РЕШЕНИЕ
№ 8911
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20231110160158 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 164, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ (отм.).
Производството е образувано по искова молба на „........................... с която
срещу С. Д. А. е предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
164, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ (отм.) за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4622,86 лева, представляваща 80% от получените
месечни и тримесечни бонуси и финансов бонус за начинаещи агенти, по
силата на т. 33 от Договор за застрахователно агентство № ................, т. от
.................... към него и т. .............. към договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
................................ г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 72725/2016 г. по описа на СРС, 119
състав.
Ищецът поддържа, че на .................... между страните е сключен Договор
за застрахователно агентство № ...................., ведно с ................ от ....................,
.................... от ......................... Поддържа, че на основание .................... към
договора, във връзка с т. 33 от договора, агентът има право да получава
месечни и тримесечни бонуси за сключени с неговото посредничество
застрахователни договори, при посочени в цитирания анекс условия. Съгласно
т. 33 от Договора и т. ...... от ...................., ако по една застраховка, сключена с
посредничеството на агента, дължимите застрахователни премии не са
платени до 3 месеца след края на двумесечния рисков срок, агентът, в чийто
портфейл е застраховката, следва незабавно да върне на застрахователното
1
дружество 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси, свързани с
конкретна полица, ако застраховката е в първата година на издаването й. Сочи,
че съгласно т. .................... агентът се задължава да възстанови на
животозастрахователното дружество всички суми, получени под формата на
................. в случай, че договорът за застрахователно агентство е прекратен
преди изтичане на една година от сключването му. Твърди, че в изпълнение на
договора за застрахователно агентство и с оглед сключените с помощта на
ответника 12 броя застрахователни договори за застраховки .......................,
ищцовото дружество е изплатило в полза на ответника бонуси в общ размер
5628,58 лева. С оглед наличието на застрахователни полици, изпаднали в
нередовност, поради неплатени премии, още в първата застрахователна
година, С. А., в качеството му на застрахователен агент, дължал връщане на 80
% от всички получени месечни и тримесечни бонуси. Поддържа, че са
сключени 12 броя застрахователни договори за застраховки .......................,
като за сключването на застрахователните полици, регистрирани в портфейла
на ответника за месец ноември и месец декември 2011 г., в качеството му на
застрахователен агент, С. Д. А., получил бонуси в общ размер на 5628,58 лева
(в това число 600 лева финансов бонус за начинаещи агенти – по 300 лева
месечно за месеците ноември и декември 2011 г.). Твърди, че до ответника са
изпратени две покани за доброволно изпълнение с изх. № .........................., в
които е указано в срок от 7 дни от поучаването им, да изплати дължимата
сума, като задължението не било изпълнено до настоящия момент. По
подробно изложените в исковата молба съображения претендира установяване
съществуване на вземането срещу ответника, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – ........................ Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за неоснователност на исковата
молба. Прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
претендираните суми с оглед изтичане на абсолютната давност поради това,
че заповедта за изпълнение е издадена преди повече от 5 години. Поддържа,
че е недоказано обстоятелството как, кога и каква сума дружеството му е
изплатило и на какво основание дължи връщане на 80% от полученото от
него. Сочи, че изпратените до него две покани за доброволно плащане, видно
от приложените към тях разписки, са върнати като неполучени, поради което
счита, че не е бил редовно и навреме уведомен за претенциите на ищеца.
Счита, че всякакви претенции за дължими суми били погасени по давност.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 164, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ (отм.):
За основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 164, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ (отм.) в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата по възникване на облигационното отношение с ответника,
2
наличието на основания за плащането на твърдените бонуси, фактическото
изплащане на тези суми в полза на ответника, както и възникването на право
за ищеца да иска от ответника възстановяване на изплатените бонуси/част от
тях, размера на претенцията, както и прекратяването на договора на
твърдяното основание.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи погасяване на претендираното вземане.
С оглед наведеното възражение за изтекла давност, ищецът трябва да
установи, че теченето на тази давност е било спирано или прекъсвано на някое
от основанията, уредени в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 164 КЗ (отм.) застрахователният агент е
физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по
чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за комисията за финансов надзор, което срещу
възнаграждение по възлагане на застраховател извършва застрахователно
посредничество от негово име и за негова сметка. Застрахователните агенти
биват обвързани и необвързани. Обвързаният застрахователен агент (какъвто
вид агент е и ответникът – според уговореното в процесния договор) не може
да събира премии и да извършва плащания към потребителите на
застрахователни услуги.
В процеса на подготовката, сключването и изпълнението на
застрахователния договор застрахователният агент изпълнява следните
основни функции: 1/ информационна функция – свързана с предоставяне на
кандидатите за застраховане на всякаква законодопустима за публичност
информация относно застрахователното дружество, пазара и предлаганите
застрахователни продукти, включително техните предимства и ползата от тях;
уведомяване на застрахователя за всички настъпили изменения в рисковата
ситуация на застрахованите обекти; 2/ консултантска функция – консултиране
на кандидатите или застрахованите по застрахователни въпроси, условия,
тарифи, подходи на застрахователя, ликвидационни проблеми и др.; 3/
пласментна (аквизиционна) функция – свързана с издирването, набирането,
селектирането и сключването на застраховки; 4/ ликвидационна функция –
определени случаи застрахователният агент може да участва в ликвидацията
на щетите (ако в договора е предвидена такава клауза); 5/ контролна функция
– тя се проявява както в подготвителния за застраховането етап, така и
особено при поддържането на застрахователния договор, като се изразява в
проследяване за изменение в рисковата ситуация, за редовността на
плащанията, за необходимите превантивни мерки и др. и 6/ рекламна функция.
От приложените по делото заверени преписи на сключен на ....................
между ищеца, в качеството му на застраховател, и ответника, в качеството му
на застрахователен агент, договор за застрахователно агентство с №
................................ и сключени на .................... анекси с номера ......................
към този договор, неоспорени от ответната страна, се установява, че между
страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което
ответникът е приел срещу комисионна да посредничи при сключване и да
обслужва застрахователни договори от името и с последиците, настъпващи за
3
ищеца (към този момент с фирма ................... По силата на т. ...... от
сключения договор ответникът е имал право да получава комисионна за
продажбите и за обслужване на застраховки на ищеца, на база на внесени от
клиентите премии в съответствие със Схема за комисионни и бонуси –
....................., неразделна част от договора. В клаузата на т. ....................... от
договора ищецът е поел задължение да заплаща на ответника комисионни за
сключените застрахователни договори и за обслужване на договорите,
размерът на които комисионни е посочен в т. ... от договора, а съгласно т. 33.
1. има право на допълнително възнаграждение ....................... . В .....................,
представляващо неразделна част от договора, е предвидено през първите
четири месеца от действието на договора ответникът да получава
възнаграждение ................. в размер на 300 лв., изплащането на което е било
обвързано с определени условия – 1) лично сключена поне една полица
месечно, с годишна начислена премия не по – малко от 800 лв., 2) редовността
на обслужвания от ответника портфейл трябва да бъде не по-малко от 90 %.
Между страните е постигнато съгласие ответникът да поеме задължение да
възстанови всички суми получени под формата на ................... в случай, че
действието на договора за агентство бъде прекратен по вина или по
инициатива на ответника, преди изтичане на една година от сключването му –
т..................... Страните са се съгласили ответникът, в чийто портфейл е
застраховката, да върне незабавно 80% от получените бонуси, свързани с
конкретната полица, ако застраховката е в първата година от сключването и
50% от получените бонуси, свързани с конкретната полица, ако застраховката
е във втората година от сключването, в случаите когато дължимите премии по
конкретната застраховка не са заплатени до три месеца след края на
двумесечния рисков срок. Постигнатото съгласие е отразено в т. 33 от
договора за застрахователно агентство, както и в т. ............... от Анекс №
.................... към договора.
В клаузата на т. ....................... към договора е предвидено изплащане на
месечен бонус, реализиращ се при сключване на определен брой застраховки
за месеца, техния срок, общ брой на сключени допълнителни пакети и
минимална платена премия за всяка полица, като бонусът възлиза от ..... В т.
...... от същия анекс е предвиден тримесечен бонус, който се изплаща на
ответника при наличието на определен брой нови сключени полици през
тримесечието, общ брой сключени допълнителни пакети и записана премия по
нови полици за тримесечието, като бонусът варира между ........................
От приетото по делото заключение на вещото лице по възложената
съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира
за пълно, ясно и обосновано и затова го кредитира изцяло, се установява, че за
периода от м. ......................... г., с посредничеството на ответника, са сключени
........ застраховки ....................... по продукти ..................... по които дължимите
премии не са заплатени в рамките на ...... последователни месеца от
последната месечна внесена договорена премия и полиците са изпаднали в
нередовност в първата година от сключването им. От счетоводните записвания
при ищеца, преводни нареждания и месечни отчети на агент №
........................... С. Д. А., вещото лице е установило, че за периода от ноември
4
на ........................ г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 3072,75 лв.,
представляващ месечен бонус за .................... лв., представляващ тримесечен
бонус за ........................ представляваща финансов бонус за
...................................
От неоспорената от ответника справка .................. и заключението на
ССчЕ, се установяват номерата на сключените полици, застрахованите лица
по тях, размер на месечната премия, датите на сключване и изпадане в
нередовност, както и периода, за който е заплатена полицата. Установява се,
че полиците са сключени в периода от .................... до .................. г. със
застрахованите лица, като по всеки от договорите за застраховка са заплатени
между една и три последователни премии, след което плащанията са били
преустановени и нито една от ..................... не е продължила действието си. От
изложеното съдът намира, че в тежест на ответника е възникнало
задължението за връщане незабавно на ищеца на сумата от 2458,20 лв.,
представляваща 80% от получените месечни бонуси в исковия период
(3072,75 лв.), както и на сумата от 1564,66 лв. представляваща 80% от
получените тримесечни бонуси в исковия период (1955,83 лв.), съгласно т. 33
от Договора за застрахователно агентство, съответно т. ................... от
.................... към него, поради което исковата претенция за връщане на 80% от
получените месечни и тримесечни бонуси се явява основателна.
По отношение претенцията в частта за сумата от 600 лв., представляваща
възнаграждение „доход за начинаещи“ съдът намира, че от страна на ищеца не
са ангажирани доказателства за прекратяване действието на договора за
агентство, респ. това да е станало по вина или по инициатива на агента до
...................... г., на която дата е изтекла една година от сключването му, и
затова настоящият съдебен състав намира, че не се е сбъднало условието в
клаузата на т. ....... от „..................... неразделна част от сключения договор,
явяващо са предпоставка за възникване на задължение у ответната страна да
възстанови полученото възнаграждение ....................... Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца в тази си част е неоснователна и поради това
не следва да бъде уважена.
По възражението за изтекла давност:
От ответника своевременно е наведено възражение за изтекла давност,
което съдът намира за неоснователно, като съображенията за това са следните:
На първо място неоснователно е възражението за настъпила погасителна
давност по отношение на претендираните суми, тъй като заповедта за
изпълнение е издадена преди повече от ....... години. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено
на ........................, указанията по чл. 415, т. 1 ГПК са редовно получени от
заявителя на ....................... г., искът е предявен на ................. г. С оглед на
изложеното, давността е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на ........................ – чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като давността
не тече, докато трае съдебният процес относно вземането – чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.
5
В разглеждания случай при осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на чл. 33 от процесния договора и т. 3. 3 от .................... към него и
съобразяване на основните задължения на застрахователния агент да
посредничи при сключването на застрахователни договори и да ги обслужва,
уговорените условия за заплащане на месечен и тримесечен бонус, които са
свързани и със сроковете на полиците, т. е. с очакването на застрахователя да
инкасира всички застрахователни премии, както и с оглед преценената от
страните еквивалентност на престациите предвид техния правен интерес (чл. 9
ЗЗД), съдът приема, че изрично договореното между страните в
горепосочените клаузи ответникът да дължи връщането на част от получените
бонуси, ако по конкретна застраховка дължимите премии не са платени до 3
месеца след края на двумесечния рисков срок, разкрива действителната им
воля, че застрахователният агент е станал носител на вземане под условие –
поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие (осъществяването на
фактите по което зависи само от волята на трето лице – виж чл. 25 ЗЗД), при
сбъдването на което се внася изменение във вече настъпилите правни
последици чрез точно уреждане на параметрите на имуществените отношения
между страните в зависимост от момента на настъпване на въведеното
условие, без налагане на предвидените в договора санкции.
В този смисъл съдът намира, че уговорката между страните за връщане от
агента на 80 % от получените от него бонуси, няма характер на неустойка.
Неустойката е съглашение за обезпечение на вредите от неизпълнението, без
те да се доказват. Тя е проявна форма на договорната отговорност, като
основните й функции са обезпечителна, обезщетителна и санкционна
(наказателна). Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка
включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено
изпълнение от страна на длъжника по договора – чл. 92, ал. 1 ЗЗД, виж и
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В
случая в обсъжданите клаузи липсва уговорка между страните, че длъжникът
(застрахователният агент) следва да направи плащане на определена или
определяема парична сума, ако не изпълни свое задължение по основния
договор. Не са налице типичните за неустойката санкционна, обезпечителна и
обезщетителна функции, доколкото с тази уговорка не се цели компенсиране
на евентуалните вреди от неизпълнението на договора и осигуряването на
точно изпълнение на задълженията на длъжника под страха от предварително
определената имуществена отговорност, която би носел в случай на
неизпълнение. Предвидената уговорка представлява модалитет, като
връщането на заплатените бонуси е поставено под условие, което не зависи от
страните - бъдещо несигурно събитие, а именно добросъвестността на
застрахованите лица, сключили застрахователни правоотношение с ищеца, с
посредничеството на ответника, като застрахователен агент. Неизпълнението
на задълженията на тези трети лица по отделни правоотношения, активира
клаузата, респ. същата не обезпечава изпълнението на договорните
задължения на агента, защото настъпването на условията за активирането й,
не зависи от неговата воля. Посочената клауза не е и такава за периодично
плащане. Това е така с оглед на обстоятелството, че за заплащането на всеки
6
отделен месечен или тримесечен бонус следва да са осъществени
допълнителни условия. Сбъдването на тези допълнителни условия е
несигурно събитие, поради което изплащането на бонусите няма периодичен
характер, доколкото е предпоставено от осъществяването на допълнителни
юридически факти. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 1873
от 14.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10770/2021 г., Решение № 260629 от
28.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7523/2020 г., Решение № 2531 от 23.04.2020
г. на СГС по в. гр. д. № 11394/2019 г., Решение № 4111 от 6.06.2019 г. на СГС
по в. гр. д. № 13795/2018 г. и др.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
„понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.“. Следователно, еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем. Претендираните от ищеца срещу ответника вземания не
притежават характеристиките на периодични плащания (с такива
характеристики са задълженията на ищеца към ответника за заплащане на
месечен и тримесечен бонус). Същевременно, както беше разяснено,
ищцовата претенция няма характер на неустойка, доколкото в случая за
ответника възникват уговорените неблагоприятни последици за връщане на
част от допълнително получено възнаграждение по договор за
застрахователно агентство, но възникването на горните последици не се
дължи на поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение по договора,
а от поведение на трето лице – застрахован. От изложеното съдът намира, че
по отношение процесните вземания е приложима петгодишната давност,
която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114,
ал. 1 ЗЗД). Задължението на ответника за заплащане на получено възниква
към момента на отпадане на основанието – в случая изтичане на периода, в
който застрахованите лица е следвало да заплатят застрахователните си
премии по сключените договори за застраховка, най-ранния от които е
18.02.2012 г., когато дължимите премии по първите няколко полици не са били
заплатени от застрахованите лица, след което е започнал да тече 5-годишния
давностен срок, изтекъл на .............. респ. след подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК, прекъсващо давността по смисъла на чл. 422 ГПК. По
изложените съображения, съдът намира възражението на ответника за изтекла
давност за неоснователно, поради което исковата претенция следва да бъде
уважена до размера на сумата от 4022,86 лв., включваща сбора от 80 % от
получените от ответника месечни и тримесечни бонуси (сумата от 2458,20 лв.,
представляваща 80% от получените месечни бонуси в исковия период
(3072,75 лв.), и сумата от 1564,66 лв. представляваща 80% от получените
7
тримесечни бонуси в исковия период (1955,83 лв.), ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – ........................, до
окончателното плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска. Дължимите разноски
в настоящото производство са в размер от 1092,98 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Дължимите разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 72725/2016 г. по описа на СРС, 119
състав, са в размер на 421,58 лв. – за държавна такса и уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в
настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на
103,83 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила
труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
8
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване
на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от
този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. (НМРАВ), или
макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер за представителство в размер на 800 лева не се явява
явно/съществено прекомерен. Макар делото да не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до
извод за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, както беше
разяснено по-горе. При възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът извършва преценка дали възнаграждението
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела
с подобна фактическа и правна сложност. В случая, възнаграждението не е
уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар.
Казаното се потвърждава и от обстоятелството, че самият ищец е уговорил и
заплатил адвокатско възнаграждение в размер 763 лева за защита и съдействие
по същото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.
Д. А., ЕГН ********** дължи на „........................... ЕИК .................... на
9
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 164, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ (отм.)
сумата от 4022,86 лева, представляваща 80% от получените месечни и
тримесечни бонуси по Договор за застрахователно агентство № .................... г.,
.................... от ......................... към него, ведно със законната лихва от
........................ до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 72725/2016 г. по описа на СРС, 119
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 4022,86 лева
до пълния предявен размер от 4622,86 лева.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „........................... ЕИК
.................... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 421,58 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 72725/2016 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 1092,98
лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „........................... ЕИК .................... да заплати на С. Д. А., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 103,83 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10