по чл. 129 ДОПК. Според чл. 131 ал.1, 2, 3 и 4 ДОПК :
„Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и
възстановяване се смята за мълчалив отказ. Жалба против мълчаливия отказ може
да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Когато лицето
не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане
за прихващане или възстановяване. Когато по административен или съдебен ред
бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е
последвал преди решението за отменяне.“. За да има мълчалив отказ е необходимо
органът да е компетентен да образува производство и да се произнесе. Съдът може
да постанови съдебен акт единствено по спор, с който е сезиран, респективно –
оспорване на мълчалив отказ за издаване на АПВ – дори да бе налице в случая,
подлежи на задължително административно оспорване по реда на чл.156 ал.2 вр. с
чл.129 ал.7 ДОПК. В хипотеза на установен мълчалив отказ по заявлението от
15.10.2018г., съдът би дължал изпращане на жалбата до Директор Д ОДОП – Пловдив
с арг. от чл.156 ал.2 вр. с чл.129 ал.7 ДОПК. Поради липса на мълчалив отказ по
подаденото заявление не следва жалбата да бъде изпращана на Д ОДОП – Пловдив.
След като обжалването на мълчалив отказ /какъвто не е налице/ и АПВ е по реда
за обжалване на ревизионните актове, приложима е нормата за разноските – чл.161
ал.1 ДОПК.
Съдът
се е произнесъл по цялото оспорване, поради което се прилага разпоредбата на
чл.248 ГПК : В срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Съдебният акт е обжалваем,
поради което се прилага срокът за обжалване на определението, 7 дневен. За този
срок се констатира, че не е изтекъл при подаване на молбата : съобщението за
постановено определение е връчено редовно на Директора на ТД на НАП - Пловдив
на 14.02.2019г., а молбата е с вх.номер в АС – Пловдив от 21.02.2019г.
По отношение допустимост на молбата
за изменение на определението в частта за разноските бе констатирано, че в
писмено становище /л.55/ процесуалният представител на ответника е заявил
искане за присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение в размер на
4 729,31лв., изчислено върху материалния интерес на делото, по реда на
чл.8 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.78 ал.4 ГПК вр. §2 ДР ДОПК и чл.161 ал.1 ДОПК.
В цитираното становище изрично е заявено – „…в тази си част настоящото искане
моля да се счита за списък на разноските по чл.80 от ГПК“.
Молбата е подадена в срока по чл.248
ал.1 ГПК, вкл. в срока по ТР № 6 /2013г. – т.14. Съгласно чл.81 ГПК : „Във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски.“, поради което молбата за изменение на определението
е допустима при подаване в срок от процесуален представител на страна по делото
и ТР № 6 / 2013г. – т.9.
В случая първоначално се поддържа
теза за прилагане на чл.161 ал.1 ДОПК, а впоследствие за чл.78 ал.4 вр ал.8 ГПК
по препратка на чл.144 АПК вр. § 2 ДР ДОПК. Искането за изменение на разноските
не е основателно по изложените в съдебния акт мотиви при съобразяване с
характера на юрисконсултското възнаграждение – разноски, при което спрямо него
е приложима правната регламентация относно разноските, вкл. възможността за
подаване на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските
/Определение № 2858 от 2016г., ВАС/. В определението са разгледани двете
хипотези /съдебни спорове по реда на ДОПК и АПК/, като съгл. чл. 161 ДОПК,
разноски на страните се присъждат, когато делото се разглежда по същество,
какъвто не е настоящият случай. Не са налице предпоставките за субсидиарно
приложение на друг нормативен акт по см. на § 2 ДР ДОПК, поради наличие на
уредба за разноски в ДОПК. В чл. 161 ДОПК не е предвидена възможност за
присъждане на разноски в хипотеза на прекратяване на производството поради
липса на акт, който се обжалва, при което следва, че юрисконсултско
възнаграждение на ответника не се дължи /адм. дела № 5033/2011г., №
1164/2008г., № 3381/2012г., № 5761/2012 г. и № 3387/2012 г. на І и VІІІ
отделения , вкл. Определение № 1250/2013г. на ВАС/. В същия смисъл е и
възприетото от ВАС за спорове по реда на АПК – Определение № 1493/2019г. по
адм.д.№ 715/2019г.: „Съгласно чл. 143 от АПК, уреждащ отговорността за
разноски, не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски при прекратяване
на делото, поради липса на предмет, или при липса на правен интерес от
оспорването, нито при прекратяване на делото поради наличие на влязло в сила
съдебно решение по оспорване на същия административен акт.“/. В цитираното
определение на ВАС от 2019г. е посочено още, че дори да се приеме, че чл. 143 АПК не урежда изчерпателно всички възможни хипотези, нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК
също не намира приложение, тъй като според текста : „Ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.“. Тоест, не е налице другата предвидена
кумулативна предпоставка – ответникът да е признал иска.
Мотивиран с изложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молба по чл.248 ГПК на гл.юрисконсулт М.
за изменение на Определение № 332/12.02.2019г. по адм.д.№ 3531/2018г., АС-Пловдив в частта за разноските.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 7 дн.срок от получаване
на съобщение за постановяването му.
Административен
съдия :