Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260340 Година
16.04.2021 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори
април Година 2021
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4661 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2 КТ.
Ищецът Р.В.К.
твърди
в поправената си искова молба, че сключил с ответника трудов
договор № 94/08.02.2018 г., по който работел на длъжността „арматурист". С
допълнително споразумение № 089/20.03.20 г. бил командирован в Г. за юни, юли и
август 2018 г., за които ответникът не му платил трудови възнаграждения от 1920.60
лева за юни 2018 г., от 2017.55 лева за юли 2018 г. и от 2017.55 лева за август
2018 г. Със заповед № 177/28.01.2019 г. работодателят му прекратил, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, трудовото му
правоотношение, но не му платил тези суми, поради което му дължал 461.47 лева мораторна
лихва за забава от 01.07.2018 г. до 11.11.2020 г. в плащането на възнаграждението
за юни 2018 г., 467.40 лева мораторна лихва за забава от 01.08.2018 г. до
11.11.2020 г. в плащането на възнаграждението за юли 2018 г. и 450 лева мораторна
лихва за забава от 01.09.2018 г. до 11.11.2020 г. в плащането на
възнаграждението за август 2018 г. Искането е да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1920.60 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение
за юни 2018 г., с 461.47 лева мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 11.11.2020
г., сумата от 2017.55 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за
юли 2018 г., с 467.40 лева мораторна лихва от 01.08.2018 г. до 11.11.2020 г.,
сумата от 2017.55 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за
август 2018 г., с 450 лева мораторна от 01.09.2018 г. до 11.11.2020 г., и законна
лихва върху главниците от 11.11.2020 г. до изплащането им, както и разноските
по делото.
Ответникът Г.
– -, заема с подадения в срок отговор становище, че с решение по т.д. № 108/2020
г. Старозагорския окръжен съд била обявена неплатежоспособността му с начална
дата 01.04.2020 г., открито било производство по несъстоятелност, постановен
бил общ запор и възбрана на имуществото му и прекратена дейността на
предприятието му, като била и обявена несъстоятелността му, поради което производството
следвало да се прекрати, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите
на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
По
допустимостта на производството
Настоящото
дело има за предмет предявени искове за разрешаване на възникнал между страните
трудов спор за неплатени трудови възнаграждения с лихви за забава в плащането
им, в който случай производството е допустимо и не подлежи на прекратяване съгласно
чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, според който, след открИ.ето на производство по
несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен
за трудови спорове, какъвто несъмнено е предявеният за разрешаване по делото
(чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ).
По
предявените искове
На 08.02.2018 г. страните
са
сключили в писмена форма представения трудов договор по
чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, в който е уговорен 6-месечен срок за
изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ в полза на
работодателя. С него ответникът възложил, а ищецът приел да
изпълнява при него длъжността „арматурист“, на пълно работно време,
с основно месечно трудово възнаграждение от 603 лева и периодичност на изплащането му – веднъж месечно до
30-то число на месеца, следващ този, за който е дължимо (л. 3). Този
договор е прекратен на 28.01.2019 г., на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ, видно от представената по делото заповед за прекратяването му –
л. 4 (чл.
335, ал. 2, т. 2 КТ).
Тъй като, въпреки задължаването му с разпореждането за
насрочване и докладване на делото, ответникът не представи личното трудово
досие на ищеца, съдът, на основание чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК,
намери за установено по делото, от представеното от ищеца и неоспорено от
ответника писмо с изх. № 19060212/24.06.2019 г. на ДИТ С. (л.
7),
че с подписано от страните допълнително споразумение № 089/20.03.2018 г. към
трудовия им договор, за исковите месеци от юни до август 2018 г. включително, ищецът
е бил командирован, за сметка на ответника и под негово ръководство, на
територията на Г., в рамките на предоставяне на услуги, въз основа на договор, който
ответникът е сключил ползвател на тези услуги в Г. (чл.
121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ). С това предявените
искове за неплатени на ищеца трудови възнаграждения за същия исков период от юни
до август 2018 г. включително, са доказани напълно в своето основание, защото за
същия период ищецът е бил командирован на територията на посочената държава –
членка на ЕС по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ, за което му се
дължи и според нормата на чл. 215, ал. 2 КТ, и според нормата на чл. 6, ал. 4
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн.
ДВ, бр. 2/2017 г.), уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата или минимални ставки на плащане, установени за същата или
сходна работа в приемащата посочена държава, за целия срок на командироването
му – чл. 121а, ал. 4 КТ и чл. 6, ал. 4 от НУРКИРСРПУ (Р
298-2019-IV
г.о.).
От заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му
от страните и липсата на противоречие с останалите доказателтства, се
установява, че за тези месеци ответникът е начислил на ищеца за юни 2018 г.
трудово възнаграждение в брутен размер от 2476.19 лева и нетен размер от
1920.60 лева, за юли 2018 г. трудово възнаграждение в брутен размер от 2476.19
лева и нетен размер от 2017.15 лева, и за август 2018 г. трудово възнаграждение
в брутен размер от 2476.19 лева и нетен размер от 2017.15 лева, от които само
дължимото се на ищеца за юни 2018 г. нетно трудово възнаграждение от 1920.60
лева е било изплатено срещу подпис в разчетно-платежната ведомост (чл.
270, ал. 3, изр. 1 КТ), а останалите дължими му
се нетни трудови възнаграждения от 2017.15 лева за юли 2018 г. и от 2017.15
лева за август 2018 г., няма данни да са му платени до приключване на съдебното
дирене по делото (л. 61).
Поради
това основателни се явяват и следва да се уважат, заедно с акцесорното му
искане за присъждане на законна лихва
върху същите, само главните искове на ищеца за осъждането на ответника да му
заплати тези нетни трудови възнаграждения за юли и август 2018 г., а главният
му иск за осъждането на ответника да му плати и дължимото му се нетно трудово
възнаграждение от 1920.60 лева за юни 2018 г., заедно с акцесорното му искане
за присъждане и на законна лихва за забава в плащането му от подаване на
исковата молба в съда, следва да се отхвърли, като неоснователен, защото от
ЗСИЕ се установи, че това дължимо се на ищеца нетно трудово възнаграждение е
било платено срещу доказващ това му плащане подпис в разчетно-платежната
ведомост за юни 2018 г. (чл. 270, ал. 3, изр. 1 КТ). С това същото е погасено и
искът на ищеца за плащането му е неоснователен и следва да се отхвърли (чл.
245, ал. 1 КТ).
Вярно
е, че според ЗСИЕ в разчетно-платежната ведомост няма вписана дата на плащането
му (т.
IV-7
ЗСИЕ, л. 60).
Но също така е вярно, че в този случай, доколкото тежестта да докаже плащането
му без забава е на ответника, а същият не представи по делото никакви
доказателства в тази насока, съдът намери, че същото е било платено на ищеца
най-късно на датата на решението за обявяване на ответника - на 29.06.2020 г.,
защото след същата и тази ведомост за плащането му е била предадена от
ответника на ТП на НОИ, видно от т. III-2 от ЗСИЕ, където се
намира и понастоящем (л. 60),
а от писмото на ДИТ от 24.06.2019 г. е видно, че до датата на издаването му
ответникът не е платил на ищеца това дължимо му се възнаграждение (л.
7). А
падежът за плащането му съгласно т. 1 от трудовия договор е настъпил на
30.07.2018 г., доколкото няма данни в допълнителното споразумение №
089/20.03.2018 г. за командироването му (което
би следвало да се намира в ЛТД на ищеца, което обаче, въпреки задължаването му,
ответникът не представи) страните да са уговорили
друга периодичност на изплащането му (чл. 161, във вр. с чл.
190, ал. 2 ГПК).
Поради това съдът намери за установено, с оглед тези данни по делото, че
ответникът е платил на ищеца това възнаграждение на датата
на решението за обявяване на ответника - на 29.06.2020 г., преди подаване на
исковата молба в съда на 11.11.2020 г. и образуване на делото (чл.
181, ал. 2 ГПК).
Поради това ответникът не е дал повод за завеждането му за това възнаграждение,
а искът на ищеца за плащането му е неоснователен и следва да се отхвърли (чл.
245, ал. 1 КТ).
Предявеният
в обективно съеднение с него обаче акцесорен иск за мораторна лихва е доказан в
своето основание за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2020 г. (чл.
245, ал. 2 КТ).
С оглед изложеното ответникът е трябвало да плати това възнаграждение най-късно
на 30.07.2018 г., а е платил същото на 29.06.2020 г. Поради това на 31.07.2018
г. е изпаднал и в забава да му го плати, от който ден на своята забава, а не
както неправилно претендира ищецът от 01.07.2018 г., ответникът му до дължи
мораторна лихва в размер на законната лихва върху същото до изплащането му на
29.06.2020 г. (чл.
245, ал. 2 КТ).
Тъй като вещото лице е изчислявало тази лихва в ЗСИЕ за други периоди, съдът
сам изчисли размера й за този период, след което намери, че за забавата си от
31.07.2018 г. до 29.06.2020 г. да му плати нетния размер на това възнаграждение
от 1920.60 лева, ответникът дължи на ищеца 373.45 лева мораторна лихва, до
който размер и за който период този акцесорен иск за плащането й следва да се
уважи, като основанелен, а в оставалата му част отхвърли, като неоснователен (чл.
245, ал. 2 КТ).
По
същият начин, с оглед изложеното, дължимото се на ищеца нетно трудово
възнаграждение от 2017.55 лева за юли 2018 г. ответникът е следвало да му плати
най-късно на 30.08.2018 г., но не го е платил до приключване на съдебното
дирене, поради което на 31.08.2018 г. е изпаднал и в забава да го плати, от
който ден на своята забава му дължи, до подаване на исковата молба в съда на
11.11.2020 г., 422 лева мораторна лихва, видно от т. IV-19
на ЗСИЕ, до който размер и за който период и този акцесорен иск на ищеца за
плащането му следва да се уважи, като основателен и отхвърли в останалата му
част, като неоснователен (л. 61). А
дължимото се на ищеца нетно трудово възнаграждение от 2017.55 лева за август
2018 г. ответникът е следвало да му плати най-късно на 30.09.2018 г., но не го
е платил до приключване на съдебното дирене, поради което на 01.10.2018 г. е
изпаднал и в забава да го плати, от който ден на своята забава му дължи, до
подаване на исковата молба в съда на 11.11.2020 г., 426.49 лева мораторна
лихва, видно от т. IV-21 на ЗСИЕ, до който размер и за който период и този
акцесорен иск на ищеца за плащането му следва да се уважи, като основателен и
отхвърли в останалата му част, като неоснователен (л. 61).
По отношение
на разноските, съдът намери, че тъй като ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този
изход на делото, дължимата се за същото държавна
такса, следва да се възложи в тежест на ответника съразмерно с уважената
част от исковете или сумата от 210.28 лева,
подлежаща
на събиране от масата на несъстоятелността (чл. 78, ал. 6 ГПК,
във вр. с чл. 620, ал. 3, изр. 1 и чл. 621 ТЗ). На
същото основание, при този изход на делото, платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице от 340 лева, следва да се възложи в тежест на
ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 243.69 лева, също подлежащо на събиране от масата на
несъстоятелността (чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 620, ал. 3, изр. 1 и чл.
621 ТЗ). При
този изход на делото и ищецът има право да му се присъдят сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете, но по делото няма данни той
да е сторил разноски, поради което такива не му се и присъждат (чл. 78,
ал. 1 ГПК). При този изход на делото и ответникът има право да
му се присъдят сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, но по делото и за него няма данни да е сторил разноски, нито е налице
негово искане за присъждането им, поради което такива не му се и присъждат (чл. 78, ал.
3
ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г. –
-,
с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по
банкова сметка ***: ***, на Р.В.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 373.45 лева за мораторна лихва за
забава от 31.07.2018 г. до 29.06.2020 г. в плащането на нетното трудово
възнаграждение за юни 2018 г., сумата от 2017.55 лева за главница от неплатено нетно
трудово възнаграждение за юли 2018 г., с 422 лева мораторна лихва от 31.08.2018
г. до 11.11.2020 г., сумата от 2017.55 лева за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за август 2018 г., с 426.49 лева мораторна лихва от 01.10.2018
г. до 11.11.2020 г., и законна лихва върху главниците от 11.11.2020 г. до
изплащането им, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от
Р.В.К., против Г. – -, искове
за мораторни лихви В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над
сумите от 373.45 лева за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2020 г.,
422 лева за периода от 31.08.2018 г. до 11.11.2020 г. и от 426.49 лева за
периода от 01.10.2018 г. до 11.11.2020 г., до претендираните 461.74 лева и за
периодите от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 29.06.2020 г. до 11.11.2020
г., 467.40 лева и за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., и 450 лева и за
периода от 01.09.2018 г. до 01.10.2018 г., КАКТО и предявеният от Р.В.К.
иск за осъждането на Г. – - да му заплати сумата от 1920.60 лева за главница от
неплатено трудово възнаграждение за юни 2018 г.
ОСЪЖДА Г. – -
с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Старозагорския районен съд, сумата от 210.28 лева за дължима
се за производството държавна такса съразмерно с
уважената част от исковете, подлежаща на събиране от масата на
несъстоятелността, както и сумата от 243.69 лева за разноски по
делото за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице съразмерно
с уважената част от исковете, подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от 16.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: