Решение по дело №2024/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260488
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20201100902024
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………../22.07.2022 г.

гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 2024 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове от М.Л.Г., ЕГН ********** срещу „С.Г.“, ЕИК ******, както следва: с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за сумата от 5000,00 лева, част от обща претенция в размер на сумата 100 000,00 лева, представляваща имуществени вреди от нарушено авторско право – неизплатено лицензионно възнаграждение от издадената книга „С.М.. Смях и сълзи“, издадена в два тиража, през 2018 г. и 2020 г; с правно основание чл.95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението. Претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата М.Г. посочва, че е дъщеря и наследница закон на актрисата С.М.. Твърди, че през 2017 г. С.М. е посещавана неколкократно от М.Н., пред която е разказвала лични истории от своя живот. М.мислела, че идеята е да се направи сборник, посветен на бележити български актьори. Няколко месеца по-късно, през 2018 г, ищцата и майка й установили, че на пазара се продава книгата „С.М.. Смях и сълзи“, издадена от ответното сдружение, с единична пазарна цена от 15,00 лева. Този търговски продукт е изцяло създаден от С.М., съдържа нейните лични истории, без никаква преработка, коментар, анализ и пр., като са запазени характерните особености на говора и изказа на актрисата. На предната корица е посочено с голям шрифт името на М.и цветна рисунка с образа на актрисата. През 2020 г. сдружението издало втори тираж на книгата с идентично съдържание и оформление. Евентуално се поддържа, че М.има съществен принос за създаване на съдържанието на книгата, която е издадена без надлежно отстъпено авторско право от нейна страна, респ. без разрешение от ищцата, като нейна наследница. Твърди се, че по същото време, М., с помощта на дъщеря си е издала собствена авторска биографична книга „С.М.. Добър вечер, столетие мое“, която се разпространява в търговската мрежа на единична цена от 19,90 лева. С оглед изложеното, претендира имуществени вреди под формата на неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 100 000,00 лева, от които частично претендира в настоящото производство сумата от 5000,00 лева. Претендира разноски.

Ответното сдружение „Гласове“ оспорва исковете. Счита, че иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП е неоснователен, а иска по чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП – недопустим. Твърди, че посещенията на М.Н. са били с цел създаване на автобиографична книга, за което С.М. е знаела и е била съгласна, като оспорва изложените в исковата молба в обратен смисъл твърдения. Автор на процесната книга е М.Н.. Това е означено на корицата на книгата, и тя е извършила необходимите действия по създаването й като е интервюирала биографираното лице, подбрала е определени разкази, подредила ги е в смислова конструкция. С оглед горното, се счита, че това е творческия процес на автора биограф. При евентуалност се твърди съавторство на М.Н. с М.. По отношение на основанието и размера на претенцията на ищцата, счита, че евентуално право на възнаграждение би възникнало от датата на смъртта на наследодателката С.М. – 06.12.2019 г.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, в тежест на ищцата е да докаже: наличие на произведение, което е обект на закрила от авторското право, че автор на произведението е нейната наследодателка, ползването на това произведение без да са уредени правата с автора; вредите, настъпили за нея като наследник на автора, техният размер, както и причинна връзка между вредите и нарушението.

Въз основа на събраните доказателства се установява, че ищцата М.Г. е дъщеря и единствена наследница по закон на актрисата С.М.; че ответното издателство чрез „А.в.“ ЕООД издава два тиража на книгата „С.М.: смях и сълзи“ с обозначен на корицата автор М.Н. през 2018 г и 2020 г, като двата тиража са с общ брой от 1500 екземпляра (1000 екземпляра първия тираж и 500 броя втори тираж), от които са реализирани съгласно постъпилите писма с данни от трети неучастващи по делото лица – разпространители („Атеа букс“ ЕООД, „Хеликон“, „Стор.бг“, Хермес и други) общо 176 бройки; че книгата съдържа разкази на С.М. за нейния живот, които са подбрани и редактирани от М.Н., която е интервюирала приживе биографираното лице в продължение на една година като го е посещавала над 7 пъти в дома му, като целия груб материал е записан на звукови файлове с продължителност 25 часа, подбрала е определени разкази, подредила ги е в смислова конструкция като за автентичност е запазила без никаква преработка, коментарите, анализ, характерните особености на говора и изказа на актрисата; че не е сключван договор между издателството и С.М. за авторските права по отношение на книгата и на последната не е заплащано възнаграждение за нейното издаване и разпространение.

Спорът между страните се концентрира относно обстоятелствата: дали спомените на С.М.във формата на разкази за нейния живот са годен обект на закрила от авторското право; е ли М.автор или съавтор на книгата „С.М.: смях и сълзи“ и издаването на книгата без съгласието на последната съставлява ли нарушение на авторското право.

За да се квалифицират спомените на С.М. за нейния живот, дадени от самата нея пред св.Н.под формата на беседа/интервю и записани от последната (представени в оригинал по делото на електронен носител и като свален текст на запис от среща между Н.и М.за създаването на биографичната книга л.194-л.198), като произведение по смисъла на чл.3 ЗАПСП, което се ползва със закрилата на закона, те следва да имат следните характеристики: 1/ да са резултат от творческа дейност; 2/ да имат обективна форма и 3/ да се отнасят до литературата, изкуството или науката. Под „творческа дейност“ следва да се разбира не процеса по създаване на произведението, а крайния резултат (творбата), която следва да е плод на интелектуална човешка дейност и да е нова и оригинална. Не е необходимо интелектуалната дейност да се изразява в някакъв научен принос, нито произведението да има определени художествени или научни достойнства. Под „нов“ следва да се разбира, че произведението не е заимствано, копирано от друг, т. е. да съдържа индивидуална особеност, която придава на творбата оригиналност. А под „обективна форма“ - всяко външно изразяване на произведението, по начин да може да се възприеме от други лица, в това число и устно, стига външното изразяване (формата) да позволява бъдещо възприемане на произведението от лице различно от автора.

При така даденото тълкуване на закона спомените под формата на разкази на С.М. за нейния живот, следва да се квалифицират като творческа дейност, която довежда до създаване на произведение, което е оригинално и ново. Това е така, защото от една страна няма друго произведение към онзи момент, което да съдържа нейни разкази за живота й. От друга, макар тя да разказва за лица и събития, които са исторически известни, спомените съдържат личните на автора мнения, чувства, оценки за тях, което им придава качеството новост, оригиналност. Оригиналността на последните е подсилена от изразното майсторство и езиково творчество на актрисата. Разказите за живота на М.представляват автобиография, което е вид литературно художествено произведение. Записани са на диктофон от св.Н., а след това записите са свалени и на хартиен носител. Следователно разказите/спомените не са останали само в съзнанието на автора, а на тях е придадена и нужната според ЗАПСП обективна форма, позволяваща и последващо възприемане от лице различно от автора. Въз основа на изложеното може да се обобщи, че спомените на С.М. разказани, записани и свалени на хартиен носител от св. Н.представляват годен обект на закрила на авторското право, тъй като съставляват литературно произведение, в обективна форма, което е ново и оригинално.

Не е налице изключението по смисъла на чл. 4, т.4 ЗАПСП, тъй като разказите/спомените не съставляват просто изнасяне на исторически данни, новини (като автобиография за кандидатстване за работа, информация от новинарските емисии или друго подобни), а дават собствения на автора поглед за тях (личното му мнение), което ги прави плод на интелектуален труд и поради това значим и ценен за закрила.

Следващия спорен момент обхваща авторството на книгата „С.М.: смях и сълзи“. Няма спор, че на корицата на същата за неин автор е посочена М. Н., което съгласно чл. 6 ЗАПСП създава оборима презумпция за авторство на последната. Според ищцата автор на книгата е наследодателката й С.М., тъй като във нея са използвани същите разкази, без да е дадено нейното съгласие, без никаква преработка, коментар, анализ и пр., като са запазени и характерните особености на говора и изказа на актрисата. Ответното издателство не оспорва това обстоятелство, но твърди, че произведението е различно, тъй като свидетелката М.Н. е положила интелектуален труд, който довежда до създаване на литературно произведение, което е оригинално, ново и има обективна форма.

Няма спор между страните, а това се установява и от доказателствата по делото (сваления текст на запис от среща между Н.и М.за създаването на биографичната книга л.194-л.198, както и от показанията на св.Н.), че последната е посещавала М.в домът й в продължение на повече от една година, като записва разговорите си с нея. В хода на срещите свидетелката е заемала ролята на интервюиращ, който се подготвя като се запознава с публичната информация за М., съставя и задава въпроси на последната, с които насочва разговора, но и оставя събеседника да говори свободно за лицата и събитията от неговия живот. След това подбира определени разкази, други отхвърля. Подрежда ги в определена конструкция, с което създава последователност и драматургия на произведението като за целта поставя акценти върху определени събития от живота на биографираното лице, а върху други не. Така установеното поведение на свидетелката съставлява пряко участие чрез неин интелектуален труд в създаването на произведението - книгата „С.М.: смях и сълзи“. От друга страна в основата на цитираното произведение са личните разкази на С.М., които не са променени, включително е запазен автентичния изказ на актрисата, поради което те са неделима част от интелектуалния продукт. Тази общност на усилията в създаването на процесното произведение, според настоящия състав оборва презумпцията по чл. 6 ЗАПСП и налага извод за съавторство съгласно чл. 8, ал.1 ЗАПСП между двете. Касае се за съавторство на произведението, а не до преработка по смисъла на чл.9 ЗАПСП на разказите на М., тъй като за последното следва да се променя и то със съгласието на автора (по аргумент от чл. 18, ал. 2, т. 8 и чл. 15, ал.1, т. 5 ЗАПСП) формата или изразните средства на първоначалното произведение, а в случая те остават непроменени.

От момента на създаване на произведението за авторите възникват съвместно (така чл. 8, ал.1 ЗАПСП) правата по чл.15 и чл.19 от ЗАПСП, в това число: да искат да бъдат признати за такива и имената им да се обозначат при всяко използване на създаденото от тях произведение, да решат съвместно дали произведението може да бъде разгласено и по какъв начин да стане това, да го променят и да не допускат такава промяна от трети лица; да получат възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване. Възможните форми на използване на авторско произведението съгласно чл. 18, ал. 2 ЗАПСП обхващат възпроизвеждането и разпространението на произведението сред неограничен брой лица /т. 1 и т. 2/ и публичното му представяне /т. 3/. Използването на авторското произведение или на отделни части от него от други лица в периода на закрила на авторското право по правило може да стане само със съгласието на автора. Всяко използване на авторско произведение без съгласието на авторите, ако не са налице предвидените в ЗАПСП изключения, съставлява нарушение на авторското право, което поражда в полза на авторите или онзи от тях, чиито права са нарушение, респ. наследниците му по закон, право на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди (така решение № 1964/03.10.2018 г. постановено по т.д. № 39/18 г на СГС, ТО, 3-ти състав).

В случая е безспорно, че ответното издателство няма сключен договор със С.М.или с наследницата й по закон, ищцата Г., с който да бъдат уредени правата по издаване и разпространяване на произведението, а получените такива по издателския договор с другия съавтор М.Н. е без правно значение, доколкото, не се установява последната да е упълномощена от другия съавтор или да е имало такова решение на съда (виж чл. 8, ал.2 ЗАПСП). Не е спорно, че ответното издателство чрез „А.в.“ ЕООД издава два тиража на книгата „С.М.: смях и сълзи“ през 2018 г и 2020 г, като двата тиража са с общ брой от 1500 екземпляра (1000 екземпляра първия тираж и 500 броя втори тираж), от които са реализирани съгласно постъпилите писма с данни от трети неучастващи по делото лица – разпространители („Атеа букс“ ЕООД, „Хеликон“, „Стор.бг“, Хермес и други) общо 176 бройки. Както издаването, така и разпространяването съставляват нарушение на авторските права на С.М., за което противоправно поведение на ответното дружество дължи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Относно размера на обезщетението съдът съобрази, че: равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на възпроизведените екземпляри възлиза при единична цена от 15,00 лева на книга и реализиране на двата тиража би генерирала приход в размер на 22 500,00 лева(1500х15=22500), от която сума съгласно чл.47, т.3 ЗАПСП на авторите би се дължало лицензионно възнаграждение в размер на 15% или общо за двамата автори 3 375,00 лева от цената на дребно на всеки екземпляр от произведението, респ. 1 687,50 лева само за С.М.. Ако се сподели твърдението на ищцата, че обезщетението следва да е равно на размера на сумата, за която тя предлага произведенията си и при цена, на която в практиката си би ги продавала, за тиражираните от нея 17 000 бройки от книгата „С.М.. Добър вечер, столетие мое“ разпространявана от нея при единична цена от 19,90 лева и уговорено в нейния издателски договор процент на лицензионно възнаграждение, то последното би било в размер на 17 845,33 лева ((17000х19,90)х10,55%=35690,65/2=17845,33). От друга страна, за да се определи размера на вредите съдът съобрази получените вследствие на нарушението от ответника приходи, които възлизат на 2 640,00 лева (176х15=2340), както и че приходи продължават да се генерират и понастоящем, доколкото тиражите на книгата не са изчерпани и продължават да се предлагат в търговската мрежа в страната. Дори да се приеме (макар да няма преки данни за това), че целия първи тираж на процесната книгата е реализиран, което е довело до нуждата от пускане на втори тираж на същото произведение (инак последното действие е икономически неоправдано), то реализираните от процесната книга бройки са около 1000,00 или генерирания приход би бил 15 000,00 лева, от който за лицензионно възнаграждение 2250 лева общо за двамата съавтора. От значение е и обстоятелството, че ищцата не е доказала приходите, които е получила вследствие на разпространението на тиражираната от нея книга „С.М.. Добър вечер, столетие мое“. Предвид данните за количеството на извършените от ответното дружество продажби, прави малко вероятна възможността да бъде реализиран целия тираж от 17 000 книги, а при реализирани 1000 бройки лицензионното възнаграждение при единична цена на книгата от 19,90 би възлизало на 1050,00 лева. С оглед на така установените факти и като съобрази и разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, че размера на обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, съдът намира, че справедливия размер на същото следва да се определи на не повече от 3 000,00 лева. Посочения размер ще покрие едновременно очакваните преки и непосредствени вреди на ищцата от пропусната възможност да реализира лицензионно възнаграждение от труда на нейния наследодател и ще въздейства възпиращо към другите членове на обществото.

Следователно иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП е доказан по основание и следва да бъде уважен до размера на сумата от 3000,00 лева, ведно със законната лихва считано от 21.10.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния предявен такъв следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед основателността на иска по чл. 95, ал.1 ЗАПСП основателен е и обусловения от него иск по чл. 95, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП и ответника следва да се осъди да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение във всекидневниците в. „Труд“ и в. „Сега“ и по БНТ-1 в часовия пояс от 17:00 часа до 20:00 часа.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни по спора. Ищецът доказва направата на такива в общ размер на 2295,00 лева съгласно приложения списък.

Ответникът оспорва уговореното и заплатено от ищцата възнаграждение за процесуалното й представителство в размер на 2000,00 лева като прекомерно, с оглед на фактическата и правна сложност на делото. В случая материалния интерес на осъдителния иск, макар и предявен като частичен, е 100 000,00 лева, при който минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 3530 лева, спрямо който то не е прекомерно.

С оглед на уважената част от искове на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1377,00 лева.

При тези мотиви, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕИК ****** и адрес: град София, ул. „******и съдебен адрес:***, офис 2 да заплати на М.Л.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и съдебен адрес:*** на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушено авторско право – неизплатено лицензионно възнаграждение за издадената и разпространена книга „С.М.. Смях и сълзи“, издадена в два тиража, през 2018 г. и 2020 г., ведно със законната лихва считано от 21.10.2020г до окончателното й плащане, КАТО ГО ОТХВЪРЛЯ за разликата над сумата от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 5000,00 лева, предявен като частичен от 100 000.00 лева.

ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕИК ****** и адрес: град София, ул. „******и съдебен адрес:***, офис 2 на основание чл.95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение във всекидневниците в. „Труд“ и в. „Сега“ и по БНТ-1 в часовия пояс от 17:00 часа до 20:00 часа.

ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕИК ****** и адрес: град София, ул. „******и съдебен адрес:***, офис 2 да заплати на М.Л.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и съдебен адрес:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1377,00 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

 

СЪДИЯ: