.30
гр. С., 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110147760 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „..“ ЕАД срещу В. С. Г. и
П. С. Г. искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество следните суми: В.
С. Г. – сумата от 224.41 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023 г., до
окончателното изплащане; сумата от 51.61 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.08.2021г до 18.12.2023г. върху цената на топлинната
енергия; сумата 12.52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.11.2020г – м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023г., до окончателното изплащане и сумата 3.08 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2021г. до 18.12.2023г. върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .г. на СРС, 153 състав, а П. С. Г. -
сумата от 224.41 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023 г., до
окончателното изплащане; сумата от 51.61 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.08.2021г до 18.12.2023г. върху цената на топлинната
енергия; сумата 12.52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.11.2020г – м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023г., до окончателното изплащане и сумата 3.08 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2021г. до 18.12.2023г. върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .г. на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите
не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците
суми за исковия период не били заплатени. Претендира присъждане на сумите за цена на
доставената топлинна енергия и мораторна лихва върху незаплатените суми. Релевирано е
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците лично са депозирали отговор на исковата
молба, в който оспорват исковите претенции като неоснователни и недоказани. Подчертава
се, че ответниците не живият в имота, като същият е получен по наследство от родителите
им, поради което те не се явяват клиенти на топлинна енергия. Поддържа се, че
отоплителните тела в жилището са демонтирани, като при покупката на апартамента не
било посочено в договора, че същият е топлоснабден. Релевирано е възражение за изтекла
давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като им бъде предоставена възможност да
ангажират доказателства по делото.
В проведено открито съдебно заседание и в представена писмена защита е
релевирано допълнително възражение за липса на облигационна връзка между страните,
поради липа на доказателства Общите условия на ищцовото дружество да са били
публикувани в два всекидневника съгласно предвиденото в чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ АД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
2
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 29, находящ се в гр.С., ж.к. „..“ ., ., ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Следва да се отбележи, че е
ирелевантно за правния спор дали имотът е описан като топлоснабден в договора за
покупко-продажба на държавен недвижим имот, доколкото дали един имот е топлоснабден
или не е характеристика на имота, която се описва в актовете за собственост. Нещо повече,
самият ответник В. Г. в проведеното открито съдебно заседание заявява, че ходи в имота,
когато го извикат за отчет на топлинната енергия, което изявление съдът цени като
признание по реда на чл. 175 ГПК на обстоятелството, че имотът е топлоснабден, т.е същият
е в сграда присъединена към топлоснабдителната мрежа.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са
изложени подробни аргументи от ответниците в депозираните от тях отговор на исковата
молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски
районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците В.
Г. и П. Г. са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен
договор от 02.08.1979г за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за
продажба на жилище от държавния жилищен фонд, от който е установява, че . Г. е придобил
право на собственост върху апартамент ., находящ се в гр.С., бул. „.“ № ., ., ., ., който адрес
съгласно прието по делото удостоверение от изх.№ .г, издадено от . С. съответства
понастоящем на адрес в гр.С., ж.к. „..“ ., .. Изрично следва да се посочи, че видно от прието
по делото и неоспорено от ответниците удостоверение изх.№.г. /л.19 от делото/ апартамент .,
находящ се в гр.С., ж.к. „..“ ., . е вписан в базата данни на ищцовото дружество като
апартамент . с абонатен номер .. Именно това е и абонатният номер, срещу който в
качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е положил подписа си . Г.,
видно от представения списък на етажните собственици, неоспорен от ответниците. Ето
защо при съвкупна преценка на доказателствата настоящият състав приема, че по делото е
установена идентичност между апартамент ., находящ се гр.С., ж.к. „..“ ., . и записания като
апартамент . в базата данни на ищцовото дружество имот, потребената топлинна енергия в
3
който е предмет на настоящото производство. Същ.еменно по делото не се спори, че към
датата на закупуване на имота 1979г. . Г. е бил в брак с . Г.а. Следователно съгласно
действащия към 1979 г. Семеен кодекс /ДВ. Бр. .г/ имотът е придобит в условията на . от . Г.
и съпругата му . Г.а. Обстоятелството, че двамата са били съпрузи се установява и от
приетото по делото удостоверение за наследници /л.18 от делото/. Видно от цитираното
удостоверение за наследници и от представеното в хода на производството удостоверение за
наследници изх.№ .г. /л. 86 и л.88 от делото/ . Г. е починал през 2004г, като е оставил за свои
наследници двамата ответници – синовете си В. С. Г. и П. С. Г. и съпругата си . Антонова
Г.а, които на основание чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН са получили по 1/3 ид.ч от притежаваното от него
имущество, в това число и от притежавания от него топлоснабден апартамент. С настъпване
на смъртта на . Г. семейната имуществена общност със съпругата му е била прекратена,
поради което следва да се приеме, че . Г. към датата на смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч от
жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на . Г.а. Следователно всеки от
ответниците е получил по наследство по 1/3 ид.ч от неговата 1/2 ид.ч или по 1/6 ид.ч от
процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства някой от
двамата ответници или . Г.а да се е отказал от наследството на . Г.. Ето защо следва да се
приеме, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че
към 2004г ответникът В. Г. и ответникът П. Г. са притежавали по 1/6 ид.ч от топлоснабдения
имот всеки от тях, а . Г.а е притежавала 4/6 ид.ч /1/6 по наследство от . Г. и 1/2 ид.ч по силата
на покупко-продажба/. Същ.еменно видно от представеното удостоверение за наследници на
. Г., неговата съпруга . Г.а е починала през 2020г, като ответниците още в отговора на
исковата молба изрично признават, че са получили по наследство от двамата си родители
процесния топлоснабден имот, като в проведено открито съдебно заседание ответникът В. Г.
потвърждава, че . Г.а е негова и на другия ответник майка – изявление, което съдът цени
като признание на неизгоден факт. Ето защо на основание чл. 5, ал. 1 ЗН ответниците през
м.01.2020г са получили по наследство и от . Г.а по 1/2 ид.ч от притежаваните от нея 4/6 ид.ч
от процесното жилище. Следователно през 2020г ответниците са притежавали по 1/2 ид.ч
от топлоснабдения имот.
След придобИ.не на съответните идеални части от имота не са ангажирани
доказателства, нито са изложени твърдения някой от ответниците да се е разпоредил с
притежаваната от него идеална част от съсобствеността. Не са ангажирани и доказателства
през исковия период да има учредено право на ползване върху имота в полза на трето за
спора лице. Следователно и през исковия период двамата ответници са притежавали
съответните идеални части от топлоснабденото жилище. Нещо повече още в отговора на
исковата молба и двамата ответници изрично признават, че те са наследили процесния имот
от родителите си, т.е че са собственици на същия, изявление което съдът цени по реда на чл.
175 ГПК.
Съгласно действащата към 2004, когато ответниците са придобили част от имота по
наследство от . Г., уредба - чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
4
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“, а именно, че
това е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за
клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период и към момента, в който
ответниците са придобили по наследство от . Г.а идеални части от топлоснабденото жилище.
Ето защо настоящият състав приема, че ответниците се явяват материално
легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабден имот
са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Същ.еменно по делото не са
ангажирани доказателства само един от двамата ответници в качеството си на наследник на .
Г. и . Г.а да е подал заявление за открИ.не на партида на негово име.
ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани
с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от К.. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила.
От ответникът В. Г. за първи път в проведеното открито съдебно заседание е
релевирано възражение, че липсват доказателства общите условия на „..“ ЕАД да са влезли в
сила, т.е да са били публикувани в два всекидневника. Това възражение се поддържа и от
ответника П. Г. в депозираните писмени бележки. Въпреки че възражението не е наведено в
отговора на исковата молба, съдът за пълнота на изложението намира, че следва да посочи
следното:
В настоящата хипотеза следва да бъдат съобразени разясненията дадени в решене №
189/11.04.2011г. по гр.д.№ 39/2010г. на ВКС, II т.о., съгласно които според разпоредбата на
чл.98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на ел. енергия при публично известни общи условия
и идентична с разпоредбата на чл.150, ал. 2 ЗЕ/ предпоставка за влизане в сила на Общите
условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Съгласно нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от К. общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
5
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже
влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В
посоченото решение на ВКС обаче е прието, че не съществува пречка, ако на съда е
служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат
посочени в съдебното решение. В настоящия случай ответниците не твърдят и не
установяват наличието на други публикувани общи условия с различно съдържание от
посочените от ищеца. В случая Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „..“ ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г.
на Съвета на директорите на ищцовото дружество и одобрени с Решение № . от 27.06.2016 г.
на К., са публикувани във вестник „.“ и във вестник „.“ на 11.07.2016 г. и са в сила от
10.08.2016 г. В този смисъл е и практиката на въззивната инстанция обективирана в решение
№ ./19.09.2024г. по в.гр.д.№ .г. на СГС, IV-Б въззивен състав, решение № ./23.06.2022г по
в.гр.д.№ .г на СГС, II – А въззивен състав.
По делото не е установено и някой от ответниците да е упражнил правото си на
възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
Ето защо следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответниците, че не
съществува облигационна връзка между тях и „..“ ЕАД, тъй като общите условия не били
публикувани в един централен и в един местен всекидневник.
Обстоятелството, че радиаторите в имота са демонтирани също не означава, че
между страните не е налице облигационна връзка. В действителност въз основа на приетото
по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, ценена от съда по реда на чл.
202 от ГПК, се установява, че радиаторите в имота на ответниците са били демонтирани, но
това не освобождава ответниците В. и П. Г.и от задължението да заплащат топлинната
енергия съобразно притежаваната от всеки от тях квота в съсобствеността – било то за .
и/или за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, нито ги освобождава от
качеството им на потребител на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 153, ал. 6 от
Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Следователно единственият случай, в който
клиент прекъснал топлоснабдяването към отоплителните тела в апартамента си не дължи
заплащането на топлинната енергия, е когато топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване е прекъснато от абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, но това е възможно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Закона за
енергетиката само когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване и декларират писмено това пред
топлопреносното дружество с искане за прекъсване на топлоснабдяването. Доказателства за
прекъсването на топлоснабдяването на цялата сграда-етажна собственост няма, а и липсват
6
подобни твърдения. Предвид това, съдът намира, че В. Г. и П. Г. през исковия период са
притежавали качеството потребители на топлинна енергия и като такИ. дължат заплащането
на стойността на доставената до имота им топлинна енергия.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответниците направено в отговора на
исковата молба, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач талони за отчет на уреди за дялово разпределение от 08.05.2021г и
14.05.2022г., носещи подпис на потребител и неоспорени от нито един от ответниците се
установява, че за имота на ответниците за исковия период е бил осигурен достъп и са
отчетени показателите на един брой водомер, като показанията на 08.05.2021г са били 492, а
на 14.05.2022г - 494. В заключението се вещото лице е посочило изрично, че именно въз
основа на така извършените реални отчете е начислена топлинната енергия за .. Вещото лице
е констатирало, че отчетеното количество топлинна енергия за . за исковия период е било
намалено с корекционен коефициент спрямо показанията на общия водомер в абонатната
станция. Предвид това за периода от м.05.2020г до м.04.2021г е отчетено количество 27
куб.м, а за периода от м.05.2021г до м.04.2022г – 2 куб.м.
За исковия период според констатациите на експерта в имота радиаторите са били
демонтирани, поради което топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана, не е
начислявана и топлинна енергия за щранг лира, а единствено топлинна енергия за . и за
сградна инсталация. В заключението е посочено и, че топлинната енергия за сградна
инсталация е начислена по формулата, приложена в Наредба № . от 12.03.2020г на база
пълна отопляема кубатура – 118 куб.м съгласно списък с разпределението на кубатурите в
сградата.
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в съвкупност с
представените по делото писмени доказателства – талони за отчет на уреди за дялово
разпределение, носещи подписа на потребител и неоспорени от ответниците, водят до
непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на топлинна енергия в количествата
начислени от ищцовото дружество за за сградна инсталация и за ..
7
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания, като е съответствал на одобрения тип.
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „..“ЕАД са приспаднати
техническите разходи в абонатната станция.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответниците топлинна
енергия за исковия период е на стойност 464.09 лева, от които 207.86 лева за начислени за
топлинна енергия за сградна инсталация и 256.23 лева са начислени за топлинна енергия за ..
Същ.еменно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения, от
страна на ответниците, че са били извършвани каквито и да било плащания.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност в
отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за
8
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2020г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2020г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е
изтекъл на 15.07.2023г. Аналогично и за останалите месеци от исковия период до
м.10.2020г., вземането за който е погасено по давност на 15.12.2023г. По отношение на
вземането за м.11.2020г. не е налице изтекла погасителна давност, защото същото е станало
изискуемо на 15.01.2021г и давностният срок за него би изтекъл на 15.01.2024г, но е бил
прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.12.2023г. Ето
защо Софийски районен съд приема, че към датата на депозирано на заявлението по чл. 410
от ГПК вземанията на ищеца за периода от м.05.2020г до м.10.2020г са били погасени по
давност. Следва изрично да се посочи, че съдът съобрази обстоятелството, че по силата на
императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г, за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г давност
не тече, но в настоящата хипотеза давността е започнала да тече след 20.05.2020г, а именно
от 15.07.2020г.
Следователно недължимо поради изтекла погасителна давност за вземанията за
периода от м.05.2020г до м.10.2020г, чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
съобразявайки сумите посочени в заключението по съдебно-техническата експертиза, на
161.75 лева. Предвид това непогасени по давност остават задължения в общ размер на
302.34 лева /464.09-161.75/
С оглед всичко изложено и при съобразяване на обстоятелството, че всеки от
ответниците притежава по 1/2 ид.ч от топлоснабдения имот, настоящият състав намира, за
установено по делото, че В. Г. и П. Г. дължат по 151.17 лева всеки от тях, до който размер
исковете спрямо двамата следва да бъдат уважени за период от м.11.2020г до м.04.2022г. За
останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
9
разпределение, което вземане не е погасено по давност за исковия период от м.11.2020г до
м.04.2022г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния ре.тър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „..” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия,
влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от „..“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим
на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия
клиентът заплаща на продавача, т.е на „..“ ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че
именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е
материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължима сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.31 от делото/ е в размер на 25.06 лева и е начислена за периода от
м.11.2020г. до м.04.2022г. При съобразяване квотите в съсобствеността всеки от ответниците
дължи по 12.52 лева.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
Предвид обстоятелството, че главницата, представляваща ежемесечно фактурираната
стойност на топлинната енергия доставена до имота, ползван от ответницата, за периода от
м.05.2020г. до м.10.2020г. е погасена по давност, то по аргумент от чл. 119 от ЗЗД и
задължението за заплащане на обезщетение за забава върху погасената по давност главница
също е погасено по давност.
За останалата непогасена част следва да намерят приложение Общите условия от
2016г., съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45
дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено,
че клиентът дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща
фактура, за която също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода,
10
за който се отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на
топлинна енергия. Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато деня за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в
забава ответникът, е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата
фактура срок. В конкретния случай от видно от представената общата фактура за
отоплителен сезон 2020-2021г. е издадена на 30.06.2021г., поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.08.2021г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за
периода от 15.08.2021г. до 18.12.2023г. върху стойността на потребената през отоплителен
сезон м.11.2020г.-м.04.2021г топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва.
Аналогично по отношение на стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на
30.06.2022г. се дължи обезщетение за забава за периода от 15.08.2022г. до 18.12.2023г.
Размерът на дължимата мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл.
162 от ГПК на общ 64.28 лева. Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по
отношение на ответниците следва да бъдат уважени за сумата от по 32.14 лева за всеки от
тях, а за останалата част на така посочената сума – исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо исковете
по отношение на ответниците за сумите от по 3.80 лева за всеки от тях - мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „..“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в общ размер на 50.36 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците съразмерно с притежаваната квота, т.е
по 25.18 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за изслушване
експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален
11
размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 425 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 285.42 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете, т.е за всеки от ответниците дължи по 142.71 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответниците, но от името
на същите не е релевирано искане за присъждане на такИ., нито са ангажирани
доказателства да са сторени разноски. Предвид това съдът не следва да присъжда разноски
по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „..“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., срещу В. С. Г., с ЕГН
********** с адрес в гр.С., ул. „.“ ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. С. Г., с ЕГН **********, дължи на „..“ ЕАД, ЕИК ., сума в
размер на сумата от 151.17 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.11.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023 г., до
окончателното изплащане; сумата от 32.14 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.08.2021г до 18.12.2023г. върху цената на топлинната
енергия; сумата от 12.52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.11.2020г – м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023г., до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .г. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за
сумата над 151.17 лева до пълния предявен размер от 224.41 лева и за периода от м.05.2020г
до м.10.2020г. като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3.08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2021г. до 18.12.2023г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение и за сумата над 32.14 лева до пълния
предявен размер от 51.61 лева, представляваща лихва за забава върху погасената по давност
цената на топлинната енергия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „..“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., срещу П. С. Г., с ЕГН
********** с адрес в гр.С., ул. „.“ ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. С. Г., с ЕГН **********, дължи на „..“ ЕАД, ЕИК ., сума в
размер на 151.17 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.11.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023 г., до
окончателното изплащане; сумата от 32.14 лева, представляваща лихва за забава в размер на
12
законната лихва за периода от 15.08.2021г до 18.12.2023г. върху цената на топлинната
енергия; сумата от 12.52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.11.2020г – м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023г., до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .г. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за
сумата над 151.17 лева до пълния предявен размер от 224.41 лева и за периода от м.05.2020г
до м.10.2020г. като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3.08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2021г. до 18.12.2023г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение и за сумата над 32.14 лева до пълния
предявен размер от 51.61 лева, представляваща лихва за забава върху погасената по давност
цената на топлинната енергия.
ОСЪЖДА В. С. Г., с ЕГН ********** с адрес в гр.С., ул. „.“ ., да заплати на „..“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 142.71 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд и сума в размер на 25.18 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА П. С. Г., с ЕГН ********** с адрес в гр.С., ул. „.“ ., да заплати на „..“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 142.71 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд и сума в размер на 25.18 лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ АД като трето лице-помагач
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13