Определение по дело №114/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2179
Дата: 27 септември 2023 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20237180700114
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2179/27.9.2023г.

 

Град Пловдив, 27.09.2023 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 114 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.159 АПК.

Образувано е по жалба на „Акебия груп“ ЕООД срещу решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на град Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта относно собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив.

            Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като в чл.127, ал.12 и ал.13 ЗУТ е очертан изчерпателно кръгът на лицата, които могат да обжалват общия устройствен план, и това са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони

Дружеството е собственик на поземлен имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив, но не се установи по делото с настоящото изменение на Общия устройствен план (ОУП) на град Пловдив за този имот да са изпълнени предпоставките на чл.127, ал.13 ЗУТ – да е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината или изменението на плана да предвижда ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси, за да е налице правен интерес от настоящото оспорване.

Дружеството-жалбоподател е собственик на поземлен имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив (нотариален акт № ***** от 12.08.2016 г. на Службата по вписванията Пловдив, дружествен договор от 28.11.2016 г., удостоверение от 05.08.2022 г. на Агенцията по вписванията и скица № 15-353135 от 02.04.2022 г. на СГКК Пловдив).

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза процесният имот с идентификатор ****е образуван от разделянето на ПИ с ИД 56784.18.102 с площ 2130 кв.м, трайно предназначение – земеделска земя и начин на трайно ползване за горски разсадник, на два имота – ПИ с ИД ****с площ 1752 кв.м и запазен начин на трайно ползване за горски разсадник  и ПИ с ИД 56784.18.215 с площ 377 кв.м, отчужден със заповед № 18ОА930 от 04.05.2018 г. за разширение на Голямоконарско шосе. Според вещото лице в процесния имот никога не е извършвана дейност като разсадник и към момента на огледа също не се използва като разсадник, там се извършва ремонтна дейност от „Автосервиз Лозанов“.

Съгласно ОУП от 2007 г. имотът попада в зона „Зоз“ – зона за градски паркове, градини или скверове, а по изменението от 2022 г. зона „Зоз“ е изменена в зона „Тзр“ – терени за озеленени площи със специфично предназначение – разсадници. Според вещото съществена промяна на предназначението от зона „Зоз“ в „Тзр“ няма, тъй като е конкретизирана функцията само за разсадник, като нормативите за Пзастр. и височина на застрояването са идентични.

Според вещото лице процесният имот никога не се е използван по предназначение като горски разсадник, не се използва и в момента, в имота има три сгради, масивната сграда се използва за сервизна дейност, а другите постройки са занемарени и неизползваеми. Според вещото лице фактическото състояние на имота не отговаря на изискванията за „Тзр“ по приложение № 1 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП с оглед застроената част – 17,64% от имота при допустима Пзастр. макс. 2%, а наличните сгради не са допустими съгласно предвижданията на проекта за изменение на ОУП, както и към момента на одобряване на ОУП от 2007 г.

Според вещото лице единственото ограничение на правото на собственост, предвиждащо изграждане на обект – публична общинска или държавна собственост, е ПУП – ПП за обект: „Реконструкция и разширение на Голямоконарско шосе“, одобрен със заповед № РД-20-144 от 05.12.2014 г. на областния управител на област Пловдив, което е реализирано през 2018 г. А промяната на зоната от „Зоз“ в „Тзр“ не е съществена, тъй като земята е земеделска и начинът на трайно ползване за горски разсадник не е променен, устройствените показатели и допустимото застрояване са аналогични като разпоредби и ограничителни условия, т.е., с изменението на ОУП от 2022 г. не се предвижда промяна на предназначението на ПИ с ИД 56784.18.214.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните писмени доказателства, но намира, че с това заключение не се установява за дружеството-жалбоподател да е налице правен интерес от настоящото оспорване по смисъла на чл.127, ал.13 ЗУТ, тъй като изменението на ОУП не предвижда изграждане на никакви обекти публична собственост в процесния имот, а определената обща структура и преобладаващо предназначение на територията, в която попада процесния имот, е за терени за озеленени площи със специфично предназначение – разсадници, каквото е било предназначението и преди изменението от 2022 г. Т.е., противно на твърдението на жалбоподателя, не е налице съществено засягане на неговия имот или ограничаване на собствеността му.

Обстоятелството, че имотът се ползва с друго предназначение, не може да бъде съобразено от административния орган при изработването и одобряването на настоящото изменение на ОУП, защото процесната територия, в която се намира имотът на дружеството, е включена в ОУП от 2007 г. и за нея не важи правилото на чл.4, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съответно не е възможно като налично предназначение на територията да се счита фактическото ползване на един конкретен поземлен имот – този на дружеството-жалбоподател. Ако изобщо може да се говори за някакво засягане или ограничаване на собствеността, то това е станало с одобряването на ОУП от 2007 г., който е влязъл в сила още тогава през 2007 г., и дружеството не може да постигне целения правен резултат – промяна на зоната – чрез настоящото оспорване на изменението на ОУП.

Съответно, подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т.4 АПК – за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването, защото макар да е собственик на поземлен имот, засегнат от предвижданията на общия устройствен план, не са налице предпоставките на чл.127, ал.13 ЗУТ, които са специфични и касаят именно правото на жалба на собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Съответно неговата липса в случая обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Тъй като останалите възражения касаят по същество законосъобразността на извършеното изменение на ОУП, същите не следва да обсъждат поради недопустимостта на жалбата.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител  на Общински съвет Пловдив за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 1500 лева за платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответника тази сума.

Затова и на основание чл.159, т.4 и чл.143, ал.3 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколното определение от 20.09.2023 г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Акебия груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Голямоконарско шосе“ № 1, представлявано от управителя К.Б.П., срещу решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на град Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта относно собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 114 по описа на Административен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА „Акебия груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Голямоконарско шосе“ № 1, представлявано от управителя К.Б.П., да заплати на Общински съвет Пловдив сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева, разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението.

 

Съдия: