№ 264
гр. гр. Добрич, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500290 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№892/20.03.2024г. от КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Г.Т. представлявано
от Х. И. П. – управител, Х. И. П. с ЕГН – **********, от гр.Г.Т., К. И. П. с ЕГН
– ********** от гр.Г.Т. ,Х. И. П. с ЕГН – ********** от гр. Г.Т., К. И. П. с ЕГН
- ********** от гр.Г.Т., чрез упълномощения от всички адв.П. А., срещу
решение №15/22.02.2024г. по гр.д.№273/2023г.на РС-Ген.Тошево , с което се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните- ищеца Д. Й.
Д. и ответниците КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД, Х. И. П. , К. И. П. ,
Х. И. П. и К. И. П. , че клаузата на чл. 3 от Договор за наем на земеделска земя
с peг. № 330/20.02.2020 г.на нотариус рег.№ 313 на НК с р.д.PC Г.Т., вписан в
СлВп гр.Г.Т. под акт № 190, том I,вх.рег.№ 392/20.02.2020 г., е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона - чл. 229, ал.
2 вр. ал.3 от ЗЗД, в частта относно уговорения срок на действие на договора
след 30.09.2023 г. до 01.10.2030г., за 8/16 идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 81219.29.23 по КККР на с. Ч. - нива с площ от 10832 кв.м,
идентични с ПИ с идентификатор 81219.29.35 по КККР на с.Ч., общ.Г.Т., с
1
начин на трайно ползване - нива с площ от 5417 кв.м, за 8/16 ид.части от
поземлен имот с идентификатор 81219.28.17 по КККР на с.Ч. - нива с площ от
27509 кв.м, идентични с ПИ с идентификатор 81219.28.39 по КККР на с.Ч.,
общ.Г.Т., с начин на трайно ползване - нива с площ от 13756 кв.м, и за 8/16
идеални части от поземлен имот с идентификатор 81219.28.11 по КККР на с.
Ч. – нива с площ от 104015 кв.м, идентични с поземлен имот с идентификатор
81219.28.41 по КККР на с.Ч., общ.Г.Т., с начин на трайно ползване - нива с
площ от 52007 кв.м.
Въззивниците искат обезсилване на обжалваното решение и
прекратяване на производството, евентуално отмяна и отхвърляне на иска, по
съображения за недопустимо, евентуално неправилно произнасяне на съда.
Конкретно се излага, че спорът за действителност на договора за наем е само
между дружеството наемател, което ползвало имотите на валидно правно
основание-процесния договор за наем и ищеца, че последният нямал правен
интерес да води иска срещу физическите лица, съсобствеността между тях
била прекратена, те не упражнявали фактическа власт върху имотите,
евентуално положителното решение по предявения иск нямало да промени
нищо в отношенията между тях. Решението било неправилно по причина, че
липсвало произнасяне по възражението им за неприложимост на чл.229, ал.2
от ЗЗД, тъй като се касаело за договор за наем, сключен от лица, които са и
съсобственици, притежават повече от 50% от правото на собственост, имат
разпоредителни правомощия и могат да сключват договори за наем за срок
над 3 години. Нямало произнасяне и по възражението им за приложимостта на
чл.229, ал.1 от ЗЗД тъй като се касаело за търговска сделка, наемането на
земеделска земя било свързано с упражняваното от наемателя-търговец
занятие. Позовават се и на разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ като считат да
са изпълнени условията на същата и процесния договор да е сключен от
правоимащи лица, поради което обвързвал ищеца за целия срок на действието
му.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, започнал да тече за
въззивниците на 08.03.2024г., когато им връчен препис от решението, отговаря
на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, започнал да тече на 16.04.2024г.,
въззиваемата страна Д. Й. Д., чрез пълномощника си –адв.Д Ч., е подала
2
писмен отговор по жалбата, с доводи за нейната неоснователност и искане за
нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение. Счита всички
конституирани ответници, страни по атакувания договор, да са необходими
другари по силата на чл.216, ал.2, пр.1 от ГПК; да е обсъдено от съда
приложението на нормата на чл.229, ал.2 от ЗЗД, въвеждаща императивна
забрана за лицата, които могат да извършват само действия на обикновено
управление, да сключват договор за наем за срок над 3 години, във връзка и с
нормата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ и доколкото последната не уреждала
максималния срок на договора за наем при съсобственост. Обосновава и
становище за неприложимост на разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗЗД , счита
търговското качество на наемателя да не може да обуслови действителността
на клаузата за срок на договора, по дълъг от три години.
По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено с искова молба вх.№1979/10.08.2023г. от Д. Й. Д. с ЕГН
********** от в гр.В., срещу „КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., ул. „Янтра“ № 5,
представлявано от управителя Х. И. П., Х. И. П. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.,
К. И. П. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., обл.***, Х. И. П. с ЕГН ********** от
гр. Г.Т., и К. И. П. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., право на иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 3 от Договор за наем на земеделска земя с peг.
№ 330/20.02.2020 г.на нотариус рег.№ 313 на НК с район на действие PC- Г.Т.,
вписан в СлВп гр.Г.Т. под акт № 190, том I, вх.рег.№ 392/20.02.2020 г. сключен
между Х. И. П., К. И. П., Х. И. П. и К. И. П. като наемодатели и „КОРН
ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД като наемател, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД-поради противоречие със закона, в частта относно уговорения срок
на действие на договора след 30.09.2023 г. до 01.10.2030г. за 8/16 идеални
части от Поземлен имот с идентификатор 81219.29.23 по КККР на с. Ч. - нива
3
с площ от 10832 кв.м, за 8/16 ид.части от поземлен имот с идентификатор
81219.28.17 по КККР на с. Ч. - нива с площ от 27509 кв.м, и за 8/16 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 81219.28.11 по КККР на с. Ч. - нива с
площ от 104015 кв.м.
Наведените от ищеца фактически твърдения са за съществувала съсобственост
между него и ответниците физически лица по отношение на трите поземлени
имота в землището на с.Ч., общ.Ген.Тошево, при квоти от 8/16ид.части за
ищеца и от по 2/16ид.части за всеки от ответниците, прекратена с постигната
между тях съдебна спогодба, одобрена от съда с протоколно определение
№260000/10.01.2023г. по гр.д.№307/2020г.на РС-Ген.Тошево. Така ищецът
придобил в индивидуална собственост ПИ с идентификатор 81219.29.35 по
КККР с площ от 5417кв.м., образуван от ПИ с 81219.29.23; ПИ с
идентификатор 81219.28.39 по КККР с площ от 13756кв.м., образуван от ПИ с
81219.28.17; ПИ с идентификатор 81219.28.41 по КККР с площ от 52007кв.м,
образуван от ПИ с 81219.28.11.
Преди ликвидиране на съсобствеността, а именно на 20.02.2020г.
ответниците физически лица сключили с ответника юридическо лице договор
за наем на съсобствените три земеделски имота с peг.№330/20.02.2020 г. на
нотариус рег.№ 313 на НК с район на действие PC- Г.Т., вписан в СлВп гр.Г.Т.
под акт № 190, том I, вх.рег.№ 392/20.02.2020 г., със срок на действие от 10
стопански години, с начало на действие 01.10.2020г. и край стопанската
2029/2030г.
В чл.2 от договора било уговорено, че се сключва при условията на чл.4а
от ЗСПЗЗ, която разпоредба е в сила от 22.05.2018г., като наемодателите
декларирали, че са събственици на 50%идеални части от имотите, предмет на
договора. Ищецът уведомил наемателя след прекратяване на
съсобствеността, че не желае собствените му имоти да бъдат обработвани от
дружеството за стопанската 2023/2024г. Ответното дружество претендирало,
че разполага с валидно правно основание да обработва имотите до изтичане
на 10 годишния срок на договора на наем, тъй като той бил сключен при
спазване на разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ- от съсобствениците,
притежаващи повече от 25% от правото на собственост, а именно 50%.
Ищецът счита договорът за наем, в частта на клаузата на чл.3 от него-
4
уговорения срок на действие след 30.09.2023г. за собствените му 8/16ид.части
от трите имота, трансформирани в резултат на делбата в реална индивидуална
собственост върху новообразуваните имоти с идентификатор 81219.29.35 по
КККР с площ от 5417кв.м./образуван от ПИ с 81219.29.23/, с идентификатор
81219.28.39 по КККР с площ от 13756кв.м./образуван от ПИ с 81219.28.17/, с
идентификатор 81219.28.41 по КККР с площ от 52007кв.м/образуван от ПИ с
81219.28.11/, да противоречи на материалния закон –чл.229, ал.2 вр.ал.3 от
ЗЗД, поради което и да е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Допустимият от закона срок за отдаване под наем на земеделска земя в
хипотеза, при която договорът не е сключен от всички съсобственици счита да
е 3 години. Към датата на сключване на договора за наем ответниците
физически лица са собственици на 50% ид.части от съсобствените имоти и
договорът пораждал действие и по отношение на собствениците, които не са
го сключили, като отношенията им се уреждат по реда на чл.30, ал.3 от ЗС.
Излага и, че съгласно чл.229, ал.2 от ЗЗД лицата, които могат да извършват
действия на обикновено управление не могат да сключват договор за наем за
повече от 3 години. Специалната норма на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ определяла по
различен начин от общата норма на чл.32, ал.1 от ЗС само лицата, които могат
да извършват действия на управление. Законодателят не е предвидил
специална уредба относно максималния срок за сключване на договор за наем
на земеделска земя от съсобственици и приложение намирала общата
разпоредба на чл.229, ал.2 от ЗЗД. С последната била въведена императивна
забрана за лицата, които могат да извършват само действия на управление да
сключват договор за наем за повече от 3 години.
В подадения писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответниците са
оспорили предявения иск по съображения за недопустимост и
неоснователност. Ищецът нямал правен интерес да води установителния иск
за нищожност срещу ответниците физически лица, тъй като те не засягали или
оспорвали правото му, предмет на исковата претенция, и не упражнявали
фактическа власт върху имотите. Ответникът юридическо лице ползвал
имотите на основание процесния договор , което основание противопоставял
на ищеца. Спорът бил само между ищеца и ответника юридическо лице.
Съсобствеността между ищеца и ответниците физически лица била
прекратено, те нямали вече отношения помежду си по повод имотите,
предмет на договора за наем. Когато дадено решение нямало да промени нищо
5
между страните по делото означавало, че ищецът няма правен интерес да го
води. Производството срещу ответниците физически лица следвало да се
прекрати защото нямали нужната пасивна процесуална легитимация. Искът
бил изцяло неоснователен. Според ответниците спорът се свеждал до
приложимостта на чл.229, ал.2 от ЗЗД и те намират нормата за неприложима
към процесния договор за наем. Тя се отнасяла само за лица, чийто правен
статут е такъв, че те априори нямат право да се разпореждат със съответната
вещ или част от нея-носители на ограничени вещни права, наематели и др. В
случая наемодателите като съсобственици разполагали с право на
разпореждане, ограничението на чл.229, ал.2 от ЗЗД не важело. Процесният
договор за наем бил търговска сделка – наемателят бил търговец, сделката
била свързана с дейността му, и приложение следвало да намери правилото на
чл.229, ал.1 от ЗЗД.
В предмета на въззивното производство е уважен иск, черпещ правното
си основание от чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – нищожност на клауза по чл.3 от
договор от 20.02.2020г. за наем на земеделска земя, която предвижда действие
на договора за срок от 10 години, поради противоречие със закона - чл. 229, ал.
2 вр. ал.3 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимо
предявяване на иска по отношение на ответниците физически лица с
качеството на наемодатели по процесния договор. По иск на трето лице за
нищожност на договор процесуално легитимирани ответници са всички
страни по договора, в който смисъл ТР №7/13.01.2023г. по т.д.№7/2020г.на
ОСГТК на ВКС. Предмет на иска по чл. 26, ал.1,предл.1 от ЗЗД в случая е
валидността на клауза от договор за наем, по който ищецът не е страна, но е
носител на вещното право на собственост върху имотите, предмет на
договора, т.е. има защитим правен интерес от установяването на
нищожността. Страни по този спор са, от една страна, позоваващото се на
нищожността трето лице, а от друга – страните по договора, тъй като правата
и задълженията на страните по него са функционално свързани. Нищожността
не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това
да обвърже другата страна. В случай на уважаване на претенцията, със сила на
пресъдено нещо ще бъде отречена действителността на клаузата относно
обема и продължителността на предоставеното временно ползване, респ.
положителното за ищеца решение би довело до невъзникване на породените
6
от договора права и за двете страни по него във връзка с обема и
продължителността на предоставеното ползване - наемателя да ползва
съответната част от наетата земя за целия срок на договора от 10 години, а
наемодателите да искат изпълнение на задължението за плащане на наем за
ползването на тази част. Именно обстоятелството, че ответниците физически
лица са страни по оспорваното наемно правоотношение, налага участието им
като страни в производството по предявения иск за нищожност от ищеца
съсобственик, който не е страна по договора за наем.
Основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД се преценяват към сключването
на договора. Процесният договор е за наем на съсобствена земеделска земя ,
сключен е на 20.02.2020г. без участието на ищеца съсобственик.
По делото няма спор относно фактите във връзка със съсобствеността
върху трите земеделски имота към датата на сключване на договора,
отдаването под наем на общите имоти от съсобствениците с права от 50%
идеални части за срок от 10години, прекратяването на съсобствеността със
съдебна спогодба по време на действие на наемното правоотношение. Така и
от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и ответниците
физически лица са били съсобственици на три поземлени имота, находящи се
в земището на с.Ч., общ.Ген.Тошево- с идентификатор 81219.29.23 , с
идентификатор 81219.28.17 и с идентификатор 81219.28.11 по КККР на с. Ч..
С цел прекратяване на съсобствеността е било образувано гр.д.№307/2020г.на
РС-Ген.Тошево, с решение №260027/26.02.2021г. по което е допусната делбата
на трите имота при квоти от 8/16ид.части за ищеца и по 2/16ид.части за
ответниците физически лица. Започнатата съдебна делба е приключила със
спогодба, одобрена от съда с определение №260000/10.01.2023г. по гр.д.
№307/2020г.на РС-Ген.Тошево, по силата на която ищецът е придобил в
индивидуална собственост ПИ с идентификатор 81219.29.35 по КККР с площ
от 5417кв.м., образуван от ПИ с 81219.29.23; ПИ с идентификатор 81219.28.39
по КККР с площ от 13756кв.м., образуван от ПИ с 81219.28.17; ПИ с
идентификатор 81219.28.41 по КККР с площ от 52007кв.м, образуван от ПИ с
81219.28.11..
Преди прекратяване на съсобствеността, а именно на 20.02.2020г.
ответниците физически лица са сключили с ответника юридическо лице
договор за наем на съсобствените към този момент три земеделски имота с
7
peг.№330/20.02.2020 г. на нотариус рег.№ 313 на НК с район на действие PC-
Г.Т., вписан в СлВп гр.Г.Т. под акт № 190, том I, вх.рег.№ 392/20.02.2020 г., със
срок на действие от 10 стопански години, който изтича в края на стопанската
2029/2030г. Наемодателите притежават повече от 25 % от собствеността/общо
50% идеални части/, при което при сключване на договора е спазена
разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, договор за
наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик,
или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 % идеални
части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД лицата, които могат да
вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват
договор за наем за повече от три години, като на основание чл. 229, ал. 3 от
ЗЗД, ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, то той има сила за три
години. Разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД е приложима само за наемодателя.
Делението на сделките на разпоредителни и на такива на обикновено
управление се провежда в зависимост от правния резултат, който се цели
посредством сделката. При разпоредителните сделки е налице отчуждаване
или тежко обременяване на едно право, докато при сделките на обикновено
управление целта е събирането или съхраняването на плодовете на вещта или
едно сравнително по-леко обременяване на правото на собственост. Договорът
за наем е действие на управление на вещта /решение № 150 от 22.12.2016 г. по
т. д. № 1704/2015 г. на ВКС, I-во т. о./. Действие от такъв характер може да
бъде извършено от всеки, който разполага с управителни правомощия. Когато
се касае за съсобствена вещ, според общото правило на чл. 32, ал. 1 от ЗС тя се
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Изключение от правилото на чл.32, ал.1 от ЗС е
предвидено с разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ, приложима когато се касае
за съсобствена земеделска земя. Според правилото на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ в
актуалната му редакция, действаща от 22.05.2018 г., т.е. и по време на
сключване на процесния договор, договор за наем на земеделска земя може да
се сключи от съсобствениците, притежаващи повече от 25 % от съсобствения
имот. Доколкото обаче съсобствениците, притежаващи повече от 25 % от
съсобствения имот извършват действия по обикновено управление , съгласно
чл.229, ал.2 от ЗЗД договорът за наем не може да надвишава три години. Ако
8
договорът е с по-дълъг срок, на основание чл. 229, ал. 3 ЗЗД той има сила за
неучаствалите съсобственици за три години, респ.за срока над три години
договорът не обвързва неучаствалия съсобственик. При продължило ползване
на притежаваните от неучаствалия съсобственик части над максималния три
годишен срок възниква ново правоотношение със съдържанието по чл.236,
ал.1 или по ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ не изключва
приложението на чл.229, ал.2 и ал.3 от ЗЗД/така решение № 253 от 24.04.2024
г. на ВКС по гр. д. № 2173/2023 г., II г. о., ГК/. Разпоредбата на чл.229 от ЗЗД
обаче урежда не валидността на договора за наем по отношение на
сключилите го страни, а неговото действие по отношение на собственика,
като го редуцира до максималния срок по чл. 229, ал. 3 от ЗЗД /така решение
№ 541/06.02.2012 г. по т. д. № 810/2010 г. ІV гр. о. ВКС/. В този смисъл,
доколкото последицата от нарушаване на императивната разпоредба на чл.
229, ал. 2 ЗЗД е изрично определена от законодателя в чл. 229, ал. 3 ЗЗД -
наемното правоотношение за по-дълъг от разрешения срок има тригодишен
срок, нарушаването не води до нищожност, т.е. не е налице релевирания порок
на процесния договор- противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД, като основание за неговата нищожност.
Предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли, респ.
обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново съобразно
установеното.
Предвид крайния изход по спора при въззивното обжалване на решението
въззивният съд следва да преразпредели отговорността за разноски като
присъди на ответниците сторените такива и за двете инстанции. В
първоинстанционното производство всички ответници са удостоверили
извършването на разходи за адвокатско възнаграждение. Ответникът „КОРН
ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД е сторил разходи в първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1080лева, а всеки от
останалите/ответниците Х. И. П., К. И. П., Х. И. П. и К. И. П. / от по 800лева.
Във въззивното производство ответниците, заели позицията на въззивници, са
сторили само разходи за държавна такса от 142.34лева.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение №15/22.02.2024г. по гр.д.№273/2023г.на РС-
Ген.Тошево, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Й. Д. с ЕГН ********** от в гр.В., срещу
„КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Г.Т., ул. „Янтра“ № 5, представлявано от управителя
Х. И. П., Х. И. П. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., К. И. П. с ЕГН ********** от
гр.Г.Т., обл.***, Х. И. П. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., и К. И. П. с ЕГН
********** от гр.Г.Т., иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 от
Договор за наем на земеделска земя с peг. № 330/20.02.2020 г.на нотариус рег.
№ 313 на НК с р.д.PC Г.Т., вписан в СлВп гр.Г.Т. под акт № 190, том I,вх.рег.№
392/20.02.2020 г., в частта относно уговорения срок на действие на договора
след 30.09.2023 г. до 01.10.2030г., за 8/16 идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 81219.29.23 по КККР на с. Ч. - нива с площ от 10832 кв.м,
идентични с ПИ с идентификатор 81219.29.35 по КККР на с.Ч., общ.Г.Т., с
начин на трайно ползване - нива с площ от 5417 кв.м, за 8/16 ид.части от
поземлен имот с идентификатор 81219.28.17 по КККР на с.Ч. - нива с площ от
27509 кв.м, идентични с ПИ с идентификатор 81219.28.39 по КККР на с.Ч.,
общ.Г.Т., с начин на трайно ползване - нива с площ от 13756 кв.м, и за 8/16
идеални части от поземлен имот с идентификатор 81219.28.11 по КККР на с.
Ч. – нива с площ от 104015 кв.м, идентични с поземлен имот с идентификатор
81219.28.41 по КККР на с.Ч., общ.Г.Т., с начин на трайно ползване - нива с
площ от 52007 кв.м., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие
със закона - чл. 229, ал. 2 вр. ал.3 от ЗЗД,.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. с ЕГН ********** от в гр.В., да плати на „КОРН
ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Г.Т., ул. „Янтра“ № 5, представлявано от управителя Х. И. П.,
разноски в първата инстанция-1080лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. с ЕГН ********** от в гр.В., да плати на Х. И. П. с
ЕГН – **********, от гр.Г.Т., разноски в първата инстанция-800лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. с ЕГН ********** от в гр.В., да плати на К. И. П. с
ЕГН – ********** от гр.Г.Т., разноски в първата инстанция-800лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. с ЕГН ********** от в гр.В., да плати на К. И. П. с
10
ЕГН – ********** от гр.Г.Т., разноски в първата инстанция-800лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. с ЕГН ********** от в гр.В., да плати на К. И. П. с
ЕГН ********** от гр.Г.Т., разноски в първата инстанция-800лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. с ЕГН ********** от в гр.В., да плати на КОРН
ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Г.Т., ул.„Янтра“ №5, представлявано от управителя Х. И. П., Х.
И. П. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., К. И. П. с ЕГН ********** от гр.Г.Т. ,Х. И.
П. с ЕГН ********** от гр. Г.Т. и К. И. П. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.,
разноски във въззивната инстанция-142.34лева държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България при условията на чл. 280,ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11