Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр.А.,
19.07.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.кият
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на деветнадесети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
М. Джанкова
Съдебни заседатели: ….…..…………..
при секретаря Яна
Петкова и присъствието на прокурора …………… като разгледа докладваното от съдията
М. Джанкова гражданско дело № 120 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Т.Г.Г., ЕГН **********, П.Г.Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********,
действащи чрез пълномощници
адв.Е.М. и адв.М.Д.,***, със съдебен адрес:*** против Д.Й.К.,
ЕГН ********** и Ж.Г.К., ЕГН **********, двамата с посочен адрес: ***.
С исковата
молба ищците Т.Г.Г., ЕГН **********, П.Г.Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********
предявяват против двамата ответници – съпрузите Д. и Ж.
К., четири иска в условията на евентуалност, като молят, както следва:
1. На основание чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да
бъде прогласен за нищожен като противоречащ на добрите нрави, сключеният с Hотариален
акт № 141, том IV-ти, peг. № 4318, дело 706 от
23.08.2016 г. на нотариус Г. Г. (вписан с рег. №557 на НК – София, с район на
действие – района на АРС) , договор за продажба, сключен между ответниците и Й. Й. до размера от 4/12 (четири дванадесети)
ид.ч. и между ответниците и
Г. Г. за 1/6 (една шеста) идеална част
от самостоятелен обект в ***, в жилищен блок - ***, състоящ се от избен етаж,
партерен етаж (с магазини), три жилищни етажа и тавански етаж, който
самостоятелен обект представлява апартамент
№ 4 във вх.2 на трети жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, черна
кухня, баня, тоалетна, две антрета, килер и кът за храна, с площ 92,74 кв.м.
при граници: от изток - външен зид, от запад - външен зид, от север -
апартамент на П.В., от юг - апартамент на М.С., отгоре - таванско помещение,
ведно с 5/6 ид.ч. от прилежащото към апартамента избено помещение № 18 с площ 9 кв.м. и
5/6 ид.ч. от прилежащото към апартамента таванско помещение № 10 с площ 24 кв.м.
и съответните идеални части от сградата и правото на строеж върху терена;
2. На основание чл. 40 от 33Д, при условията на евентуалност се моли
да бъде прогласен за недействителен пo отношение на двамата ищци П.Г. и Д.Г. като сключен във вреда на представлявания,
сключения с Нотариален акт № 141, том IV-ти, рег. № 4318, дело 706 от
23.08.2016 г. на нотариус Г. Г., договор за продажба между ответниците
и Й. Й. до размера от 4/12 (четири дванадесети) ид.ч.
от описания пo-гope недвижим имот;
3.
На основание чл. 42 от 33Д, при условията на евентуалност се моли да бъде прогласен за недействителен пo отношение на ищците П.Г. и Д.Г. като сключен без представителна власт,
сключения c Нотариален акт № 141, том
IV, peг. № 4318, дело 706 от 23.08.2016г. на нотариус
Г. Г. договор за продажба между ответниците и Й. Й.
до размера от 4/12 ид.ч. (четири дванадасети)
от описания пo-гope недвижим имот;
4.
На основание чл.26, aл.2, предл.5
от ЗЗД, при условията на евентуалност се моли да бъде прогласен за нищожен като
симулативен, сключеният c Нотариален акт № 141,
том IV-ти, peг. № 4318, дело 706 oт
23.08.2016г. на нотариус Г. Г. договор за продажба на описания пo-гope недвижим имoт, като се
приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният c
Нотариален акт № 141,
TOM IV, рег. №
4318, дело 706 от 23.08.2016г, на нотариус Г. Г., договор е такъв за дарение.
Ищците
претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Представят
писмени доказателства и заявяват доказателствени
искания – за назначаване на съдебни експертизи (СТЕ и СМЕ) и за допускане на
двама свидетели при довеждане. В съдебно заседание, чрез пълномощниците
адв.Д. и адв.М. поддържат предявените искове. Ангажират писмени и гласни
доказателства. Представят списък с разноски по чл.80 от ГПК.
В срока и по
реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците Д.Й.К., ЕГН **********
и Ж.Г.К., ЕГН **********, двамата действащи чрез пълномощник адв.Д.И. *** представят писмен отговор. Не
оспорват допустимостта на исковата претенция. Излагат подробно становище за
неоснователност и недоказаност на всеки един от четирите иска, заведени в
условията на евентуалност, поради което и молят за отхвърлянето им.
Също
представят писмени доказателства и молят за допускане на свидетели при
довеждане. Претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. В
съдебно заседание поддържат първоначално заявеното с отговора си становище за
неоснователност за всеки от предявените в условията на евентуалност искове.
Предявени са обективно и евентуално съединение искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.40 от ЗЗД, чл.42 от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че ищците са
наследници на Г. Й. Г., б.ж. на гр.А., починал на 07.01.2017 г. като Т.Г.Г. е преживялата го cъпpyгa, a П.Г.
и Д.Г. - негови деца. В подкрепа на изложеното е представеното с исковата молба
удостоверение за наследници № 128/08.01.2018г. на Община А..
Двамата ищци П.Г.Г.
и Д.Г.Г. са и наследници пo
право на заместване и нa своя дядо Й. Г. Й., б.ж. на гр. А., починал на 12.02.2017 г. (баща на Г. Й. Г.),
видно от приложеното удостоверение за наследници № 246/15.01.2018г. на Община А..
Не е спорно също така, че на 23.08.2017 г.
Г. Й. Г. и Й. Г. Й. са сключили с ответницата Д.Й.К. - сестра на първия и
дъщеря на втория от прехвърлителите, договор за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, за което е съставен Нотариален акт № 141, том IV-ти, peг. № 4318, дело 706 от 23.08.2016 г. на нотариус Г. Г.,
вписан в НК под № 557, с район на действие – район на РС - А. . Сделката е
сключена пo време на брака на Д.К. с Ж.К., поради
което и по силата на установената в чл.21 от CK презумпция и предвид
възмездният характер на сделката, процесният имот е придобит
в режим на семейна имуществена общност на двамата ответници,
което обосновава правния интерес на ищците и спрямо втория ответник, поради
което заявените в условията на евентуалност искови претенции са процесуално
допустими, но съдът намира за неоснователни по следните съображения:
C процесният договор Г.
Г. и Й. Г. са продали на Д.К. (както се посочи - сестра на първия и дъщеря на
втория от тях), притежаваните от прехвърлителите общо
5/6 ид.ч. от самостоятелен
обект в гр. А., ***, в жилищен блок- ***, състоящ се от избен етаж, партерен
етаж (с магазини), тpи жилищни етажа и
тавански етаж, който самостоятелен обект представлява апартамент № 4 във вх. 2
на трети жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня,
тоалетка, две антрета, килер и кът за храна, с площ 92,74 кв. м. при граници:
от изток - външен зид, от запад - външен зид, от север - апартамент на П. В.,
от юг - апартамент на М.С., отгоре - таванско помещение, ведно с 5/6 ид.ч.
от прилежащото към апартамента избено помещение № 18 с площ 9 кв.м. и 5/6 ид.ч. от прилежащото към апартамента таванско помещение №
10 с площ 24 кв.м. и съответните идеални части от сградата и правото
на строеж върху терена срещу продажна
цена от 9 800,00 (девет хиляди и осемстотин) лева, общо за двамата
продавачи без да е кокретизирано при каква за всеки
от тях поотделно, както и при запазване за двамата на правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху гореописания
имот.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – нищожност поради противоречие с добрите нрави, съдът намира претенцията за неоснователна.
Ищците твърдят, че договорът е нищожен на посоченото от тях основание, тъй
като към момента на извършване
на сделката и двамата продавачи са се намирали в крайно тежко здравословно
състояние: прехвърлителят Й. Й. от години страдал от деменция, която според тях се влошавала непрекъснато до
степен той да нe може да се ориентира във времето и
пространството, като състоянието мy било допълнително
утежнено от претьрпян мозъчен инсулт. В този смисъл
сочат, че през 2016г. Й. Й. е подал заявление до община А. за ползване на услуга
пo програма „Грижа за независим живот“, като в
приложение към заявлението е посочено, че нe e
състояние да води разговор, нe гледа телевизия, не чeтe и не поддържа социални контакти. Към заявлението е
приложена и етапна епикриза от личния му лекар,
според която лицето е в увредено общо състояние, с мозъчно-съдова болест, деменция и високо кръвно налягане, затруднена до невъзможна
походка. Ангажираните от ищцовата страна свидетели И.
Х. и Ж. К. с показанията си в голяма степен потвърждават изложеното – относно тежкото
според впечатленията им здравословно състояние на Й. Й.. От друга страна и
двамата сочат, че са се срещали с него едва няколко пъти след претърпения
инсулт през 2012 год. Ето защо и съобразявайки
показанията им с тези на св.З. Н. и св.Г. Д., които напълно ги
опровергават – последните двама са
категорични, че до смъртта си Й. е бил макар физически безпомощен, напълно адекватен,
съдът приема, че следва да кредитира относно състоянието му най-вече вещото
лице д-р П.П.. Последният дава заключението, че при
поставената диагноза „деменция“ в етапна епикриза от 01.03.2016 г. на лични лекар д-р З. се сочи за заболяване на Й., чието естество
касае един бавен и продължителен във времето процес, в чийто начален стадий
лицето разбира свойството и значението
на постъпките си. Процесната продажба е извършена
през лятото на 2017 година, т.е. около година и половина след диагностицирането, поради което и съдът, ценейки показанията на
св. З. Н. и св.Г. Д., почти ежедневно контактиуващи с
Й., присъствали включително при уговаряне на сделката между страните, намира че
прехвърлителят е бил в състояние да формира адекватно
волята си, като в конкретния случай категорично е заявил желанието си за извършване
на процесната сделка.
Не е спорен между страните и
факта, че прехвърлителят Г. Г. пo време на сключване на
сделката също е имал сериозно здравословни увреждания – бил е в напреднал
стадий на онкологично заболяване, след като през м.февруари 2016г. е диагностициран с хондросарком на
тазовите кости с метастази.
Не се събраха убедителни доказателства обаче в резултат на прогресирането на болестта и на приеманите обезболяващи медикаменти, той е бил трайно дезориентиран за хора, място и време, да е получавал с халюцинации, както се сочи в исковата молба. Не е спорно, че Г. Г. е починал няколко месеца след сключване на процесната сделка, както и че основни грижи за него е полагала съпругата мy - ищцата Т.Г., която е съхранявала и разходвала средствата на семейството. По делото обаче не се събраха и доказателства дали управлението на финансите е в резултат на влошеното здравословно състояние на Г. Г. или като утвърдени в годините между съпрузите взаимоотношения по повод начина на разпореждането със семейния бюджет, а също и пряката връзка на изложеното с предмета на спора.
В допълнение към така установената фактическа обстановка следва да се отбележи, че всички разпитани по делото свидетели са категорични относно едно –изключително близките отношенията на страните по сделката – отв.Д.К., баща й Й. Й. и брат й Г. Г., които се отличавали с разбирателство, уважение, привързаност, описани най-общо от ищцовата свидетелка И. Х. с наличието на „силна връзка“ между тримата и то не едва по повод влошеното здравословно състояние на последните двама, а трайно – през годините. При това положение съдът счита, че не се установи някой от прехвърлителите да е бил обект на внушение или манипулация на волята, по времето и по повод влошеното им здравословно състояние.
По иска с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД и чл. 40 ЗЗД, за признаване на процесния договор за покупко-продажба за нищожен, поради противоречия с добрите нрави и морала, следва да се отчете, че съгласно договореното между страните със сключения договор за покупко- продажба, уговорената цена възлиза на сумата от 9 800 лв.
От събраните пред настоящата инстанция доказателства се установява, че данъчната оценка на процесния имот в цялост възлиза на сумата от 36 986,00 лв., а пазарната му стойност на към датата на сключване на договора – 23.08.2016 г, е в размер на 64 918 лв., съгласно заключението на вещото лице П., т.е. пазарната стойност на дяла от недвижимия имот на Й. Г. възлиза на сумата от 43 278,66 лв., а на Г. Г. – на 10 819,67 лв., към датата на подписване на нотариалния акт.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД прокламира свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. От друга страна - понятието „добри нрави“ безспорно предполага известна еквивалентност на престациите, като при констатиране на тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В конкретният случай договорената цена за продажба на 5/6 ид.ч. от процесния имот, възлиза на сумата от 9 800 лв., която действително е значително по-ниска от пазарната такава – 54 098 лв. (за дяловете от 5/6 ид.ч. общо за двамата прехвърлители), а също и от данъчната оценка - 36 986 лв. Следва в конкретния случай обаче да се отчете и факта, че дялът на наследодателя, общ на тримата ищци - Г. Г. (съпруг на първата и баща на другите двама) от имота е възлизал при извършване на сделката на 1/6 ид.ч., т.е. пазарната му стойност е била 10 819,67 лв. (при оценка за целия имот – 64 918лв.), а стойността на дяла по данъчна оценка – 6 164,33 лева (обща данъчна оценка на имота – 36 986лв.). Отделно от това имотът е бил в режим на съсобственост между ответницата Д.К. и прехвърлителите по сделката, т.е. при желание за продажба на имота при условията на чл.33, ал.1 от ЗС за тях е било налице задължението да го предложат първо на съсобственика – в случая на ответницата. Безспорно не без значение между страните по сделката е бил и факта, че същите са в най-близко родство (брат, сестра и баща), между които според показанията на всички разпитани свидетели е имало прекрасни взаимоотношение на обич, привързаност и взаимно уважение. Изложеното, факта, че имотът е бил семейна общност на родителите на ответницата Д.К. и брат й Г. Г., както и обстоятелството, че прехвърлителите, наред с получената за дяловете си парична сума, са запазили и правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия имот, следва да се ценят при преценка дали е извършено нарушение на добрите нрави, така както се сочи от ищците. Липсва спор, а и всички ангажирани гласни доказателства удостоверяват, че прехвърлителят Й. Г. се е ползвал до самата си смърт еднолично и необезпокоявано, като е живял сам в процесния имот. Що се отнася до това, че е бил в тежко здравословно състояние, съдът кредитирайки представената медицинска документация, както и изготвеното въз основа на същата заключение на вещото лице д-р П. по назначената съдебно-медицинска експертиза, отчита, че същото е било трайно от години – при първи лек мозъчен инсулт на 22.11.2010 г., втори – средно тежък – през 2014г., но с възстановена мозъчна функция.
При изложените данни и съображения, макар в конкретния случай договорената цена за прехвърлената на ответницата ид.част от имота да е значително по-малка от пазарната такава, съдът намира, че не би могъл да се направи обоснован извод за такава неравностойност на престацията (при приспадане и пожизненото право на ползване, също е оценяемо), която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на този извод на съда следва да се отбележи, че трайната практика на ВКС приема, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, което в конкретния случай не е налице.
Ето защо и предвид на това, че е налице ответна парична престация, чийто размер не би могъл да обоснове неравностойност с насрещната, то настоящият съдебен състав приема, че договорът за покупко - продажба, сключен с процесния нотариален акт, не противоречи на добрите нрави и морала по смисъла на закона, поради което не би могъл да се направи извод, че същият се явява нищожен на претендираното основание.
По иска с правно основание чл.40 от ЗЗД – недействителност пo отношение на двамата ищци П.Г. и Д.Г. като сключен във вреда на представлявания, договор за продажба между ответниците и Й. Й., сключен с Нотариален акт № 141, том IV-ти, рег. № 4318, дело 706 от 23.08.2016 г. на нотариус Г. Г., до размера от 4/12 (четири дванадесети) ид.ч. от описания пo-гope недвижим имот, съдът намира претенцията за неоснователна, при гореизложените мотиви.
Нещо повече – наред със заплащане на договорената цена от 9 800 лева, макар и безспорно по-ниска от пазарната оценка на съответните ид.ч. от имота, двамата прехвърлители по сделката са запазили пожизнено право на ползване върху целия имот, макар да са били собственици на идеални части. Безспорно установен е факта, че от същото това право прехвърлителят Й. Й. се е ползвал необезпокоявано до смъртта си.
По иска с правно основание чл.42 от ЗЗД – прогласяване пo отношение на ищците П.Г. и Д.Г. за недействителен като сключен без представителна власт, сключения c Нотариален акт № 141, том IV, peг. № 4318, дело 706 от 23.08.2016г. на нотариус Г. Г. договор за продажба между ответниците и Й. Й. до размера от 4/12 ид.ч. (четири дванадесети) от описания пo-гope недвижим имот недействителност на договора, съдът намира претенцията за неоснователна по изложените по-горе съображения. За изчерпателност и в допълнение следва да се отбележи, че продавачът Й. Г. макар да не е присъствал лично на сделката, e упълномощил надлежно дъщеря си. Видно от представеното нотариално заверено пълномощно (на л.17 от делото), в него изрично е упоменато, че Д.К. е овластена да сключи процесната сделка при каквито условия намери за добре, както и че уговорената сума, е получена от упълномощителя. Факта, че конкретния размер на сумата не е посочен в пълномощното, не води до липсата на представителна власт на пълномощника.
По иска с правно основание чл. 26, ал.2 пр.5 от ЗЗД – нищожност на договора, поради неговата привидност при условията на симулация, съдът намира претенцията също за неоснователна, а и за недоказана. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл. 17 и чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), като тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи. В случая се твърди, че процесната сделка е симулативна, доколкото прикрива дарение. И двамата купувачи обаче са декларирали, чe са получили уговорената цена - единият в нотариално завереното пълномощно, a другият - в нотариалният aкт. Ищците и не твърдят, че наследодателите им не са получили посочената сума по договора от 9 800лв., а в потвърждение на този факт са категоричните показания на св.Г. Д. – очевидец на предаването и преброяването на парите в дома на Й. Й., както и на изявлението на Г. Г. след получаване им, че „…всичко е точно“. При това положение – с установена размяна на престации и доколкото основната отлика на договора за дарение е безвъзмездния му характер, не е налице нищожност, поради привидност при условията на симулация.
По изложените съображения съдът намира, че всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците следва се възложи да заплатят направените от ответниците съдебно-деловодни разноски в размер на 1500,00 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и защита.
Водим от гореизложеното, А.кият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Г.Г.,
ЕГН **********, П.Г.Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********
действащи чрез пълномощници
адв.Е.М. и адв.М.Д.,***, със
съдебен адрес:*** против
Д.Й.К., ЕГН ********** и Ж.Г.К.,
ЕГН **********, двамата с посочен адрес: ***, на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за прогласявяне за нищожен като противоречащ на добрите
нрави, сключеният с Hотариален акт № 141, том
IV-ти, peг. № 4318, дело 706 от 23.08.2016 г. на
нотариус Г. Г. (вписан с рег. №557 на НК – София, с район на действие – района
на АРС) , договор за продажба, сключен между ответниците
и Й. Й. до размера от 4/12 (четири дванадесети) ид.ч.
и между ответниците и Г. Г. за 1/6 (една шеста) идеална част от самостоятелен обект в ***, в
жилищен блок - ***, състоящ се от избен етаж, партерен етаж (с магазини), три
жилищни етажа и тавански етаж, който самостоятелен обект представлява апартамент № 4 във вх.2 на трети
жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня, тоалетна,
две антрета, килер и кът за храна, с площ 92,74 кв.м. при граници: от изток -
външен зид, от запад - външен зид, от север - апартамент на П.В., от юг -
апартамент на М.С., отгоре - таванско помещение, ведно с 5/6 ид.ч. от прилежащото към апартамента избено помещение № 18 с площ 9 кв.м. и 5/6 ид.ч.
от прилежащото към апартамента таванско
помещение № 10 с площ 24 кв.м. и съответните идеални части от сградата и
правото на строеж върху терена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Г.,
ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН ********** против
двамата ответници – съпрузите Д. и Ж. К., на основание чл. 40 от 33Д, за прогласяване за недействителен пo отношение на двамата
ищци П.Г. и Д.Г. като сключен във вреда
на представлявания, сключения с Нотариален акт № 141, том IV-ти, рег. №
4318, дело 706 от 23.08.2016 г. на нотариус Г. Г., договор за продажба между ответниците и Й. Й. до размера от 4/12 (четири дванадасети) ид.ч. от описания пo-гope недвижим имот, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Г.,
ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН ********** против
двамата ответници – съпрузите Д. и Ж. К., на основание чл. 42 от 33Д, при
условията на евентуалност се моли да бъде
прогласен за недействителен пo отношение на
ищците П.Г. и Д.Г. като сключен без
представителна власт, сключения c Нотариален акт № 141, том IV, peг.
№ 4318, дело 706 от 23.08.2016г. на нотариус Г. Г. договор за продажба между ответниците и Й. Й. до размера от 4/12 ид.ч.
(четири дванадасети) от описания пo-гope
недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Г.Г.,
ЕГН **********, П.Г.Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********
против двамата ответници – съпрузите Д. и Ж. К. а основание чл.26, aл.2, предл.5 от ЗЗД, за прогласяване
за нищожен като симулативен, сключеният c Нотариален акт № 141,
том IV-ти, peг. № 4318, дело 706 oт
23.08.2016г. на нотариус Г. Г. договор за продажба на описания пo-гope недвижим имoт, като се
приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният c
Нотариален акт № 141,
TOM IV, рег. №
4318, дело 706 от 23.08.2016г, на нотариус Г. Г., договор е такъв за дарение,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Г.Г., ЕГН **********, П.Г.Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН ********** да заплатят солидарно на Д.Й.К., ЕГН ********** и Ж.Г.К., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: