Р Е Ш Е Н И Е
№
142
гр. Русе, 02.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 26 май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и в присъствието на
прокурора ДИЛЯН
МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 90 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе против Решение № 43 от 05.03.2021
г., постановено по АНД № 6/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 20-1085-003366 от 20.10.2020 г., издадено
от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на
ответника по касация С.Х. *** за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца. Като касационни основания се сочат допуснати от
въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с
оценката на доказателствата, довели до формиране на необосновани фактически
изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
наказателното постановление. Прави се и възражение за прекомерност на
разноските.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител адв. С. М., изразява становище за нейната неоснователност. Не
претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което ответникът по касационната жалба не е нарушил
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Обосновано районният съд е приел, че фактическите констатации в АУАН и НП
не са обосновани и не се подкрепят от представените писмени и гласни
доказателства. Счел е, че въз основа на събрания по делото доказателствен
материал по несъмнен начин се установява, че задната част на автомобила на ответника по касация, при
извършване на маневрата десен завой от ул. „Мария Луиза“ към ул. „Борисова“
поднася еднократно от дясно наляво. Въззивният съд правилно е ценил св.
показания на актосъставителя, като не е кредитирал същите в частта относно
двукратно поднасяне на задната част на автомобила, поради липсата на
констатация за такава двукратност в писмените доказателства по делото.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че районният съд не е изпълнил
задължението си по чл. 107, ал. 2 от НПК и по свой почин да събира доказателства,
когато това се налага за разкриване на обективната истина по делото. Напротив,
съдът е проявил процесуална активност и е извършил всички необходими
процесуални действия за разкриване на обективната истина, извършвайки разпит на
актосъставителя, който непосредствено е възприел поведението на водача.
Разпитът е подробен и съдържа данни за релевантните за спора факти и
обстоятелства. Въз основа на събраните гласни доказателства и останалия
доказателствен материал по делото е била изяснена фактическата обстановка по
случая. Именно поради това не е било необходимо събиране и на други гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля по АУАН. Съдът не е допуснал съществени
процесуални нарушения като не е разпитал и друг свидетел. Още повече, че въззивният
ответник не е взел участие в производството пред районния съд и не е правил
доказателствени искания в тази насока. Въз основа на правилни и напълно обосновани
фактически констатации, съдът формира от правна страна заключение, че от
събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установява наличието
на съставомерни действия от страна на водача, които да обосноват извода, че той
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
175а, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което не
следва да понесе и административнонаказателна отговорност за това нарушение.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
43 от 05.03.2021 г., постановено по АНД № 6/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 20-1085-003366 от 20.10.2020
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.