Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 17.12.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13150 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 104321 от 27.04.2017 г. постановено по гр.д. №
733477/2015 г. на СРС, 118 състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу П.П.М. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 228.83
лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.5.2012г. до
м.7.2012г., ведно със законна лихва за периода от 23.6.2015 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 83.76 лв. за периода от 1.7.2012 г. до
9.6.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 12.08.2015Г. по ч.гр.д.№ 34973/2015г. по описа на
СРС, 118 състав., като неоснователни.Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца - „Н.“ ЕАД.
Това
решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, в Излагат
се доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и несъобразяване с чл.31, ал.2 от ОУ за продажба
на ТЕ , и със заключението на СТЕ, тъй
като при начислени прогнозно повече суми на клиента, дължимата цена за ТЕ су
определя след края на отоплителния сезон на база реален
отчет на уредите задялово разпределение. Твърди, че съгласно СТЕ последните
изравнителни сметки са станали изискуеми в процесния период, както и че ако при
изравнителните сметки е налице сума за получаване от потребителя за процесиня
период, с нея са намалени задължения за процесния период, които са били
изискуеми и дължими. Моли да се отмени решениетои исковете да се уважат, прави и
искане за разноски.
Ответникът П.П.М. и Третото лице-помагач на ищеца не са взели становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната
жалба ищецът е направил оплакване относно несъобразяване от СРС със
заключението на СТЕ и с изравнителните сметки за процесния период. Това
оплакване очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Първоинстанционният
съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства, и при липсата
на спор между страните, че ответникът е собственик на топлоснабдено жилище в
гр.София, през процесния
период, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника
по доставка на ТЕ при договор при Общи условия, обвързващи ответника като
собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и на липсата на
доказателства за потребена ТЕ за исковия период, базирано на проиетата по
делото СТЕ, сочеща че няма потребление нито на ТЕ за отопление, нито за топла
вода предвид нулеви отчети от ФДР по изравнителните сметки.
По оплакването в жалбата СГС намира следното :
Видно от заключението на СТЕ, която съдът при преценката по чл.202 от ГПК кредитира, процесния период м.05.-м.07.2012 г.
не е отоплителен, поради което при изравнението не е начислявана ТЕ за
отопление, за общи части и за сградна инсталация, нито за топла вода поради
липсата на разлика в показанията на водомера за стар и нов период.
При така установеното от експертното въззивният съд намира, че не се
установява потребление на ТЕ за отполение и за топла вода за процесния период. поради
което предявеният иск за главницата следва
да бъде отхвърлен, тъй като се отнася именно за периода м.05.2012 г.-м.07.2012
г.. При липсата на главен дълг не се дължи и лихва за забава, поради което
искът по чл.86 от ЗЗД също подлежи на отхвърляне. Ето защо възражениетона ищеца
касаещо несъобразяване от СРС със засключението на СТЕ и незачитане на
изравнителните сметки, се явява неоснователно, тъй като именно на база
изравнителните сметки е видно, че за процесния имот и период няма никакво
потребление на ТЕ.
Неоснователно е
възражението на ищеца по въззивната жалба, че съдът е следвало да съобрази и наличие
на задължения за процесния период и да прихване същите със суми за получаване. Съгласно
чл.32, ал.2 от ОУ се допуска възможността за прихващане със стари ликвидни и
изискуеми задължения, но само при условие, че за следващ период при
изравнението се установи, че абонатът е заплатил в по-голям размер суми за ТЕ.
В случая за исковия период се установи, че няма задължение реално за ТЕ, а само
прогнозно начисление на цена на ТЕ, каквато реално не е потребявана, т.е. няма
след изравнението сума, която да се връща на потребителя. Отделно от това, дори
и да имаше надплащане за исковия период, то ищецът не може да прихваща със
сумите, реално платени в повече за исковия период, стари задължения отпреди
исковия период.
Отделно от това
ищецът не е доказал и че ответника има качеството потребител на ТЕ- договорът
за отдаване под наем на обшински имот е за друго лице, различно от ответника -В.М., няма доказателства за право
насобствненост или вещно право на ползване на ответника П.м. спрямо процесния
имот, ето защо ищецът не е доказал, че между него и ответника е възникнало
облигационно отношение по силата на закона- ЗЕЕЕ/отм./ или по ЗЕ, по силата на императивна
правна норма от същите закони, изискващи ползване на топлинна енергия за битови
нужди , или притежание на правото насобственост/вещно право на ползване спрямо
топлоснабден имот, за да стане ФЛ страна в облигационното отношение. В този
смисъл въззивният съд не споделя извода на СРС, че е налице облигационна връзка
с ищеца, при служебната проверка за спазване на императивна материално правна
норма - пар.1,
т.13 от ДР ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.), - в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона е физическо или юридическо лице, което
получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно
предприятие и ги използва за собствени нужди, респ. пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ,
бр.54/2012 г. – правещо потребител на ТЕ заварените такива.
Поради съвпадане крайния решаващ извод
на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковете, решението на СРС
следва да се потвърди .
Разноски на въззивника не се
дължат предви изхода на спора-. Ответникът няма искане за разноски пред въззивния
съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104321 от
27.04.2017 г. постановено по гр.д. № 73347/2015 г. на СРС, 118 състав.
Решението
е постановено при участието на , като
трето лице - помагач на страната на ищеца - „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.