№ 12108
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110106620 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. П. К., ЕГН **********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 41, находящ се в ***, с
присъединен абонатен № ***, с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 713,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 154,00 лв., представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г., сумата от 21,91 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 6,76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 16.12.2020 г. до 15.06.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че
ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 41,
находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, през
процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., се явява клиент на топлинна енергия за
1
битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат
характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно
са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение
за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ДИРЕКТ“ ООД съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за
уважаване на предявените искове.
Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и допълнителни
доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставените
в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период.
По искане на ищеца по делото е конституирано като трето лице помагач, фирмата за
дялово разпределение - „ДИРЕКТ“ ООД, което дружество не изразява становище във връзка
с исковете, но представя изисканите по реда на чл.190 от ГПК посочените в исковата молба
документи, вкл. и Договор между СЕС и „ДИРЕКТ“ ООД за извършване на услугата по ДР.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. К., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. М. Б., с който оспорва исковете по основание
и размер. Твърди, че стойността на претендираните вземания не отговаря на действително
потребената топлинна енергия. Поддържа, че по делото не бил представен актуален договор,
сключен между СЕС и дружеството топлинен счетоводител. Релевира възражение за
погасителна давност. Твърди, че претенцията за топлинна енергия била общо посочена, без
да е индивидуализирана по пера и отделни периоди. Оспорва се ответникът да е изпаднал в
забава за погасяване на процесните задължения. Твърди, че липсва покана за плащане на
главницата на ДР. Оспорва пасивната легитимация на ответника, като поддържа, че имотът е
бил прехвърлен на трети лица с тежестите.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; 2. качеството потребител- собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 3. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
2
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, които са заявени с
ОИМ.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
процесния недвижим имот № 187/02.06.2022 г. /на л.27/ от който се установява, че В. П. К.
/настоящ ответник/ е продала на Г.Л. и Е.Л., собствения си недвижим имот, представляващ
Апартамент № 41, находящ се в ***
Приет е също и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 25.04.1991 г., от който се установява, че ответницата В. К.
и нейната майка Б.Й.К., са закупили процесния недвижим имот през 1991 г., при равни права
от по ½ ид.ч. за всяка от тях. В последствие, с договор за дарение на недвижим имот от
26.08.1993 г., Б.К. е дарила на дъщеря си В. К., собствената си ½ ид. ч. от апартамента, в
резултат на което прехвърляне ответника К. е станала едноличен собственик на апартамент
№ 41, находящ се на горепосочения адрес. С договора за дарение, дарителката Б.К. си
запазила вещното право на ползване върху апартамента, докато е жива. Със заявление –
декларация от 28.09.2011 г. е поискала партидата за жилището, която се води при ищеца,
чийто титуляр дотогава е била Б.К., да бъде прехвърлена на нейно име. В заявлението е
посочено, че ФДР за СЕС е фирма „Директ“ ЕООД. През 2018 г., ответника К. е поискала да
заплаща топлинната енергия към ищцовото дружество на равни месечни вноски, което
желание е променила през м.09.2019 г., когато е поискала прекратяването на този начин на
плащане.
В приетото по делото Удостоверение за съпруг и родствени връзки /приложено на
л.132 от делото/ е видно, че Б.К. /майка на ответника К./ е починала на 01.09.2011 г. Със
смъртта на К. се е погасило и учреденото в нейна полза вещно право на ползване, съгл.
3
чл.59, ал.1 от ЗС.
След тази дата, няма данни по делото за други разпореждания с недвижимия имот
/Апартамент № 41/ извършени от едноличния му собственик в лицето на ответника В. К., в
т.ч. за учредено вещно право на ползване в полза на други трети лица и чак до
разпореждането й през 2022 г., когато го продава на сем. Литови.
От приетите по делото доказателства представляващи Протокол от ОС на СЕС от
09.08.2002 г. и приложение към него – Списък на етажните собственици, се установява, че
наследодателя на ответника по делото и нейн съсобственик към този момент, Б.К. е
участвала лично в общото събрание на ЕС при избора на ФДР през 2002 г., като е вписана в
протокола от същото като собственик на ап. 41, във вх.3 и е декларирала, че в апартамента
има само 1 бр. радиатор, 1 разпределител и 1 термостатен вентил, а потребената ТЕ ще се
заплаща в брой.
От приетия като доказателство Договор № ***/22.08.2002 г. между СЕС находяща се в
***, представлявана от упълномощените от ОС на СЕС лица В.Т. и Д.В. и „Техем Сървисис“
ЕООД /понастоящем осъществяващ дейността по дялово разпределение за процесната СЕС
чрез своя подизпълнител дружество „Директ“ ООД/ се установява, че последното дружество
е избрано от етажните собственици за фирма, която да извършва услугата по „топлинно
счетоводство“, през 2012 г., съгл. Договор № Д-7571/09.11.2012 г. и противно на
възражението на ответника, че договора не е валиден през процесния период /01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г./ с разп. на чл.22 от същия, страните са уговорили, че договорът е за
първоначален срок от пет години, но автоматично се продължава, ако не се отправи писмено
месечно предизвестие преди изтичане на този срок. По делото няма данни и не се твърди,
същия да е бил прекратен от някоя от страните.
Приети по делото са и издадените от ищеца, след края на всеки отоплителен сезон,
включени в процесния период, 2 бр. ОФ с № **********/31.07.2021 г. и съобщение към
фактура № **********/31.07.2022 г., в които са отразени извършените годишни отчети от
ФДР /т.нар. Главен отчет/проверка, приет по делото на л.93/ в края на процесните
отоплителни сезони и е определена дължимата крайна цена за консумираната през периода
топлинна енергия, в общ размер от 713,99 лв. с вкл. ДДС, от която сума по прогнозни данни
– 729,36 лв. и от изравняване -13,31 лв. /т.е. за връщане на абоната/. Талона за отчет носи
подписа на абоната – ответник В. К., като същия не бе оспорен за неговата истинност от
особения представител на ответника.
Удостоверените данни кореспондират с останалите доказателства по делото, в т.ч.
заключението по СТЕ, съгласно които в имота не е потребявана ТЕ за отопление, но е
изчислена ТЕ за БГВ на база за 2021 г. /поради неосигурен достъп за отчет/ и по данни от 2
бр. водомери, редовно отчетени за 2022 г., като количествата ТЕ за подгряване на битова
вода са били изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1, на Наредбата за
топлоснабдяването от 12.03.2020 г.
Видно от представените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за периода /на л.118,119/
4
данни от талона за отчет са отразени в изравнителните сметки и същите са послужили за
изготвянето на окончателните общи фактури за потребената в имота ТЕ, като няма данни за
направени рекламации по отношение на отчетените показания в отделните апартаменти и
АС, поради което съдът кредитира, като годни да установят фактите, за които са
представени, писмените доказателства, представените от ФДР.
По делото е прието заключение по СТЕ, видно от което се установява процесната
сграда, в която се намира апартамент № 41 е с непрекъснато топлоснабдяване за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвала
отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминал периодичен метрологичен
контрол, отчисляване са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно действащата
методика. Извършеното в периода „дялово разпределение“ от „Директ“ ООД е в
съответствие с методиката и нормативната уредба, и с проверените документи и данни от
уредите за сградата и апартамента. За да достигне до тези изводи, вещото лице е извършило
примерни проверки за размера на начислените технологични разходи, както и за
разпределената ТЕ през периода за сградна инсталация, резултатите от които проверки
обобщено сочат, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС и за процесния имот, съответства
на нормативната уредба, в частност Наредбата за топлоснабдяването от м.03.2020 г. и
последните й изменения. От заключението е видно също, че за абоната през процесния
период е изчислявана ТЕ за сградна инсталация съгласно зависимост, описана в Приложение
към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007 г., като за
процесния имот „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем
– 205 куб.м. и този на ЕС – 6512 куб.м.
Видно от приетите по делото /неоспорени от страните/ изравнителни сметки относими
към аб. № ***, за отоплителния период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и от заключението на
приетата СТЕ, крайния резултат от изравняването е -13,28 лв., която сума е за получаване
от абонат.
Видно от заключението по ССчЕ, с изравнителните сметки за възстановяване, не са
погасявани задължения, извън процесния период, като съобразно с действащите цени на ТЕ
през периода, утвърдени от ДКЕВР, общо начислени и незаплатени суми за ТЕ възлизат в
размер на 713,99 лв. /от прогнозно начислени по фактури 729,36 лв. + изравнителни сметки
от -13,31 лв., +годишно изравняване и платена сума от -2,06 лв./.
Вещото лице изготвило ССчЕ е установило, че няма данни абоната да е извършил
плащания на суми за ТЕ, касаещи процесния период. Съобразно действащите цени на ТЕ
през процесния период, утвърдени от ДКЕВР, общо начислените и незаплатени от абоната
суми за ТЕ, възлизат в размер на 735,90 лв., като са начислени и 21,91 лв. съгласно 19 бр.
фактури за стойността на извършената услуга по дялово разпределение, за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2020 г.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът В. П. К., в качеството си на
5
единствен собственик на топлоснабдения имот – Апартамент № 41, находящ се в гр. София,
*** с присъединен абонатен № *** да е потребител на доставяната до имота топлинна
енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да и обвързан от облигационни отношения с
ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при Общи
условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през процесния период 2020-2022
г. услугата „дялово разпределение“ от избрана от ОС на сградата ФДР, в лицето на
топлинния счетоводител „Директ“ ООД. От представените документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, се установява, че действително в СЕС, в която се намира
апартамента, собствен на ответника К. е извършвана дейност по топлинно счетоводство, а
реалното отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ
за отопление и топла вода в процесния имот, е било извършвано от ФДР, след осигурен
достъп до имота, лично или чрез трето лице допуснато до имота от собственика, като в
указаните по ОУ срокове, не са правени рекламации по отношение на отчетените данни от
уредите и водомера. От приетите по делото доказателства представени от ищеца - дялово
разпределение за аб. № ***, Обща справка за начислените и дължими суми по ОФ –ри,
както и от заключенията на експертизите, се установява, че стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., отразена в цитираните ОФ
възлиза на сумата от общо 713,99 лв. с вкл. ДДС, от която сума по прогнозни данни – 729,36
лв. и от изравняване -13,31 лв. и платена сума от -2,06 лв. Тази сума отговаря на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период. Издадените месечни фактури на база
прогнозни количества потребена ТЕ са били сторнирани, като са издадени съответните
кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е бил
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответника К., като
собственик на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено, че на ответника В. К., на горепосочения адрес е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост и при отчитане
и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
6
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
основателно, а именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2021 г.,
която съгласно справката на ищеца, общите фактури, приети по делото като доказателства и
заключението на ССчЕ, възлиза на общо 108,29 лв. Следователно, вземанията на ищеца,
изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на
исковата молба в съда, т.е. 3 години преди 06.02.2021 г., са погасени по давност и са
недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 06.02.2024г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж три години преди тази дата. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2020 г. предвид на което
въведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и в установения от в.л. общ
размер от 134,96лв., от която 108,29 лв. за главницата за ТЕ и 26,33лв. за мораторната
лихва върху главницата за ТЕ и 0,34 лв. за мораторната лихва върху главницата за ДР. За
разликата до пълния предявен размер от 713,99 лв. или за сумата от 605,70лв. и периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. иска за главницата за ТЕ се явява основателен и доказан.
Поради изложеното предявения иск за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлинна енергия до размер от 605,70 лв., за които
задължения до приключване на съдебното дирене в производството пред тази инстанция,
7
ответника не е ангажирал доказателства да е заплатил, като основателен следва да бъде
уважен.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от 108,29 лв. иска за главницата за ТЕ следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от комисията
Общи условия за процесния период да са обвързващи и за ответника В. П. К.. С
разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2 и
ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху задължението по Общите фактури.
В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните вноски, настъпва
след изтичане на 45-дневен срок след края на месеца, за който се отнасят, то неплащането им
в срок, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив, обезщетение за
забава се дължи единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите
фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2021 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Върху непогасената по давност главница от 605,70 лв., за посочения от ищеца
период от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г., дължимата мораторна лихва установена от в.л. по
ССчЕ възлиза на сумата от 127,67 лв. до който размер иска ще следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 154,00 лв. или за сумата от 26,33 лв., претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
8
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ищеца и ФДР „Директ“ ООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства, се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника К. е извършвана дейност
по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и
топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. №
*** и ССчЕ, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по
дялово разпределение от ФДР е 21,91 лв. Същото се претендира за периода от м.10.2020 до
м.04.2022 г., но първото фактурирано месечно вземане за главница за ДР е от м.06.2021 г.,
като същото е изискуемо от 01.08.2021 г., т.е. след 06.02.2021 г. Следователно няма вземане
за ДР, което да е погасено по давност. Това налага извод, че и претендираната от ищеца в
производството сума за ДР, се явява изцяло дължима от ответника, до размера от 21.91 лв.
Продавачът има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
когато задълженията на клиентите не са заплатени в уговорения срок.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответницата за заплащане на дължимата
главница за ДР, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за забава, дължимо върху
главницата за ДР /в претендиран размер от общо 6,76лв./ и за периода от 16.12.2020 г. до
15.06.2022 г. следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, исковете срещу
ответника В. П. К., ще следва да бъдат частично уважени по отношение на установените
като дължими суми за главницата за ТЕ /до размер от 605,70 лв./, мораторната лихва върху
главницата за ТЕ /в размер от 127,67 лв./ и за главницата за ДР /в размер от 21,91 лв./, а за
погасените по давност суми /за главницата за ТЕ в размер от 108,29 лв. и мораторната лихва
върху нея от 26,33 лв./, както и за недоказаните като дължими суми за мораторната лихва
върху главницата за ДР /в претендиран размер от 6,76 лв./ исковете ще подлежат на
отхвърляне.
В заключение, съобразявайки доказателствата и в частност заключението по ССчЕ,
което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно, ответника дължи на ищеца
сумата от общо 755,28 лв., от която сума 605,70 лв. – главница за ТЕ за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г.., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното
плащане; 127,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от
15.09.2021 г. до 21.11.2023 г.; 21,91 лв. – главница за ДР, дължима за периода от 01.10.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане, до
които размери исковете се явяват, основателни и доказани, и като такива ще следва да се
уважат.
9
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност и поради недоказаност, или за сумата от общо 141,38 лв. /108,29 лв. за главницата за
ТЕ ; 26,33 лв. – мораторната лихва върху главницата за ТЕ и 6,76 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ДР/ исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни, но
доколкото в производството ответника е представляван от назначен от съда на разноски на
ищеца, особен представител, в случая не му се следват такива.
От своя страна ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК за
извършени разноски в общ размер от 1000 лв. По делото има и приложени доказателства за
сторени такива от "Топлофикация София" ЕАД в размер на 1000,00 лв., от която сума 100,00
лв. за платена държавна такса и 600,00 лв. – депозити за възнаграждението на в.л. по СТЕ и
ССчЕ; 400 лв – депозит за особен представител на ответника. Отделно, предвид факта, че
ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, на същия му се дължи и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът
определя на 100,00 лв. Така общия размер на разноските, сторени от ищеца в настоящото
производство възлиза на сумата от 1100,00 лв., от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед
уважената част от исковете му, му се следват разноски до размер от 927,20 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ В. П. К., ЕГН
********** от гр. София, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, представлявана от А.А. - изп. директор, сумите, както следва:
- 605,70 лв. представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена през
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот находящ се в ***, ап.41, с
присъединен абонатен № ***, дължима за реално потребена топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника В. К., осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в останалата част до пълния
предявен размер от 713,99 лв. или за сумата от 108,29 лв. и периода от 01.05.2020 г. до
30.11.2020 г., като неоснователен, поради погасяването му по давност.
-21,91 лв., представляваща стойност на услугата по дялово разпределение, извършвана
от ФДР в периода от м.06.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД В. П. К., ЕГН ********** от гр. София да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, представлявана от
А.А. - изп. директор, сумите, както следва:
10
- 127,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за ТЕ от 605,70
лв., дължима за периода от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 154,00 лв. за мораторната лихва
върху главницата за ТЕ или за сумата от 26,33 лв., и иска в предявен размер от 6,76 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 16.12.2020 г.
до 15.06.2022 г., като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, В. П. К., ЕГН ********** от гр. София да
плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 927,20 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството, съответно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ДИРЕКТ“ ООД, с ЕИК ********* и седалище в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11