Решение по дело №4366/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 632
Дата: 15 юни 2018 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20173230104366
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Добрич, 15.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4366/2017 г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.П.Д. с ЕГН ********** ***, с която срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***”, представлявано от ***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът, в качеството на потребител с клиентски № ***и абонатен № ***за обект, находящ се на адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 298,99 лв. /хиляда двеста деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ по фактура № ***от 05.06.2017 г., представляваща стойността на начислена електроенергия като корекция, извършена по чл. 50 ПИКЕЕ за периода 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г.

С молба от 18.12.2017 г. ищецът е уточнил исковата си претенция като е посочил, че предявения иск е срещу „***/предишно наименование, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от членовете на УС ***, както и цената на иска – 1 298,99 лв.

Според изложените в исковата молба твърдения ищецът е потребител на ел. енергия по договор за доставка за имот, находящ се в ***. За периода от 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г., за посочения обект е начислена като консумирана ел. енергия на стойност 1 298,99 лв., поради неточно измерване и/или неизмерване на потребената ел. енергия, поради което и на основание чл. 50 от ПИКЕЕ от ответното дружество е коригирана сметката му за използвана електрическа енергия за посочения период. Ищецът сочи, че не е съгласен с направените от ответното дружество констатации, за които не е ясно как са установени; липсват доказателства, че начисленото количество електрическа енергия реално е доставена на абоната, респективно е потребена от него; лисват доказателства, че ответникът добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора да поддържа техническата изправност на средството за търговско измерване /СТИ/.

Сочи се също така, че в нито един момент ищецът, в качеството му на абонат, не е разполагал с възможността да въздейства или да манипулира показанията или отчитането на СТИ. Отрича се правото на ответника да осъществява едностранна корекция на използваното от абоната количества ел. енергия, дискриминиращо потребителя чрез господстващо положение в отношенията между страните.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК пълномощникът на „***е депозирал писмен отговор, съгласно който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът счита, че ищецът дължи процесната сума по извършената корекция на сметки по реда на чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Сочи се, че по повод извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/, монтирано в обекта на ищеца, за да отчита консумираната ел. енергия, е установено, че монтираният в обект на ищеца електромер е извън класа на точност и не отчита правилно потребената от абоната ел. енергия. Предвид на това, че при липса на средство за техническо измерване /СТИ/, заобикаляне на СТИ или „шунтиране” на СТИ не съществува технически способ за определяне на точното количество електрическа енергия, която абоната реално е потребил. Предвид на това, че в тези случаи по силата на ОУ на ДПЕЕ страните са договорели начина по който следва да се определи размера на дължимата сума за използваната, но неотчетена ел. енергия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че Д.П.Д. е потребител с клиентски № ***и абонатен № ***, относно обект, находящ се на адрес: „***, на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект, където е монтиран електромер № ***.

На 27.04.2017 г. служители на „***извършили контролна проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ - посоченият по-горе електромер, за която проверка е съставен нарочен констативен протокол № 1201480 от същата дата. Според ответника в протокола е посочено, че е регистрирана неизправност на електромера, като същият е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ – гр. Русе.

В тази връзка по делото е представен Константивен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 400/22.05.2017 г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел, според който отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, респ. че са налице необходимите обозначения на табелката на електромера. Според същия протокол при извършено софтуерно четене показанията на процесното СТИ е констатирана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличието на преминала енергия на тарифа 3 – 008823,2 kWh, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.  

Данните в протокола за проверка са потвърдени от показанията на свидетеля Н.Т. *** – изпълняващ длъжността „Специалист енергиен контрол” при Същият е взел участие в извършената проверка на електромера, който имал натрупани показания в невизуализирания регистър. Собственикът на обекта не бил открит на адреса, поради което били поканени да присъстват по време на проверката свидетели, посочени в констативния протокол. Свидетелят  си спомня, че електромерът на ищеца бил демонтиран, като преди това  данните от СТИ били разчетени чрез преносима компютърна конфигурация, с инсталиран специален софтуер, с оглед вградените в СТИ защити срещу нерегламентиран достъп.

          Ответното дружество е изготвило становище за начисление на ел. енергия на основание чл. 50 от ПИКЕЕ за периода от 28.04.2016г. до 27.04.2017 г. В становището е посочено, че е извършено прочитане на паметта на електромера, при което е установено количество неотчетена електрическа енергия 8823 kWh. В тази връзка ответникът е издал фактура № ***от 05.06.2017 г. на обща стойност 1 298,99 лв., със срок на плащане 05.06.2017 г.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, по искане на ответника е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която – инж. В.Ч., след запознаване с доказателствата по делото и извършени справки относно техническите данни и функционалните възможности на процесния електромер, дава следното заключение:

Процесното СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите, като измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия, а потребената енергия е измерена, като част от нея е записана в невизуализиран за отчет регистър (ТЗ), респ. тази част не е отчитана като използвана. Нейното отчитане е извършено на 27.04.2017 г. – съобразно Констативен протокол № ***. Вещото лице докладва, че няма данни за повреда или за неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Установено е, че е извършена промяна на настройката на тарифните регистри като е активиран трети тарифен регистър и е забранена визуализацията му на дисплея.

Според инж. Ч. преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.

Същевременно в.л. докладва, че изчисляването на действително потребление на база инсталирани консуматори в процесния обект не гарантира достоверност на резултата, тъй като не може обективно да се изчисли индивидуалното потребление на всеки електрически уред, което е функция не само на мощността на уреда. но и на времето на работа. Това е така, тъй като някои уреди работят с променлива мощност, а други работят с чести включвания и изключвания, което обуславя нуждата от по-сложни математически модели за изчисляване на потребената енергия дори за неголеми периоди от време. При голям брой консуматори е възможно компенсиране на грешките, но е възможно и натрупване, поради което такива методи могат да дадат твърде неверни резултати.

По отношение на процесният електромер марка „Caratdigitron М02” с ид. № 1115031400595893, същият е монтиран на 29.09.2014 г., като в протокола за монтаж са записани нулеви начални показания по два от тарифните регистри на електромера - Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа). Според цитирания по-горе констативен протокол на БИМ третият активен тарифен регистър (ТЗ) не се визуализира на дисплея и не се отчита при визуално снемане на показанията от дисплея на процесното СТИ. Сочи се, че не са предоставени данни за часовите интервали от денонощието, през конто измерената енергия се е записвала съответно в първи, втори. трети тарифен регистър.

Вещото лице дава заключение, че е налице метрологически изправно СТИ, но по начина, по който е установено, че е параметризирано, не се отчита правилно потребената от ищеца електроенергия за неизвестен период от време (от неустановена дата на активирането на регистър ТЗ до демонтажа на СТИ). Според експерта невизуализирането на измерената енергия е софтуерно реализирано, чрез извършването на обратима промяна на параметризацията, а не се дължи на физическа повреда на измервателния уред.

Вещото лице докладва, че количеството електрическа енергия за корекция не е изчислено по методиката на ал. 1, чл. 48 от ПИКЕЕ, а допълнително начислено е цялото количество енергия, записано в невизуализирания трети регистър, като корекционни изчисления не са извършвани. В тази връзка във фактура № ***от 05.06.2017 г. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител (съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ), като според инж. Ч. изчисленията са верни – количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището, а периодът на корекция е определен в съответствие с чл. 50 от ПИКЕЕ, като е приложена максимално допустимата продължителност от 1 година (365 дни).

Вещото лице е установило, че последният редовен отчет на СТИ с № *** е извършен на 05.04.2017 г., като са отчетени показания 6481 kWh по първа (нощна) тарифа и 18884 kWh по втора (дневна) тарифа, както и че при проверката на място и при експертизата в БИМ не са документирани данни за часовите интервали от денонощието, през конто измерената енергия се е записвала в трети тарифен регистър.

Според заключението на експерта липсват документирани данни за показанията на регистри ТЗ и Т4 при монтажа на процесния електромер с № ***.

При тази фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от 1 298,99 лв. по фактура № ***от 05.06.2017 г., представляваща стойността на начислена електроенергия като корекция, извършена по чл. 50 ПИКЕЕ за периода 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г. по Протокол ***/27.04.2017 г. за обект, с клиентски № ***и абонатен № ***, находящ се на адрес: ***.

Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочената сума.

Нуждата на ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на ответника е да докаже наличието на надлежно монтирано измерително устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията; констатираната неправомерна намеса в схемното решение на измервателната верига на електромера как влияе върху отчитането на потребената ел. енергия; датата на прекъсването; факта на неправомерната намеса върху измервателното устройство, както и фактическите обстоятелства, от които обосновава начина на извършените корекции съобразно цитираните Общи условия.

Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл. 98б от с.з. потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.

На основание чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката  (след измененията от 17.07.2012 г.) законодателят е делегирал правото на ДКЕВР да създаде правила за уреждане на отношенията с абонатите в случаите на констатирани грешки и неточности при измерването на консумираната ел. енергия. Такива правила са приети по предложение на електроразпределителните дружества /ЕРД/ и се публикуват на интернет страницата на ЕРД и на ДКЕВР. В случая тези правила са приети – Правила за измерване на количеството електрическа енергия (Обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), с които се регламентира възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите.

С последните изменения на ЗЕ, извършването на корекция на сметките на абонатите е изрично уредено чрез препратките на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ към правилата на ДКЕВР и на чл. 98а от ЗЕ към Общите условия. По аргумент на чл. 98а от ЗЕ, в случаите на доказано неправомерно въздействие върху измервателните уреди на абоната за енерго-преносното предприятие се поражда възможността да предприеме действия по коригиране на сметката на абоната за минал период.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка – 27.04.2017 г. на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.

В обсъждания случай е безспорно установено, че  не са констатирани механична повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера – не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател, а се касае за намеса в софтуера на процесното СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер не е от типа „***”, при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера, поради което правилото на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която се позовава ответника, не може да бъде приложено, тъй като на практика потребителят е лишен от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ.

От анализа на доказателствата по делото – писмени и гласни и заключението на вещото лице, настоящият състав приема, че не са налице елементите на фактически състав на чл. 50 от ПИКЕЕ. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е бил параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи - 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните цени на ищеца. Не е установено по делото ищецът, в качеството му на абонат, да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез отчет по трета тарифа /1.8.3 за върхова енергия/, за да се отчита потреблението му и по нея при условията на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ. Не са представени доказателства на следващо място, установяващи, че при монтирането на електромера на адреса на потребление на абоната, показанията в тарифа 1.8.3 са били нулеви именно поради факта, че същите не са визуализирани на дисплея на СТИ. При липса на категорични доказателства за данните относно параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, не може да се направи извод, че установеното при контролната и експертната проверка в БИМ количество ел.енергия в регистър, който не е заявен за търговски отчет е несъответствие по смисъла на чл. 50 от ПИКЕЕ, нито, че е реално потребен от абоната.  

От данните по делото може да се направи извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване, тъй като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, което обективно възпрепятства възможността на абоната за контрол на показанията.

За да се ангажира отговорността на потребителя за корекция на сметката му за потребена електрическа енергия, доставчикът следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е спазил установения ред (съобразно разпоредбите на ПИКЕЕ). На следващо място остава неустановен момента, в който е извършена софтуерната намеса в процесното СТИ, в резултат на чий действия, за какъв период е натрупано това количество ел. енергия и в кой часови пояс е натрупано, което е от значение съобразно основният принцип, залегнал в облигационните отношения, да се заплаща за реално получена стока/услуга.

Съгласно разпоредбата чл. 47, ал. 1, 2 и 3 от ПИККЕ задължително условие при извършване на проверката е да бъде съставен констативен протокол, който да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да подпише протокола, същият следва да се подпише от поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В случая не е установено абонатът да е бил търсен и че в действителност е била налице хипотезата  на отсъствие на клиента от проверката или отказ на клиента или на негов представител да присъства на проверката.

Видно от представения протокол, който е оспорен от ищеца по отношение на неговата доказателствена стойност, по съображения, че не е поканен да присъства при извършената проверка на СТИ, същият е подписан от съставителите – служители на „***, като и от двама свидетели: Васил (не е посочено бащиното име, а фамилията е изписана нечетливо) и ***. В тази връзка следва да се отбележи, че не посочването на трите имена на свидетеля представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които евентуално да потвърдят пред съда действията на служителите, респ. да не са в специални отношения с последните, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Именно по тази причина и само чрез присъствието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно – тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите.

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че при съставяне на констативния протокол от 27.04.2017 г. не е спазена императивно установената процедура. Този порок в процедурата не може да бъде отстранен в хода на процеса, поради което съдът приема, че представеният частен свидетелстващ документът не може да послужи като годно доказателство за осъществяване на фактите описани в него и за надлежно възникване на правото на доставчика едностранно да коригира сметката на потребителя.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че тази процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. В тази насока е и практиката на Добричкия окръжен съд – решение № 104/16.05.2018 г. по в. гр. дело № 58/2018 г.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от него разноски в размер на 402 лв. /четиристотин и два лева/, от която: 52 лв. – платена държавна такса, и 350 лв. – възнаграждение за упълномощения адвокат.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***”, представлявано от ***, че Д.П.Д. с ЕГН ********** ***, в качеството на потребител с клиентски № ***и абонатен № ***за обект, находящ се на адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 298,99 лв. /хиляда двеста деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ по фактура № ***от 05.06.2017 г., представляваща стойността на начислена електроенергия като корекция, извършена по чл. 50 ПИКЕЕ за периода 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***”, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 402 лв. /четиристотин и два лева/, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: