Решение по дело №4094/2018 на Районен съд - Сливен

                                        Р  Е Ш Е Н И Е   № 1300

 

                                           гр. Сливен, 08.11.2018 г.

                                           В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря Албена Василева, като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 4094/2018 г. по описа на СлРС, за да се произнесе, съобрази:

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 144 от СК.

          Предявен е иск за присъждане на издръжка на пълнолетен учащ, с правно основание чл. 144 от СК и цена на иска 300 лв., считано от предявяване на иска - 13.08.2018 г. до завършване на средното й образование или до настъпване  на законна причина за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане.

          Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Гражданският брак между родителите й е прекратен, като родителските права са били предоставени на майка и, съгласно одобрена спогодба по гр. д. № 43/2006 г. на СлОС. От тогава майка й се грижи за отглеждането и възпитанието й.

          Твърди, че на 17.06.2017 г. навършила пълнолетие и издръжката, която заплащал баща й е прекратена.

          Излага аргументи, че живее в Н. и продължава обучението си в средна степен - клас 3Б в гимназиално профилирано училище в гр. Н.

          Твърди, че не притежава имущество, от което да се издържа и не може да работи, тъй като е записана редовна форма на обучение. Майка й и нейният съпруг са й осигурили жилището, в което живее и те са поели цялостната й издръжка, но ответникът до момента не се интересува от нея, дали посещава училище и как се издържа.

            Сочи, че е на 19 г. и макар, че обучението, учебниците и учебните помагала са безплатни в Н., всеки ученик заплаща годишна такса за ползване на лаптоп в училище, която е в размер на 500 лв. за трите учебни години. Също така има нужда от средства за храна, облекло и странични занимания, които са свързани както с повишаване на образованието, така и за интелектуалното й развитие. Нуждае се от средства за развлечение посещение на кино, театър и други културни прояви, екскурзии, които организират от училище и пр. Сумата, която е необходима за това възлиза на не по-малко от 200-300 лв. месечно.

          Счита, че нуждите й от храна, дрехи и обувки възлизат средно месечно на около 500-700 лв., тъй като храната в Н. е скъпа.

          Твърди още, че майка й работи като учител по английски език и получава доходи, които са под средната заплата за страната, в която живеят. Освен това има и по-малка сестра Е., родена на *** г., която се нуждае също от средства за издръжка.

          Счита, че баща й е трудоспособен, работи постоянно и има редовни доходи. Също така има регистрирано дружество с ограничена отговорност "Паралел Проект" ЕООД и се занимава с консултантска дейност по европейски проекти, анализи, счетоводни консултации и услуги и пр. и доходите му възлизат средно месечно на около 5 000 лв.

           Отчита факта, че има още едно дете, което издържа, но счита, че има възможност да участва и нейната издръжка.

          Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от предявяване на иска - 13.08.2018 г. до завършване на средното й образование или до навършване на 20 годишна възраст, или до настъпване на законна причина за изменението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

          Съдът намира доказателствените искания  за основателни и следва да ги допусне като такива в настоящото производство.

          При условията на чл. 131 от ГПК в предоставения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата молба изцяло, като неоснователна и недоказана по следните съображения: съгласно постигната спогодба по гр.д. № 43/2006 г. е осъден да заплаща 50 лв. издръжка за малолетното дете, както и половината от погасителната вноска по кредит за закупуване на жилище в размер на 100 лв. месечно. Твърди, че от датата на фактическата раздяла до окончателното решаване на отношенията им за развода е внасял солидна сума по кредита, тъй като е считал, че е редно да участват солидарно в осигуряване на нормални условия за живот на дъщеря им. Сочи, че през последните 10-12 г., в периода на фактическата раздяла и след постановяване на решението и спогодбата бил ограничаван от бившата си съпруга да упражнява правото на лични контакти с дъщеря им, никога не му е давана възможност да прекара поне един празник с дъщеря си. Не успял да повлияе на манипулативния подход от бившата си съпруга по отношение на дъщеря им, която вменила омраза не само към него, а по-късно и към новото му семейство.

          Изтъква на второ място, че през 2008 г. сключил брак с втората си съпруга, като от брака си през 2009 г. има син П. Р. К., който към момента е на 9 г.  Излага аргументи, че направили доброволна делба на имуществото с първата си съпруга, а именно по отношение на апартамент, находящ се в гр. С. за който до този момент бил изплатил частично вноските по кредита, съгласно съдебната спогодба от 2008 г. и къща в с. М. Ч., която е родната къща на баща му, придобита чрез покупко-продажба. Съгласно спогодбата се разбрали бившата му съпруга да му даде нейната част от родната му къща, а той да й даде част от апартамента закупен по време на брака, с цел да осигури покрив над главата на дъщеря си от първия брак, а именно апартамента да остане на дъщеря им Деница - ищцата по делото. Счита, че този апартамент би могъл да бъде отдаден под наем и със средствата ищцата да удовлетвори забавленията си за кино, заведения и т.н.

          Моли да се има предвид, че от 2005 г. живее в жилище на свободен наем, включително и след създаване на ново семейство, а от 01.09.2018 г. със съпругата му отишли да живеят в родната му къща в с. М. Ч., тъй като са финансово затруднени и нямат възможност да живеят в жилище под наем.

          Твърди още, че от септември 2017 г. до настоящия момент работи като нередовен учител в Професионална гимназия по икономика в гр. Сливен с основно трудово възнаграждение 492 лв., който е основен доход и върху който има наложен запор по изпълнително дело № 20128570400165 857 на частен съдебен изпълнител. По същото дело е направен запор на дружествените дялове в управляваното от него дружество "Паралел проект" ЕООД.

          Излага аргументи, че дъщеря му заминала за Н.единствено по нейно желание, за което й е подписал безсрочна декларация, тъй като е била непълнолетна. Твърди, че по данни на нейни приятели е разбрал, че работи почасово в Н. и месечния й доход надвишава значително този на неговия като нередовен учител в България.

          Твърди още, че има малолетно дете, за което се грижи заедно със съпругата си и тъй като доходите им са много ограничени успяват да покрият разходите си за най-необходими неща. Поради тази причина са освободили квартирата в гр. Сливен, за която заплащали 270 лв. наем. Почти винаги в края на месеца вземал краткосрочни заеми от приятели, за да изкарат месеца. Сочи, че съпругата му имала дъщеря от първия си брак, която е пълнолетна, безработна и живее при тях, т.е. майка й полага грижи за нея, като я издържа. В тази насока  сочи практика на ВКС, Решение № 273 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 1694/2010 г. Г.К. трето Г.О. на ВКС.

          Възразява срещу посочения месечен доход в размер на 5000 лв. от ищцата.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени като допустими, относими и неоспорени от страните.

          От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата живее в Норвегия и продължава редовно обучение в средна степен - клас 3Б в гимназиално профилирано училище в гр. Н.. От признанията на ищцата става ясно, че обучението, учебниците и учебните помагала са безплатни в Норвегия, но всеки ученик заплаща годишна такса за ползване на лаптоп в училище, която е в размер на 500 лв. за трите учебни години. Ноторно известно е, че ученичката има необходимост от средства за храна, облекло и извънкласни форми на занимания, които са свързани както с повишаване на образованието, така и за интелектуалното й развитие. Безспорно е, че се нуждае и от средства за развлечение посещение на кино, театър и други културни прояви, екскурзии, които се организират от  училищата, но предвид не доброто финансово състояние на бащата, съдът счита че следва да съобрази тези обстоятелства, за които са необходими повече средства. 

          Най-необходимите й средства за развитието й като човек и като личност са тези от храна, дрехи и обувки, като съда намира че минималната стойност е около 300 лв. месечно, а не както е посочено в исковата молба 700 лв.

          Установи се, че майката на ищцата работи като учител по английски език в Норвегия и получава доходи, които са под средната заплата за страната, в която живеят. Не е спорно, че тя отглежда и се грижи и за по-малката си дъщеря Е., родена на *** г., която се нуждае също от средства за издръжка, но той като не са оспорени данните че тя живее с мъж от който е втората й дъщеря, съдът приема за доказано че бащата също има своя принос в издръжката на общото им дете.

          Не е спорно, че ответникът работи като учител в Професионална гимназия по икономика в гр. Сливен, но при намален работен ден и е с основно трудово възнаграждение 473 лв., който е основен доход за семейството му и върху него има наложен запор по изпълнително дело № 20128570400165 857 на частен съдебен изпълнител. По същото дело е направен запор на дружествените дялове в управляваното от него дружество "Паралел проект" ЕООД. Също така не е спорно, че ответникът има малолетно дете от втория си брак, за което следва да престира средства, но за детето издръжката се поема и от другия родител.

          Безспорно се установи, че между страните е налице напрежение и неразбирателство, видно от множеството документи представени по делото, включително и от наказателни преписки водени за определената издръжка на ищцата.

          Въпреки предоставената възможност на страните не се доказа наличието на трудов или граждански договор на ищцата в Н.

          Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

          За основателността на така предявения иск с правно основание чл. 144 от СК в тежест на ищцата е да докаже, че учи редовно  в средно, съответно във висше училище, потребностите си от получаване на издръжка, както и че в претендирания размер, чрез установяване на трудовите и нетрудови доходи и притежаваното от него имущество.

          В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че ищецът може да се издържа от имуществото си, респ. заплащане на дължимата за процесния период издръжка.

          За определяне на конкретния размер на издръжката, която бащата може да дава без особени затруднения следва да се отчитат неговите възможности от една страна и нуждата от издръжка на ищцата от друга. В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката, като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно дали са налице особени затруднения или не се преценява с оглед материалните възможности и на двамата родители, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

          В производството не бяха оборени твърденията на ищцата, че не притежава имущество, от което да се издържа и не работи, т.е. че същата не притежава доходи, от които може сама да се издържа.

          От друга страна ответникът представи доказателства за трудовата си заетост и дохода, който получава, от които се прави извода за наличие на доходи в неособено високи размери. Действително нямаме и данни за притежаваните от него недвижими имоти и дали е възможно да се издържа от тях, като налице са твърдения по делото за наличие за договорки с бившата съпруга на ответника, досежно разпределение на част от недвижимите имоти, но липсват доказателства в тази насока, тъй като видно от представеното решение по гр.д. № 81/2005 г. е предоставено само ползването на семейното жилище  на майката и детето.

          В същото време от разпитаните свидетели стана ясно, че ищцата е последна година на обучение на средно образувание и е отличничка, но не работи и е в процес на подготовка за кандидат студентски изпити, като тези изпити и предварителна подготовка са над 200 евро първоначални такси за явяване на конкурс на изпит, като минималните разходи които се правят за ищцата били между 500 и 700 лв.  Само таксата, за да ползва компютъра в училището била 500 евро. Ищцата с близките си живее на квартира, като майката на ищцата работи едва от година и половина и много често се оплакват на лелята на ищцата, която е сестра на майка й, че не и достигат средствата.

          Същевременно свидетелката, която е сестра на ответника и леля на ищцата разяснява, че майката докато е била в България е оказвала съпротива по отношение реализиране на личните контакти между бащата и ищцата. Свидетелства, че бащата не работи на пълен хорариум и получава между 400-500 лв., а по отношение на фирмата която е осъществявала дейност по консултантски услуги по земеделски проекти не осъществявала дейност, но ответникът трябвало да се грижи и за друго дете от втория си брак.

           Безспорно, родителят, който единствено полага преките грижи за пълнолетната учаща е майката. На тази плоскост следва да разгледаме и участието в осигуряване на материалните средства необходими за издръжката на учащата пълнолетна.

           Според чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако са учащи в редовна форма на обучение в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до завършване срока на обучение, и не могат да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

           Съдът намира, че ответникът може да заплаща на ищцата без особени затруднения месечна издръжка в размер на 200 лв., като в останалата част до пълният претендиран размер от 300 лв. иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При определяне на този размер на издръжката, съдът съобрази обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст, и има регистрирана фирма, която до 2015 г. е реализирала доходи в размер близо 7000 лв., видно от решение по гр.д. № 150/2015 г. по описа на СлОС.

          Съдът съобрази обстоятелството, че последно определената издръжка е била в размер на 200 лв. и тъй като обстоятелствата имащи значение за определяне на конкретния размер не са тотално променени. Имайки предвид, че до края на дължимостта на издръжката остават няколко месеца до завършване на пълнолетната учаща, което ще бъде до юни 2019 г., то следва да се съобрази обстоятелството, че размера на издръжката следва да бъде поносим за ответната страна и в същото време  да бъде макар и недостатъчен за ищцата, но все пак помощ в необходимата й издръжка.

          Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите./ В този смисъл е и практиката на ВКС, по реди дела,постановени по реда на чл.290 от ГПК- решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др/

          Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.144  от  СК се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл.144 от СК предпоставки, които настоящата инстанция счита че са налице в настоящия казус -  навършилата  пълнолетие ищца  учи в редовна форма на обучение и няма навършени двадесет години. По делото не са представени доказателства, които да сочат  наличието на имущество, от което ищцата да се издържа. Безспорно е установено по делото, че  ищцата живее при майка си в чужбина и се издържа само от нейните доходи, тъй като по делото се представиха официални справки по почин на бащата.

          Поради изложеното съдът прави извод, че основанието за търсене на издръжка е доказано, но в редуциран размер.

          При съобразяване размера на издръжката, съдът изходи от обстоятелството, че за новородено дете законодателят е предвидил минимална издръжка в размер на 127,50 лв. понастоящем в България, а в чужбина е ноторно, че размерът на издръжката е няколкократно по-висока от тази, която е необходима в България, с оглед по-високия стандарт, но при отчитане на обстоятелствата, че и двамата родители ответникът и майката на ищцата имат ангажимент да осигуряват издръжка и на други деца от последващ брак.

          Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва с настоящия съдебен акт да осъди ответната страна да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на входиране на исковата молба - 13.08.2018 г. до завършване на средното й образование, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното и изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 300 лв.  следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

          С оглед изхода от процеса ответникът следва да бъде осъден
да заплати  на ищцата сумата от 166.67 лв., представляваща адвокатски хонорар, съобразно уважената част на иска, а по сметка на СлРС  следва да заплати държавна такса в размер на  държавна такса в размер на  88 лв. От друга страна ищцата следва да заплати на ответника адвокатски хонорар, съобразно отхвърлителната част на иска, но предвид направеното изявление от пълномощника на ответника такъв не следва да се присъжда.

          Предвид  гореизложеното,   съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

           ОСЪЖДА Р.Й.К., с ЕГН ********** *** да заплаща на Д.-К.Р.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б. ***, ежемесечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лв., считано от предявяване на иска - 13.08.2018 г. до завършване на средното й образование, ведно със законната лихва за всяка закъсняла за всяка просрочена месечна вноска до окончателното и изплащане, като иска до пълния размер 300 лв., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

          ОСЪЖДА Р.Й.К., с ЕГН ********** *** да заплати на Д.-К. Р.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б. ***, сумата от 166.67 лв. /сто шестдесет и шест лева и 67 ст./, представляваща адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска.

 

          ОСЪЖДА   Р.Й.К., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 88 /осемдесет и осем/ лв.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: