№ 86
гр. Пловдив , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300500920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.С.,
подадена против разпореждане от 15.02.2021г. обективирано в Заповед №
1570/15.02.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 20215330100988/2021г. по описа на
РС Пловдив, XIV гр.с. в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на
23.67 лева върху просрочената главница за периода 05.09.2020г. - 07.01.2021г.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
постановено от заповедния съд разпореждане и за основателността на
искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
горепосоченото вземане. Настоява се за отмяна на разпореждането, в частта, в
която първостепенният съд е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК срещу В.
А. Я. за претендираното обезщетение за забава и се моли за издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за обезщетението за
забава и сторените разноски в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
1
лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. А.
Я., ЕГН ********** с предмет вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит от № **********/31.12.2019 г. Претендираните суми
са за невърната главница по договора за кредит, договорна лихва,
обезщетение за забава върху просрочената главница. Към заявлението е
приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от
сметка.
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на сумата от 23.67 лева- обезщетение за забава, районният съд е
приел, че наред със законната лихва върху просрочените задължения
кредиторът е начислил и обезщетение в размер на договорения лихвен
процент от 21.46%, включително за периода на обявеното в страната
извънредно положение, при което реално прилаганият от страната лихвен
процент за обезщетението за забава се равнява на 31.46 %. РС е приел, че
подобна клауза е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като
потребителят при неизпълнение на негово задължение ще заплати
прекомерно високо обезщетение. Според РС е налице обоснована вероятност
подобно искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК и води до неравновесие между
правата и задължения на търговеца/доставчик и потребителя / чл.143, ал.1
ЗЗП/, поради което е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл.417
ГПК досежно обезщетението за забава.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни
клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и
при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката
в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната
мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни
анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 21,46 % и законната
лихва за периода от 10% или общо 31,46% , като за срока на извънредното
положение е начислявана единствено договорната лихва от 21,46%.
Договорът е с падеж 05.01.2021г., при което се установява, че заявителят под
формата на мораторни лихви, е претендирал и договорна такава извън срока
на договор. Отделно от това договорната клауза, на която се позовава,
2
противоречи на императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата за мораторни лихви, поради което и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.
Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.02.2021г. обективирано в Заповед
№ 1570/15.02.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 20215330100988/2021г. по описа на
РС Пловдив, XIV гр.с. в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. А. Я., ЕГН ********** за
обезщетение за забава в размер на 23.67 лева върху просрочената главница за
периода 05.09.2020г. - 07.01.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3