Р Е
Ш Е Н
И Е
№260008
Гр.Елхово, 12.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 505 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ***,
представлявано от *** Г. в качеството му на Изпълнителен директор, чрез
пълномощник– юрисконсулт М.Ж., с адрес *** Б, против Н.Х.Д., с ЕГН **********,***, с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1,т.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против
ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 133/2019година по описа на РС– Елхово.
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот и е
клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл.150, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
„Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ищецът
твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и
спрямо нея са влезли в
сила действащите за процесния период ОУ – тези, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В същите са
определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите от суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ищецът твърди, че ответницата е изпадала в забава за тази сума и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението.
Твърди се, че с ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София“
ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в
сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус,
като са били съставяни констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез
официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес: http://topIo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Ищецът
твърди, че ответницата е използвала доставяната от него ТЕ през периода м. май
2014г. до м. април 2017г. и към момента не е заплатила задължението си.
Твърди се,
че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В случая, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ с фирма „Термокомплект“ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. Съгласно чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация
София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на ТЕ в сградата – „Термокомплект“ ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Правният си интерес да предяви установителен иск ищецът обосновава с
издадената против ответника заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по г.гр.д.
133/2019г. за сумата от
2796.42 лева, от които 2454.13 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец май 2015г. до месец
април 2018г. за реално потребена енергия отразена, 291.26 лева - законна лихва
за забава от 14.09.2016г. до 03.12.2018г., както и сума за дялово разпределение
в размер на 43.48 лева - главница, за период месец май 2015г. до месец април
2018г. и 7.55 лева - лихва за период 30.12.2015г. до 03.12.2018г., в едно
със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски. Против издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение,
поради което на ищеца е било указано в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът желае
съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на
ответника Н.Х.Д., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на
2796.42 лева, от които 2454.13 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за
реално потребена енергия, 291.26 лева - законна лихва за забава от 14.09.2016г.
до 03.12.2018г., както и сума за дялово разпределение в размер на 43.48 лева -
главница за период м.05.2015г. до м.04.2018г. и 7.55 лева - лихва, за период
30.12.2015г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва от 28.12.2018г. -
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Претендира
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В съдебно
заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител. Исковата молба се
поддържа от процесуален представител на ищеца с депозирани по делото писмени
молби.
ОтветникътН.Х.Гв
едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК е депозирала
такъв. Исковата молба се оспорва изцяло като неоснователна, като ответницата
твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, поради това, че не живее в
имота и от 17 години няма достъп до него. Твърди се, че имота се владее и
ползва изцяло от лицето И.Н.Т., който без знанието и съгласието на ищцата
извършил разделение на партидата с молба от 07.10.2002 г. и с която молба
заявил, че в имота ще живеят две семейства – това на ищцата и това на ******
Ответницата оспорва акта за разделение на кубатурата на апартамента, като
твърди, че разделението е извършено без нейно знание, не е заведено под номер и
липсва печат, налице е и поправка в датите. Твърди, че не е уведомявана от УС
на ЕС за провежданите събрания и сключваните договори. Сочи и това, че не е
получавала фактури от ищеца за потребената топлинна енергия на постоянния си
адрес. Оспорва се представителната власт на представляващия ищеца към момента
на подаване на заявлението. Желае отхвърляне на предявените против нея искове
като неоснователни.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и поддържа доводите си, изложени в отговора на
исковата молба за неоснователност на предявените искове.
Като трето
лице – помагач на страната ищеца е конституиран „ТЕРМОКОМЛЕКТ“ ООД гр. София.
Третото лице – помагач не е взело становище по исковата молба и отговора на
исковата молба, депозиран от ответника.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д. № 133/2019 година по
описа на ЕРС е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със
заявител“Топлофикация София“ ЕАД. По същото дело съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 375 от 12.03.219г., с която
на ответника Н.Х.Д. е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 2 454.13
лева, представляваща главница; лихва за периода от 14.09.2016г. до 03.12.2018г.
в размер на 291.26 лева; сумата от 43.48
лева, представляваща главница за дялово разпределение; лихва за периода от
30.12.2015 г. до 03.12.2018г. в размер на 7.55 лева, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
28.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото в общ размер на 105.93 лева, в т.ч. сумата от 55.93 лева, представляваща
заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и сумата от
50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 30.04.2019 година.
На
13.05.2019г., т.е. в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът- ответник е
депозирал възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. След приемането на възражението по чл.414 от ГПК на длъжника, съдът е предоставил на заявителя едномесечен срок, в който да
предяви иск за установяване на вземането си против длъжника.
Иска
по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК е предявен от заявителя в едномесечен
срок от съобщаването.
От доказателствата по делото се
установява, че ответницата Н.Д. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. София, кв. ***бл.4,
вх.Г, ап.108, ет.3, придобита в резултат на прекратена СИО през 1997 година. Другата
½ ид.ч. от имота е собственост на И.Н.Т., придобита на основание н.а. №
26 от 2002г. чрез дарение от бившия съпруг на ищцата – ***
С бракоразводното решение, с което е
бил прекратен гражданския брак между ответницата и Й.Г., влязло в законна сила
на 04.02.1997г., семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. ***бл.4,
вх.Г, ап.108, ет.3, е предоставено за ползване на ответницата.
През 1998 година Й.Г., който е бил
абонат на ищцовото дружество с абонатен № 160110 е подал молба до
„Топлофикация- София“ АД с искане да бъде закрита партидата му по отношение на
посочения по – горе имот, като се е позовал на бракоразводното решение.
След придобиването на имота през
2002г. ***Тошев е подал молба до ищцовото дружество с искане да бъде разделена
партидата на имота на две части, като е посочил, че в имота ще живеят
семействата на ответницата Н.Д. и ***Тошев, в резултат на което партидата на
имота е била разделена.
От представените по делото многобройни
писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните свидетели М.Г.и Д.К., се установява, че от 1993
година и до настоящия момент ответницата Д. не живее в имота в гр. София, а имота се обитава от
другия съсобственик – ***Тошев, като ответницата е била лишена от достъп до
имота.
По делото е представен Договори № 2136
от 20.09.2002г., сключен между „Електрон Комерс“ ООД гр. София като изпълнител и етажната собственост
– гр.София, ж.к. ***бл.4, вх.Г, като
възложител, за ползване на услугата „топлинно счетоводство”. Към договора е
приложен Протокол от проведено на 18.09.2002г. общо събрание на етажните собственици от вх. „г“ на
бл.4, находящ се в кв. ***– гр. София.
На проведено на 07.11.2007г. общо събрание на етажните
собственици от вход „В“ и вход „Г“ в блок 4, ж.к. „Полигона“, ползващи топлинна
енергия от „Топлофикация София“ АД, е взето решение за сключване на договор с
„Термокомплект“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални топломери, доставка и
монтаж на радиаторни вентири с термостатични глави, индивидуално разпределение
на топлинната енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално
измерване, прилагана от „Термокомплект“ ООД.
По делото е представен Договор
№У-N 996 от
02.11.2007г., сключен между “Топлофикация София” АД в качеството на възложител и “Термокомплект”
ООД в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на
изпълнителя да извършва услугата “дялово разпределение на ТЕ” между
потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр.София, описани по адреси в Приложение №1 към договора, което не
е представено по делото. По силата на чл.1 от раздел II на договора, същият е сключен за
срок от 3 години.
Като доказателства по делото ищецът е представил
извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за
абонатен № 160110 и съобщения към фактури.
От
назначената по делото съдебно – техническа експертиза, възприета от съда като
обективна и компетентна и неоспорена от страните по предвидения в ГПК ред, се
установява, че процесното жилище се намира в сграда - етажна
собственост. Абонатната станция, обслужваща жилището на ответника за процесния
период е работила на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Абонатната
станция е снабдявала с топлинна енергия и топла вода. За процесния период
топлинният счетоводител за сградата - етажна собственост, където е процесният
имот, е отчитал разпределителите на радиаторите и топлите водомери в отделните
имоти веднъж годишно след края на отоплителния сезон. Начисленията са на
прогнозни месечни вноски и изравнения. За процесното жилище за процесния период
е начислявана топлинна енергия за отопление от два радиатора с разпределители и
един щранг, за БГВ и за сградна инсталация. На отчет подлежат два топлинни
разпределителя и един топъл водомер. Сградната инсталация се разпределя по
изчислителен път на базата на отопляемия обем на жилището само през
отоплителните месеци. За абонат № 160110 е начислявана сградна инсталация за 54
м3. За същия адрес - гр. София, общ. ***, бл.4, вх. Г, ап. 108, за
абонат И.Н.Т. с абонатен ***за процесния период е начислявана само сградна
инсталация за 54 м3. Обемът на апартамента е 108 м3 по
проект. Поради неосигурен достъп за отчет в имота за периода 2015-2016 г.
начисленията са служебни, съобразно методиката за дялово разпределение.
Съставен е протокол за неосигурен достъп. За периода 2016-2017 г. отчетите са
реални с подпис на потребител Иванов. За периода 2017-2018 г. отчетите са
реални с подпис на потребител *** Изравнителните смети са предоставяни на
представител на етажната собственост срещу подпис. Вещото лице не е установило
ответницата Н.Х.Д. да е била запозната с тях.
Вещото лице е установило, че общият топломер в
сградата-етажна собственост е отчитан ежемесечно. Отчетеното количество
топлинна енергия от общия топломер в абонатната станция е намалено с
технологични разходи за сметка на „Топлофикация-София" ЕАД в съответствие
с нормативната уредба и останалото количество топлинна енергия е разпределено
между потребителите, присъединени към процесната абонатна станция. Фирмата,
извършваща дялово разпределение за процесния имот „Термокомплект" ООД е
регистрирана в публичен регистър съгласно чл. 139а. от Закона за енергетиката,
разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на
дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички
нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между
отделните потребители в сградата-етажна собственост. Начисленията са съгласно
отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответницата.
За отчетния период 01.05.2015г. -01.05.2016г. за
абонатен № 160110 са фактурирани прогнозни 652.85 лв., след изравняване сумата
е 693.67 лв.
За отчетния период 01.05.2016г. -01.05.2017г. за
абонатен № 160110 са фактурирани прогнозни 756.08 лв., след изравняване сумата
е 943.75 лв.
За отчетния период 01.05.2017г. – 01.05.2018г. за
абонатен № 160110 са фактурирани прогнозни 1032.91 лв., след изравняване сумата
е 816.71 лв.
Съгласно заключението за процесния период не е
начислявана сума „мощност“. В общите части няма отоплителни тела и затова не е
начислявана сума за топлинна енергия за общи части от сградата. В имота на
ответника е начислявана топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна
инсталация, като топлинната енергия за отопление от отоплителни тела и за
сградна инсталация са дадени общо като сума за отопление. Вещото лице е
установило задълженията на ответника по месеци и по пера, без изравнения, без
таксата за дялово разпределение и без лихвите за забавено плащане, които е
отразило в Приложение №2 към заключението си. Общо дължимата сума по горните
показатели е в размер за целия процесен период на 2441.82 лева, от които сума
отопление – 1442.99 лева, сума БГВ 998.83 лева. След отразяване на
изравнителните сметки, задължението на ответника за изразходената топлинна
енергия е 2454.13 лв.За процесния период таксата за дялово разпределение на
ответника е 43.48 лв. Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са
начислени в съответствие с Методиката за дялово разпределение и действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. Технологичните разходи в
абонатната станция са отчислявани за сметка на „Топлофикация-София" ЕАД.
Видно от заключението на вещото лице, топломера в
абонатната станция е проверяван на две години, съгласно изискванията на ЗИ.
Съгласно представените и приложени към заключението на вещото лице протоколи,
той е бил технически изправен за процесния период. Топломерът в абонатната станция
е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно
изискванията на Закона за измерванията.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, възприет
от съда като обективно и компетентно и неоспорен от страните по предвидения в
ГПК ред, се установява, че имота притежава индивидуална
аналитична партида с абонатен номер №160110 към „Топлофикация София" ЕАД,
при топлинния счетоводител „Термокомплект" ООД, град София. Потребител на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) по периоди, съгласно приложени отчети и
протоколи за неосигурен достъп до апартамента, е Н.Х.Д.. За периода от
м.05.2015 година до м.04.2016 година е представен Протокол за неосигурен достъп
от 18.05.2016 г., като начисленията са служебни, съобразно методиката за дялово
разпределение. За периода м.05.2016 година до м.04.2017 година е представен Протокол
с отчетени данни от 27.04.2017 г., подписани от ползвател Иванов. За периода
м.05.2017 година до м.04.2018 година е съставен Протокол с отчетени данни от
03.05.2018 г., подписани от ползвател *** Изравнителните сметки са предоставяни
на представител на етажната собственост с Приемо -предавателен протокол срещу
подпис, а именно на 06.07.2016г. за сезон 2015/2016 г. - лицето В.П., на
26.06.2017г. за сезон 2016/2017г. - лицето Х.М.и на 16.10.2018г. за сезон
2017/2018г.- лицето Албена Запрянова. На вещото лице не е са представени данни
ответницата Н.Х.Д. са е запозната с изравнителните сметки.
При извършената от вещото лице проверка на
хронологичният и аналитичен регистър на информацията в счетоводството на
„Топлофикация София" ЕАД, при топлинния счетоводител „Термокомплект"
ООД, град София, е било установено, че към момент на проверката - 03.08.2020
година, не са били заплатени суми по партидата
на топлофицираният имот с абонатен номер №160110 към дружеството доставило
услугата „За отопление на имот" и „За подгряване на вода". В
счетоводството на дружеството, в сметка 401 „Доставчици" съществува
партида на доставчик „Топлофикация София" ЕАД с ЕЖ ********* и партида 411
„Клиенти" с абонатен номер 160110 с „Получател" Н.Х.Д., която е записана като собственик на
апартамент с абонатен номер №160110. За периода месец 05.2015 година до м.
04.2018 година са издадени фактури за
ползвана услуга „топлинна енергия", по които вещото лице не е установило
плащане. Осчетоводено е било задължение
и стойност за ползвана услуга „топлинна
енергия", както и счетоводно
извлечение (Приложение №1), издадено от„Топлофикация София" ЕАД за
потвърждаване на салдо за задължение, съгласно изискванията на чл.22, ал.1 от
отменения Закон за счетоводството и съответно чл.28, ал.1 от влезлия в сила след извършени промени
от 01.01.2016 година Закон за счетоводството. Осчетоводените и незаплатени суми
са общо в размер на 2796.42 лева, от които главница в размер на 2497.61 лева и лихва в размер на 298.81 лева. Дължимата главница в
размер на 2497.61 лева е образувана от сумата от 2454.13 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от месец 05.2015 година до м.04.2018 година и сумата в
общ размер от 43.48 лева за
предоставена услуга (такса) за дялово разпределение на топлинна енергия за
същия период, които суми не са заплатени от ответника или друго лице.
Установено е, че ищцовото дружество е издавало ежемесечно
прогнозни фактури на всеки собственик на топлофициран имот, с който има сключен
договор, като всеки един притежава индивидуален абонатен номер. Всяка календарна
година към 31.07. ищцовото дружество е
изготвяло изравнителни фактури на база извършени проверки на места по
имоти с реални консумирани услуги „За отопление на имот" и „За подгряване
на вода". При недопускане на терен (в имот) са начислявани служебни стойности
на база „Методика за дялово разпределение на изразходвана топлинна енергия
междуотделните потребители в сградата". От предоставените първични
документи за абонатен №160110 е било установено, че за отоплителния сезон с
отчетен период от 01.05.2015г. до
30.04.2016г. за абонатен номер са
фактурирани прогнозни количества ТЕ в размер на 652.85 лева. След извършените
проверки на терен и направените корекции по отчетни данни е съставена изравнителна фактура с №********** от
31.07.2016г. на обща стойност с ДДС
в размер на 693.67 лева. Сумата за доплащане е в размер общо с ДДС за
40.82 лева. Срок за плащане на сумата е 14.09.2016 г.
За отоплителния сезон с отчетен период от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за горецитираният абонатен номер са фактурирани
прогнозни количества ТЕ в размер на 756.08 лева. След извършените проверки на
терен и направените корекции по отчетни данни е съставена изравнителна фактура с №********** от
31.07.2017г. на обща стойност с ДДС в размер на 943.73 лева. Сумата за
доплащане е в размер общо с ДДС за 187.65 лева. Срок за плащане на сумата е
14.09.2016 г:
За отоплителния сезон с отчетен период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. за горецитираният абонатен номер са фактурирани прогнозни
количества ТЕ в размер на 1032.91 лева. След извършените проверки на терен и
направените корекции по отчетни данни е съставена изравнителна фактура с №********** от 31.07.2018г. на обща стойност с ДДС в
размер на 802.91 лева. Сумата за получаване е в размер общо с ДДС за
230.00 лева. Срок за плащане на
сумата е 14.09.2018 г.
Начислените суми по фактурите са „отопление“ и „за
подгряване на вода".
С изравнителна фактура с №********** от 31.10.2018г. за общо изравняване на партидата е
начислена сума в размер на 13.82 лева.
Задълженията по фактурите при отразяване на
изравнителни сметки са в размер на 2454.13
лева. Таксата за дялово разпределение е в размер на 43.48 лева.
Вещото лице е установило размера на законната лихва за
забава както следва: при главница за „топлинна енергия" от датата на
изпадане на ответника в забава до 03.12.2018 година върху сумата от 2454.13
лева, лихвата е общо в размер на 291.26
лева, в това число по фактура с №********** от 31.07.2016 г. за главницата от 693.67 лева лихва на
обща стойност в размер от 156.28 лева, по фактура с №********** от 31.07. 2017 г. за главницата от 943.73 лева лихва на
обща стойност в размер от 116.90 лева, по фактура с №********** от 31.07.2018 г. за главницата от 802.91 лева лихва на обща стойност в размер от 18.06 лева и по изравнителна фактура с
№********** от 31.10.2018 г. на
стойност 13.82 лева, лихва на обща стойност в размер от 0.02 лева. При главница
за такса „дялово разпределение" от датата на изпадане на ответника в
забава до 03.12.2018 година върху сумата от 43.48 лева, лихвата е общо 7.55 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта: Налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес за ищеца от предявяване при условията
на обективно съединяване на положителни установителни искове по чл.422 от ГПК.
Исковете се явяват и заявени по реда и при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в законоустановения едномесечен срок по общата относима за заповедите по
чл.410 от ГПК, разпоредба на чл.415, ал.4 от ГПК.
Ищецът основава процесните вземания срещу ответницата
на твърдението, че последната е собственик на топлофициран имот и като такъв е
клиент на ищцовото дружество, с което е определил материалноправната
легитимация на ответника Н.Д. по предявените искове. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ГПК това обуславя и процесуалноправната легитимация на ответника.
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр .чл.79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване. Правната
квалификация на предявените искове се извежда от фактическите твърдения,
изложени в исковата молба, че процесното задължение на ответницата Д. като
клиент е породено от продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия. В разглежданият случай се твърди, че е налице клиент (потребител),
който се е присъединил към топлопреносната мрежа, имащ право на това основание
да получи топлинна енергия, но и задължение да заплаща същата по нормативно
определени цени. Следователно налице е продажбено правоотношение,
характеризиращо се със спецификата на предмета, който се продава, а именно
топлинна енергия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период
– месец май 2015г. до месец април 2018г., се регулират със Закона за
енергетиката /обн. ДВ. бр.107 от 9 декември 2003г., в редакцията изм. ДВ. бр.66 от 26 юли 2013г. и сл./ и Наредба №16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването.
С Тълкувателно решение № 2/2017г. от
17.05.2018г., постановено по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, са
дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
не е процесният случай. Но в мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 от ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл.150,
ал.2 от ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Предвид гореизложеното собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
да взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД не е
представил доказателства, от които да бъде изведен извод, че през процесния
период – от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., страните са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия. От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че през
този период между страните е налице договор, сключен при общи условия. Макар и
продажбата на топлинна енергия за битови нужди да е сделка при общи условия по
смисъла на чл. 298 от Търговския закон, предпоставките по чл.
150 от ЗЕ, при които общите условия стават задължителни за клиентите на
топлинна енергия за битови нужди, съществено се отклоняват от общите правила за
търговските сделки при общи условия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти /до изм., ДВ, бр. 54/2012г. –
потребители/ на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /ал. 1/, като топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, и общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите /ал. 2/, и в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения /ал. 3/.
В случая ищецът, въпреки указанията на
съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК, не представил доказателства за публикуването на
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, на които се позовава в исковата си
молба, одобрени с Решение № ОУ-001 от 07.01.2008г. на ДКЕВР и Решение № ОУ – 02
от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в един централен и в един местен всекидневник и не
представя такива по делото. Правната характеристика на общоизвестен факт по
смисъла на чл. 155 от ГПК общите условия придобиват едва след
публикуването им в съответните всекидневници, но публикацията /извън
осъществяваната такава в “Държавен вестник”/не е ноторна, поради което подлежи
на пълно доказване от ищеца в процеса /в т. см. Решение №104/05.07.2010г. на
ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т.
д. №225/2010г., II т. о., ТК, постановени по чл. 290 от ГПК, и Определение
№83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК/. Липсата на надлежни писмени доказателствени
средства за публично известяване на потребителите на топлинна енергия за Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с цитираните в исковата молба
решения на ДКЕВР и изтичането на съответния законов срок след публикуването им
по посочения от законодателя ред води до извод за неоснователното позоваване на
клаузи от общите условия като източник на претендираното вземане. Това е
достатъчно, за да се приеме, че вземането на ищцовото дружество за претендираните
суми е изцяло недължимо, което води до неоснователност на предявените по
отношение на същите установителни искове и същите следва да бъдат отхвърлени.
Исковите претенции са
неоснователни и на друго основание. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.139, ал.2
от с.з., дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Според разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, клиентите
в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. Изборът се извършва с
писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост. За
резултатите от избора клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ. Договорът по ал. 1 се сключва при общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и одобрени от
комисията. Общите условия съдържат и видовете лични данни, които задължително
се обработват от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия, включително, но не само имена, единен граждански номер и адрес и съдържа реквизитите,
посочени в разпоредбата на чл.139в, ал.3 от ЗЕ. В
настоящия случай ОС на ЕС е взело решение да бъде сключен договор с третото лице
– помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД за дялово разпределение, като този
договор не е приложен към исковата молба.
В исковата си молба ищецът се позовава на
Договор №У-N 996 от
02.11.2007г., сключен между “Топлофикация София”АД в качеството на възложител и
“Термокомплект” ООД в качеството на изпълнител, приложен като
доказателство. По силата на този договор
ищецът е възложил на третото лице – помаг да извършва услугата дялово
разпределение на ТЕ между потребителите в сгради-етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр.София, описани по адреси в Приложение
№1 към договора, което не е представено по делото. По силата на чл.1 от раздел II на
договора. С исковата молба не е представено Приложение №1, посочено в раздел I, чл.2 от
договора, поради което и не е възможно да се установят права на “Термокомплект” ООД да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ между
потребителите в сграда - етажна собственост - гр.София, ж.к.
***бл.4, вх.Г. Освен това, видно от съдържанието на този договор, същият
е сключен за срок от три години, считано от 02.11.2007г. до 02.11.2010г., като няма данни да е подновявано
действието му и същият да е относим за процесния период от време. Или така
представеният договор е с изтекъл срок. Представените по делото писмени
доказателства не установяват към процесния период от време конституираното в
процеса трето лице-помагач на страната на ищеца да е оправомощено да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в процесната
етажна собственост, от което следва извод, че отчитането на топлоенергията не е
извършвано през процесния период от време надлежно.
Доколкото
не се доказа, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
следните суми: 2454.13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. май 2015г. до м. април 2018г. за реално
потребена енергия, както и сума за дялово разпределение в размер на 43.48 лева
за период м. май 2015г. до м. април 2018г.
С оглед отхвърлянето на исковете по
отношение на главниците, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните искове за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 291.26 лева - законна лихва за забава от
14.09.2016г. до 03.12.2018г. на сумата от 2454.13 лева, и сумата в размер на 7.55 лева – лихва за забава за
период 30.12.2015г. до 03.12.2018г. на сумата от 43.48 лева, доколкото
основателността на всеки от тях предполага наличието на главен дълг.
По същите съображения са неоснователни и
акцесорните претенции по отношение законната лихва върху сумите от 2454.13 лева и 43.48 лева,
считано от 28.12.2018г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане на всяка от тях.
С оглед изхода на делото неоснователна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответницата не претендира разноски в производството,
поради което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Елховският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ***№ 23 Б, против Н.Х.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр .чл.79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземането на ищеца в общ размер на 2796.42 лева, от които
2454.13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена
енергия отразена, 291.26 лева - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до
03.12.2018г., сума за дялово разпределение в размер на 43.48 лева- главница, за
период м.05.2015г. до м.04.2018г. и 7.55 лева - лихва, за период 30.12.2015г. до
03.12.2018г., ведно със законната лихва от 28.12.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 375 от
12.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гр. дело № 133/2019г. по описа на РС – Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на лице-помагач
на страната на ищеца – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на третото лице –
помагач.
Препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати за прилагане по ч.гр. д. № 133/2019 г. по описа на РС- Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :