Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
гр. Брезник, 29.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 31.03.2021г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 15 по описа за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С наказателно
постановление № ПО-**-**/28.01.2021 г. на Директор на Басейнова дирекция
Западнобеломорски район, на Община Брезник, ЕИК *********, представлявана от В.
М. У. – К е наложена имуществена санкция, в размер на 2000 /две хиляди/ лева,
на основание чл.
200, ал.1, т.2 от Закона за водите за това, че на 01.07.2020г., при
извършена проверка в близост до ПС „Маламол“, м. „При мост“ в землището на с.
Конска, общ. Брезник е изградена бетонова шахта, в която постъпват води от
дренаж и сонда, от където чрез ПС „Маламол“ водите се изтласкват до резервоар,
изграден над селото и оттам гравитачно се подават по водопроводната мрежа на с.
Конска, общ. Брезник, установило се, че Община Брезник извършва водовземане
чрез потопяема помпа, като водата
постъпва в бетоновата шахта, в която постъпват и водите от дренажа. Ползването
на води от водовземно съоражение /сондажен кладенец/ посредством помпено
оборудване /потопяема помпа/ от Община Брезник за извършване на водовземане без
необходимото за това основание, а именно разрешително за водовземане, издадено
по реда Закона за водите осъществява състава на административно нарушение на
разпоредбата на чл.
44, ал.1 от Закона за водите.
Против издаденото
наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Община Брезник. В нея се
навеждат възражения за това, че обжалваното наказателно постановление е в
нарушение на административно-производствените правила, както и в нарушение на
материалния закон. Въз основа на това се моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебните прения,
процесуалният представител на жалбоподателя – ю. консулт М. М.излага конкретни
доводи в горната насока, поддържайки, че вмененото нарушение се основава на
неправилни фактически констатации. Пледира за отмяна на обжалвания
административен акт.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител - ю.к. Я. М. изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон.
Брезнишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.
14 и чл.
18 от НПК, намира за установено следното:
На 01.07.2020 г.,
свидетелите Е.П.Я. и Н.Е.С. – и.в Дирекция
"Контрол" към Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Благоевград,
извършили проверка с оглед на постъпил сигнал, съвместно с представители на „В
и К“ ООД гр. Перник в с. Конска, общ. Брезник, по отношение на водоснабдяването
на селото, тъй като в сигнала било посочено,
че има проблеми с водоснабдяването. В близост до ПС „Маламол“, м. „При мост“ в
землището на с. Конска, общ. Брезник, проверяващите констатирали, че е
изградена бетонова шахта, в която постъпват води от дренаж и сонда, от където
чрез ПС „Маламол“ водите се изтласкват до резервоар, изграден над селото, в
момента на проверката се извършвало водовземане, чрез потопяема помпа, като водата постъпва в бетоновата шахта, в
която постъпват и водите от дренажа. След като снели координатите на
водоземното съоржение, сондажа и нанесли в информационната система на Басейнова
дирекция, установили, че в Басейнова дирекция са постъпили документи, от името
на Община Брезник, за хидроложко проучване. Терена на който е изградено
водоземното съоръжение е общинска собственост. Ползването на води от водовземно
съоражение /сондажен кладенец/ посредством помпено оборудване /потопяема помпа/
от Община Брезник за извършване на водовземане без необходимото за това
основание, а именно разрешително за водовземане, издадено по реда Закона за
водите.
Констатациите си
обективирали в констативен протокол № КД - **-*** от 01.07.2020 г., който бил
подписан от присъстващите лица.
Въз основа на
установеното фактическо положение, на 10.08.2020 г., в присъствието на представил
на Община Брезник, упълномощено лице, с пълномощно, свидетелката Я. ***, ЕИК *********
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № КД – **-**. При
предявяването му на представляващият община Брезник, същият вписал, че
законоустановения срок ще депозира възражение срещу АУАН.
В срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН постъпили допълнителни писмени възражения.
На 28.01.2021 г.,
базирайки се на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.
53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което, на основание чл.
200, ал.1, т.2 от Закона за водите, ангажирал административнонаказателна
отговорност на Община Брезник за нарушение по 44, ал.1
Закона за водите.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: съставеният АУАН № КД-**-** от 10.08.2020 г., заповед, констативен протокол № КД -
**-*** от 01.07.2020 г., известия за доставяне, писма, възражения, заявление и
др., както и показанията на свидетелите Е.П.Я., П.И.Ш. и Н.Е.С..
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При извършване на
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, независимо от
възраженията и доводите на страните, съдът констатира допуснато съществено
процесуално нарушение при административното наказване, опорочаващо
законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващо отмяната
му.
Съображенията са
следните:
Процесуално-правната
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление произтича от
неправилното приложение на санкционната норма, довело до налагане на наказание,
което не се следва за вмененото във вина административно нарушение..
На жалбоподателя е
вменено нарушение на разпоредбата на чл.
44, ал.1 от Закона за водите, предписваща, че за извършване на водовземане
се изисква разрешително. Между страните е безспорен факта, че към датата на
проверката Община Брезник не е разполагала с издадено такова за осъществяване
на водовземане от подземни води при условията и по реда на чл.
44, ал.1 от Закона за водите. Спорен е въпроса осъществявана ли е
фактически такава дейност, отговор на който обаче, предполага разглеждане на
спора по същество, а това в случая не се дължи предвид допуснатото нарушение на
процесуалните правила.
Съгласно нормата на
чл.
44, ал.2 от Закона за водите, водовземането включва отнемането на води от
водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията
на водата. В §1,
ал.1, т.7 от ДР на ЗВ понятието "водовземане" е дефинирано като
дейност обхващаща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните
обекти. В случая именно такава дейност е вменена на Община Брезник– водовземане
от подземни води, осъществявана посредством изградено съоръжение – тръбен
кладенец, без наличието на издадено разрешително.
Санкцията за това
нарушение обаче, е предвидена в нормата на чл.
200, ал.1, т.1 от ЗВ, а не в чл. 200, ал.1, т.2 от с.з., приложена в
случая. В чл. 200, ал.1 са предвидени общо 38 различни хипотези на нарушения,
за които виновните физически, респ. юридически лица подлежат на наказване. Тези
по т.1 и т.2, свързани с настоящия казус също уреждат различни хипотези –
ползване на води без необходимото за това основание или в отклонение на
условията в разрешителното /т.1/ и ползване на водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изграждане такива без необходимото за това основание
или в отклонение от предвидените условия в разрешителното /т.2/. Двата вида
ползване като понятия са изяснени в т.25
и 34
на §1, ал.1 от ДР на ЗВ и отнесени към дефинираното по-горе водовземане,
налагат извод, че ползването по чл.
200, ал.1, т.2 ЗВ не обхваща дейности, свързани с отнемане на води. Според
фактическите обстоятелства на нарушението именно такава дейност е установена в
случая, поради което приложената санкционна норма се явява неотносима към
приетото за осъществено нарушение .
Видно от
разпоредбата на чл.
50, ал.1 от Закона за водите разрешителен режим е установен за две дейности
- за водовземане и за ползване на воден обект, като първото се издава при
условията и реда на чл. 44
от ЗВ, а второто - при условията и реда на чл. 46
от ЗВ. Дейностите, за които се изисква издаване на разрешително за ползване
на воден обект, са разписани в общо осем точки в нормата на чл. 46
от Закона за водите, като нито една от тях не намира съответствие спрямо
фактическите обстоятелства на казуса.
Въз основа на
изложеното, съдебният състав приема, че водовземането от подземни води, т.е.
ползването на такива води без разрешение, издадено при условията и по реда на
чл.
44, ал.1 ЗВ, какъвто е фактическия състав на нарушението, за което общината-
жалбоподател е привлечена да отговаря по административнонаказателен ред,
подлежи на наказване на различно от приложеното от АНО основание, а именно чл.
200, ал.1, т.1 от Закона за водите.
Неправилната
квалификация на деянието всякога съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и обосновава отмяна на издаденото с такъв порок
наказателно постановление. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящото
производство чрез преквалифициране на нарушението и налагане на съответното на
извършеното административно нарушение наказание, доколкото това е свързано със
съществено изменение на обстоятелствената част на административнонаказателното
обвинение, т.е., накърнено би било правото на защита на нарушителя. Отделно от
това, размера на санкцията по чл. 200, ал.1, т.1 е обусловена от количеството
ползвани води на секунда, констатация за което липсва в обстоятелствената част
на акта и постановлението.
По изложените съображения
съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Този извод прави безпредметно разглеждане и обсъждане
доводите на страните по съществото на спора – има ли виновно извършено
нарушение и достатъчни ли са събраните доказателства за ангажиране
отговорността на жалбоподателя за него.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ПО-**-**/28.01.2021 г. на Директор на Басейнова дирекция
Западнобеломорски район, с което на Община Брезник,
ЕИК *********, представлявана от В. М. У. – К, адрес: ****************, е
наложена имуществена санкция, в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.
200, ал.1, т.2 от Закона за водите за това, че на 01.07.2020г., при
извършена проверка в близост до ПС „Маламол“, м. „При мост“ в землището на с.
Конска, общ. Брезник е изградена бетонова шахта, в която постъпват води от
дренаж и сонда, от където чрез ПС „Маламол“ водите се изтласкват до резервоар,
изграден над селото и оттам гравитачно се подават по водопроводната мрежа на с.
Конска, общ. Брезник, установило се, че Община Брезник извършва водовземане
чрез потопяема помпа, като водата
постъпва в бетоновата шахта, в която постъпват и водите от дренажа. Ползването
на води от водовземно съоражение /сондажен кладенец/ посредством помпено
оборудване /потопяема помпа/ от Община Брезник за извършване на водовземане без
необходимото за това основание, а именно разрешително за водовземане, издадено
по реда Закона за водите осъществява състава на административно нарушение на
разпоредбата на чл.
44, ал.1 от Закона за водите
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: