№ 525
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110109991 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Радко Димитриев“ № 53, вх. А, ет. 3, ап. 6, срещу „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 6, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист, издаден в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по ч. гр.
д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, вземанията по който са прехвърлени в полза на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г., както следва: сумата 18613.18
лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 02.02.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.05.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата 2545.24 лв., представляваща
договорна лихва за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 158.72 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочени главници за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата
426.34 лв. – разноски по делото за държавна такса, както и сумата 795.80 лв. – разноски по
делото за адвокатски хонорар, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ 399/2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., с рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие – ВОС,
поради погасяването по давност на вземанията.
В исковата си молба ищцата Д. П. П. излага, че въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, в полза на кредитора
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, срещу нея е образувано изпълнително дело №
171/2012 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.. Твърди, че след образуване на делото не са
предприемани никакви действия по изпълнението. Делото е прекратено с постановление на
ЧСИ от 21.05.2018 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради констатирана перемпция.
Поддържа, че последното извършено действие по това дело е от 15.02.2013 г., поради което
до постановлението за прекратяване е изтекла 5-годишна погасителна давност. На
17.08.2020 г. обаче получила уведомление, че е направена цесия на посочените в
изпълнителния лист вземания от ОББ АД в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Получила и
1
съобщение за образувано изп. д. № 399/2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.. При извършена
справка установила, че това дело е образувано на 09.04.2020 г., като по него не са
предприемани изпълнителни действия. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв.
Росица Маврова. Оспорва направеното от ищцата възражение, че вземанията са погасени по
давност. Поддържа, че давност не е текла до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. в
съответствие с постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. Излага, че на 09.04.2020 г. е
образувано ново изп. д. № 399/2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., като с молбата са поискани
конкретни изпълнителни действия. Такива са поискани и с последваща молба през 2021 г.
/налагане на запор/. Твърди, че по делото са налице регулярни поискани и/или извършени
действия. По изложените съображения счита предявеният иск за неоснователен и моли
същият да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните представя
писмено становище по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на
вземането по издадения срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на
твърдените от него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла
погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното производство е да
установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника
давност.
Между страните не е спорно, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение №
4848/28.05.2011 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, е
издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата е осъдена да заплати на кредитора
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД следните суми: сумата 18613.18 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 02.02.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 27.05.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата 2545.24 лв., представляваща
договорна лихва за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 158.72 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочени главници за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата
426.34 лв. – разноски по делото за държавна такса, както и сумата 795.80 лв. – разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Не е спорно, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. №
171/2012 г. по описа на ЧСИ С.-К. Д., видно и от материалите по така изисканото
изпълнително производство. Взискател е кредиторът „Обединена българска банка“ АД, а
длъжник – ищцата Д. П. П..
2
По това дело са извършени следните действия:
На 25.02.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение от „Рила Стил Груп“
ЕООД, изпратено на 15.02.2013 г./ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника /ищец в настоящото производство/ Д. П. П..
На 28.02.2013 г. е постъпила молба от длъжника, в която заявява, че към момента не е
в трудово правоотношение, не притежава движимо и недвижимо имущество. Декларира, че
в момента, в който встъпи в трудово правоотношение, ще започне изплащане на вземането в
зависимост от договореното трудово възнаграждение.
На 12.10.2016 г. кредиторът „Обединена българска банка“ АД е депозирал молба с
искане да бъде изискана нова справка за имущественото състояние на длъжника, както и за
евентуални нови доходи от трудови или други правоотношения. Поискано е извършването
на опис на притежаваното от длъжника движимо имущество, както и налагането на запор и
възбрана на същото, съответно да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на
наличното секвестируемо недвижимо имущество.
Постъпила е молба от 13.03.2018 г., подадена от длъжника Д. П. П., за прекратяване
на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С влязло в сила постановление на ЧСИ от 13.03.2018 г. изп. д. № 171/2012 г. е
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По това изпълнително производство е постъпила молба от настоящия ответник от
08.06.2018 г. да бъде конституиран като взискател по делото, като е представил и съответни
доказателства, че вземането срещу длъжника е прехвърлено в негова полза по силата на
сключен с първоначалния кредитор договор за прехвърляне на парични вземания от
31.01.2018 г.
Във връзка с върнатия изпълнителен лист, издаден срещу ищцата по ч. гр. д. №
7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, и подадена молба от 09.04.2020 г. от цесионера
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е образувано ново изпълнително дело № 399/2020 г. по описа на
ЧСИ С. К.-Д.. Поискани са и конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника.
В края на м. август и началото на м. септември 2020 г. са наложени съответни запори
върху банковите сметки на лицето в „Обединена българска банка“ АД, „Търговска банка Д“
АД, „БАНКА ДСК“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за
което са изпратени нарочни запорни съобщения от 21.08.2020 г.
Постъпила е молба от 31.07.2021 г. от взискателя с искане да бъде наложен запор по
сметките на лицето в „Те Дже Зираат Банкасъ – клон София“. Изпратено е запорно
съобщение от 10.09.2021 г., получено на 20.09.2021 г.
В този смисъл следва да се отбележи, че спор по фактите няма. Не е спорно по
делото, че ищцата е надлежно уведомена за прехвърленото вземане в полза на ответника по
делото /обстоятелство, което тя изрично признава в исковата си молба/.
3
Спорът в производството е правен и се свежда до значението на извършените
изпълнителни действия при настъпила перемпция /в случай че е налице такава/.
Съдът приема, че предвид т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи извод, че по
смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“ не включва
изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност.
Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Този извод се
подкрепя именно от изричната отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което
изгубва своята сила. Основната правна последица от отмяната му е заличаване на
задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение на
спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
каквото беше тълкуването, дадено в горецитираното постановление на Върховния съд.
Същевременно, видно е от материалите по изпълнително дело № 171/2012 г., че след
25.02.2013 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, в
продължение на период от две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия срещу длъжника. Ето защо съдът намира, че е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство по право /поради настъпила перемпция/ в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 26.02.2015 г.
С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на
взискателя остава незасегнато. Прекратяването на изпълнителното производство не
изключва принудителното изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни
да съобразяват поведението си с него.
Дори при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено
искане за прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже
изпълнение – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело – така
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021
г. по описа на ВКС, III г.о., ГК.
С налагането на запора върху трудовото възнаграждение от 25.02.2013 г. е започнала
да тече нова 5-годишна давност. Такава е започнала да тече и от 28.02.2013 г., доколкото
депозираната молба от длъжника по изпълнителното дело от тази дата, коментирана по-горе
в изложението, съдът приема, че представлява признаване на вземането по смисъла на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, което е основание за прекъсване на давността. А съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 1 и 2 ГПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която е 5
години.
Релевантното в настоящия случай е, че в рамките на новия давностен срок е
депозирана молба от 12.10.2016 г. от първоначалния кредитор с искане за извършване на
4
съответни изпълнителни действия, която молба, предвид и цитираната практика на ВКС,
има характер на искане за образуване на ново изпълнително дело, с оглед настъпилата
перемпция. Необразуването на ново изпълнително дело е свързано с допуснато
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, който не е събрал дължимата авансова
такса за образуване на отделното дело, с което е нарушил канцеларските правила по
воденето на изпълнителните дела. Това обаче по никакъв начин не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника /именно такова виждане е изразено и в цитираното по-горе
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о./. Да се
приеме някакво друго разбиране означава длъжникът да се постави в едно по-благоприятно
положение, съответно да не се зачете проявената процесуална активност от страна на
кредитора за прекъсване на давността, което съдът намира за неоправдано.
Основателни в този смисъл са възраженията на ответника, че в случай на
процесуална активност на кредитора, ако той е правил съответни искания за прилагане на
изпълнителни способи срещу длъжника, същият не следва да бъде санкциониран с
обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител.
Както се посочва в горецитираното решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г. по описа на ВКС, IV гр. о., в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик,
съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението
на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Давност не тече, ако кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора /в този
смисъл – цитираното вече решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на
ВКС, III г.о., ГК/.
Това разрешение, отнесено към настоящия случай, дава основание на съда да приеме,
че с подаването на молбата от 12.10.2016 г. давността следва да се счита прекъсната,
доколкото кредиторът е поискал конкретни изпълнителни способи /напр.: поискано е
извършването на опис на притежаваното от длъжника движимо имущество и налагането на
запор на същото/, които да бъдат предприети срещу длъжника, като остават неясни
причините, поради които тези способи не са приложени.
Започналата да тече нова давност изтича в края на 2021 г., отчитайки и спирането на
давността, съобразно обявеното в страната извънредно положение /чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/ вр. пар. 13, ал. 1 от
ЗР към ЗИДЗМДВИП/.
В рамките на тази давност е образувано ново изпълнително дело от новия взискател –
ответник в настоящото производство. Поискани и предприети са и съответни изпълнителни
действия – налагане на запори върху банкови сметки на длъжника. От налагането на
последния запор – на 20.09.2021 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която не е
изтекла нито към момента на подаване на исковата молба в съда, нито към настоящия
момент.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен,
5
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има
ответникът, който обаче не е направил нарочно искане за присъждането на такива /не е
представил и съответен списък на разноските по чл. 80 ГПК/, поради което такива не му се
следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген.
Радко Димитриев“ № 53, вх. А, ет. 3, ап. 6, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден в полза
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по ч. гр. д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х
състав, вземанията по който са прехвърлени в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор
за цесия от 31.01.2018 г., както следва: сумата 18613.18 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за кредит, сключен на 02.02.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2011 г. до
окончателното й изплащане; сумата 2545.24 лв., представляваща договорна лихва за периода
28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 158.72 лв., представляваща наказателна лихва за
просрочени главници за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 426.34 лв. – разноски
по делото за държавна такса, както и сумата 795.80 лв. – разноски по делото за адвокатски
хонорар, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 399/2020 г. по
описа на ЧСИ С. К.-Д., с рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради
погасяването по давност на вземанията.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6