№ 3721
гр. Варна, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501989 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Д. М. И. чрез адвокат
С. Х. против решение № 1761 от 03.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 14884 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести състав, с което е определен режим на
лични контакти на В. И. Г. и Л. И. Г. с детето А. А. Г. ЕГН **********, както следва: всяка
трета неделя от месеца от 10 часа до 16 часа в град Варна; 10 дни през лятната ваканция,
когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година три дни през зимната
ваканция, които не съвпадат с Коледните и Новогодишните празници, и всяка нечетна
година по три дни през пролетната ваканция, които не съвпадат с Великденските празници,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Във въззивната жалба се излага, че посоченото решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излага се на първо място, че ищците не са обосновали правния си интерес от
водене на делото, тъй като не е налице възпрепятстване от страна на ответниците да
осъществяват лични контакти с детето. Също така се сочи, че между родителите на детето е
налице висящо производство за изменение на режима на лични отношения на бащата с
детето, а това би повлияло при определяне режима на лични отношения на бабата и дядото с
детето. Набляга се, че съдът не е съобразил, че майката работи на шестдневна работна
седмица и почива само в неделя, поради което при така определения режим за контакти от
една страна с бащата, а от друга – с прародителите по бащина линия, то майката ще може да
общува с детето само една неделя в месеца, което я лишава от пълноценен контакт с него.
Определеният режим с бабата и дядото не е съобразен с режима на лични отношения на
бащата с детето през лятото, както и по време на коледните празници. Позовава се и на
съдебна практика в смисъл, че приоритет следва да бъде интересът на детето, което не е
1
отчетено от районния съд. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново,
с което на ищците да бъде определен ражим на лични отношения на детето А. всяка трета
събота от месеца от 10 часа до 16 часа в град Варна; десет дни през лятото непосредствено
след края на учебната година, когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде
отхвърлено исконето за режим по време на коледните и новогодишни празници и да се
потвърди в частта относно режима по време на пролетната ваканция.
Направено е искане за спиране на настоящото производство до окончателното
приключване на производството по гр.д.№ 14760/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
тридесет и девети състав, както и за приемане на служебна бележка, издадена от
работодателя на въззивницата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирани отговори на въззивната жалба от
А. Г. и от В. и Л. Г.и.
Бащата А. Г. оспорва въззивната жалба, като излага, че майката отказва да дава детето,
за да се види то с баба си и дядо си по бащина линия, като заявява, че следва да
осъществяват контакти с него във времето на неговия режим. Същевременно обаче поради
естеството на работата на майката, детето прекарва празниците със своята баба по майчина
линия, но въззивницата отказва то да бъде с разширеното семейство на бащата. Желае се
потвърждаване на решението.
Въззиваемите В. и Л. Г.и чрез одвокат В. А. също оспорват въззивната жалба. Твърдят,
че от месец октомври 2020 г. абсолютно са лишени от майката и бащата от контакт с внука
си, тъй като бащата – техен син – не е съгласен да отделя от определеното му за контакт с
детето време и да го споделя с тях, а майката отказва да се виждат с А.. Сочат, че майката
през зимата работи в Пампорово, а през лятото на Златни пясъци на 12-часов работен ден,
през което време детето се отглежда от своята баба по майчина линия, но въпреки това
възразява детето да прекарва време с тях. Категорично са против режимът на личен контакт
с детето да бъде в съботен ден. Искат потвърждаване на решението. Възразавят против
събиране на доказателства поради преклузия.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Исканото за приемане писмено доказателство е могло да бъде посочено и представено
в срок в производството пред първата инстанция, но съгласно тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /в случая това е детето/,
негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
2
относими доказателства без ограничения във времето. Поради изложеното исканото
писмено доказателство – служебна бележка за работното време на майката – следва да бъде
прието.
Основанието за спиране по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има
висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство, като обусловеността между двата спора се основава на връзката
между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на
конкретните правоотношения. Тази зависимост се обяснява със съотношението между
различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо
на решението по преюдициалното правоотношение. В производствата по спорна съдебна
администрация по член 59, алинея 9, какъвто е спорът по гр.д.№ 14760/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, и по член 128, алинея 1 от СК, какъвто е
спорът по настоящото дело, не се разрешава спор относно признаване съществуването,
респективно отричането със сила на пресъдено нещо на материалните субективни права на
детето и на страните по тези производства /родителите му и неговите баба и дядо/, а по
целесъобразност се разрешава спорът относно тяхното упражняване, като с решението си
съдът постановява мерки за тяхното упражняване, служебно съобразявайки всички
конкретни обстоятелства, които са от значение за интереса на детето. Именно поради това,
че съдебните решения, с които приключват тези производства на спорна съдебна
администрация, не се ползват със силата на пресъдено нещо, постановените с тях мерки
относно упражняването на субективните материални права могат да бъдат изменяни при
всяко съществено изменение на обстоятелствата, които са от значение за интереса на детето,
включително и служебно от съда – член 59, алинея 9 от СК. Това от своя страна категорично
изключва възможността да има такава връзка на преюдициалност между тези две
производства, която е необходима, за да е налице абсолютната отрицателна процесуална
предпоставка по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК. Последната разпоредба не би могла да
бъде прилагана и по аналогия, за да се избегне колизия между решението по член 59, алинея
9 от СК и решението по член 128, алинея 1 от СК, тъй като правото на лични контакти на
детето с неговите баба и дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на
родителя, който не упражнява родителските права, и тъй като режимът за лични контакти
между малолетното дете и неговите баба и дядо следва да бъде определян от съда след
съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето,
независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето. С
оглед изложените мотиви искането за спиране на настоящото производство на основание
член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
3
Воден от горното и на основание член 267, алинея 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА служебна бележка № 1 от 30.06.2022 г., издадена от „Пардайс Правец спа 2“
ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за спиране на настоящото
производство до окончателното приключване на производството по гр.д.№ 14760/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, на основание член 229, алинея 1,
точка 4 от ГПК поради преюдициалност на спора.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.11.2022 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5