Р Е Ш Е Н И Е № 56
Гр.Сливен, 24.07.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от съдия Ангелова гр.дело № 25
по описа на съда за 2020г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е регресен иск против прекия причинител на увреждането за възстановяване
на изплатено от Гаранционен Фонд обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от трети, увредени от ПТП
лица, причинено виновно от ответника, с
правна квалификация чл. 288 ал.1 т.2 б.”а”, вр. с ал.12 от КЗ /отм./ и цена –
96 000лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на основание чл.
288 ал. 1 т. 2 б. „А” от КЗ/ отм./ фондът изплатил по щета № 210250/21.08.2015
г. обезщетение за неимуществени вреди на С.П.П. и А.П.П.в качеството им на наследници на П.С.П. – починал при
ПТП на 08.09.2013 г. в общ размер на
сумата 96 000 лв.
Твърди, че виновен за катастрофата
бил ответникът К.А.С., който управлявал
лек автомобил Ф.Поло”. с рег. №
СН3902КА, собственост на С.П.З.. В нарушение на чл. 26 КЗ /отм./, той управлявал
процесния автомобил без задължителна застраховка „ГО” валидна към датата на
ПТП.
Твърди се, че
наследниците на загиналото при ПТП лице - С.П.и А.П.са предявили своята
претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, по която била образувана щета № 210250/21.08.2015 г., като фондът
определил обезщетение за неимуществени вреди при отчитане на 20% съпричиняване
на вредоносния резултат в размер на 96 000лв. общо – по 48 000лв.на всеки
от тях. Това обезщетение било изплатено
на наследниците с платежно нареждане от 29.06.2015 г., като с регресна покана от 25.03.2019 г. поканили ответника да
възстанови на фонда изплатеното обезщетение, което не било сторено.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което
ответникът бъде осъден да им заплати сумата 96 000лв., представляваща
изплатено от Гаранционен Фонд
обезщетение по щета № 210250/21.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му от съда особен представител – адв. М.Б..
Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан, поради което моли
да бъде изцяло отхвърлен искът. Не е
направил доказателствени искания. Заявява, че становище по същество ще
изрази в съдебно заседание.
В с.з. Гаранционен Фонд се
представлява от упълномощен представител, който поддържа иска и моли да бъде
уважен в лъне размер като основателен и доказан.
Претендира за направените по делото разноски
за дър. такса, особен представител и
юриск.възнаграждение, което да се присъди в полза на юриста от централата на
фонда в гр.София
В с.з.ответникът, ред.призован, не се явява. Представлява се от
назначения му особен представител адв.М.Б. ***, който моли за постановяване на
съдебно решение, съобразено със закона и доказателствата по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 08.09.2013г, в гр.Сливен, ул.“Булаир“,
при управление на лек автомобил марка *** с рег. № ***, без да има необходимата
правоспособност, ответникът К.А.С., нарушил правила за движенията по пътищата –
чл. 8 ал.1 ЗДвП, чл. 21 ал.1 ЗДвП и чл. 102 от ППЗДвП,
и по непредпазливост причинил смъртта на П.С.П. от гр.Сливен.
С влязла в сила на 08.07.2015г присъда №
22/13.05.2014 г. по НОХД № 99/2014 г. на СлОС,
ответникът е признат за
виновен, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква“
„б, предл. 1 , вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 и чл. 58а от НК,
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три година и четири месеца,
Към датата на ПТП-
08.09.2013г. ответникът нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за управлявания от
него лек автомобил *** с
рег. № ***.
Пострадалият
при ПТП – П. Събев бил на 82 години и като велосипедист бил блъснат от лекия
автомобил, управляван от ответника, при което получил тежки, несъвместими с
живота черепномозъчна, гръдна и коремна травми и
починал на местопроизшествието.
Той оставил двама законни наследници: син С.П.П. и дъщеря и А. П. П..
На 21.08.2015г, те заявили
претенция пред Гаранционен Фонд за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, по която е образувана щета №
210250/21.08.2015г.
С
решение на УС на фонда от 10.09.2015г, на всеки от двамата законни наследници е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв, при
отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
при ПТП, а именно сумата 30 000лв на всеки от тях.
След
подадено от тях възражение с №
32-2/10.09.2015г, фондът взел решение да бъде намалена степента на
съпричиняване от 50% на 20%, и определил размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 48 000лв на всеки наследник, или обща сума
- 96 000лв.
С платежно нареждане от
18.11.2015 г., Гаранционен фонд изплатил
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210250/2015г., в общ размер на
96 000лв/ 2 х 48 000лв/.
На 25.03.2016г. е
изпратена регресна покана от Гаранционен фонд до
ответника, но няма данни да му е връчена, с която е поканен да възстанови на фонда сумата 96 019.70.70лв.,представляваща изплатено
от фонда обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания по повод смъртта на П.С.П., настъпила при ПТП на 08.09.2013г,
причинено от ответника, управлявал лек автомобил***, с рег. № ***, без
задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не е последвало плащане от
ответника на исковата сума.
Горната фактическа обстановка е установена от
събраните по делото писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени от
страните.
Така приетото за установено от фактическа
обстановка, мотивира прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество – основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълен
размер.
Искът е с правна квалификация чл. 288
ал.1 т.2 б.“А“. вр. с ал.12 от КЗ /отм/ и цена – 96 000лв, която сума е била изплатена от Гаранционен фонд на двете пострадали
от ПТП лица, а именно: наследниците на загиналия
в ПТП П.С.П. - С.П.П. и А. П. П./ по 48 000лв на
всеки от тях/.
Разпоредбата
на чл. 288 ал.1т.2 б.“А“, вр.ал.12 КЗ/отм/ регламентира правото на регресен
иск на Гаранционен фонд, който встъпва в права на третото увредено от ПТП лице,
на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на вредата.
Основанието
на този регресен иск е реалното изплащане на
обезщетението от фонда на
третото увредено лице.
За да бъде уважен предявеният иск,
ищецът следва да докаже,че е платил обезщетение на правен субект, който от своя
страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, както и че към
момента на причиняване на вредите, деликвентът е
нямал сключена задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ответникът
следва да докаже, че е възстановил на фонда обезщетението, изплатено в полза на
третите увредени лица .
Безспорно
е установено по делото, че на
18.11.2015г, ГФ е изплатил общата сума 96 000лв- по 46 000лв на двете пострадали от деликт лица- С.П.П. и А. П. П..
От обхвата на задължителната сила на
присъдата, е установено наличието на деликт- деяние,
неговата противоправност, авторство и вина.
Не се
спори, че деликвентът е нямал сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите, за автомобила, с който
е причинил увреждането, поради което е налице хипотезата на чл. чл. 288 ал.1
т.2 б.“А“ от КЗ /отм/, при която Гаранционен фонд изплаща
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди по задължителна
застраховка „гражданска отговорност, когато водачът няма сключена такава.
След предявена от двете пострадали лица писмена
претенция пред Гаранционен Фонд, първоначално им е определено обезщетение в
размер на 30 000лв на всеки от тях, при отчетено 50% съпричиняване на
вредоносния резултат.След подадено от тях възражение, с писмо от 29.10.2015г са
уведомени, че се приема не 50%, а 20 % съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, като обезщетението за неимуществени вреди възлиза в размер на 48 000лв на всеки от
двамата наследници на загиналия при ПТП П.С.П., а именно сумата 96 000лв,
която е изплатена от фонда с ПН от 18.11.2015г
Тъй като Гаранционен Фонд е извършил
валидно плащане в полза на трети
увредени от деликт лица, от него момент за фонда
възникна регресно вземане спрямо ответника, до
размера на платеното, тъй като той е
пряк причинител на увреждането.
На основание чл. 288 ал.12 КЗ/отм/, с изплащането на обезщетението, Гаранционен Фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, а именно сумата 96
000лв.
Ответникът не е погасил регресната претенция на фонда, поради което бива съден да заплати на ГФ-София
сумата 96 000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 16.01.2020г до
окончателното изплащане.
А дали на ответника е връчена регресната покана или не, би било от значение единствено за
присъждане за законна лихва за периода до завеждане на исковата молба. Самата
искова молба играе роля на покана за плащане до ответника и едва след тази
покана, той дължи лихва за забава, т.е. считано от 16.01.2020г.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът бива осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 5545 лв,, включващи
платената д.т. за образуване на делото-
3 840лв и възнаграждение за особен представител на ответника, в размер на 1705 лв.
Дължи
се и адв. възнаграждение в полза на представлявалия фонда адвокат, но той не го
претендира, нито е представил доказателства
за неговия размер и че е платено.
Същият
претендира юриск. възнаграждение в полза на юрисконсулта, подготвил и подал
исковата молба в съда.
Съдът намира, че искането за присъждане на
юриск.възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78 ал.8 ГПК, в полза на
юридическо лице се присъжда юриск. възнаграждение, когато е било защитавано от
юрисконсулт.
Щом защитата на ищеца е осъществена от адвокат, а не от юрисконсулт, не
му се дължи юрисконсултско, а адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К. А.С. ***24А, с ЕГН- **********, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“2, ет.4, със съдебен адрес:***, офис 13, чрез адв. Н.П.,
на основание чл.288 ал.1 т.2 б.“А“ и ал.12 от Кодекса за застраховането /отм/ сумата 96 000лв
/ деветдесет и шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по щета № 210250/21.08.2015г., изплатено от Гаранционен Фонд на С.П.П. и А. П. П., в качеството им на трети увредени лица от ПТП, причинено виновно от К.А.С.,
на 08.09.2013г, който управлявал лек автомобил ***, с рег. № ***, без задължителна застраховка „
гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 16.01.2020г до окончателното
изплащане, както и сумата 5 545 лв – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“2, ет.4, със съдебен адрес:***, офис 13, за присъждане на юрисконкултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: