№ 1131
гр. Пазарджик, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220102253 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д. С. В., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „***** чрез
пълномощника си адвокат В. М. твърди, че от 01.07.2020 г. заема длъжността
„съдия“ в Районен съд – Пловдив. За периода от 01.06.2022 г. до 28.02.2025 г.
за изпълняване на заеманата от него длъжност му е начислявано и заплащано
основно трудово възнаграждение, както следва: от 01.06.2022 г. до 31.03.2023
г. – 3 244 лева; от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. – 3 731 лева; от 01.04.2024 г. до
28.02.2025 г. – 4 216 лева. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 във
връзка с чл. 163, т. 5 от ЗСВ счита, че през посочения период е следвало да
получава основно месечно възнаграждение не по-малко от предвиденото в
закона за най-ниската съдийска длъжност – „младши съдия“, а именно
удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера
съгласно данните на НСИ. Тъй като за повечето от месеците през посочения
период основното му месечно възнаграждение е било по-ниско от основното
месечно възнаграждение за длъжността „младши съдия“, моли да бъде осъден
ответникът Районен съд – Пловдив в качеството на негов работодател по
аргумент от чл. 61 от КТ във връзка с чл. 229 от ЗСВ и § 1, т. 1 от ДР на КТ да
му заплати сумата от 11 963 лева, съставляваща разликата между дължимото
за периода от 01.06.2022 г. до 28.02.2025 г. брутно трудово възнаграждение на
ищеца в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна
заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца
1
суми, както следва: за месец юли 2022 г. – 320 лева; за месец септември 2022 г.
– 282 лева; за месец октомври 2022 г. – 938 лева; за месец ноември 2022 г. –
310 лева; за месец декември 2022 г. – 838 лева; за месец януари 2023 г. – 450
лева; за месец февруари 2023 г. – 142 лева; за месец март 2023 г. – 198 лева; за
месец април 2023 г. – 153 лева; за месец юли 2023 г. – 155 лева; за месец август
2023 г. – 89 лева; за месец септември 2023 г. – 687 лева; за месец октомври
2023 г. – 1 077 лева; за месец ноември 2023 г. – 457 лева; за месец декември
2023 г. – 827 лева; за месец януари 2024 г. – 72 лева; за месец април 2024 г. –
504 лева; за месец май 2024 г. – 450 лева; за месец юни 2024 г. – 212 лева; за
месец юли 2024 г. – 502 лева; за месец септември 2024 г. – 278 лева; за месец
октомври 2024 г. – 1 140 лева; за месец ноември 2024 г. – 422 лева; за месец
декември 2024 г. – 866 лева; за месец януари 2025 г. – 472 лева; за месец
февруари 2025 г. – 122 лева, както и сумата от 2 249,65 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху разликата между дължимото за
периода от 01.06.2022 г. до 28.02.2025 г. брутно трудово възнаграждение на
ищеца и реално начислените суми, считано от 1-во число на следващия месец
до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда – 31.05.2025
г., формирано, както следва: за месец юли 2022 г. – 113,23 лева; за месец
септември 2022 г. – 95,00 лева; за месец октомври 2022 г. – 307,92 лева; за
месец ноември 2022 г. – 99,18 лева; за месец декември 2022 г. – 260,89 лева; за
месец януари 2023 г. – 135,67 лева; за месец февруари 2023 г. – 41,55 лева; за
месец март 2023 г. – 55,99 лева; за месец април 2023 г. – 41,81 лева; за месец
юли 2023 г. – 57,89 лева; за месец август 2023 г. – 20,59 лева; за месец
септември 2023 г. – 140,78 лева; за месец октомври 2023 г. – 225,20 лева; за
месец ноември 2023 г. – 90,56 лева; за месец декември 2023 г. – 154,54 лева; за
месец януари 2024 г. – 12,60 лева; за месец април 2024 г. – 70,82 лева; за месец
май 2024 г. – 57,89 лева; за месец юни 2024 г. – 24,83 лева; за месец юли 2024 г.
– 52,91 лева; за месец септември 2024 г. – 22,88 лева; за месец октомври 2024 г.
– 80,46 лева; за месец ноември 2024 г. – 24,99 лева; за месец декември 2024 г. –
41,12 лева; за месец януари 2025 г. – 17,15 лева; за месец февруари 2025 г. –
3,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Районен съд – Пловдив,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 167, представляван от и.ф. административния ръководител –
председател И. Б., намира исковата молба за допустима. Не оспорва, че през
исковия период ищецът е изпълнявал длъжността „съдия“ в Районен съд –
Пловдив, но счита, че размерът на месечните възнаграждения на съдиите от
районните съдилища е единствено в правомощията на пленума на ВСС, който
действа при условията на оперативна самостоятелност, а Районен съд –
Пловдив начислява и изплаща месечната работна заплата на магистратите в
2
условията на обвързана компетентност съгласно утвърдената таблица.
Поддържа, че не е допустимо административният ръководител на съда
еднолично да определя и изплаща възнаграждения в по-висок размер от
определения от първостепенния разпоредител с бюджета, тъй като това би
представлявало нарушение на финансовата дисциплина. Моли да бъде
постановено решение въз основа на закона и събраните доказателства.
При уважаване на иска моли разноските да не бъдат възлагани в негова
тежест, тъй като не е станал причина за образуване на делото с оглед
изложените по-горе съображения, свързани с правомощията за определяне на
месечните възнаграждения на магистратите.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в случай, че надхвърля справедливия размер на
оказаната правна помощ.
С протоколно определение от 12.09.2025 г. съдът е допуснал изменение
на предявения иск за заплащане на главница в общ размер от 11 963 лева на 13
682,98 лева, от които: за месец юли 2022 г. – 421,89 лева; за месец август 2022
г. – 158,03 лева; за месец септември 2022 г. – 232,37 лева; за месец октомври
2022 г. – 1 050,56 лева; за месец ноември 2022 г. – 379,17 лева; за месец
декември 2022 г. – 938,56 лева; за месец януари 2023 г. – 566,06 лева; за месец
февруари 2023 г. – 196,10 лева; за месец март 2023 г. – 221,20 лева; за месец
април 2023 г. – 171,36 лева; за месец юли 2023 г. – 124 лева; за месец август
2023 г. – 78,01 лева; за месец септември 2023 г. – 522,78 лева; за месец
октомври 2023 г. – 1 206,24 лева; за месец ноември 2023 г. – 520,98 лева; за
месец декември 2023 г. – 942,78 лева; за месец януари 2024 г. – 82,08 лева; за
месец април 2024 г. – 574,56 лева; за месец май 2024 г. – 513 лева; за месец
юни 2024 г. – 241,68 лева; за месец юли 2024 г. – 486,03 лева; за месец август
2024 г. – 327,91 лева, за месец септември 2024 г. – 244,92 лева; за месец
октомври 2024 г. – 1 299,60 лева; за месец ноември 2024 г. – 489,52 лева; за
месец декември 2024 г. – 1 004,56 лева; за месец януари 2025 г. – 547,52 лева;
за месец февруари 2025 г. – 141,52 лева, както и на иска за заплащане на
мораторна лихва в общ размер от 2 249,65 лева на 2 649,91 лева, както следва:
за месец юли 2022 г. – 152,16 лева; за месец август 2022 г. – 55,64 лева; за
месец септември 2022 г. – 79,87 лева; за месец октомври 2022 г. – 352,05 лева;
за месец ноември 2022 г. – 123,90 лева; за месец декември 2022 г. – 298,62
лева; за месец януари 2023 г. – 174,53 лева; за месец февруари 2023 г. – 58,72
лева; за месец март 2023 г. – 64,06 лева; за месец април 2023 г. – 48 лева; за
месец юли 2023 г. – 30,93 лева; за месец август 2023 г. – 18,58 лева; за месец
септември 2023 г. – 118,79 лева; за месец октомври 2023 г. – 260,46 лева; за
месец ноември 2023 г. – 106,80 лева; за месец декември 2023 г. – 182,62 лева;
за месец януари 2024 г. – 14,92 лева; за месец април 2024 г. – 84,66 лева; за
месец май 2024 г. – 69,50 лева; за месец юни 2024 г. – 29,96 лева; за месец юли
2024 г. – 54,55 лева; за месец август 2024 г. – 32,96 лева; за месец септември
2024 г. – 21,83 лева; за месец октомври 2024 г. – 100,60 лева; за месец ноември
3
2024 г. – 32,33 лева; за месец декември 2024 г. – 54,56 лева; за месец януари
2025 г. – 23,63 лева; за месец февруари 2025 г. – 4,68 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че през периода от 01.06.2022 г. до 28.02.2025 г.
ищецът е заемал длъжността „съдия“ в Районен съд – Пловдив.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза начислените и изплатени на ищеца брутни месечни
възнаграждения, включващи основна заплата за отработени дни,
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, платен годишен отпуск и ранг, за периода от месец юни
2022 г. до месец февруари 2025 г. са в общ размер на 142 300,74 лева, както
следва: за месец юни – 3 633,29 лева; за месец юли 2022 г. – 3 633,26 лева; за
месец август 2022 г. – 3 633,22 лева; за месец септември 2022 г. – 3 633,31
лева; за месец октомври 2022 г. – 3 633,28 лева; за месец ноември 2022 г. – 3
633,28 лева; за месец декември 2022 г. – 3 633,28 лева; за месец януари 2023 г.
– 3 633,30 лева; за месец февруари 2023 г. – 3 691,66 лева; за месец март 2023
г. – 3 671,62 лева; за месец април 2023 г. – 4 178,72 лева; за месец май 2023 г. –
4 178,72 лева; за месец юни 2023 г. – 4 178,72 лева; за месец юли 2023 г. – 2
984,80 лева; за месец август 2023 г. – 3 270,30 лева; за месец септември 2023 г.
– 4 178,63 лева; за месец октомври 2023 г. – 4 178,72 лева; за месец ноември
2023 г. – 4 253,34 лева; за месец декември 2023 г. – 4 253,34 лева; за месец
януари 2024 г. – 4 806,24 лева; за месец февруари 2024 г. – 4 806,24 лева; за
месец март 2024 г. – 4 806,24 лева; за месец април 2024 г. – 4 806,24 лева; за
месец май 2024 г. – 4 806,24 лева; за месец юни 2024 г. – 4 806,24 лева; за
месец юли 2024 г. – 4 806,25 лева; за месец август 2024 г. – 4 806,43 лева; за
месец септември 2024 г. – 4 806,24 лева; за месец октомври 2024 г. – 5 495,04
лева; за месец ноември 2024 г. – 5 366,16 лева; за месец декември 2024 г. – 5
366,16 лева; за месец януари 2025 г. – 5 366,16 лева; за месец февруари 2025 г.
– 5 366,16 лева. Като база за определяне на основното месечно
възнаграждение е използвано възнаграждението за длъжностите: съдия в
РС/прокурор в РП, утвърдено в заседания на пленуми на ВСС относно
актуализация на Таблица № 1 за определяне на максималните основни
месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, както следва: от
01.06.2022 г. до 31.03.2023 г. – 3 224 лева; от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. – 3
731 лева; от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. – 4 216 лева.
Брутните трудови възнаграждения на ищеца, изчислени на база основна
месечна заплата в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица
в бюджетната сфера, съобразно предоставените данни от НСИ, включващи
основна заплата за отработени дни, допълнително трудово възнаграждение за
4
придобит трудов стаж и професионален опит, платен годишен отпуск и ранг,
за периода от месец юни до месец февруари 2025 г. са в общ размер на 155
21,69 лева, както следва: за месец юни 2022 г. – 3 613,13 лева; за месец юли
2022 г. – 4 055,15 лева; за месец август 2022 г. –3 791,25 лева; за месец
септември 2022 г. – 3 865,68 лева; за месец октомври 2022 г. – 4 683,84 лева; за
месец ноември 2022 г. – 4 012,45 лева; за месец декември 2022 г. – 4 571,84
лева; за месец януари 2023 г. – 4 199,36 лева; за месец февруари 2023 г. – 3
887,76 лева; за месец март 2023 г. – 3 892,82 лева; за месец април 2023 г. – 4
350,08 лева; за месец май 2023 г. – 4 025,28 лева; за месец юни 2023 г. – 3
868,48 лева; за месец юли 2023 г. – 3 108,80 лева; за месец август 2023 г. – 3
348,31 лева; за месец септември 2023 г. – 4 701,41 лева; за месец октомври
2023 г. – 5 384,96 лева; за месец ноември 2023 г. – 4 774,32 лева; за месец
декември 2023 г. – 5 196,12 лева; за месец януари 2024 г. – 4 888,32 лева; за
месец февруари 2024 г. – 4 553,16 лева; за месец март 2024 г. – 4 772,04 лева;
за месец април 2024 г. – 5 380,80 лева; за месец май 2024 г. – 5 319,24 лева; за
месец юни 2024 г. – 5 047,92 лева; за месец юли 2024 г. – 5 292,28 лева; за
месец август 2024 г. – 5 134,34 лева; за месец септември 2024 г. – 5 051,16
лева; за месец октомври 2024 г. – 6 794,64 лева; за месец ноември 2024 г. – 5
855,68 лева; за месец декември 2024 г. – 6 370,72 лева; за месец януари 2025 г.
– 5 913,68 лева; за месец февруари 2025 г. – 5 507,68 лева.
Разликата между начислените и изплатени на ищеца брутни трудови
възнаграждения и изчислените на база основна месечна заплата в размер на
удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетна сфера,
съобразно предоставените данни он НСИ, брутни трудови възнаграждения за
периода от месец юни 2022 г. до месец февруари 2025 г. е в размер на 12
911,86 лева, както следва: за месец юни 2022 г. – (-20,16 лева); за месец юли
2022 г. – 421,89 лева; за месец август 2022 г. – 158,03 лева; за месец септември
2022 г. – 232,37 лева; за месец октомври 2022 г. – 1 050,56 лева; за месец
ноември 2022 г. – 379,17 лева; за месец декември 2022 г. – 938,56 лева; за
месец януари 2023 г. – 566,06 лева; за месец февруари 2023 г. – 196,10 лева; за
месец март 2023 г. – 221,20 лева; за месец април 2023 г. – 171,36 лева; за месец
май 2023 г. – (-153,44 лева); за месец юни 2023 г. – (-310,24 лева); за месец юли
2023 г. – 124 лева; за месец август 2023 г. – 78,01 лева; за месец септември
2023 г. – 522,78 лева; за месец октомври 2023 г. – 1 206,24 лева; за месец
ноември 2023 г. – 520,98 лева; за месец декември 2023 г. – 942,78 лева; за
месец януари 2024 г. – 82,08 лева; за месец февруари 2024 г. – (-253,08 лева); за
месец март 2024 г. – (-34,20 лева); за месец април 2024 г. – 574,56 лева; за
месец май 2024 г. – 513 лева; за месец юни 2024 г. – 241,68 лева; за месец юли
2024 г. – 486,03 лева; за месец август 2024 г. – 327,91 лева; за месец септември
2024 г. – 244,92 лева; за месец октомври 2024 г. – 1 299,60 лева; за месец
ноември 2024 г. – 489,52 лева; за месец декември 2024 г. – 1 004,56 лева; за
месец януари 2025 г. – 574,52 лева; за месец февруари 2025 г. – 141,52 лева.
Общият размер на посочените разлики помесечно, само за месеците с
положителна стойност е 13 682,98 лева.
5
Обезщетенията за забавено плащане върху всяка една от разликите
между начислените на ищеца и изчислените на база удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера, брутни трудови възнаграждения
за периода от месец юни 2022 г. до месец февруари 2025 г., е общо в размер на
2 649,91 лева, както следва: за месец юли 2022 г. – 152,16 лева; за месец август
2022 г. – 55,64 лева; за месец септември 2022 г. – 79,87 лева; за месец октомври
2022 г. – 352,05 лева; за месец ноември 2022 г. – 123,90 лева; за месец
декември 2022 г. – 298,62 лева; за месец януари 2023 г. – 174,53 лева; за месец
февруари 2023 г. – 58,72 лева; за месец март 2023 г. – 64,06 лева; за месец
април 2023 г. – 48 лева; за месец юли 2023 г. – 30,93 лева; за месец август 2023
г. – 18,58 лева; за месец септември 2023 г. – 118,79 лева; за месец октомври
2023 г. – 260,46 лева; за месец ноември 2023 г. – 106,80 лева; за месец
декември 2023 г. – 182,62 лева; за месец януари 2024 г. – 14,92 лева; за месец
април 2024 г. – 84,66 лева; за месец май 2024 г. – 69,50 лева; за месец юни 2024
г. – 29,96 лева; за месец юли 2024 г. – 54,55 лева; за месец август 2024 г. – 32,96
лева; за месец септември 2024 г. – 21,83 лева; за месец октомври 2024 г. –
100,60 лева; за месец ноември 2024 г. – 32,33 лева; за месец декември 2024 г. –
54,56 лева; за месец януари 2025 г. – 23,63 лева; за месец февруари 2025 г. –
4,68 лева. Законната лихва е изчислена от първо число на следващия месец до
31.05.2025 г.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 128, т. 2
от КТ във връзка с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
месечно възнаграждение на магистрат, равняващо се на удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните
НСИ, и на лихва за забава. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че през исковия период е заемал длъжността
„съдия“ в Районен съд – Пловдив и че през същия период брутното му трудово
възнаграждение е било в по-нисък размер от удвоената средномесечна заплата
на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните НСИ.
Между страните няма спор, че през исковия период ищецът е заемал
длъжността „съдия“ в Районен съд – Пловдив и му е начислявано и изплащано
основно месечно възнаграждение в размери съгласно утвърдената от пленума
на ВСС Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни
работни заплати на съдии, прокурори и следователи, както и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит съгласно чл.
219 от ЗСВ.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимите на ищеца
месечни възнаграждения и по-конкретно базата, върху която същите следва да
се изчисляват – дали въз основа на yдвoeнaтa cpeднoмeceчнa зaплaтa нa
зaeтитe лицa в бюджeтнaтa cфepa пo дaнни нa НСИ или въз основа на
максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и
6
следователи, утвърдени от плeнyмa нa BCC.
Правата и задълженията на магистратите, както и трудовото им
възнаграждение, се регламентират от ЗСВ. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ
пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и
следователите. В чл. 218, ал. 1 и 2 от ЗСВ са регламентирани размерите на
основните месечни възнаграждения на най-високите и на най-ниските
магистратски длъжности, като председателите на ВКС и на ВАС, главният
прокурор и директорът на НСС получават основно месечно възнаграждение,
равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния
съд, а основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска,
прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните
на НСИ. Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната
власт се определят от пленума на ВСС съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ. Няма
спор, че размерът на основното месечно възнаграждение на магистратите,
заемащи длъжност „съдия“ в районен съд, е в правомощията на пленума на
ВСС, който действа при условията на оперативна самостоятелност, но при
ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и
най-високо възнаграждение в съдебната система. Следователно основното
месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност не може да
бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска,
прокурорска и следователска длъжност, която съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е
в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната
сфера съгласно данните на НСИ.
От приетото по делото без възражения от страните заключение на
съдебносчетоводната експертиза, ценено от съда като компетентно, обективно
и обосновано, се установява, че през исковия период (месеците с отрицателна
стойност не са предмет на делото) начисленото и изплатено на ищеца брутно
трудово възнаграждение е в по-нисък размер от удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните НСИ. Т.е. за
всеки от процесните месеци определеният от пленума на ВСС размер на
основното възнаграждение на съдия от районен съд е по-нисък от удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на
НСИ. Законово правомощие на ВСС е да определя възнагражденията на
магистратите, но при условията, посочени в ЗСВ. Залегналата в чл. 218, ал. 2
от ЗСВ регламентация на размера на основното месечно възнаграждение за
най-ниската магистратска длъжност лишава ВСС като орган, администриращ
съдебната власт, от оперативна самостоятелност за избор на други, различни
правила – критерии и методология, за определяне на размера на
възнаграждението за тези длъжности. В случая ВСС е определил
възнаграждението за длъжността „съдия“ в районен съд под предвидения в
ЗСВ минимален размер, дори за най-ниската магистратска длъжност, която
съгласно чл. 163, т. 5 от ЗСВ е младши съдия, младши прокурор и младши
следовател, вместо ежемесечно да актуализира основното възнаграждение
7
съгласно изискванията на закона. В процесния период на ищеца е начислено
възнаграждение за заеманата длъжност в по-нисък от законоустановения
размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което в полза на
ищеца да бъде присъдено претендираното трудово възнаграждение, изчислено
на базата на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната
сфера според данните на НСИ за всеки от процесните месеци съгласно
приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза.
Принципно са верни доводите на ответника, че не е в правомощията на
съда, а на пленума на ВСС да определя основните месечни възнаграждения на
магистратите, както и че изискванията на финансовата дисциплина не
позволяват изплащане на възнаграждения в по-висок размер от определения
от пленума на ВСС, но това е следствие от спецификата на
законоустановената структура на съдебната система и по никакъв начин не
освобождава от отговорност съда в качеството на работодател да заплаща
дължимите на магистратите възнаграждения за положения от тях труд в
определения и гарантиран от ЗСВ минимален размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника. Липсва основание същият да бъде освободен
от заплащането им, тъй като не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК –
ответникът нито е признал иска, нито може да се приеме, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото. Отговорността за разноските по делото
е обективна и е поставена в зависимост единствено от изхода на спора. След
като ответникът не е заплатил дължимите на ищеца и определени със закон
трудови възнаграждения, същият е станал причина за завеждане на иска и
следва да понесе разноските по делото.
Пълномощникът на ищеца претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв. за
осъществена безплатна правна помощ в полза на друг юрист. Искането е
основателно и следва да бъде уважено. При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение съдът, без да е обвързан от определен
минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за
разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на
адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и
интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е
прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.
Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя
и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида
и обема и на събраните в производството доказателства, положения от
адвоката труд и други. В случая съдът, като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа сложност, тъй като спорът е изцяло правен, проведено
е само едно съдебно заседание, не е събран голям обем доказателства и
съобрази размерите на адвокатски възнаграждения, регламентирани в Наредба
8
№ 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които могат да служат
като обективен ориентир при преценка на справедливото възнаграждение на
адвоката, намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в
размер на 2 000 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на пълномощника на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
дължимата държавна такса и платеното от бюджета на съда възнаграждение за
съдебносчетоводната експертиза.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от
и.ф. административния ръководител – председател И. Б., да заплати на Д. С.
В., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „***** сумата от 13 682,98 лева,
съставляваща разликата между дължимото за периода от 01.06.2022 г. до
28.02.2025 г. брутно трудово възнаграждение на ищеца в предвидения в ЗСВ
минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в
бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва:
за месец юли 2022 г. – 421,89 лева; за месец август 2022 г. – 158,03 лева; за
месец септември 2022 г. – 232,37 лева; за месец октомври 2022 г. – 1 050,56
лева; за месец ноември 2022 г. – 379,17 лева; за месец декември 2022 г. –
938,56 лева; за месец януари 2023 г. – 566,06 лева; за месец февруари 2023 г. –
196,10 лева; за месец март 2023 г. – 221,20 лева; за месец април 2023 г. –
171,36 лева; за месец юли 2023 г. – 124 лева; за месец август 2023 г. – 78,01
лева; за месец септември 2023 г. – 522,78 лева; за месец октомври 2023 г. – 1
206,24 лева; за месец ноември 2023 г. – 520,98 лева; за месец декември 2023 г.
– 942,78 лева; за месец януари 2024 г. – 82,08 лева; за месец април 2024 г. –
574,56 лева; за месец май 2024 г. – 513 лева; за месец юни 2024 г. – 241,68
лева; за месец юли 2024 г. – 486,03 лева; за месец август 2024 г. – 327,91 лева,
за месец септември 2024 г. – 244,92 лева; за месец октомври 2024 г. – 1 299,60
лева; за месец ноември 2024 г. – 489,52 лева; за месец декември 2024 г. – 1
004,56 лева; за месец януари 2025 г. – 547,52 лева; за месец февруари 2025 г. –
141,52 лева, както и сумата от 2 649,91 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху разликата между дължимото за периода от 01.06.2022
г. до 28.02.2025 г. брутно трудово възнаграждение на ищеца и реално
начислените суми, считано от 1-во число на следващия месец до деня,
предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда – 31.05.2025 г., както
следва: за месец юли 2022 г. – 152,16 лева; за месец август 2022 г. – 55,64 лева;
за месец септември 2022 г. – 79,87 лева; за месец октомври 2022 г. – 352,05
лева; за месец ноември 2022 г. – 123,90 лева; за месец декември 2022 г. –
9
298,62 лева; за месец януари 2023 г. – 174,53 лева; за месец февруари 2023 г. –
58,72 лева; за месец март 2023 г. – 64,06 лева; за месец април 2023 г. – 48 лева;
за месец юли 2023 г. – 30,93 лева; за месец август 2023 г. – 18,58 лева; за месец
септември 2023 г. – 118,79 лева; за месец октомври 2023 г. – 260,46 лева; за
месец ноември 2023 г. – 106,80 лева; за месец декември 2023 г. – 182,62 лева;
за месец януари 2024 г. – 14,92 лева; за месец април 2024 г. – 84,66 лева; за
месец май 2024 г. – 69,50 лева; за месец юни 2024 г. – 29,96 лева; за месец юли
2024 г. – 54,55 лева; за месец август 2024 г. – 32,96 лева; за месец септември
2024 г. – 21,83 лева; за месец октомври 2024 г. – 100,60 лева; за месец ноември
2024 г. – 32,33 лева; за месец декември 2024 г. – 54,56 лева; за месец януари
2025 г. – 23,63 лева; за месец февруари 2025 г. – 4,68 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2025
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от
и.ф. административния ръководител – председател И. Б., да заплати на адвокат
В. С. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, личен № **********, служебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „***** адвокатско възнаграждение в размер на 2 000
лева.
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от
и.ф. административния ръководител – председател И. Б., да заплати по сметка
на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 653,32 лева.
Присъдените суми могат да се преведат по следната банкова сметка:
***** в „Юробанк България“ АД.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10