РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. Търговище, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101177 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЕНЧ. Н. ЕНЧ. от гр.Т., със съдебен адрес гр.Т.,
ул.“П.“ № ..., ет... кантора № 220, чрез адв.Д.Ж. АК-Търговище против „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с която е са предявен иск за недължимост на сумата от 4243.33лв.
включваща главница, лихви и разноски, обективирани в изпълнителен лист от 28.11.2012г.
издаден срещу него въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№ 1946/2012г. на РС-Търговище, предмет
на образувано изп.дело №2017690400548 по описа за 2021 на ЧСИ А.З., на осн. чл.439 от
ГПК във вр. с чл.124 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 07.05.2021год. работодателят му го
уведоми, че е получил запорно съобщение №7571/28.04.2021г. от ЧСИ А.З., рег.№769 с
Район на действие-ОС-Търговище по ИД № 20217690400548 с което въз основа на
изпълнителен лист на основание Заповед за незабавно изпълнение /чл.417/ по ЧГД №1946
от 2012г. на РС-Търговище му се налага запор на трудово възнаграждение по дело с
взискател „Фронтекс Интернешьнъл“ ЕАД с ЕИК ********* за сума в размер на 4243.33лв.,
от които Главница в размер на 2 555.25лв. с/със Законна лихва в размер на 9.94лв.за периода
28.04.2021г.-12.05.2021г., 923.66лв. неолихвяеми вземания, 69.39лв.присъдени разноски,
100лв.разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя „Фронтекс Интернешьнъл“
ЕАД с ЕИК *********, както и такси и разноски в размер на 585.09лв. Към ЧСИ.
Не му е известно за какво дължа посочените в запорното съобщение суми, даже не
знае коя е тази фирма. Оспорва, че дължа на ответника сума в размер на 4243.33лв., както и
1
останалите посочени в запорното съобщение суми, поради изтекла в негова полза
погасителна давност и твърди, че ако е имало /ако изобщо е имало/ прехвърляне на вземане
от кредитор, то оспорва да е бил уведомяван за такова и не знае за такова и не е бил
уведомен от кредитора.
Прави възражение, че задължението му е погасено по давност.
Твърди че в Разград ЧСИ рег.№912 Г. С. прекратил ИД №1221/2016г. с Взискател
Райфайзенбанк /България/ ЕАД, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на
28.11.2012г. от Районен съд-Търговище на основание Заповед за незабавно изпълнение
/чл.417/ по ЧГД № 1946 от 2012г. на районен съд Търговище, на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
поради това, че са минали 2 и повече години от последното изпълнително действие, което е
било на 25.05.2016г.
В запорното съобщение от ЧСИ А.З. е записано, че има издаден изпълнителен лист
на 28.11.2012г. от Районен съд-Търговище на основание Заповед за незабавно изпълнение
/чл.417/ по ЧГД № 1946 от 2012г. На районен съд Търговище, по повод на който е
образувано ИД № 20217690400548 срещу него и по което дело дължи сумата от 4 243.33лв.
от които главница 2 555.25лв. с лихва от 9.94лв.за периода 28.04.2021г.- 12.052021г.,
923.66лв. неолихвяеми вземания, 69.39лв. присъдени разноски, 100.00лв. разноски по
изп.производство в полза на взискателя и такси и разноски по Тарифата на ЧСИ в размер на
585.09лв.
Едновременно със запора на трудовото му възнаграждение, са му наложени запори на
всички банкови сметки.
Счита, че не дължи посочените в Запорното съобщение по ИД № 20217690400548 на
ЧСИ А.З., суми. По образуваното ИД №1221/2016г., по описа на ЧСИ Г. С. в Разград дело е
изплатил суми по този ИЛ.
Съображенията му за това, че не дължи посочените по ИД № 20217690400548 на
ЧСИ А.З., суми са следните: Тъй като не му е известно да има каквито и да било задължения
към ответника, то и действията които предприема спрямо него са неоснователни,
незаконосъобразни. Не дължи тези суми. Не знае коя е тази фирма и няма нищо общо с нея.
До настоящият момент не му е изпратена и не е получил от ЧСИ покана за
доброволно изпълнение по образуваното по описа на ЧСИ А.З. изпълнителю дело № ИД №
20217690400548.
На следващо място, доколкото погасителната давност е институт на материалното
право и не се прилага служебно, прави възражение, че не дължа посочените суми на
кредитора Райфайзенбанк /България/ ЕАД , а от там и на третото лице - ответника по това
дело „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК *********, поради изтекла давност. А в случай,
че ответника с отговора си реши да му предяви цесията, то заявява, че тя не го обвързва, тъй
като съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД задължението да му я съобщи е на първоначалният кредитор
от една страна, а от друга тя /цесията/ няма действие и поради това, че уговореното
прехвърляне на вземания, вече е погасено по давност.
2
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено спрямо „Фронтекс
Интернешьнъл“ ЕАД с ЕИК *********, че не дължи: сумата от 4 243.33лв. от която
главница 2 555.25лв. с лихва от 9.94лв. за периода 28.04.2021г.-12.052021г., 923.66лв.
неолихвяеми вземания, 69.39лв. присъдени разноски, 100.00лв. разноски по
изп.производство в полза на взискателя и такси и разноски по Тарифата на ЧСИ в размер на
585.09лв. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска. Претендира
присъждане на направените разноски.
Ответната страна – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД счита иска за неоснователен,
доколкото давностният срок е бил прекъсван на следните дати:
- На 4.2.2013г. с влизане в сила на заповедта за изпълнение - прекъсването на
давностният срок в случая е на основание чл. 116, б. А ЗЗД, поради наличие на
извънсъдебно признание от страна на длъжника на задължението му. На 21.1.2013г.
заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника Е.Е. видно от книжата в кориците
на изп. дело №277/2012г. по описа на ЧСИ С. Г., като двуседмичният срок за възражение е
изтекъл на 4.2.2013г. Вземанията на ответника са дължими на основание влязла в сила
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по отношение на тях се прилага давностен срок
от 5 години независимо от естеството на вземането (главница или лихва). Посоченият извод
следва от обстоятелството, че по същността си правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение,
доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Заедно с
това влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесиите
вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на
доказателства, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение по чл. 414 от ГПК.
На 15.1.2013г. по изп. дело № 277/2012г. по описа на ЧСИ С. Г. е наложен запор на
трудово възнаграждение на Е.Е.;
На 15.01.2013 г. по изп. дело № 277/2012г. по описа на ЧСИ С. Г. е наложен запор на
трудово възнаграждение на Р. Е.а;
На 1.4.2013г. по изп. дело № 277/2012г. по описа на ЧСИ С. Г. е наложен запор на
МПС на Е.Е.;
На 25.05.2016 г. по изп. дело № 1221/2016г. по описа на ЧСИ Г. С. е наложен запор на
трудово възнаграждение на Е.Е. в БИММ АГРО ЕООД със Запорно съобщение изх. № 5539
от 25.05.2016г., получено на 30.05.2016 г. Това е последно извършено изпълнително
действие по изпълнителното дело.
Последно извършено плащане е на 10.08.2016г. в размер на 50,00 лева от запор на
трудово възнаграждение, преведено от работодателя БИММ АГРО ЕООД.
На 28.4.2021г. ответникът е подал молба за образуване на ново изпълнително дело
при ЧСИ А. З., което е образувано под номер 548/2021г. С молбата за образуване ответникът
е искал предприемане на изпълнителни действия и е възложил на ЧСИ правата по чл. 18
ЗЧСИ, поради което същата е прекъснала погасителната давност. На 28.4.2021г. ЧСИ З. е
изпратила запорни съобщения до работодателя на Е.Е. „Пътинженерингстрой-Т" ЕАД и до
3
банките, в които има открити банки сметки и са наложени съответните запори.
Счита за неоснователно и възражението на ищеца - длъжник за това, че не дължи на
ответното дружество суми, тъй като не е надлежно уведомен за цесията. В ЗЗД не е
предвидена форма за действителност, в която следва да бъде осъществено уведомяването на
длъжника за прехвърлянето на задължението му. Необходимо е до съзнанието на същия да
достигне волеизявление на цедента, така че да може да формира знание относно актуалния
му и надлежен кредитор. В случая считам, че безспорно ищецът знае кой е кредиторът му -
искът е насочен спрямо доверителят ми, въпреки че договорът за кредит е сключен с друго
лице „Райфайзенбанк България" ЕАД. Дори и да приемем, че длъжникът не е бил уведомен
за цесията преди датата на предявяване на иска, то към настоящия отговор на исковата
молба доверителят ми представя уведомление за цесия, което е изготвил в качеството си на
пълномощник на цедента.
На следващо място, твърди, че дори и да приемем, че ищецът не е редовно уведомена
за цесия, липсата на уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД не води до погасяване на
материалното право (вземането) на доверителя ми. Напротив, този факт не рефлектира
върху дължимостта на вземането, като в този смисъл е и константната съдебна практика.
Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна: От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение № 1101/28.11.2012г. постановена по ч.гр.д.№ 1946 по описа за 2012г.
на РС-Търговище, „Райфайзенбанк/България/“ЕАД се снабдила с изпълнителен лист от
28.11.2012г. солидарно срещу ищеца ЕНЧ. Н. ЕНЧ. и Р. Н. Е.а за следните суми: 2555.25лв.,
неизплатено задължение за главница по Договор за банков кредит от 15.05.2008 г., 682.98лв.
изискуема редовна лихва от 20.02.2011г. до 04.09.2012г.; 231.48лв. изискуема наказателна
лихва от 20.03.2011г. до 26.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2012г. до
окончателното изплащане на сумата, въз основа на представен договор за кредит и
счетоводните книги на банката на осн. чл. 417, т. 2 от ГПК, както и сумата от 69.39лв.
направени съдебни разноски за държавни такси на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По молба на ответната страна въз основа на изпълнителния лист на 28.12.2012г. е
образувано изп.д. 277/2012 г. по описа на ЧСИ рег.№873 С. А. с район на действие
Окръжен съд Търговище, прието като писмено доказателство по делото.
От писмените доказателства в него се установява, че на 21.01.2013г. заповедта за
незабавно изпълнение е връчена на длъжника Е.Е., като двуседмичният срок за възражение е
изтекъл на 4.2.2013г. На 15.1.2013г. по изп. дело № 277/2012г. по описа на ЧСИ С. Г. е
наложен запор на трудово възнаграждение на Е.Е.;
На 15.01.2013 г. по изп. дело № 277/2012г. по описа на ЧСИ С. Г. е наложен запор на
трудово възнаграждение на Р. Е.а;
На 1.4.2013г. по изп. дело № 277/2012г. по описа на ЧСИ Ст. Г. е наложен запор на
МПС на Е.Е.;
Със Заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-51 от 25.03.2016г. и СД-04-57
от 11.04.2016г. архивът на ЧСИ С.А. е прехвърлен на ЧСИ 912 – Г. С. с район на действие
ОС-Разград
4
На 25.05.2016 г. по изп. дело № 1221/2016г. по описа на ЧСИ Г. С. е наложен запор на
трудово възнаграждение на Е.Е. в БИММ АГРО ЕООД със Запорно съобщение изх. № 5539
от 25.05.2016г., получено на 30.05.2016 г. Това е последно извършено изпълнително
действие по изпълнителното дело спрямо ищеца. С постановление № 711 от 25.03.2020г на
ЧСИ Г. С. изп.дело е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 28.04.2021г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подал молба за
образуване на изп.дело до ЧСИ А. З. с район на действие Окръжен съд Търговище, срещу
ищеца и солидарната длъжница Р. Н. Е.а въз основа на същия изпълнителен лист от
28.11.2012г.
Призовки за доброволно изпълнение до длъжниците са изпратени на 28.04.2021г., но
не са редовно връчени.
Със запорни съобщения от 28.04.2021г. на ЧСИ А. З. до работодателя на ищеца е
наложен запор на трудовото му възнаграждение, като са наложени и запори на всички
банкови сметки.
Ищецът твърди, че на 07.05.2021г. е уведомен от работодателя си за наложения му
запор. Поради това на 13.05.2021г. е депозирал жалба срещу действията на ЧСИ, като с
Решение № 19/31.05.2021г. постановено по в.гр.д.№ 117/2021г. на ТОС, действията на ЧСИ
изразяващи се в принудително изпълнение върху вземането на длъжника Е.Е. по банкова
сметка в „Тексим банк“ АД- гр.София са отменени.
Изпълнително дело № 20217690400548/21г. е прието като доказателство по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи: Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането
на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен
иск, чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2
от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Основните доводи на ищецът за материална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение са свързани с погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист. В
случая вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение /приравнена по своя
ефект на съдебно решение/, поради което според чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е
петгодишен. Ответникът поддържа, че погасителната давност е била прекъсната на
основание чл.116, б.”в” ЗЗД, поради което не е изтекла.
Разпоредбата на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Първото изпълнително дело е образувано на 28.12.2012г изп.д. 277/2012 г. по описа
на ЧСИ рег.№873 С. А. с район на действие Окръжен съд Търговище въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1946/2012 г. по описа на Търговищки районен
съд. Изпълнителният лист е издаден на 28.11.2012 г. въз основа на подлежаща на
5
изпълнение заповед № 1101/28.11.2012 г.
Към този момент е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.
на Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД
и предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на производство за
принудително изпълнение. С оглед на това теченето на погасителната давност е било
прекъснато на 28.12.2012 г. и без значение в тази насока е дали са искани и предприемани
отделни изпълнителни действия във висящото изпълнително производство. С т.11 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК посоченото
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. Прието е, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Според това тълкувателно решение не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Посоченото ново тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД обаче действа занапред, поради
което теченето на погасителната давност следва да се счита за възобновено на 26.06.2015 г.,
откогато на основание чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност. На 25.05.2016г.
давността е прекъсната с предприемането на изпълнително действие-запор на трудово
възнаграждение, като от тази дата е започнала да тече нова 5 годишна давност. След този
момент по изпълнително дело № 20169120401221 по описа на ЧСИ Г. С. не са били
предприемани изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433, ал1, т.8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 25.03.2020 г.
След това изпълнителният лист е бил изтеглен и на 28.04.2021 г. е било образувано
изпълнително дело № 20217690400548 по описа на ЧСИ А. З., по което са предприети
действия по налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки на
длъжника.
При тези обстоятелства съдът намира, че петгодишният давностен срок за погасяване
на вземането на ответника по изпълнителния лист от 28.11.2012 г. не е изтекъл към датата
на приключване на устните състезания. Както беше обосновано по-горе, давността е била
прекъсната на 28.12.2012 г. с образуване на изпълнително производство. Нова давност е
започнала да тече на 26.06.2015 г., откогато самото наличие на изпълнително производство
не е достатъчно за прекъсването, а е необходимо предприемането на конкретни
6
изпълнителни действия. От началото на новата давност до настоящия момент обаче не е
изтекъл законоустановеният петгодишен срок. Отделно от това, през този период по
новообразуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност.
В хода на производството са наведени доводи от ищеца относно
Относно възражението за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия, настоящият състав намира следното: В процесния случай по делото е представено
писмено уведомление, изходящо от цесионера и адресирано до длъжника, за което липсват
доказателства да е изпратено, респ. получено от длъжника. Представено е пълномощно, с
което цедентът е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжниците за извършената
цесия. Дори да липсва уведомяване на ищеца длъжник непосредствено след сключване на
договора за цесия, съгласно съдебната практика /Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№
1711/2013 г. на ВКС, I ТО/ поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера /в случая представено от него с
писмения отговор/ е достигнало до длъжника с връчването на същата. Уведомяването на
длъжника с връчване на писмения отговор и приложенията към него съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД като това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. С оглед на това и предвид наличието
на приложено към отговора на исковата молба уведомление за извършена цесия, изходящо
от цесионера, за което той е надлежно упълномощен от цедента, неоснователно се явява
направеното възражение за ненадлежно извършено уведомяване за прехвърляне на
вземането по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Неоснователно е възражението, че липсата на
нотариална заверка на пълномощното, с което цедентът упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, ревлектира върху надлежното
уведомяване, доколкото такава форма за упълномощаването не се изисква. Съгласно
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.439 ГПК за
установяване недължимостта на сумата 4243.33 лева, включваща: 2555.25лв.- главница,
9.94лв. лихва за периода 28.04.2021г. – 12.05.2021г., 923.66лв. неолихвяеми вземания,
69.39лв. присъдени разноски, 100лв. разноски по изпълнителното производство в полза на
взискателя и такси и разноски по Тарифата на ЧСИ в размер на 585.09лв., предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20217690400548 по описа на ЧСИ №
769 А. З. с район на действие Окръжен съд Търговище е неоснователен и следва да бъде
7
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300 лв., определено
съобразно чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕНЧ. Н. ЕНЧ. от гр.Т., със съдебен адрес гр.Т., ул.“П.“ №
..,. ет.., кантора № ..., чрез адв.Д. Ж. АК-Т.е против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК:********* гр.София, ул.Хенрик Ибсен № 15 отрицателен иск за недължимост на
сумата от 4243.33лв. включваща главница, лихви и разноски, обективирани в изпълнителен
лист от 28.11.2012г. издаден срещу него въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№ 1946/2012г. на
РС-Търговище, предмет на образувано изп.дело №2017690400548 по описа за 2021 на ЧСИ
А. З., на осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕНЧ. Н. ЕНЧ. от гр.Т., със съдебен адрес гр.Т., ул.“П.“ № ., ет..., кантора №
..., чрез адв.Д. Ж. АК-Т. да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:*********
гр.София, ул.Хенрик Ибсен № 15, сумата 300 лева, представляваща разноски по делото на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8