Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
гр. Перник, 02.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар
Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 472 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на „***"
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл. П., общ. П., гр. П.***,
ул. „***“ № ***, срещу задължителни предписания, обективирани в т. 2 и т. 3 от
Протокол № ПР2011939 от 13.05.2020г., издаден от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда" със седалище в гр.К.***.
В жалбата се твърди, че
оспореният акт е нищожен, респективно незаконосъобразен. Излагат се подробни
съображения за нищожност на издадените задължителни предписания поради липса на
компетентност, както и за постановяване на същите при съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 1, 3,
и 4 от АПК. Жалбоподателят моли съда да обяви за нищожни оспорените задължителни предписания, алтернативно да ги отмени в цялост.
В проведеното съдебно
заседание на 09.10.2020г. жалбоподателят, действащ чрез процесуалния си
представител – адв. А.П., поддържа жалбата. Подробни съображения за нейната
основателност развива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно
заседание на 09.10.2020г. ответникът по жалбата–дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ)-К.*** за представител изпраща старши юрисконсулт Гогова. Оспорва жалбата.
Излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд–Перник, в настоящия съдебен състав, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и
след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в предвидения 14 – дневен преклузивен срок,
от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Предписанията, обективирани в протокола, представляват принудителни
административни мерки. Същите подлежат на съдебно оспорване в битието им на
индивидуални административни актове по см. на чл. 405 от КТ във вр. с легалната
дефиниция по чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от субект с правен
интерес от оспорването. Адресатът е работодател по см. на § 1, т. 1 от ДР на
КТ. Предписанията са с утежняващ за работодателя характер, т. к. касаят разпоредени
задължения, които адресатът оспорва. Жалбата е подадена след надлежно обжалване
по административен ред и е в срока по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК.
Депозирана е пред компетентния за разглеждането й съд.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
По фактите:
Видно
от Протокол №ПР2011939 от 13.05.2020г. е, че на 13.05.2020г. главни инспектори
инж. Л. Д. И.*** и инж. И. Д. В.*** към дирекция “Инспекция по труда” – К.***
са извършили проверка на рудник „***“ в гр. С.***, който се стопанисва от „***"
ЕООД, за спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. При проверката са констатирани нарушения в две точки, като
процесното съдебно производство се отнася до нарушението по т. 2 от протокола,
а именно: В рудник „***", като обект от категория „0“ на консуматорите на
електрическа енергия, не е осигурено от
работодателя „***" ЕООД резервно захранване с електрическа енергия от
трети автономен независим източник в нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места, във връзка с чл. 43 ал. 1 от Наредба № 3 от 9.06.2004г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
За
отстраняване на това нарушение са дадени две предписания съответно в т. 2 и т.
3 от Протокол №ПР2011939 от 13.05.2020г., както следва:
С
предписание № 2 от протокола за извършена проверка от 13.05.2020г. контролните
органи са приложили принудителна административна мярка, задължаваща
работодателя да осигури резервно захранване с електрическа енергия на
консуматорите от категория „0“ в рудник „***“ от трети автономен независим източник,
съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във връзка с чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г.
за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Даденият
срок за изпълнение на това предписание е 30.07.2020г.
С
предписание № 3 от протокола за извършена проверка от 13.05.2020г. контролните
органи са приложили принудителна административна мярка, задължаваща
работодателя да въведе специален режим на безопасна работа в рудник „***",
гр. С.*** поради това, че съществува риск за живота и здравето на работещите
при прекъсване на електрозахранването от националната електроенергийна система,
тъй като не е осигурено резервно захранване с електрическа енергия на
консуматорите от категория „0“ от трети автономен независим източник, съгласно
чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване във връзка с чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Даденият срок за изпълнение на това предписание е 01.06.2020г.
С
възражение вх. № 20052281 от 03.06.2020г. „***" ЕООД е оспорил
констатациите по т. 2 от протокола и дадените във връзка с тях задължителни
предписания. Във възражението се твърди, че позоваването на чл. 43, ал. 1 от
Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии е некоректно, тъй като според наредбата не се отнася за
действащите електрическите уредби и електропроводните линии и не се прилага за
устройството на заварени строежи на електрически уредби и електропроводни
линии, каквито са изградените и действащи електрически уредби и електропроводни
линии в рудник „***". Посочва се, че съгласно чл. 383, ал. 2 от Правилника
по безопасност на труда в подземните и въглищни рудници В-01-01-01 на обектите
от категория „0“ се предвижда резервно електроснабдяване, но не и от трети
автономен независим източник. Изложени са съображения, че е осигурено резервно
захранване с въздушен електропровод 20 kV от градската мрежа.
С
писмо изх. № ЕИО-Бл580 от 17.06.2020г. Електроенергийният системен оператор
Мрежови експлоатационен район-Б.*** удостоверява, че в подстанция „С.***"
периодично се извършват работи, свързани с ремонт и подмяна на съоръжения, с
цел подобряване на сигурността на снабдяването с електрическа енергия и
модернизацията на съоръженията в подстанцията. Посочва се, че двата кабела 20
kV, захранващи с електрическа енергия рудник „***", са присъединени по
един към двете секции на ЗРУ 20 kV на подстанция „С.***", които се
захранват от единия трансформатор. Превключването към другия трансформатор
става ръчно, което „не осигурява независим източник" по смисъла на чл. 28
и чл. 29 от Наредба № 3 от 09.06.2004г.
На
24.06.2020г. на „***" ЕООД е връчено решение но чл. 97, ал. 1 от АПК с
изх.№ 20050258 от 18.06.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“- С., с което е отхвърлена жалбата му против предписания по
чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ по Протокол № ПР2011939 от 13.05.2020г.,
дадени му от дирекция "Инспекция по труда" - К.***.
От
приетите като доказателства по делото: схема на електроснабдяване и
ел.обзавеждане на подземен комплекс редник „***“; схема на електроснабдяване и
ел. обзавеждането на съоръженията в подземието на рудник „***“, списък на ел. съоръженията на
повърхностния комплекс с техническата им
характеристика на рудник „***“, списък на ел. съоръженията на подземието с
техническите им характеристики на рудник „***“ се установява, че схемата на
електрозахранване на рудника включва два кабела 20 kV, присъединени към
подстанция „С.***", и един въздушен електропровод 20 kV, присъединен към
градската мрежа на гр. С.***.
В
хода на настоящото съдебно производство са събрани гласни доказателства. От
разпита на свидетеля И. Д. В.***, който е един от извършилите на процесната
проверка, се установява, че рудник „***“ е подземен рудник, в който има основни
системи, които не бива да остават без електрозахранване. Това са системите
свързани с проветряването-вентилацията на рудника, транспорт на хора и за
изпомпване на водата от подземните участъците. Евентуално прекъсване на
електрозахранването може да доведе до опасност за хората, които влизат под
земята и в тази връзка е дадено предписание да бъде осигурен независим
автономен източник на ел. енергия за рудник „***“. Рудникът е захранен от
подстанция „С.***“. Осигурен е 100% резерв, което означава, че има два кабела,
единият е основен, а другият е резервен. Основният и резервният черпят
електрическа енергия от един и същи доставчик - „ЧЕЗ Електро България“ и с това
предписание се казва, че трябва да има още един независим източник.
Показанията
на свидетеля се кредитират като обективни и достоверни, т. к. съответстват на
писмените доказателства по делото и са вътрешно логични и непротиворечини.
Същите не се оспорват от страните по делото.
При
така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Относно компетентността на органа, издал оспорения акт:
Предписанията
са издадени от компетентни органи. Издателите инж. Л. Д. И.и инж. И. Д. В.***
заемат длъжност „главен инспектор“ в ДИТ –К.*** и като такива са контролни
органи по см. на чл. 21, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от УП на ИА „ГИТ“ /обн. ДВ, бр.
6/21.01.2014г./ във вр. с чл. 399, ал. 1 от КТ. Ораните са издали предписанията
при изпълнение на служебните си задължения. Независимо от териториалният обхват
на ДИТ–К.***, задълженията на органите произтичат от делегацията от чл. 6, ал.
2, т. 14 от УП на ИА „ГИТ“, упражнена посредством заповед № З-0088/22.01.2020г.
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Делегацията включва упражняване на
контролни правомощия в района на ДИТ – Б., на чиято територия се намира рудник
„***“ като обект на работодателя. Следователно предписанията са издадени от
компетентни контролни органи по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ. Не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно
формата на акта:
Предписанията са дадени при
спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове
по чл. 59, ал. 2 от АПК. Всяко едно от предписанията съдържа фактически и
правни основания за неговото издаване, посочен е органа-издател, адресата,
датата на издаване, ясна разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и
подписи на издателите. След излагане на общата фактическа обстановка за обекта,
органите са формирали мотиви за процесното нарушение, като по същият начин са
формулирани и 2-те предписания за неговото отстраняване. Поради това не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно
спазване на административно-производствените правила при издаването на
акта:
Предписанията са издадени
след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в
съответствие с нормата на чл. 35 от АПК и събиране на относимите доказателства
по чл. 36 от АПК. В изпълнение на специфичните контролни правомощия по чл. 402,
т. 1 и т. 2 от КТ инспекторите са посетили мястото на проверката, извършили са
собствено изследване на фактите, запознали са се със съответните писмени
документи относно действащата схемата на електрозахранване на рудник „***“,
изискани от отговорните длъжностни лица, имащи отношение към проверката. С
оглед на изложеното може да се направи извод, че в производството по издаване
на оспорените предписания не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да
съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По
отношение съответствие с материално-правните разпоредби:
Между
страните няма спор относно обстоятелството, че
подземните въгледобивни рудници и по-конкретно на повърхността на
рудника-главна руднична подстанция, вентилатор за главно проветряване и
подземието-централна подземна подстанция, главна водоотливна уредба, подемна
уредба на сляпа шахта са консуматори на
електроенергия нулева категория на електрозахранване по смисъла на чл. 383, ал.
1 от Правилник за безопастността на труда в подземните въглищни
рудници-В-01-01-01 и същите са от тази категория и към действащия към момента на въвеждане в
експлоатация на рудник „***" Правилник за устройство на електрическите
уредби (ПУЕУ) от 1980г., отменен с §2 от Преходните и заключителни разпоредби
на Наредба № 3 от 9 юни 2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии. Съгласно чл. 1-2-11, ал. 1
от ПУЕУ (отм.) потребители на електрическа енергия нулева категория са тези, чието
прекъсване води до опасност за живота на хора и до повреда на скъпи съоръжения.
Също така не е спорно, че
схемата на електрозахранване на рудник „***“
включва два кабела 20 kV, присъединени към подстанция „С.***", и
един въздушен електропровод 20 kV, присъединен към градската мрежа на гр. С.***.
Нито се твърди от жалбоподателя, нито се доказва, че при повреда на който и да
е от горепосочените източници автоматично и мигновено се подава
електрозахранване по някой от другите. При това фактическо положение следва да
се констатира нарушение на изискването на чл. 1-2-11, ал. 2 от ПУЕУ (отм.), а
именно потребителите на електрическа енергия от нулева категория да се
захранват от два или повече независими източници. Съгласно чл. 1-2-3 от ПУЕУ(отм.): „Източник на захранване се
нарича разпределителна уредба на генераторно напрежение в електрическите
централи или разпределителната уредба средно напрежение в понижаващата
подстанция на електроенергийната система, акумулаторните батерии и генератори с
независими първични двигатели (дизелови, бензинови и др.)". В тази насока
може да се направи извод, че към момента на проверката (13.05.2020г.) рудник „***“
технически е присъединен към един източник на захранване (подстанция „С.***")
по смисъла на чл. 1-2-3 от ПУЕУ (отм.), като въздушният електропровод 20 kV,
присъединен към градската мрежа на гр. С.***, не може да се третира като
отделен източник на захранване. Ето защо е правилно заключението на ответника,
че е необходимо да се осигури най-малко още един независим източник на
захранване, който поради особеностите на електроразпределителната мрежа в
района на гр. С.***, очевидно трябва да бъде автономен. Гореизложените
съображения обосновават тезата, че дори да допуснем неприложимост на Наредба №
3 от 9 юни 2004г. към електрическата уредба на рудник „***“, както твърди
жалбоподателя, то електрообзавеждането
на рудника не отговаря и на отменената понастоящем нормативна уредба на електрическите уредби - чл. 1-2-11, ал. 2 вр.
с чл. 1-2-3 от ПУЕУ (отм.).
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, съгласно което към изискванията на
електрическата уредба на рудник „***“ е неприложима регламентацията на Наредба
№ 3 от 9 юни 2004г., доколкото в чл. 3 от нея е предвидено да не се отнася за действащите
електрически уредби. В разглеждания случай електрическата уредба на рудник „***“
попада в изключението на чл. 3 от наредбата – последната следва да се прилага,
тъй като захранването от съответните източници на електрическата уредба
представляват нейни съставни части, които по дефиниция предполагат извършването
на реконструкции. Това дава основание за приложимост на Наредба № 3 от 9 юни
2004г. към изискванията на процесната електрическа уредба и по-конкретно на
разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 43.
Съгласно чл. 28 от нея независим източник на захранване е такъв източник на
захранване, който в следавариен режим запазва напрежението си в определени
граници при отпадане на напрежението на другия/другите източници на захранване.
В чл. 29 от наредбата са посочени условията за определяне на независими
източници в конкретна хипотеза, а именно, че
към независими източници на захранване се отнасят: две секции или
системи шини от една/две електрически централи и подстанции, ако едновременно
са спазени условията: а) всяка секция или система шини има захранване от
независим източник и б) секциите (системите шини) не са свързани помежду си или
имат връзка, която автоматично се изключва при нарушение на нормалната работа
на едната от тях. Според чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от наредбата потребителите от нулева категория се
електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника на
захранване и от трети автономен независим източник, като допустимото прекъсване
на електроснабдяването на потребител нулева категория е само за времето,
необходимо за автоматичното му възстановяване от резервния източник.
За по-голяма яснота следва
да се изтъкне и че между изискванията към източниците на електрическите уредби
на обети от нулева категория, установени съответно в ПУЕУ (отм.) и Наредба № 3
от 9 юни 2004г. няма различия, като с последната наредба заложените нормативи
се поясняват. Ето защо не се споделят доводите на жалбоподателя, че
електрозахранващите източници на електрическата уредба на рудника са съобразени
с ПУЕУ (отм.). Позоваването на Правилника по безопасност на труда в подземните
и въглищни рудници В-01-01-01 и по специално на чл. 383, ал. 2 от него,
съгласно който за обектите от категория „0“ се предвижда резервно
електроснабдяване, по никакъв начин не изключва изискването то да е от
независим източник на захранване. В тази насока бяха цитирани вече чл. 1-2-11,
ал. 2 вр. с чл. 1-2-3 от ПУЕУ(отм.). Също така ще се посочи, че съгласно чл.
374 от Правилник В-01-01-01 за рудничните съоръжения на повърхността са в сила
изискванията на ПУЕУ, ПТЕЕ, ПБТЕЕУС и ПСТН, а те са задължителни и за
подземните електросъоръжения, като същите се допълват и уточняват с този
Правилник.
Необосновани
са твърденията на жалбоподателя, че автономен независим източник може да бъде
осигурен единствено чрез изграждането на „специална електроцентрала“ за нуждите
на рудника. Съгласно чл. 47 от Наредба № 3 от 9 юни 2004г. за трети независим
източник при електроснабдяване на потребителите от нулева категория и в
качеството си на втори независим източник за потребителите от първа категория
могат да се използват освен електроцентралите и предназначените за тази цел
агрегати и системи за непрекъсваемо захранване, акумулаторните батерии и др. В
тази насока в писмо изх. № ЕИО-Бл580 от 17.06.2020г. от Електроенергийният
системен оператор на мрежови експлоатационен район – Б.*** ясно е посочено, че
„***" ЕООД следва да се обърне към доставчика си на електрическа енергия с
искане да се укажат условията и начина за гарантиране на електроснабдяването му като потребител от нулева категория.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че задължителните предписания по т. 2 и т. 3 от Протокол за
извършена проверка № ПР 2011939/13.05.2020г. са правилни. Не е осигурено
резервно захранване с електрическа енергия от трети автономен независим
източник, което представлява нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използването на работното оборудване във вр. с чл. 43,
ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии. Приложените принудителни административни мерки напълно
съответстват на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Изпълнението им ще
гарантира безопасната експлоатация на рудника и ще избегне възникването на
опасност за живота и здравето на работниците.
Жалбата е
напълно неоснователна и като такава ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора
ответната страна има право на разноски. Същите са своевременно поискани. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът има
право на юрисконкултско възнаграждение. Същото се определя в размер на
100.00лв., на основание чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на ответника по делото съдебни разноски в размер на 100.00лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***" ЕООД, с ЕИК:***, срещу принудителни
административни мерки във вид на предписания дадени на основание чл. 404, ал.
1, т. 1 и т. 6 от КТ в частите по т. 2 и т. 3 от Протокол за извършена проверка
№ПР2011939 от 13.05.2020г., издаден от главни инспектори инж. Л. Д. И. и инж. И.
Д. В. от дирекция “Инспекция по труда” – К.***.
ОСЪЖДА „***" ЕООД, с
ЕИК:***, да заплати на дирекция
“Инспекция по труда”–К.*** съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/П/