№ 4180
гр. София , 07.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110149568 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 07.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
седми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 49568/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Подадена е искова молба от „Б......“ срещу фирма ООД, в която се твърди, че ищецът
имал регресно вземане срещу ответника във връзка със сключен застрахователен договор с
„/фирма/“ АД, за застраховане на плащания по договори за продажба. Претендира се
заплащане на сумата от 85456,94 лева, както и мораторна лихва в размер на 3039,41 лева.
С Определение № 352/23.07.2021 г., постановено по т. д. № 1466/2021 г. по описа на
СГС, Т. О., VI-16 състав производството по делото е прекратено, като същото е изпратено
на Софийски районен съд по родова подсъдност. В мотивите си СГС е изложил
съображения, че в случая се касаело за отделни застрахователни събития, които
обосновавали наличието на обективно, кумулативно съединени искове всеки от които е с
цена на иска под 25000,00 лева, поради което съобразно правилото на чл. 104, т. 4 ГПК
производството било родово подсъдно на СРС.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелствата по делото и мотивите
на Софийски градски съд намира следното:
Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно.
1
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на СГС, че в случая се касаело за
наличието на обективно, кумулативно съединени регресни искове за заплатена
застрахователна претенция. Напротив ищецът в исковата си молба обуславя претенцията си
на плащания извършени във връзка със сключен застрахователен договор, което се явява и
правопораждащият юридически факт въз основа на който са извършени отделните плащания
и от което произтича и твърдяната регресна претенция. Не може да се приеме, че всяка
застрахователно събитие води до отделна претенция.
Отделно от горното, дори да се възприеме тезата на СГС, че в случая се касае за
отделни претенции, които са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване, съдът счита, че неправилно СГС е възприел, че всички претенции са под
25000,00 лева, което обуславя родовата подсъдност по чл. 104, т. 4 ГПК, във вр. чл. 103 ГПК.
Напротив в обстоятелствената част от исковата молба ищецът твърди, че са налице вземания
за сумата от 33744,21 лева – по ликвидационен акт № 14/02.02.2021 г., т.е. претенцията е над
25000,00 лева, поради което делото е подсъдно на СГС, като по останалите претенции е
налице хипотезата на подсъдност по връзка между делата – арг. чл. 104, т. 6 ГПК, във вр. чл.
213 ГПК, във вр. чл. 210 ГПК.
Според нормата на чл. 104, т. 6 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са
подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск,
подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.
В правилото на чл. 210, ал. 2 ГПК е предвидено, че когато предявените искове не
подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че
съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да
бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета
на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.
С оглед процесният случай, настоящият съдебен състав намира, че следва да извърши
граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на посочените правни норми.
В трайната практика на ВКС е възприето схващането, че макар в чл. 210, ал. 2, изр. 2
ГПК, дискрецията на съда (т.е. възможността за самостоятелна преценка) да е отнета от
законодателя, то не се касае за акт, който е преграждащ, респ. за който е предвидено
изрично, че подлежи на обжалване, съобразно правилото на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК,
поради което последният не подлежи на самостоятелно обжалване – така напр.
Определение № 654 от 15.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2115/2016 г., II т. о., ТК;
Определение № 70 от 11.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 705/2018 г., I г. о., ГК;
Определение № 210 от 14.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1609/2018 г., III г. о., ГК
Определение № 470 от 14.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4015/2018 г.; Определение №
93 от 15.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 195/2016 г., II т. о., ТК.
Въпреки горното и с оглед проверката на обстоятелствата по чл. 104, т. 6 ГПК (макар
и определението по подсъдността да подлежи на самостоятелен контрол – арг. ч. 120 ГПК),
настоящият съдебен състав счита, че именно в отрицателна препирня за подсъдност може да
се разреши процесуалният въпрос дали е налице връзка между делата, съответно дали е
допустимо тяхното отделяне.
Съгласно нормата на т. 6 на чл. 104 от ГПК родово подсъдни на окръжния съд са
исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на
окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Разгледано в
контекста на материята за съединяване на исковете, правилото изключва родовата
подсъдност като предпоставка за съвместното разглеждане на искове, но не при всички
2
форми, а само при първоначално предявяване на няколко иска с обща искова молба от
ищеца. Това следва от изричното указание на разпоредбата, че уреденото в нея правило се
отнася за исковете, „съединени в една искова молба“. При всички останали форми на
последващо съединяване общата родова подсъдност на исковете продължава да
функционира като предпоставка за допустимост на тяхното съвместно разглеждане и
решаване в рамките на едно производство. Разпоредбата не съдържа никакви други
изисквания, свързани с вида и формите на съединяването, което означава, че в нейното
приложно поле попадат субективното и обективното съединяване, включително в условията
на кумулативност или евентуалност, при това без оглед на това кой от исковете ще обуслови
общата родова подсъдност на окръжен съд, респ. на СГС.
Систематично промяната е уредена в материята на родовата подсъдност. Прави
впечатление това, че като условие за допустимост на исковия процес в тази хипотеза тя
излиза извън рамките на значението си като абсолютна процесуална предпоставка.
Спазването на определената в закона родова подсъдност по съответната категория дела се
предоставя на волята на ищеца. Достатъчно е един от съединените искове, предявени
с обща искова молба, да е родово подсъден на окръжния съд, за да наложи ищецът
съвместното му разглеждане с останалите, независимо от собствената им родова
подсъдност. Така излиза, че родовата подсъдност се лишава от ролята си на абсолютна
процесуална предпоставка, доколкото съдът не може служебно да наложи нейното спазване.
Нещо повече – самите законови разпоредби, визиращи критериите за определяне на
родовата подсъдност, се оказват лишени от императивния си характер. Нормите стават
диспозитивни, но само ищецът е този, чиято воля определя родовата подсъдност, защото
новото правило не се прилага при всички форми на съединяване на искове, а само при
първоначално съединяване на искове по почин на ищеца.
Чрез правило се визира хипотеза, при която се преодолява родовата компетентност на
районния съд като основен първоинстанционен съд по граждански дела. Разпоредбата
визира поредното изключение от това правило. В този смисъл тя е на систематичното си
място. Особеното е, че се отнася до хипотеза на съединяване на искове и в този аспект
засяга проблематиката на съединяването на искове, правилата за което са на друго
систематично място в закона (чл. чл. 210–217 от ГПК). Най-същественото е, че разпоредбата
е единствената, при която родовата подсъдност на окръжния съд се обуславя единствено от
волята на ищеца. В останалите случаи, когато законът, вкл. и теорията и трайната съдебна
практика, допускат дела, които са родово подсъдни на районния съд, да се разглеждат като
първа инстанция от окръжния, това зависи от наличието и на други условия, които имат
обективен характер. Такива са случаите на предявяване на насрещен, обратен или
инцидентен установителен иск като форми на обективно съединяване на искове. При тях
самото съединяване за общото им разглеждане с първоначалния иск е предвидено в закона,
за да обслужи значими интереси, свързани с качеството на процесуалната защита-санкция, а
именно – едновременно и безпротиворечиво разрешаване на правни спорове, между
предметите на които е налице правна връзка. Видът на тази връзка е без значение. Тя може
да се проявява чрез общи елементи в петитума, основанието или страните на спора (респ. в
съдържанието, юридическите факти или субектите на спорното материално
правоотношение). Връзката може да бъде и такава на преюдициалност по отношение
предмета на едно от делата спрямо останалите, без значение дали правоотношението по
първоначално предявения иск е обуславящо или обусловено. Връзка между съединените
искове, която може да обуслови компетентност на окръжния съд, въпреки родовата
подсъдност на районния съд по някои от тях, е налице винаги и при всички видове и форми
субективно съединяване на искове (както първоначално, така и последващо) – чл. 215 ГПК
допуска другарството само при наличието на съвпадане в някой или във всички елементи на
3
делата на другарите. Преодоляването на родовата подсъдност на районния съд става
възможно и когато се е стигнало до разглеждане на едно дело от окръжния съд, независимо
от причините за това (арг. чл. 270, ал. 4 от ГПК), тоест само по себе си произнасянето на
окръжния съд, респ. на СГС не би било недопустимо. В тази насока трябва да се отбележи
и факта, че когато е налице хипотезата на чл. 104, т. 6 ГПК, дори формално делото да би
могло да се обуслови подсъдност районния съд, същото поради неспазването на
подсъдността по връзка между делата би довело до постановяването на процесуално
недопустим краен съден акт – така Решение № 214 от 8.03.2018 г. на ВКС по т. д. №
1069/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 214 от 1.03.2017 г. на ВКС по к. т. д. № 1069/2017 г.
С оглед гореизложеното, трябва да се направи извод, че неправилно СГС е възприело,
че производствата не подлежат на разглеждане по един и същи просуален ред. Напротив,
процесуалният ред е общото исково производство, като единствената разлика е родовата
подсъдност на обективно и субективно предявените искове. Нормата на чл. 104, т. 6 ГПК
визира нещо различно – а именно, подсъдността по връзка между делата е неприложима
когато се касае за хипотеза в която едното производство следва да се разгледа по общия ред,
а другото по някое от производствата предвидени в част III на ГПК „Особени искови
производства“. Респективно в хипотеза, че предявените обективно и/или субективно
съединени искове трябва да се разгледат по реда на различни производствата предвидени в
част III на ГПК „Особени искови производства“, съответно може да се касае за различен вид
производства – напр. исково производство и охранително производство.
От телеологическа гледна точка трябва да се посочи, че решаването на
производството по предявените искове пред СГС би установило множество общи факти по
идентичен начин, като не би се достигнало от една страна до противоречие, а от друга
страна, практически паралелното разглеждане на двете производства би довело до
възможност за противоречиво установяване на общите факти.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да прекрати
настоящото производство и да повдигне отрицателна препирня за подсъдност между
Софийски районен съд и Софийски градски съд – арг. чл. 122 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 49568/2021 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ПОВДИГНА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК между
Софийски районен съд и Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на повдигнатата
препирня за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5