РЕШЕНИЕ
№ 903
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502739 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79 ал.1, чл.138, чл.240, чл.82 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Ц. Й., ЕГН: **********, адрес:
гр. Пловдив, ***, против Решение № 1458/11.08.2021г., постановено по гр.д.
№ 17523/2020г. в частта, с която е признато за установено в отношенията
между страните, че Д. Ц. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ***, дължи
на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, по предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.138 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 12 267,36 лв., представляваща
главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017
г. и допълнително споразумение към него от 30.05.2019 г., сключен между
„Банка ДСК“ АД и кредитополучателя И.Г.И., ЕГН: **********, по който
поръчител е ответникът; сумата от 668,22 лв. – договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 29.02.2020 г. до 26.08.2020 г.; сумата от 29,46 лв.–
обезщетение за забава за периода от 25.11.2019 г. до 26.08.2020 г., както и
1
сумата от 120 лв.– заемни такси, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 5242/ 21.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 11064/2020 г. на РС- Пловдив, IV гр.с., срещу
кредитополучателя И.Г.И., ЕГН: ********** и поръчителя Д. Ц. Й., ЕГН:
**********, ; както и е осъден да заплати на дружеството сумата от 792,45
лв.– разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите
претенции.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез
юрк.Г.А., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Банка ДСК“ АД против Д. Ц. Й. е
заведена искова молба на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, с която
посочва, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017
г. и допълнително споразумение към него от 30.05.2019 г. между „Банка
ДСК“ АД и кредитополучателя И.Г.И., по който поръчител е ответникът. На
кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 14 000 лв., която била
изцяло усвоена от него на дата 21.12.2017 г. Съгласно чл.2 от договора срокът
за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, с вноски, подробно описани като размер и падеж в погасителния
план. Ищецът посочва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на 10 погасителни вноски, считано от 27.08.2020 г., за което
кредитополучателят бил надлежно уведомен. За процесните вземания била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 11064/2020 г. на ПРС, IV гр. с., срещу която длъжникът възразил,
поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на
вземанията си по заповедта. Направено е искане за уважаването им и
присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото
производство.
Ответникът Д. Ц. Й., чрез адв. Д.Б., е депозирал в срок Писмен
отговор по чл.131 от ГПК, със становище за неоснователност на предявените
искове. Поддържа, че не е спазен предвиденият в чл.147 ЗЗД шестмесечен
срок за ангажиране на отговорността на поръчителя, като твърди, че
предсрочната изискуемост е обявена на 17.02.2020 г., а не както твърди
2
ищецът – на 27.08.2020 г. Намира, че сключеното споразумение от 30.05.2019
г., в което се изменят съществени условия в договора за кредит, не обвързва
поръчителя, доколкото не било изискано неговото съгласие за това. Твърди,
че договорът за поръчителство е прекратил своето действие с подписването
на допълнителното споразумение. Прави възражение за недействителност на
процесния договор за кредит на основанията, посочени в чл.22, вр. чл.11, ал.,
т.12 и т. 20 от ЗПК, поради което недействителен бил и договорът за
поръчителство. Направено е искане за отхвърляне на исковете и присъждане
на сторените разноски.
Районният съд, при постановяването на решението, е изградил
правилна фактическа обстановка.
От договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. се
установява, че между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна в качеството на
кредитор, и И.Г.И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор, по
силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 14 000 лв., със срок на издължаване на кредита от
120 месеца, с крайна падежна дата на 21.12.2027 г., видно от представения
погасителен план.
Договорът е сключен при общи условия, които съгласно т.18 са
неразделна част от него. Съгласно т.8 от договора кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 7,8% годишно или 0,02 % на ден,
формиран от стойността на 6- месечен SOFIBOR 0,268 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,532 %, при изпълнение на условията
на програма ДСК Партньори плюс. При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да
достигне 3 лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на 6- месечния SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,128 %. Годишният процент на
разходите е в размер на 9,50 %, като може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.
Вземанията по процесния договор за кредит са обезпечени с
договор за поръчителство, сключен на 21.12.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД
и ответника Д.Й.. С договора за поръчителство се обезпечава изпълнението
3
на задълженията на кредитополучателя И.И., по договора за кредит за текущо
потребление от 21.12.2017 г. за сумата от 14000 лв., за срок от 120 месеца и
при променлив лихвен процент.
Съгласно т.2 от договора за поръчителство поръчителят отговаря
солидарно с кредитополучателя и се задължава спрямо кредитора при
неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за
кредит, да ги изпълнява в съответствие с договорените условия, включително
и когато са настъпили промени, основани на тези условия. В други случаи на
промяна поръчителят отговаря само ако е приел писмено промяната.
На 30.05.2019 г. е сключено допълнително споразумение към
процесния договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г., между
ищцовото дружество и кредитополучателя И.Г.И., съгласно което остатъкът
от дълга е в размер на 13498 лв., като следва да се издължи за срок от 102
месеца. Видно от погасителния план крайната падежна дата е на 30.11.2027 г.
Съгласно т.6 от допълнителното споразумение кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за
кредит е 12,555 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент. ГПР е в размер на 13,30 % и може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Уговорено е,
че след преструктурирането на кредита се запазват обезпеченията – лично
поръчителство от ответника, който остава солидарно задължен с длъжника по
първоначалните параметри на договора за кредит от 21.12.2017 г.
До длъжника И.Г.И. е изпратено уведомление изх. № 0040- 20-
00593/ 04.02.2020 г. (л.5 от ч.гр.д. № 11064/ 2020 г. на РС Пловдив, IV гр.с.) за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на
задължението по сключения договор за кредит от 21.12.2017 г.
Уведомлението е връчено на длъжника на 15.06.2020 г. по реда на чл.47 ГПК.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице С.К., която е кредитирана от съда се констатира, че
по процесния договор за кредит сумата в размер на 14 000 лв. е усвоена на
21.12.2017 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя И.Г.И. в
„Банка ДСК” ЕАД.
По договора са извършени плащания в размер на 3750,65 лв., от
които са погасени следните вземания: главница – 1435,12 лв., договорна
4
лихва от 2306,19 лв., наказателна лихва – 9,34 лв.
Остатъчното задължение към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 28.08.2020 г. е както
следва: главница в размер на 13095,53 лв., договорна лихва от 1348,93 лв. за
периода 25.10.2019 г. – 26.08.2020 г., санкционираща лихва в размер на 29,46
лв. за периода от 25.11.2020 г. до 26.08.2020 г., както и такса изискуем кредит
в размер на 120 лв.
С решението на Районния съд са уважени частично предявените
искове, поради което и ответникът Д. Ц. Й. /поръчител по договора за кредит/,
е останал недоволен, за тази конкретна постановена част.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
1.Относно въведеното с жалбата възражение относно приетия
извод от Районния съд за настъпила предсрочната изискуемост.
Районният съд, в решението си, е мотивирал, че съгласно т.18 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере
вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост.
За да настъпи предсрочната изискуемост на кредита следва да са
настъпили кумулативно уговорените в договора обективни обстоятелства –
неплащане на определен брой вноски от страна на кредитополучателя, а
също така и банката да е съобщила на длъжника настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. За последното следва да е налице
5
редовно връчване от уведомление за посочения факт на длъжника, след като
са се проявили обективните обстоятелства – неплащане на вноските по
кредита. В случая в т.18.2 от Общите условия, които са неизменна част от
процесния договор за кредит е предвидено, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент. Предвидено е, че посочените последици настъпват автоматично, а
ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
По делото се съдържали данни за изпратено до кредитополучателя
И.Г.И. уведомление изх. № 0040-20-00593/ 04.02.2020 г., видно от което се
уведомява длъжникът, че поради забава в погасяването на задължението по
договор за банков кредит от 21.12.2017 г., банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, на дата 15.06.2020 г. от нотариус, за което е направено
надлежно отбелязване. Настъпили са и обективните предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно – забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по ССчЕ с
последното плащане на кредитополучателя е погасена частично вноската с
падеж 25.11.2019 г., като след това не са извършвани плащания. До момента
на уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна
изискуемост – на 15.06.2020 г., са изминали изискуемите 90 дни забава в
плащанията.
Поради това, Районният съд е наложил изовд, че е настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора по договора за
потребителски кредит от 21.12.2017 г. и с това е изпълнена и тази
материалноправна предпоставка за уважаване на предявените искове.
Неправилно ответникът в писмения отговор твърди, че предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника на 17.02.2020 г. В действителност към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
представена и нотариална покана изх. № 0040-20- 00590/ 1/ 04.02.2020 г.,
адресирана до И.Г.И.. От текста на същата обаче е видно, че се обявява
предсрочна изискуемост на кредит, но не на процесния, а на договор за кредит
от 08.12.2017 г. в размер на 15 000 лв. Поради това връчването на тази
6
нотариална покана е ирелевантно за настоящия случай и не следва да се вземе
предвид от съда за преценката за спазването на преклузивния срок по чл.147
ЗЗД за поръчителя ответник.
Жалбоподателят, от своя страна също посочва, че ищецът
„БАНКА ДСК“ ЕАД черпи правата си по делото от договор за текущо
потребление от 21.12.2017г. и допълнително споразумение към него от
30.05.2019г. Но прави възражение относно изводите на Районния съд за
настъпила предсрочна изискуемост. В извлечението от счетоводни книги,
издадено от банката, е посочено, че предсрочната изискуемост на
задължението по договора възникнала на дата 17.02.2020г., на която дата
било връчено уведомлението за предсрочна изискуемост. По делото има
приложено това уведомление от което се установява, че то не било връчено
на тази датата, а по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като датата на връчване,
изчислена от районния съдия е 15.06.2020г. Счита, че е налице противоречие
между твърденията на банката и представените от нея писмени доказателства.
Противно на правните изводи на първостепенния съд, че връчването било
законосъобразно, представената в заповедното производство разписка от
29.05.2020г., установява, че кредитополучателят Иванов бил търсен
единствено на настоящия си адрес.
От договора за кредит, както и от заявлението на банката, е че И.
има постоянен адрес в село ***, Община ***. На този адрес той не бил
търсен, поради което процедурата по уведомяването му за настъпилата
предсрочна изискуемост е изцяло опорочена, тоест, представените документи
от нотариус Веселина Благоева с район на действие Районен съд - Пловдив,
относно връчването на нотариалната покана за предсрочната изискуемост са
без всякакво правно значение.
Въззивната инстанция намира, че възражението е основателно.
Съгласно приложения по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 21.12.2017 г. е видно, че е сключен между „Банка ДСК” ЕАД,
в качеството на кредитор, и И.Г.И., качеството на кредитополучател.
В договора е записано, че И.Г.И. е с постоянен, настоящ адрес и
адрес за кореспонденция – с.***, ПК 7429, ул.“***; както и e-mail ***
В допълнителното споразумение от 30.05.2019г. към Договор за
кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г.е записано, че И.Г.И. е с
постоянен, настоящ адрес и адрес за кореспонденция – гр.И. - 7400, ул.“***
тел.****
Вместо на тези изрично указани постоянен/настоящ и адрес за
кореспонденция, „Банка ДСК” ЕАД е изпратила уведомление, връчено по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК от Нотариус Веселина Благоева, чрез помощник по
заместване помощник нотариус Маргарита Станчева, на съвсем друг адрес,
съгласно актуална справка в НБДН/“Грао“, а именно – в гр.Пловдив - 4000,
ул.***
Според настоящият съдебен състав, дори и да е била настъпила
действително промяна в настоящия/постоянен адрес съгласно актуална
справка в НБДН/“Грао“, кредиторът, независимо от това, е бил длъжен да
потърси длъжника както на адреса– с.***, ПК 7429, ул.“*** - обявен при
7
подписване на основния договор като „адрес за кореспонденция“, така и на
адреса - гр.И. - 7400, ул.“*** обявен при подписване на допълнителното
споразумение също като „адрес за кореспонденция“. Няма данни по делото,
кредиторът все пак да е потърсил длъжника и на записания по договора
имейл, респ. по доп. споразумение обявен личен телефонен номер за връзка
между страните.
Ето защо, според настоящият съдебен състав, не са изпълнени
предпоставките за съобщаване на длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита.
2. Относно въведеното възражение с жалбата дали е обвързан
поръчителят от сключеното между длъжника и кредитора допълнително
споразумение от 30.05.2019 г.
Районният съд е мотивирал относно допълнителното
споразумение от 30.05.2019 г., че с него е уговорен остатъчния размер на
дълга от 13 498 лв., като крайната дата на погасяване е 30.11.2017 г. За
сравнение в договора за кредит съгласно погасителния план, крайния падеж
на вноските е на 21.12.2017 г., не по-рано от ново уговорения.
Поради това, поръчителят е обвързан от тези уговорки, доколкото
те не предвиждат по-дълъг срок на погасяване на кредита от първоначално
уговорения.
По отношение на лихвата, Районният съд мотивира, че в
първоначалния договор е предвиден максимален лихвен процент от 13,128 %,
който не е надвишен с допълнителното споразумение, което уговоря лихвен
процент от 12,555 %.
Освен това в допълнителното споразумение е изрично записано,
че поръчителят остава солидарно отговорен по първоначалните параметри на
договора за кредит от 21.12.2017 г., което е допълнителна гаранция за
спазване на законовата норма на чл.139 ЗЗД. Наложен е краен извод, че
отговорността на поръчителя не е погасена, тъй като с допълнителното
споразумение е уговорен срок за изпълнение по-кратък от първоначалния и
при по-леки условия.
По отношение на тези горни изводи жалбоподателят
възразява, като поддържа, че отговорността на поръчителя е погасена. Счита,
че Районният съд не е установил, че страните по договора за поръчителство
са уговорили конкретна хипотеза, в която поръчителят няма да отговаря.
Съгласно чл. 2 от договора за поръчителство, поръчителят отговаря при
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и
се задължава да ги изпълни в договорените условия и когато са настъпили
промени основани на тези условия. Това първо изречение на договорната
разпоредба се тълкува в смисъл, че в първоначалния договор за кредит има
конкретни разпоредби, които визират промени в договорните условия – касае
се за разпоредби, които уреждат изменение на договора въз основа на
обективни обстоятелства, не зависещи от волята на страните по
правоотношението. Това всъщност е разпоредбата за договорната лихва,
която променя своя размер според договорените условия между банката и
кредитополучателя по в т.8 от договора за кредит. Извън тези изменения на
договорните разпоредби, които настъпват по силата на изричните уговорки по
8
първоначалния договор за кредит, за да може поръчителят да отговаря, той
писмено следва да се е съгласил. Това следва от второто изречение на чл.2 от
договора за поръчителство. Ако се приеме обратното означава, че се
обезсмисля второто изречение на тази договорна разпоредба.
На следващо място в този контекст, жалбоподателят възразява и
срещу приетите изводи от Районния съд, че в допълнителното споразумение
са уговорени по-леки условия по кредита. Посочва, че по първоначалния
договор за кредит ГПР /годишният процент на разходите/ е 9.50% (т.9 от
договора), а по допълнителното споразумение е 13.30% (т.9 от същото). ГПР е
най-съществената клауза в договорите за потребителски кредити, тъй като тя
определя, колко ще бъде оскъпяването по него.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са основателни.
Съгласно чл. 2 от договора за поръчителството 21.12.2017г.–
Поръчителите отговорят солидарно с Кредитополучателя и помежду си и се
задължават спрямо кредитора при неизпълнение от Кредитополучателя на
задълженията му по Договора за кредит, описан т.1, да ги изпълнят в
съответствие с договорените условия, включително и когато са настъпили
промени, основани на тези условия. В други случаи на промяна поръчителят
отговаря, само ако е приел писмено промяната.
Съгласно чл.138 ал.1 от ЗЗД – С договора за поръчителство договора
за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да
бъде извършен в писмена форма.
В конкретния случай няма данни, а и не се оспорва от страните,
че промяната, извършена с подписването на допълнително споразумение от
30.05.2019 г., не е приета писмено от поръчителя. Поръчителството е договор,
при който писмената форма, предвидена в чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е
форма за действителност. Следователно, поръчителят не може да отговаря за
новоуговорените между кредитора и длъжника различни клаузи,
обективирани с допълнителното споразумение от 30.05.2019 г., с които са
изменени елементи от основното съдържание на Договора за кредит от
21.12.2017г.
На следващо място, според настоящия съдебен състав,
допуснатите промени относно задълженията на длъжника са видимо по-
утежняващи спрямо първоначалните поети задължения, а не както е приел
Районния съд, че допълнителното споразумение съдържа по-леки условия за
изпълнение.
С допълнителното споразумение от 30.05.2019 г. ГПР е записан в
размер на 13,30 % /т.9/, а в Договора за кредит от 21.12.2017г. ГПР е записан
в размер на 9,50 % /т.9/.
Разликата в заложените ГПР е значителна, като не става ясно
9
какви по-конкретни допълнителни разходи са включени в по-високия размер
на ГПР 13,30%. Тази информация е задължителна за поръчителя, с оглед на
обстоятелството, че същият следва да има знание за размера на сумите, за
които се съгласява да отговаря.
Съгл. чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В тази
връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всичките разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва.
Решението в обжалваната част се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като вместо него ще се постанови друго, с което ще
се отхвърлят предявените искове в обжалваните части. В останалата част
решението е влязло в сила поради необжалване.
За пълнота на изложението се посочва, че с оглед изхода на спора,
не се налага въззивният съд да обсъжда възражението на жалбоподателя
относно приложението на чл.11 ал.1 т.12 и т.20 от ЗПК и твърдението за
нищожност на договора.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото въззиваемото дружество
ще бъде осъдено да заплати на жалбоподателя общо сумата 594,35 лв.,
включваща 320,35 лв. – за държавна такса и 274 лв. – депозит за експертиза.
Съобразно правния резултат по делото въззиваемото дружество
ще бъде осъдено да заплати на осн. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
10
лично на адв.Б. общо сумата 4 488,29 лв., включваща 833,92 лв. /с ДДС/,
1 856,74 лв. /с ДДС/ по гр.д.№ 17523/20 г. по описа на РС – Пловдив и
1 797,63 лв. /вкл. ДДС/ по възз.гр.д.№ 2739/2021г. по описа на ОС – Пловдив,.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 1458/11.08.2021г., постановено по гр.д.№
17523/2020г. в частта, с която е признато за установено в отношенията между
страните, че Д. Ц. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ***, дължи на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19 по предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.138 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД, чл.82 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 12 267,36 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за кредит за текущо
потребление от 21.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от
30.05.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя И.Г.И.,
ЕГН: **********, по който поръчител е ответникът; сумата от 668,22 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.02.2020 г. до 26.08.2020
г.; сумата от 29,46 лв.– обезщетение за забава за периода от 25.11.2019 г. до
26.08.2020 г., както и сумата от 120 лв.– заемни такси, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 5242/ 21.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11064/2020 г. на РС- Пловдив, IV
гр.с., срещу кредитополучателя И.Г.И., ЕГН: ********** и поръчителя Д. Ц.
Й., ЕГН: **********, ; както и е осъден да заплати на дружеството сумата от
792,45 лв.– разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете.
като вместо това постановява-
Отхвърля предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, обективно
11
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.138 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от
ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД против Д. Ц. Й., ЕГН: **********, адрес:
гр. Пловдив, ***, за признаване за установено, че дължи на дружеството
следните суми, а именно: сумата от 12 267,36 лв., представляваща главница,
дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. и
допълнително споразумение към него от 30.05.2019 г., сключен между „Банка
ДСК“ АД и кредитополучателя И.Г.И., ЕГН: **********, по който поръчител
е ответникът; сумата от 668,22 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 29.02.2020 г. до 26.08.2020 г.; сумата от 29,46 лв.– обезщетение за
забава за периода от 25.11.2019 г. до 26.08.2020 г., както и сумата от 120 лв.–
заемни такси, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5242/
21.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 11064/2020 г. на РС- Пловдив, IV гр.с., срещу кредитополучателя И.Г.И.,
ЕГН: ********** и поръчителя Д. Ц. Й., ЕГН: **********,
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на Д. Ц. Й., ЕГН:
**********, адрес: гр. Пловдив, ***, общо сумата 594,35 лв. за направени
разноски за двете съдебни инстанции.
Осъжда „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати лично на адв.
Д.Б., с личен номер **********, съдебен адрес –гр.Пловдив, ул.“Братя
Пулиеви“ № 1 общо сумата 4 488,29 лв. за направени разноски за двете
съдебни инстанции и за заповедното производство, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13