О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр.Севлиево 08.01.2020 год.
Севлиевският районен съд, в закрито заседание
на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Станислав Цветков
като разгледа докладваното от съдията Цветков Ч.Н.дело № 6 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.5 от НПК.
С постановление на Районна прокуратура - Севлиево от
18.12.2019 г., на осн.чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно
производство № 182/2019 г. по описа на РУ МВР Севлиево, образувано за престъпление по чл.238, ал.2, т.4 от .Постановено е също така материалите по досъдебното производство да се изпратят
на административно-наказващият орган – „Рибарство и контрол“ Габрово при отдел „Рибарство и контрол Централен Дунав“ на ИАРА
за решаване на въпроса за
административно-наказателната отговорност
на Христо Михайлов Игнатов и Иван Митев
Аянов.
Жалба против постановлението за прекратяване
на наказателното производство е подадена
от ИАРА,
представлявана от доц.д-р Галин Николов – изпълнителен директор, чрез пълномощника
му – старши юрисконсулт Милена Арабаджиева.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на така постановеното от Районна прокуратура
постановление.В тази връзка се прави искане обжалваното постановление да бъде
отменено.
От приложените по делото материали е
видно, че досъдебното производство е било образувано на 04.05.2019 г. за
престъпление по чл.238, ал.2, т.4 от НК, като в хода на същото не са били
привлечени обвиняеми лица.Прокурорът е приел, че в случая обществената опасност
на извършеното деяние е явно незначителна, поради което и третирането му като
престъпление с ангажиране на съответната наказателна отговорност не е
оправдано.Счел е, че извършеното от Игнатов и Аянов
деяние покрива признаците на административно нарушение по чл.39, ал.1 във вр. с Пар. 1, т.28 от ДР на ЗРА,
поради което е прекратил наказателното производство и е постановил материалите
по досъдебното производство да се изпратят на административно-наказващият орган
– „Рибарство и контрол“ Габрово при отдел „Рибарство и контрол Централен Дунав“
на ИАРА за решаване на въпроса за административно-наказателната отговорност на
Христо Михайлов Игнатов и Иван Митев Аянов.Счел е
също така, че деянието е на формално извършване, поради което препис от
постановлението не следва да се изпраща на пострадал, тъй като няма такъв.
Жалбата е подадена в рамките на срока по чл.243, ал.4 от НПК, но е
депозирана от страна, която няма право на жалба, съобразно разпоредбата на
чл.243, ал.4 НПК.ИАРА не се явява „ощетено юридическо лице”, което има право да
депозира жалба против акта на прокурора по реда на чл.243, ал.4 НПК.Съобразно
разпоредбата на чл.74, ал.1 НПК „пострадал е лицето”, което е претърпяло
имуществени, или неимуществени вреди от престъплението, които могат да бъдат
само съставомерни.„Пострадалият”, когато има това качество, съобразно чл.75,
ал.1 НПК, има право да обжалва актовете, които водят до прекратяване на
наказателното производство.Разпоредбите обаче на чл.74 и чл.75 НПК се отнасят
само до „пострадал”- физическо лице.Правата на
пострадалия по чл. 74 и чл. 75 НПК в досъдебното производство, са във връзка с
тези предвидени в чл.84 НПК, които се упражняват само в съдебното
производство. Изрично с разпоредбата на
чл. 84 ал. 1 НПК е направено
разграничение между „пострадал” като
физическо лице и „юридическо лице”- претърпели вреди от
престъплението.Съобразно тази разпоредба и пострадалият и юридическото лице,
претърпяло вреди от престъплението,
могат да превяват граждански иск в
съдебното производство.Отново законодателят е акцентирал върху термина „вреди от
престъплението”, което означава, че основанието да се предяви граждански иск в
наказателния процес е не деянието, а престъплението,
което означава, че подлежат на обезщетяване само съставомерните
вреди.Такава разлика между пострадал като физическо лице и „ощетено юридическо
лице” е направена и в чл.243, ал.4 НПК.Под термина „ощетено” се има предвид
юридическото лице, претърпяло вреди от престъплението, тъй като само в този
случай то, чрез законния си представител ще има право да предяви граждански иск в наказателния процес.
„Ощетеното юридическо лице” има правен интерес да обжалва постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, само ако е
претърпяло вреди от
престъплението, т.е. съставомерни вреди, тъй като в
следващата фаза на процеса – съдебната - ще има право да предяви иск за тези вреди.Ако досъдебното производство е за извършено
престъпление, от което не са причинени съставомерни
имуществени вреди, то в съдебната фаза за пострадалия респ. неговите наследници
или юридическото лице, няма да възникне процесуална възможност за упражняване
на правата им по чл.84 НПК.Т.е. евентуалната възможност за предявяване на
граждански иск за причинените от престъплението вреди, обуславя правния интерес и допустимост на жалбата против
постановлението по чл.243, ал.4 НПК.
В разглеждания случай жалбоподателят -
ИАРА - Бургас няма качеството на пострадал от престъпление по чл.238, ал.2, т.4
от НК, респ. няма качеството на ощетено юридическо лице.Обществените отношения,
които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата,
които имат качеството на пострадал, респ. ощетено юридическо лице в
наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като
граждански ищци в съдебното производство по него.Обект на престъпления по Глава
VI, раздел ІІ - „Престъпления в отделни стопански отрасли“ от Особената част на
Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл.238, ал.2, т.4 от НК са
обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване
на ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България.Преценката
за това дали от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала
ли е процесуална правоспособност на определени лица да бъдат страни в съдебната
фаза и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243
от НПК се основава на резултата от проверката на следните характеристики на
конкретното престъпление, които винаги е необходимо да са налични, за да се
приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено
юридическо лице: 1.Дали престъплението е със съставомерни
общественоопасни последици, т.е. дали в състава е
предвиден определен престъпен резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото
се касае за престъпление на формално извършване не е налице и 2.Дали обекта на
посегателство /защитените обществени отношения/ е свързан с правната сфера на
определен правен субект.
Престъплението по чл.238, ал.2, т.4 от НК не съдържа изискване за настъпване на съставомерен
резултат, то е от категорията на формалните престъпления, поради което и не
може да обуслови фигурата на пострадал или ощетено юридическо лице.От друга
страна чл.74 от НПК изисква за
придобиване на качеството пострадал или ощетено юридическо лице вредите да са от престъплението, т.е. не от
деянието в широк смисъл, поради което не може да има лице, претърпяло вреди,
защото това посегателство засяга реда за функциониране на съответния стопански
отрасъл, но не и индивидуална правна сфера.Жалбоподателят има право да обжалва
постановлението за прекратяване на производството, единствено пред по-горния прокурор,
по реда на чл. 200 НПК.Същевременно, поради липсата на надлежна легитимация,
това постановление не може да бъде обжалвано пред съда.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че жалбата на ИАРА - Бургас е недопустима, поради което следва да се остави без
разглеждане, а настоящото съдебно производство да бъде прекратено.
В НПК не е уреден въпроса с
обжалването на определенията за прекратяване на съдебното производство в случай
като този.Настоящият състав приема, че определението, с което се отказва
разглеждането на жалбата по същество, следва да подлежи на инстанционен
контрол.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ИАРА, представлявана от доц.д-р Галин Николов – изпълнителен директор, чрез
пълномощника му – старши юрисконсулт Милена Арабаджиева, против Постановление от 18.12.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура –
Севлиево, с което на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 182/2019 г. по описа на РУ МВР
Севлиево, образувано за извършено престъпление по чл.238, ал.2, т.4 от НК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по Н.Ч.Д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево, образувано
по жалба на ИАРА, представлявана от доц.д-р Галин Николов – изпълнителен
директор, чрез пълномощника му – старши юрисконсулт Милена Арабаджиева.
Препис от
определението да се връчи на жалбоподателя.
Определението подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд с частна жалба в 7-дневен срок от
връчване на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: